Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
1687/ 2021 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита
от домашното насилие.
Постъпила е молба от Р.П.Н., ЕГН **********,
лично и като майка и законен представител на детето В.И.И.,
ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита срещу П.Я.Л., ЕГН **********-
лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство.
Твърди се в молбата, че с ответника са
съжителствали заедно в продължение на 14 месеца в дома й, заедно с детето й В..
На 20.11.2020г. окончателно се изнесъл от дома й. От раздялата им била
подложена на непрекъснат ежедневен психически тормоз, изразяващ се в денонощни
телефонни обаждания и изпращане на текстови съобщения чрез различни интернет
приложения, съдържащи обиди, обвинения и заплахи. Изисквал от нея отново да го
прибере в дома й. Основните му обвинения били за 5хил.лева, който смятал, че
бил похарчил, докато са съжителствали заедно. Дъщеря й многократно била ставала
свидетел на сцените помежду им и заплахите му и се страхувала от него.
Конкретните актове в срока по чл. 10 от ЗЗДН, които молителката сочи да
извършени са, както следва: На 21.01.2021г.
в 7,16ч. ответникът дошъл на спирката на обръщача на
Почивка, където си чакала автобуса. По уговорка от предния ден му върнала
синджирче, а той книга. След като му отказала той да я заведе до работа,
ответникът се ядосал, тръгнал с „мръсна газ“ и започнал да й пише във вайбър. На 22.01.2021г.
в 7,57ч. я чакал пред работата й в ЗПЗ. Влязла в таксито му, за да поговорят,
при което ответникът започнал да й иска пари. След като отказала да му даде,
започнал да й дърпа дамската чанта. Казал й, че ще вземе й всичките пари от
портфейла. Отворила вратата на таксито и се развикала за помощ. Той се стреснал
и пуснал дамската й чанта. Започнал да я заплашва, че ще дойде на работното й
място и ще я унижи публично пред колегите й. Казал й „сега ще видиш какво ще
стане, ще станеш за посмешище и ще те съдя“. На 02.02.2021г. в 18,30ч. пред входа на
блока й в присъствие на дъщеря й, й казал, че си иска
парите до края на седмицата и че нямало да я чака повече, иначе щяла да види
какво ще стане. На 03.02.2021г. в
7,37ч., докато чакала автобуса си на спирката на Пикадили
парк ответникът пристигнал ядосан. Искал й пари и я обиждал, наричайки я курва
и сигурно други цветущи определения, които не искала да чува и умишлено
игнорирала, тъй като в този момент говорела по телефона. На 04.02.2021г. неин колега я докарал до
съда, за да си пусне жалбата, при което ответникът ги следвал до ул. Кракра.
След това подала жалба и в Пето РУ, където същия ден ответникът бил извикан за
разговор и вероятно му бил съставен протокол. Моли за уважаване на подадената
молба.
Ответникът П.Л. редовно призован не се явява
и не се представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните
по закон лица съобразно чл. 3, т. 2 ЗЗДН в преклузивния
срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Не е спорно, че Р.Н. и П.Л. са живели на
съпружески фактически начала за период от 14 месеца в дома на молителя, находящ
се в ********, заедно с детето В.И., чиито баща не е ответникът.
Окончателната фактическа раздяла между Р.Н.
и П.Л. настъпила на 20.10.2020г., когато ответникът е напуснал съвместно
обитаваното жилище.
За
да е налице акт на домашно насилие по смисъла на закона е необходимо у лице, което е жертва да липсва
виновно и противоправно поведение предизвикващо
насилието от страна на извършителя или действието от страна на пострадалия да е
предхождащо акта на насилие и да цели самозащита. При разглеждане на молба за
домашно насилие следва винаги да държи сметка за вида и характера на
уврежданията, съществуването на реална опасност за здравето и живота на
пострадалото лице, като при формиране на своята преценка съдът следва да се
опре и на отношенията между страните и причините за извършеното насилие.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилото
за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК в процеса, е
необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдените
действия, съставляващи акт на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено
от проведено от ответника доказване, оборващо изложеното от молителя.
По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща
допустимите доказателства в процеса, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство
за изложените в нея обстоятелства и на основание посочената разпоредба, съдът
може да издаде заповед за защита само въз основа на приложената декларация, но
само ако липсват други доказателства.
При наличие на други доказателства в обратен смисъл,
декларацията само по себе си не може да послужи за целите на пълното и главно
доказване на твърдените от молителя факти в молбата за извършеното от майката
психическо и емоционално насилие спрямо детето и неговата баща.
Като съобрази доказателствената сила на
представената декларация по чл. 9 ЗЗДН и липсата на доказателства разколебаващи
удостовереното в нея, съдът приема, че на посочените дати 21.01.2021г., 22.01.2021г.,
02.02.2021г.,
03.02.2021г. и 04.02.2021г. П.Л. е осъществил актове на психическо и физическо
насилие спрямо Нели Н., изразяващи се в отправяне на заплахи и закани, съпроводени
от непрекъснато преследване и поява на места, на които молителя присъства почти
всеки ден. Това поведение съставлява психическо насилие и сочи на извод за
стремеж от страна на ответника да осъществява непрекъснат контрол над личността
на Р.Н. и свободното й придвижване.
Актът на насилие на 02.02.2021г.
е осъществен в присъствие на малолетното дете В.И..
Представената кореспонденция между страните
по делото потвърждава изводите на съда и сочи противоречие в поведението на
ответника. От една страна същият демонстрира нагласа да приеме фактическата раздяла,
а от друга разкрива стремежът му да осъществява пълен контрол върху личния
живот на бившата си приятелка след настъпване на фактическата им раздяла.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че
молбата за защита по реда на ЗЗДН, е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът намира, че адекватни по отношение на
осъществените актове на домашно насилие спрямо Р.Н. и В.И. се явяват мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗДН, а
именно задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие, забрана да
приближава пострадалите лица, жилището им и местоработата на първия от тях на
по – малко от 50 м. за срок от 10 месеца.
Предприемането на посочените мерки би
възпрепятствало появата на други форми на домашно насилие спрямо молителите.
За да определи продължителността на срока на
предприетата мярка съдът съобрази преди всичко начинът на осъществяване на
актовете на психическо и емоционално насилие, липсата на критичност в
поведението на П.Л., необходимостта от време да преосмисли и ревизира отношението
си, а при нужда да потърси професионална помощ за преработване на раздялата.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН във всички
случаи съдът с решението си по чл. 15, ал.1 ЗЗДН налага на извършителя глоба, чиито
размер в конкретния случай, следва да бъде определен на 400 лв.
При определяне размера на наложената глоба
съдът съобразява същите обстоятелства относими и към определяне
продължителността на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1, предл.
1 ЗЗДН. По – високият й размер би имал възпиращо и превъзпитателно въздействие
върху извършителя.
На основание чл.11, ал. 2 ЗЗДН П.Л. следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за
производството държавна такса в размер на 25 лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителите
следва да бъде издадена заповед за защита.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА П.Я.Л., ЕГН **********,***
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо лицата Р.П.Н., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН ********** и двете с адрес: ***, на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П.Я.Л., ЕГН **********,***
ДА ПРИБЛИЖАВА пострадалите лица Р.П.Н.,
ЕГН ********** и В.И.И., ЕГН ********** и двете с
адрес: ***, на по – малко от 50 метра за срок от 10 /десет месеца/, на основание чл.5, ал.1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П.Я.Л., ЕГН **********,***
ДА ПРИБЛИЖАВА жилището на
пострадалите лица Р.П.Н., ЕГН ********** и В.И.И.,
ЕГН ********** и двете с адрес: ***, находящо се в ********,
на по – малко от 50 метра за срок от 10
/десет месеца/, на основание чл.5, ал.1, т. 3, предл.
2 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П.Я.Л., ЕГН **********,***
ДА ПРИБЛИЖАВА местоработата на
пострадалото лице Р.П.Н., ЕГН **********,***, находяща
се в гр. Варна, ********, на който адрес се помещава работодателя й „********“,
на по – малко от 50 метра за срок от 10
/десет месеца/, на основание чл.5, ал.1, т. 3, предл.
3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.Я.Л., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС глоба в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
на осн. чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П.Я.Л., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ
на молителите заповед за защита, след представяне на доказателства за внесена
по сметка на ВРС държавна такса в размер на 5 /пет/ лв., на осн.
чл.19 от Тарифа № 1 към ЗДТ.
ПРЕПИС от решението и
заповедта да се изпрати на I, II и III РПУ гр. Варна, съгласно чл.16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните пред
Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: