Р Е Ш Е Н И Е
№ 3611
град Варна,30.07.2020год.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХVІ – ти състав в
публично съдебно заседание на осми юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№711 по описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените искове, намират своето правно основание в
разпоредбите на чл. 49 ал. 1 и ал.3
от СК.
Ищецът Д.Д.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощник адв. Т.Н.Т., съдебен адрес:*** офис 301, претендира от съда
да постанови решение с което да прекрати гражданския му брак със С.Н.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, сключен на 08.02.1969 г. в гр. Варна с акт за граждански
брак №** от 08.02.1969 г., поради настъпило в брачните отношения между
страните, дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответницата.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск
за развод, навеждайки следните фактически твърдения:
Със С.Н.Ю. сключват граждански брак пред длъжностно
лице по гражданско състояние на 08.02.1969 г. в гр. Варна, за което е съставен акт за сключен гр.брак №0110А/ 08.
02. 1969 г.
През далечните 1964 - 1969 г. е студент в ТУ- Варна и
в този интервал се запознава със С.. След последния му семестриален изпит на
08.02.1969 г. сключват граждански брак.
От Октомври 1969 г. чрез конкурс става асистент в ТУ -
Варна. На 10.02.1970 г. се ражда голямата им дъщеря М., на 25.05.1972 г. се
ражда малката им дъщеря Д. Малката дъщеря се ражда с тежък порок на сърцето и
това определя следващите 10 г. като много тежък период в неговия живот. Сърдечните кризи настъпват след 23ч. и
той е принуден редовно да води Д. и С.
до София - Трета градска болница с кола. Пътуват нощно време към София, а през
деня се връщат към Варна. Много им помага при отглеждане на Д. майката на С. -
баба Д.
Първото му голямо разочарование от ответницата е,
когато тя безотговорно оставя Д. на 6 г. /болно дете/, а М. на 8 г. и без негово съгласие отива през 1978 г. да работи
в Алжир, като строителен техник за 3 години. Тогава комуникациите и пътуванията
са изключително трудни - т.е. той е принуден
сам да поема отговорността за отглеждането и възпитанието на две малки
момиченца, едното, от които тежко болно. Претекстът е, че ще събере пари за
операция на Д., но операцията в Федерална Република Германия е платена по предложение на проф. Ч. от
държавата. Характерно за следващите 10 г. от съвместния живот на страните е, че ищецът се увлича от
научната и административната работа, а С. не се реализира професионално и това
я прави нервна и инициира конфликти между тях. Отделно от това често се старае
да избягва интимна близост с ищеца и търси друга стая за спане, под претекст,
че иска да гледа телевизия през нощта. Негова утеха в тези трудни години е
работата. Той работи упорито по свободна
докторска работа, която защитава през 1980 г. и продължава да работи за
внедряване на научните разработки в практиката и хабилитация.
На 01.02.1982 г. почива Десислава, което оставя тежка
рана в сърцата им. През 1983 г. се хабилитира и от тогава започва неговата
активна административна и обществена дейност:
1.Административни длъжности – Р. к. „Е. т." ТУ-В.,
р.к. „Т. н." Б. С. У. (БСУ), Д. на „Ф. по е."-В. и „Т. ф." – Б.,
А. д. на БСУ.
2.Обществена дейност - З.п. на НТС-В., член на УС на
СЕЕС София, член на УС на ФНТС София, председател на факултетна профсъюзна
организация, секретар на университетска партийна организация, член на
факултетни и академични съвети в ТУ В. и Б. С. У. Член на Н. на БСУ. П. п. е на Т.у.
В. и носител на златен медал на Ф. на н.-т. д. - София.
След конкурс през 1999 г. той става декан в БСУ и
започва втората част на неговата
професионална кариера, за което също заслуга има С.Ю., която отива да
живее с ищеца в Бургас. От 2001 г. е избран за професор в БСУ. През
неговия трудов стаж във Варна и
Бургас той е получавал винаги над максималния
осигурителен фонд и семейството сериозни финансови затруднение не е изпитвало
независимо, че С. през повечето години от съвместния им живот не е работила. От
01.04. 2019 г. е пенсионер, но независимо от това е действащ професор по 5
дисциплини за бакалаври и магистри в БСУ, член на ФС на Ц. по И. и Т. науки,
член на А. с. на БСУ и член на Н. на БСУ.
Винаги е осигурявал на ответницата спокоен и дори
разкошен живот. Редовно ходят на екскурзии основно в чужбина - Франция,
Германия, Австрия, Испания, Македония, Гърция, Турция, Израел, Египет, о. Бали,
Мексико и Куба, Малдивите.
С. е много ревнив човек, безпричинно подозира всяка
една негова колежка. Няма да забрави един фрапиращ случай: На почивка са във
Велинград, спа хотел „Велина" през 04.2013 г. Почиват след процедури на
обяд и негова колежка звъни и пита в качеството му на Р-л катедра дали е удобно
да покани катедрата на своя рожден ден. Със С. се познават и се разбира, че тя
също е поканена. След разговора веднага С. му заявява, че явно дамата му е
любовница и ако отиде на този рожден ден тя ще „отвори" очите на мъжа й.
Мисли, че говори прекалено емоционално и на другия ден я пита дали това, което
казва е действителното и мнение и намерение. Тя е много твърда и той се обажда
на колежката, че те няма да отидат.
Последната година, когато са заедно е 2014. През
януари са на почивка в Мексико и Куба, през юни с автомобил са в Италия
(Верона, Рим, Генуа, Венеция), през септември са на Малдивите,
а през октомври са в Египет, Шерм ел Шейх. Като се
връщат от Египет Сия му казва, че отива да живее във Варна и няма да се върне.
Той не вярва, но след като минават
няколко месеца и години се оказва, че отношенията окончателно са приключили.
Повече от 5 години той е нямал никакви контакти с нея. Така и не разбра защо
ответницата го напуска.
Като семейство са живели повече от двадесет години в
семейното им жилище в **.
Бракът между страните
е изпразнен от жизнено съдържание. Между тях липсват необходимите за
семейния живот взаимност и разбирателство, съвместно съжителство, доверие и
другарство. Не съществува реална възможност за възстановяване на нормална
съпружеска връзка между тях.Ето защо ищецът претендира неговото прекратяване с
развод, поради дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответницата.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответницата депозира отговор на исковата молба и предявява насрещен иск, с
който моли виновността за разстройството на брака да бъде обявена за ищеца,
както и след развода да носи предбрачното си фамилно име – Д..
Заявява, че желае прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко разстройство на брачните им отношения, което не може да бъде
преодоляно.
Оспорва като неверни изложените твърдения за
обстоятелствата, довели до фактическото отчуждение и прекратяване на контактите
между тях. През целия период на брачното им съжителство, вкл. и след
пенсионирането й е работела, полагала е грижи за децата и домакинството,
подкрепяла е изцяло съпруга си в кариерното му развитие, което е на първо място
за него, не го е злепоставяла по никакъв начин, обратно - до окончателната им
фактическа раздяла, настъпила в края на лятото на 2014 г., търпи
пренебрежителното му и надменно отношение към нея, близките му контакти с
негови студентки и колежки, които той демонстрира по време на брачното им
съжителство, а чрез продажбата на нейн наследствен
имот му осигурява „разкошния живот и почивките'',
които е изброил в обстоятелствената част на исковата молба.
Разстройството на брачните отношения се дължи изцяло
на поведението на ищеца и излага своите твърдения за това:
Към момента на сключване на гражданския им брак е
работила, а ищеца е студент в МЕИ - Варна. Още преди да се оженят,
ответницата тегли заем от Спомагателната
Каса, за да довършат една стая в къщата на баща му, за да има къде да живеят
след брака. По късно баща й, който е строител, построява за тях гараж в двора
на къщата на неговия баща, който впоследствие съпругът й решава да прехвърли на
своя племенник /син на брат му/, като я заплашва, че ако не подпишат
необходимите документи ще се разведе с нея.
По време на бременността й с второто им дете /голямата
им дъщеря е на около година и половина/ братът на съпруга й се развежда и по
настояване на ищеца, неговият син (8 годишен тогава) в продължение на една
година живее у тях. И до днес продължава да смята, че голямото й натоварване
през този период - ходене на работа, малко дете, бременна с второ дете, грижи за детето на
брата на съпруга й и за домакинството, са били причина малката им дъщеря да се роди със сериозен сърдечен
проблем. След като приключва отпуска й по майчинство се връща на работа, но не
за дълго. Детето й получава тежки сърдечни кризи и само тя може да я успокои.
Много често се налага да постъпват в болница и то за месец или по-дълго. Често
пътуват и за прегледи до София - сама с детето, Д.Ю. отива с тях един път, след което катастрофира и
отказва да пътува с колата.
Решението да замине да работи в Алжир е взето
съвместно /тогава, а и през целия им брачен живот не е и помисляла да направи
нещо, с което той не е съгласен/. Това решение вземат поради необходимостта да
съберат средства за животоспасяваща сърдечна операция на малката им дъщеря, тъй
като в България не се правят тези операции. Договорът й за работа в Алжир е три
годишен, тя работи там две години и половина / на строителен обект в пустинята/
без прекъсване, за да може да ползва отпуските си преди изтичане на срока на
договора и да се прибере по-рано в България. През този период ищецът и голямата
им дъщеря са при нея един месец, неговият баща също е при нея един месец, а
нейният баща и малката им дъщеря са при нея 6 месеца. През този период подготвя
детето да положи изпити в Посолството на България, за да завърши учебната
година и заедно тримата се прибират окончателно.
След завръщането им действително с личното съдействие
на проф. А. Ч. са отпуснати средства за извършване на операцията на дъщеря им в
Германия и те двете /тя и дъщеря им заминават/ за операция в Университетската
болница в гр. Гьотинген. Пътува сама с детето, сменят
две болници в Германия, търсят квартира за себе си /без тогава да говори добре
немски/ за да бъде до дъщеря им. Четири дни след операцията дъщеря им почива и
тя сама трябва да организира изпращането на тленните останки на детето им в България.
Още докато е
бременна с първото дете, ищецът започва все по- късно да се прибира в
къщи, непрекъснато натякваше, че трябва да прави кариера и изразяваше
незадоволство да се занимава с „дребни битовизми".
Подчертава, че няма висше образование и като че ли изпитва срам заради това
пред колегите си. Повод да мисли така им дава факта, че й забранява да изказва мнение в срещи с приятели, негови
колеги или роднини. Заявява пред него желанието си да започне да следвам в МЕИ-
Варна. Дава си сметка, че ще й бъде трудно с две деца, но очаква подкрепа от съпруга си. Той обаче категорично
й заявява „да не очаква никаква помощ от него" и ответницата за пореден път се съобразява с мнението му.
В годините преди преместването им в Бургас - жилището
им може да се сравни с хотел - съпругът й идва да се нахрани вечер, да се наспи
и да си смени дрехите. Кара я да му се
отчита писмено какво е купила, като най-напред записва колко лева й е дал,
бележките от магазина и накрая колко лева са останали. Винаги изисква каквото
се купува или поръчва да бъде на негово име - ремонти, дограми, соларна
инсталация. Нито веднъж не се съгласява да излязат заедно и сами на разходка.
Води я на събирания с негови колеги, когато те са със съпругите си. Не крие неуважително си
отношение към нея пред тях и пред близките й. Постоянно изтъква себе си,
коментирайки колегите си. Има периоди, в които му казва, че това не е добре и
„да смени темата", но той грубо, пред зет й е казвал да не го прекъсва,
отправял е следните думи: "че като ти шибна един, ще видиш". До нея
стигат слухове, че излиза със студентки, които той естествено отрича, докато
един ден се прибира по-рано от работа и го заварва в жилището им в интимна поза
с негова дипломантка. Тогава пред неговите и пред нейните родители
иска да се разведат. Пред всички
той обещава, че ще прекрати връзката си с нея, но след няколко дни й казва, че
докато не мине защитата на дипломната й работа не може да я остави.
Ответницата преглъща и това унижение,
тъй като приема, че няма избор - с две деца, от които едното болно и с
неочакваните й отсъствия от работа заради това. Когато се връща от Алжир още първия ден й казва, че докато я нямало имал връзка с негова колежка и
предпочитал да го научи от него, а не от другите. Без да се притеснява й се
оплаква, че тя го е „излъгала и дружала с друг негов колега". В обедните
почивки ходи със секретарката си в тогавашния шведски хотел, "нещо да
хапнат" – казва й го сам и смята,
че е нормално. Щом му прави забележка,
винаги отговаря - "върви и ти ако можеш". Все е влюбен и страда,
когато не му обръщат внимание.
На 21.12.1991 г. се ражда внука им. Дъщеря им е
студентка в първи курс и изцяло той
поема грижите за детето, то живее при тях и го гледа като нейно дете. През 1999г. се преместват заедно с
внука им да живеят в Бургас. Решението за преместването им в Бургас е на Д. и
той за пореден път го приема, тъй като той я уверява, че ще е само за 4 години,
а и това щяло да му увеличи пенсията - тогава е на 56 години. От доста години
ходи като хонорован преподавател в Бургаския свободен
университет, има си компания с която ходят по екскурзионни летувания и излизат
по ресторанти. Винаги е казвал, че това е било най-хубавото му време. В
началото й благодари, че е с него и за първи път се случва да излизат на
разходка. Това не продължава дълго,
ответницата продължава да гледа внука
си, а той започва пак с влюбванията. След като създава продължителна връзка с
жена на име Т., ответницата се прибира във Варна. След около 2 месеца съпругът
й отива във Варна, обещава, че ще прекъсне връзката си с тази жена и тя се
връща с него в Бургас.
Твърдението му, че не е работила не е вярно. През
2006г. се пенсионира с 30 години и 6 месеца трудов стаж, без да са включени
годините, през които осъществява самостоятелна дейност като земеделски
производител. Парите които тя осигурява за семейния бюджет са от работата й в
България, в Алжир, от работата й като земеделски производител и от продажбата
на нейни наследствени имоти. В периода
2006-2007 г. със сестра й продават техни
наследствени имоти, ответницата
получава над 300 000 евро. Д. обещава, че ще прекрати връзката си и тя
отново се връща в Бургас. Част от получените от нея пари влага в закупуването
на апартамента им в Бургас и в други имоти, които закупува във Варна. С
останалата част от тези пари, а не с неговата заплата, плаща екскурзиите, на
които ходят. Парите й очаквано започват да свършват и когато се налага да се
плаща за престоя им в Куба /самолетните билети и хотел са платени от нея/,
тя иска от Д., но той й отговаря, че
имал пари само за себе си и ако тя иска да ходя с него, да си намери. Лято
е и още не е получила парите от продажба
на зърното, което продава като земеделски производител и се налага да взема
заем от сестра си.
Последната им "почивка" е в Италия през 2014 г. и само тази почивка е
платена от Д. - пътуват 5 човека с един автомобил и прекарването й с тях е
изключително неприятно. Когато се връщат в България Д. започва да я подканя да
отиде във Варна да помага на сестра си, която е болна от рак. Казва, че тя сега
има нужда от нея, и че ако е имало кой да гледа неговата майка, тя е нямало да
почине толкова млада. Тогава си мисли, че все пак има нещо човечно у него. След
време познати й казват че през времето, през което се е грижела за сестра си, той е говорел
съвсем друго, "когато й дойде на ум да замине за Варна - заминава и се
връща когато си иска, а аз нали съм мек - я приемам ".
Скоро след връщането им от Италия той й заявява, че
заминава на круиз Атина - Санторини
с колегата си и с неговата приятелка. Не й казва, че с тях ще има и още една
жена, за която тя разбира от снимките му. След това четиримата още два пъти
пътуват на почивка до Египет и Турция. От познати разбира, че връзката му е
продължила няколко месеца, след което той е създал и до момента продължава
връзка с друга жена- рускиня с 10 години по-млада от него. Миналата година
двамата заедно отиват в САЩ при нейната дъщеря.
През всичките години на съвместното им
съжителство се е старала, не само да не
му пречи, но и да се грижи за него, преглъщайки унижението, на което е
подложена. В съзнанието й са запазени спомени от негово и на внука им пропадане
в дупка по време на разходка в планината близо до Етъра, когато и двамата ги
изтегля сама с помощта на дълъг прът; от инцидент по време на престоя им в
Павел баня, когато той през нощта припада и си глътва езика, започва да се
задушава и тя успява да го извади и да повика лекар. За всички случаи в които му е помагала - той никога пред никого не
споменава нищо, все едно не се е случвало, а тя никога на никого не се е оплаквала.
Често я обвинява че не се е грижела добре за него, веднъж му припомня за Павел
баня, а той й казва "че да не съм те молил ".
Преди окончателно да се разделят, тя го пита в името
на какво той жертва семейството си, той не може да й отговори и заминава в
командировка. След като се връща, тя отново го пита дали ще си промени
държанието, ако тя остане в Бургас, на което той отговаря, че е свикнал да живее
така и нищо няма да промени. Казва му, че всичко си има граници и когато те се
минат, връщането назад е почти невъзможно. Отговорът му е - "Че кой ти
иска връщането".
С оглед на изложеното, повод за което са неверните и
изключително обидни за нея твърдения в исковата молба, заявява, че желае при
прекратяване на брака съдът да обяви, че вина за разстройството на брачните
отношения има съпругът й.
Моли съда да постанови решение с което да прекрати
брака между Д.Д.Ю. и С.Н.Ю. с развод , поради дълбоко
и непоправимо разстройство и да обяви, че вина за разстройството на брачните
отношения има Д.Д.Ю., да постанови след прекратяване
на брака да носи предбрачното си фамилно име- Д.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез проц.представител адв. Т.Т. от ВАК поддържа предявените искове . Моли за тяхното
уважаване.Процесуалния представител на ищеца депозира писмени бележки.
В съдебно
заседание ответницата лично и чрез проц.представител адв. В.Д. от ВАК, поддържа отговора на исковата молба и
насрещния иск.Моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото
разноски. Проц.представител на ответницата депозира
писмени бележки.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
удостоверение за сключен граждански брак
Д.Д.Ю. и
С.Н. Добрева са сключили граждански брак на 08.02.1969год., за което е
бил съставен акт за граждански брак № *
от длъжностно лице по гражданско състояние в община Варна, като
съпругата е приела да носи след брака фамилното име
Ю..
В полза на ищеца
са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите: Е. М. М.-без родство
и дела със страните и Б. И. С.-без родство и дела със страните.
Пред съда свидетелят Е. М. М. заявява следното :
Познава Д. и С.
отпреди двадесетина години от Бургаския свободен университет. С професора и
досега поддържа връзка. Преди години отношенията им нямат някакви особености.
Има влошаване и му е известно, че от четири, пет години не живеят заедно. Той живее в Бургас, а госпожата
във Варна. Известно му е, че между тях има неразбирателство. Това обстоятелство
го знае от професора, иначе не е забелязал нищо явно.
Преди двадесет
години като се запознават те живеят на квартира в центъра на Бургас. Доколкото
знае преди четири, пет години госпожата се прибира във Варна, но не знае по
какви причини, явно нещо не се разбират. Знае, че преди четири, пет години тя
живее там, защото той често ходи да
вършат работа с професора по научна дейност и като е ходил там я виждал.
След като е напуснала преди четири, пет
години, доколкото знае повече не се е връщала. Не е чувал за някакво неморално
поведение, изневери със студентки, преподавателки или лошо отношение на г-н Ю..
Не е чувал за такова поведение и на С.. Знае, че заедно са ходили на екскурзии.
Каквото му е разказвал професора, това
знае.
Няма впечатления от други лица за техните
отношения и не е видял нещо особено. Посещавал е дома им много пъти. Подреден е
домът. За готвенето не е много сигурен, защото е ходил само по работа. Не е
вечерял, и ако е вечерял то е било единичен случай. Не е присъствал на сцени на
ревност от страна на С..
Не е разговарял със С. ***. Знае, че тя има
тежко болна сестра във Варна от думите на професора. Доколкото знае тя идва да
я гледа. Доколкото си мисля С. би трябвало да има ключ за жилището в Бургас. Но
мисли, че после професорът казва, че е оставила ключа, но не е сигурен. В
момента професора живее с една жена от две и половина, три години. Казва се М.
Не е сигурен сестрата на С. дали има деца,
мисли, че има син, но не е сигурен. Господин Ю. заживява с тази дама, след като
напуска С. според него поне две години и половина след това. С. го напусна
преди това. Не знае дали С. живее с други лица на семейни начала във Варна.
Казва, че е напуснала, защото я няма в
професора, защото не е я виждал в жилището.
Но как точно е станало и каква е причината не знае.
След тези четири години, откакто е
напуснала един път отива нещо да взема преди няколко години, но точно кога е не
си спомня.
От показанията
на св. Б. И. С. се установява следното:
Познава Д. и С. ***, събирали са се заедно.
Заедно са ходили и по екскурзии. Последната е в Италия 2014г. Там са и двамата
съпрузи. Тогава отношенията им са нормални като на нормално семейство. След завръщането
от тази екскурзия, при едно събиране, тогава чух госпожата да му казва, че ако
не се прибере във Варна, тя го напуска. На събирането пред всички хора му
постави този въпрос. Тя е проявила недоволство още по време на екскурзията.
Чувства се, че по време на екскурзията има недоволство към мъжа си, има
пререкания. Все едно, че той не я слуша,не споделя нейното мнение. Мисли, че
тази екскурзия се дължи предимно на него, защото той плаща за всичко. Вижда го
с очите си, че той плаща всичко. Тя малко недоволства, че той предпочита да се
гмурка в морето, пък тя не иска. След това като се качват на Везувий – защо не
се качва, иска да остане по-надолу. След разбора на екскурзията, който правят с
нея не е я виждал, но с Д. ***. Полюбопитства
какво става със С.. Той казва, че тя държи на това той да се върне във Варна,
не иска да живее в Бургас и т.н. Той не иска да се върне във Варна, защото при
такива хубави условия на работа в Бургас, да дойде във Варна. В момента е като
хоноруван преподавател в университета. Не е колега на Д., има фирма.
Доколкото знае от разговор между него и Д.Ю., С.
е била в Алжир около три години. Той не е бил съгласен с ходенето й в Алжир. За
домакинството и за децата той се е грижил. Не му е известно за някакво неморално
поведение на г-н Ю.. Мисли, че г-н Ю. има много добър авторитет в бургаската
общественост, така, че такива думи и приказки въобще не иска да ги повярва.
На екскурзията
г-н Ю. се държи много добре. Тя не им е само тази екскурзия и в Гърция са били
и на други места са били по екскурзии.
Знае, че след
2014г. С. е била в Германия известно време. Там като каква е била не му е ясно.
Тя му поставя ултиматум да живее във Варна, ако не тя го напуска. Мисли, че
след тази екскурзия в Италия, около зимата, тя е във Варна, не в Бургас. Това е
преди шест години. От тогава тя не се е връщала в Бургас, не се е връщала при
мъжа си в домакинството, в семейното жилище. Предимно той осигурява финансово
семейството. Ходил е на гости и предимно той е бил с престилката като готвач,
правило му е впечатление, че той готви. Не е присъствал на случай на сцена на
ревност от С. към Д..
Не знае кога С. замина за Алжир, знае само, че
е ходила. Историята за Алжир я знае от нейния съпруг, след като тя се е
върнала. Пет човека са на екскурзия в Италия, пътуват с неговия джип. Той, г-н Ю., М. и К. След завръщането
им от Италия не знае за случай, в който г-н Ю. да е ходил на круиз с М., с още една дама и с К.. Лично той не знае за такъв
случай. Не знае той да е ходил с М., К. и В. до Египет и до Турция. М. е негова
позната. М. е тогава негова приятелка, впоследствие приятелка на друг човек.
Не знае, че М. е пътувала заедно с г-н Ю. до
Египет, до Турция и на круиз.
В полза на ответницата са ангажирани
гласни доказателства, чрез показанията на св.
Т. К. С.-съпруг на сестрата на ответницата и без дела със страните и св. Е. Д. И.-без родство и дела със страните
.
От показанията
на св. Т. К. С. се установява следното:
Още от началото след брака 1968г., той също присъства там, всичко е добре.
Отношенията им се влошават в периода, когато С. отива в Алжир и три години стои
там. Има договор с българска фирма. Ражда им се болното дете – второто и за
него трябва да намерят валута за операция в чужбина. Сигурно е заминала със
съгласието на съпруга си, защото единият от двамата родители трябва да замине.
Предполага, че е трябвало да има разговор, защото единият от тях трябва да
излезе да спечели валутата. През това време малкото дете е при майката на С. - тъщата, а голямата е при
баща си. Докато С. е в Алжир, Д. ходи един месец там с голямата дъщеря като
гост и хем да си види голямата дъщеря. След това и баща му не знае по какви
причини ходи и той за един месец. Бащата на С. с малкото дете стои шест месеца
в Алжир. Чрез посолството приключва учебната година, за да не губи годината
детето, което е трети клас. Когато се връща от Алжир отиват на операция в
Германия и там се случва най-лошото. Операцията е добре и на четвъртия ден
детето почива и тя е принудена с ковчега да се прибира в България. След този
трагичен инцидент тя се прибира при мъжа си във Варна. След като той отива в
Бургас отношенията им вече не са много добри, след като три години са били
разделени, заради това, че тя е в чужбина. Заминава за Бургас след промените – след
1991г., защото той прекъсва работата си
в МЕИ Варна и отива в Бургас за постоянно. Не помни коя година С. е заминала за
Алжир. След като се преместват в Бургас, С. заминава с него. Има оплаквания от
нейна страна чрез сестра й и той научава от там, за негови похождения любовни,
авантюри със секретарки, с колежки, екскурзии със секретарки и колежки, извън
България и след това отношенията им са се влошили. Знае, че един път е викала
родителските тела на мъжа си и нейните, след като е имало случай, в който тя
реално го е хванала в такава ситуация. Той обещава да се оправи, но е нямало
подобрение. Идва във Варна, връща се обратно, след като той обещава, че няма да
има повече такива, но продължава и до сега изглежда. Голямата им дъщеря е във
Варна, омъжва се, има дете. Поддържа връзка с майка си постоянно, почти всеки
ден, живеят на 500 м разстояние. Не знае какво е отношението на дъщеря им по
повод развода на родителите й, но сигурно не й е приятно. С. *** 2014г. и
повече не са се събирали. Прибира се във Варна, защото не може да трае изглежда
повече там, обстановката е такава, че не се търпи. Тук има жилище на ул.*. Шест
години не се е връщала в Бургас и според него бракът се е разтрогнал. Знае от
нея, че му е предложила да се прибере във Варна още преди време, но той отказва
и казва, че остава в Бургас, тя като иска да заминава.
Още по време на
брака С. работи в Общината, в отдел Просвета, а той тъкмо завършва. Спряла е да
работи, когато е в майчински с едното дете, после и другото, но има над 30
години стаж. Една година С. се грижи за детето на брата на Д., Е. се казва
детето. Осем годишно е , когато е на
грижите на бременната С.. Гледа го около година там. Дъщерята на С. е
студентка, когато роди. Грижите за детето се полагат от С.. От сестрата на С.
знае, че той е отказал помощ тя да продължи образованието си, той е искал тя да
бъде на по-ниско стъпало от него винаги през целия живот. Това надменно
отношение го проявява и към другите хора. Тя кандидатства и го е питала дали ще
помага за двете деца, за да продължи образованието си, обаче той й казал, че не
го интересува, да се оправя сама.
Когато са били
заедно, той обича да приказва и всички да го слушат, това му е страстта. Имало
е случаи, когато тя му казва дай да сменим темата, той отговаря да млъкне,
защото ще я шибне.Това е преди доста години. Имало е случаи, в които се заканва
за физическа саморазправа.
С. и съпругата му са близки. Съпругата му
почива от рак на панкреаса. Последните месеци за нея полага грижи С., тя много
му помага. Това е на 06.11.2014г. Преди това С. близо два месеца е при нея, за
да я гледа, за което е благодарен. Знае, че на екскурзии ходят много, може би
над двадесет екскурзии са имали. Двете сестри имат наследени имоти в Аксаково и
продават част от тях и двете сестри получават по около 300000 евро суми от
продажбите. Те купуват по още един апартамент на двамата им сина и две коли,
даже три, а те тръгват повече на екскурзии, докато свършат парите. Купуват
апартамент в Бургас. Ходят по собствено желание, никой не е карал другия насила
да ходи на екскурзии.
Не съм присъствал на тези похождения, то е било
основно в Бургас. Тука е имало един, два случая, за които е чувал от съпругата
му, с която имат 44 години брак и не
може да каже, че не е вярно. Тя не е присъствала сигурно, но сестра й е казала
и тя му е казала на него. Не вярва , че тези случаи могат да бъдат плод на
фантазии и ревност на С., защото и други външни хора, които са от Бургас са
казвали, не може да каже имена. Докато тя е в Алжир той готви, научава се да готви и готви на голямата дъщеря. Малката е изцяло при
тъщата – при майката на С.. Подробността е такава, че когато С. е била на
операция в Германия, братът на Д. – С. е помогнал с някаква сума покрай
операцията. И тя, за да се издължи, тъй като няма как да му се изплати във
валута, отива да работи шест месеца при брат му в Австрия. В Германия С. е
ходила и сега пак ще тръгва за там. Не е забелязал агресия или ревност в
отношението на С. към г-н Ю.. Може би тя му е мърморила и не е била съгласна с
това, което вижда. Не знае какво е виждала, той не го е виждал – тези
похождения, за които става дума.
От показанията
на св.Е. Д. И. се установява следното: Със С. се познават от 1987г. Тя е сестра на
семейни приятели във входа. С Д. се запознават малко по-късно, защото с него са
се срещали по-рядко и то предимно на събирания. Където той се проявява да си
покаже своето „аз“, жената винаги трябва да слуша, винаги иска да има аудитория край него. Поглед върху тях
като семейство има доста отдавна - от 10, 15 години е в течение със случващото
се в тяхното семейство. Те в момента живеят разделени. Във Варна като семейство
живеят до 2012г. След това се преместват в Бургас, защото той отива там да
преподава. Живеят там заедно като семейство около две, три години. С. купува
жилище, прави ремонт, движи всички неща. 2014г., след поредния скандал тя се
връща във Варна. Известно й е, че тя се връща във Варна, защото той с неговите
действия никога не застава като глава на семейство и има своите си изисквания
към съпругата. Тя не го напуска по собствено желание. Той винаги я тормози и я
предизвиква да постъпва именно така, както той желае. Тя е свидетел, когато е
във Варна, на случай, когато отиват у тях на гости, а той е в техния семеен дом
със студентка, която има нужда от неговата помощ. Те също са там, виждат с очите си интимните отношения на господина
със ... Интимни, не в такъв смисъл „сексуални отношения“, а интимни „в близост“.Това
е още, когато са тука, на по-млади години. Сега пак някакъв такъв повод
провокира С. да го напусне и да се върне във Варна. Тогава не го напуска,
когато е станала наблюдател на случката, защото смята, че с течение на времето
ще се уталожат семейните отношения в добро и затова е търпяла – за децата. Тя е
отгледала кажи-речи четири деца и им е дала възпитание. Смята, че каквото е
трябвало от нейна страна е дала. Като се прибира от Бургас споделя, че се
прибира, защото са имали разправия, семеен скандал. Оттогава живеят разделени.
През периода на фактическата раздяла не знае дали С. е правила опити да се
разберат.
Когато сма се
събирали заедно, г-н Ю. отношение към съпругата си не е проявявал. Винаги са
коментирали за екскурзиите, за някакви забележителности. Иначе винаги с една
рязка дума пресича, ако някой - специално съпругата се обади - да мълчи, че не
е достойна да опонира на приказките му. С. винаги се грижи за сестра си, след
като се връща от Бургас.
Виждали са се заедно с двамата доста пъти на
събирания, на рождени дни. Излизали са и навън, събирали са се и семейно в
сестра й. Събирали са се около четири пъти – на рождени дни и именни дни. Може
и да са повече пъти. Като казва скандал има предвид за отношения, за
апострофирания, да не се обажда където не трябва, от този род, с обидни думи –
преди толкова години не си ги спомня. Познава ги отпреди да заминат в Бургас.
Знае, че С. е ходила в Алжир и в Германия, защото е имало необходимост за
семейството, за средства, които трябва да се осигурят. Това го знае от нея.
Даже г-н Ю. е разказвал за тези посещения в Алжир какво е видял и т.н. За
семейството, домакинството и децата, докато С. е в Алжир се грижи майка й –
леля Д.. Г-н Ю. е зает в издигането си в кариерата и със своите изяви в МЕИ-то.
Не е наблюдавала това лично, имам сведение от друго място - от студенти, които
са се явявали при него на изпит.
Сия е
работохолик. Сега работи в Германия, гледа възрастни хора. Не живее на семейни
начала с някой в Германия. Те са възрастни хора. Сестра й има деца и съпруг.
Съвкупната преценка
на събраните по делото
доказателства, налага следните правни
изводи:
В брачните отношения на съпрузите е
настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение , лишили са
се от чувство за дом и близост , общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за
семейството и дома.
От събраните по делото доказателства
се установява, че страните не живеят като съпрузи от 2014год. , когато
съпругата е напуснала семейното им жилище в град Бургас и се е установила да
живее в град Варна.
Още преди съпругата да напусне
семейното жилище, отношенията между съпрузите не са били съвсем гладки, но
същите не са били до такава степен влошени, че да бъдат повод за окончателен
разпад на брачната връзка.
В началото на брачната връзка
отношенията са нормални. В тази насока са показанията на св. С., който заявява,
че още от началото след брака, всичко е добре. Св.С. е близък до семейството от
сключването на брака. Неговата покойна съпруга е сестра на ответницата, като
двете са имали много добри и приятелски отношения. Ответницата е споделяла на
сестра си, а последната на свидетеля.
Впоследствие с оглед характеровите особености на всеки от съпрузите и
възприятията им за живота се появяват неразбирателства, които са преодолявани от
съпрузите. Такъв е случаят, когато съпрузите са живели във Варна. Св. И. отивайки им на гости е станала свидетел на близка интимност между
ищеца и студентка.
Отношенията между съпрузите се
задълбочават към влошаване след заминаването на ответницата в Алжир. В тази
насока са показанията на св.С.. Съдът дава вяра на показанията на този
свидетел, защото този свидетел е близък на семейството и тези показания
съвкупно преценени с останалите гласни доказателства са непротиворечиви.
Доверявайки се на показанията на този свидетел, съдът приема, че отношенията
между съпрузите се влошават в периода, когато С. отива в Алжир и три години
стои там. Независимо от повода, който е провокирал заминаването на С. в Алжир,
а именно да спечели средства за операция на болното си дете и приемайки, че със
заминаването й се е съгласил и ищецът, който е посещавал С. в Алжир и е полагал
грижа за семейство в България, този факт на продължително отсъствие на
съпругата, настоящият съдебен състав приема, че е оказал отражение на брачните
им отношения. Това е така,защото разделното живеене между съпрузите е
провокирало отчуждение,което е довело до отпочване на
нетърпимост един към друг и несъобразяване с характеровите
им особености, като индивиди и начин на живот. Тази нетърпимост между съпрузите
се задълбочава след смъртта на дъщеря им Д., което обстоятелство безспорно
оставя дълбоко отражение в личните отношения между съпрузите.
През 1991год. съпрузите се преместват
да живеят в град Бургас. Отношенията им са видимо нормални.Според свидетеля Е.
М., преди години отношенията им нямат никакви особености. От четири пет години
знае, че не живеят заедно. Известно му е от професора, че имат
неразбирателство. В същата насока са и показанията на св. Б. С., който познава
съпрузите , тъй като са ходили заедно на екскурзии и са се събирали. Този
свидетел сочи, че последната екскурзия на която са ходили е през 2014год. в
Италия и тогава отношенията им са като нормално семейство.След като се
преместват в Бургас според св. С., С. се оплаква на сестра си и той научава от
нея, за негови похождения любовни, авантюри със секретарки с колежки, екскурзии
със секретарки и колежки, извън България. Знае, че едни път ответницата вика родителските тела на мъжа си
и нейните, след като е имало случай в който тя го е хвала в ситуация и той
обещава да се оправи.Тези обстоятелства, твърдени в показанията на св.С., пряко не се доказаха в хода на процеса.
Казаното от св. С. представлява възпроизвеждане на разказаното от С. на сестра
й и възприятията на самата С.. Затова и съдът не споделя, че тези факти са
пряката причина за задълбочаване влошеността на съпружеските отношения. Освен
това, според св. С. на въпросната
екскурзия в Италия ищецът се държи много добре. Чувства се, че ответницата има
недоволство към мъжа си , има пререкания. Все едно , че той не я слуша, не
споделя нейното мнение. Тя малко недоволства, че той предпочита да се гмурка в
морето, пък тя не иска. Подобна ситуация свидетеля споделя и при качването на
Везувий.След завръщането от тази екскурзия, св.С. чува при едно събиране, че
госпожата казва на съпруга си, че ако не се прибере във Варна, тя го напуска.
От напускането на ответницата през 2014год. досега съпрузите живеят фактически
раздели, като между тях е изчезнала всякаква физическа и духовна близост.
С оглед тази установеност на брачните
отношения между съпрузите , съдът
извежда извод, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв, следва да бъде прекратен на
соченото от ищеца правно основание - чл.49,
ал.1 от СК. Това състояние на брачната връзка не се характеризира с минимална
наличност на изискваното от морала и закона съдържание за една нормална съпружеска
връзка, съществува формално и без
възможност за възстановяване на нормални брачни отношения. Семейната общност е разкъсана по необратим и
непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е
полезна за съпрузите и
обществото, предвид на което и на
основание чл.49,ал.1 от СК , следва да се допусне прекратяване на брака с
развод.
Законовата
уредба не дефинира понятието “вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака”. Съдът възприема това понятие като съвкупност от обективното и
субективното отношение на двамата съпрузи към брачната връзка и изпълнението на
поетите брачни задължения, някои от които са грижата на съпрузите един към
друг, издръжката на семейството и тяхното съвместно живеене и др. От събраните по делото
доказателства се установява, че поведението на двамата съпрузи причинява разстройството на брачните отношения
между страните. Двамата съпрузи не са проявили търпимост един към друг за
преодоляване на особеностите в характерите си и възприятията за начина на
живот, който следва да имат като семейството. Това е довело до проява на
неуважение, като личности, което според твърденията им рефлектира в насока ,
ответницата да твърди, че е жертвала професионалното и кариерното си развитие в
името на семейството, а съпругът да омаловажа нейната престирана трудова
дейност, роля и финансово участие за благополучието на семейството .
Невъзможността на съпрузите да преодолеят тези различия, води и до невъзможност
съпрузите да се установят да живеят заедно. Съпругата иска да живеят във Варна,
а съпругът в Бургас. Ето защо и на основание чл.49,ал.3 от СК, виновността за разстройството на брака , следва
да бъде обявена за двамата съпрузи.
Твърденията на
страните , относно сочените факти за виновността за брачното разстройство не се
установиха в хода на процеса по делото. Изложението в мотивите на съда за
разстройството и виновността на брака,
изключва като доказани тези факти на страните.
Съгласно разпоредбата на
чл.53 от СК , съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака.
Съпругата е заявила желание да възстанови предбрачното
си фамилно име. Предвид на това след развода,следва да се именува Д .
Съдът определя окончателна държавна такса в
размер на 50 лв., определен на основание чл.6,т.2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по реда на ГПК. Съгласно чл.329, ал.1 ГПК, същата е вносима
от двете страни поравно. С оглед виновността на разстройство за брака и на основание чл.329,ал.1 от ГПК , останалите
разноски остават за страните така, както са направени.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА
между Д.Д.Ю.,
ЕГН ********** и С.Н.Ю. , ЕГН ********** , сключен на 08.02.1969год , с акт за граждански брак №* пред
длъжностно лице по гражданското състояние при Община Варна, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн. чл.49 ал.1 от СК.
ОБЯВЯВА,
че ВИНА за разстройството на брачните
отношения имат ДВАМАТА СЪПРУЗИ , на основание чл.49,ал.3 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след
развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име
ДОБРЕВА,
на основание чл.53 от СК.
ОСЪЖДА Д.Д.Ю., ЕГН ********** адрес: ***, ** , чрез
пълномощник адв.Т.Т. със
съдебен адрес:***,офис 301 да заплати
в полза на Варненски районен съд , държавна такса за развод в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/, на основание чл.329,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.Н.Ю. , ЕГН ********** с адрес: ***
със съдебен адрес, съгласно молба с вх.№46589/14.07.2020год. **, чрез А. С.,
действаща чрез пълномощник адв. В.Д. с адрес: *** да заплати в полза на Варненски районен
съд , държавна такса за развод в размер на 25.00лв.
/двадесет и пет лева/, на основание чл.329, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок, считан
от момента на съобщаването на страните,
ведно с препис от съдебния акт.
Районен съдиЯ:
/Р.Христова/