Решение по дело №373/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 372
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Ирина Руменова Славчева
Дело: 20221800500373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:В. Н. И.а

Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря ЦветА. П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500373 по описа за 2022 година

С решение № 78 от 29.03.2022 год. по гр. дело № 252/2020 год. на РС-С. във втора
фаза по извършване на съдебна делба районният съд е съставил и обявил за окончателен
разделителен протокол за делба на допуснатите до делба с решение № 114/28.07.2020 год.
недвижими имоти в землището на с. Р., за подялба чрез тегленето на жребий между
следните съделители и при следните квоти: за Т. Г. Д. – ½ идеална част и за А. Г. Ш. – ½
идеална част, при който се обособяват следните дялове: ДЯЛ ПЪРВИ: УПИ ІХ-755 в кв. 46
по плана на с. Р. с площ 487 кв.м., съгласно заповед № 01-1182/30.06.2021 год. на Кмета на
Община С., ведно с построените в имота сгради: едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена плош 64 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда с площ 24 кв.м., като
общата стойност на дела е 41 700 лева и ДЯЛ ВТОРИ: УПИ ХІІІ-755 в кв. 46 по плана на с.
Р. с площ 487 кв.м., съгласно заповед № 01-1182/30.06.2021 год. на Кмета на Община С.,
като общата стойност на този дял е 15 600 лева, като съделителят, изтеглил при жребия дял
първи следва да заплати на съделителя, изтеглил дял втори, сумата от 13050 лева за
уравнение на дела.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителката-ищца Т. Д. с
твърдения, че делбата следва да се извърши не чрез съставянето на разделителен протокол и
теглене на жребий, а чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като съставените
дялове значително се различават по вид, предназначение и стойност, което води и до
1
необходимостта от заплащане на значителни суми за уравнението им. Моли съда да отмени
решението и да постанови делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична
продан.
Ответницата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на
районния съд.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С решение № 114 от 28.07.2020 год. по гр. дело № 252/2020 год. С.ският районен съд
е допуснал делба между Т. Г. Д. с квота ½ идеална част и А. Г. Ш. с квота ½ идеална част,
на следния недвижим имот: УПИ ІХ в кв. 46 по плана на с. Р. с площ 974 кв.м., ведно с
построените в имота сгради: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 64
кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда с площ 24 кв.м. Имотът е съсобствен на
страните по наследство от П.М. – майка на страните по делото и А.М. – неин син, което са
го придобили с н.а. № 55, дело № 158/1971 год., съгласно направеното отбелязване в
представената по делото скица № С-276/16.03.2020 год. на Община С.. По делото не се
спори, че сградите в имота са построени от наследодателите на страните след закупуването
на парцела. От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че А.М.
е починал на 16.08.2018 год. и е оставил като наследници по закон сестрите си А. Ш. и Т. Д..
П.М. е починала на 26.12.2018 год. и е оставила като наследници по закон дъщерите си А.
Ш. и Т. Д..
В първото открито съдебно заседание след допускане на делбата ответницата А. Ш.
чрез адв. Николова е направила искане на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК делбеният имот да
бъде възложен в неин дял, тъй като не притежава друг имот, грижила се е за
наследодателката П.М. и е живяла в имота към момента на смъртта й. Претенцията е приета
за разглеждане от съда в о.с.з. на 29.10.2020 год.
В о.с.з. на 10.12.2020 год. ответницата е оттеглила претенцията за възлагане на имота
по чл. 349, ал. 2 от ГПК, като е заявила, че и двете страни по делото са полагали грижи за
наследодателката и са живели в делбения имот към момента на смъртта й. С определение в
о.с.з. съдът е прекратил производството по приетата за съвместно разглеждане претениця по
чл. 349, ал. 2 от ГПК.
Видно от удостоверение за декларирани данни, издадено от община С., ответницата
А. Ш. е декларирала, че е собственик единствено на процесния парцел в землището на с. Р.
през 2020 год.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Кирилов от
02.12.2020 год. процесният УПИ е с площ 974 кв.м., като същият е застроен с едноетажна
масивна жилищна сграда с площ 64 кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда със
застроена площ 24 кв.м. Парцелът може да бъде разделен на два нови УПИ, като се приложи
чл. 19, ал. 3 от ЗУТ, т.е. чрез намаляване на параметрите за лице и площ с една пета след
заключение на общински експертен съвет. Вещото лице е предложило проекта за разделяне,
2
при който от процесния имот да се обособят два нови УПИ, всеки с площ 487 кв.м., като в
единия имот попадат съществуващите в имота сгради, а другият е незастроен. Към
заключението е представено мотивирано закллючение със скица на новообразуваните
проекти имоти: дял І – заключен по контура между т. А-Б-В-Г и дял ІІ – по контура между т.
Б-В-Е-Ж /скица на л. 54/.
Съгласно становище на главния архитект на Община С. от 31.12.2020 год. по чл. 201
от ЗУТ процесният УПИ ІХ-755 в кв.46 по плана на с. Р. е поделяем на два дяла, при
спазване изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от ЗУТ.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Масларска от
27.01.2021 год. жилищната сграда в процесния парцел е строена през 1972 год.; масивна е и
със застроена площ 64 кв.м., без сутерен, с един надземен жилищен етаж със
стоманобетонна плоча над етажа, като таванът е неизползваем и представлява
неразпределено подпокривно пространство, а достъпът до него е по стоманобетонно тясно
стълбище. На етажа има кухня, две стаи и коридор. Стаите са с дюшеме, в лошо състояние.
В сградата няма санитарен възел. Сградата няма външна топлоизолация и отоплителна
инсталация.
Със заповед № 01-1182/30.06.2021 год. на кмета на Община С. е одобрено изменение
на плана за регулация на процесния УПИ чрез разделянето му на два нови урегулирани
поземлени имоти: УПИ ІХ-755 в кв. 46 по плана на с. Р. с площ 487 кв.м., ведно с
построените в имота сгради: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена плош 64
кв.м. и едноетажна масивна стопанска сграда с площ 24 кв.м., и УПИ ХІІІ-755 в кв. 46 по
плана на с. Р. с площ 487 кв.м., по зелени линии, цифри и щрихи ва приложения проект.
Според допълнителното заключение на в.л. Масларска от 16.02.2022 год. пазарната
стойност на дял първи - УПИ ІХ-755 в кв. 46 по плана на с. Р. с площ 487 кв.м., ведно с
построените в имота сгради възлиза на: дворно място – 7800 лева; едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена плош 64 кв.м. – 29800 лева и едноетажна масивна стопанска
сграда с площ 24 кв.м. – 4100 лева, или общата стойност на този дял възлиза на 41700 лева.
Пазарната стойност на дял втори - УПИ ХІІІ-755 в кв. 46 по плана на с. Р. с площ 487 кв.м.,
незастроен, възлиза на 15 600 лева. За уравняване на дяловете получилият дял І следва да
заплати на получилия дял ІІ сумата 13 050 лева за уравнение на дяловете.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Установи се от събраните по делото доказателства, че процесното дворно място е
поделяемо, като от него могат да се образуват два нови урегуирани поземлени имоти чрез
изменение на плана за регулация съгласно заповед № 01-1182/30.06.2021 год. на кмета на
Община С.. Жилищната сграда е неподеляема и от нея не може да се образуват две жилища,
които да отговарят на изискванията на чл. 40 от ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане: според заключението на в.л. Масларска същата е на един етаж, състоящ
се от една кухня, две стаи и коридор, като в сградата няма санитарен възел. Следователно,
3
не може да се обособят две жилища, всяко от които да има най-малко едно жилищно
помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна. В случая се касае за урегулиран
поземлен имот, застроен с жилищна и стопанска сграда, като мястото е поделяемо в два
дяла - застроен и незастроен.
Съдът намира, че единственият законосъобразен начин на извършване на делбата е
чрез съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 от
ГПК. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата, само ако имотите са
по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем. Основният принцип,
че при извършване на делба на недвижими имоти всеки съделител следва да получи по
възможност реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по
съображение, че имотите или обособените дялове от един допуснат до делба имот са с
различна стойност, защото чл. 69 от ЗН изрично предвижда в този случай неравенството в
дяловете да се изравни в пари. Съдебната практика, според която предпоставка за
разпределяне на имотите или съставянето на разделителен прокотол е да се образуват
еднородни реални дялове за всеки съделител /решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. №
144/2011 г. на ІІ г. о. на ВКС на РБ и др./ е приложима в случаите, когато са допуснати до
делба недвижими имоти с различен вид и предназначение, напр. земеделски земи и
урегулирани поземлени имоти, жилище и гараж, магазин и жилище и пр. По настоящото
дело е допуснат до делба урегулиран поземлен имот, чиято поделяемост на два нови
урегулирани поземлени имота е установена по предвидения в чл. 201 ЗУТ ред. Така
обособените два реални дяла са еднакви по вид и отговарят на изискванията за минимални
размери на чл. 19 ЗУТ /след намаляването на площта с 1/5, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗУТ/.
Обстоятелството, че в единия дял има изградени жилищна и стопанска сгради не е пречка за
разделяне на допуснатия до делба имот, щом като не се нарушават нормите за разполагане
на сградата до границите на урегулирания поземлен имот и до други сгради /аргумент от чл.
201, ал. 2 ЗУТ/. В този смисъл е решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/2016 г. на
ВКС, І г. о. и др. Новообразуваните два имота - застроен и незастроен са еднакви по вид, тъй
като се намират в чертите на населеното място, представляват урегулирани поземлени
имоти, обособени със заповед № 01-1182/30.06.2021 год. на кмета на Община С. и са
предназначени за застрояване с жилищни сгради, т. е. за задоволяване на жилищни нужди и
в този смисъл се касае за жилищни имоти. Действително, единият от тях е застроен, а
другият не, но ако идеята за съставяне на равностойни по вид дялове се прилага с нагласата
за абсолютно изравняване, ще се достигне до изключване на водещия принцип по чл. 69, ал.
2 ЗН за получаване на реален дял в натура с парично изравняване на неравенството в
дяловете. Публичната продан ще лиши и двете съделителки от възможността да получат в
свой дял урегулиран поземлен имот, който може да служи за задоволяване на жилищни
нужди, затова този способ за ликвидиране на съсобствеността в конкретния случай е
неподходящ.
Предвид обстоятелството, че след разделяне на процесния УПИ на два нови
урегулирани поземлени имоти броят на подлежащите на делба имоти е равен на броя на
4
съделителите, делбата следва да се извърши чрез съставяне на разделителен протокол и
теглене на жребий, и само ако това е невъзможно или много неудобно - чрез разпределяне
на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК.
По делото не е налице пречка – „невъзможност или неудобство за теглене на жребий"
по смисъла на чл. 353 ГПК /съгласно разясненията, дадени с ППВС № 7/73 г. на ВС на РБ/.
Според цитираната задължителна съдебна практика тегленето на жребий се явява
невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, които се различават съществено един от
друг по площ, обем или стойност, и същевременно дяловете на съделителите са различни, а
голямо неудобство – когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни
подобрения. Както беше посочено по-горе, новообразуваните имоти /дялове/ са еднакви по
вид, тъй като представляват урегулирани поземлени имоти, предназначени за застрояване с
жилищни сгради, като същевременно дяловете на съделителите са равни. Тегленето на
жребий не е и неудобно, тъй като не се установява някоя от страните да е направила
подобрения в имота, да е ползвала определена част от него и др.
С оглед това единственият законосъобразен и целесъобразен начин на извършване на
делбата е чрез изготвяне на разделителен протокол съобразно приетата по делото експертиза
на в.л. Кирилов и теглене на жребий. При този способ следва да се обособят следните
дялове: дял първи: УПИ ІХ-755 в кв. 46 по плана на с. Р. с площ 487 кв.м., съгласно заповед
№ 01-1182/30.06.2021 год. на Кмета на Община С., ведно с построените в имота сгради:
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена плош 64 кв.м. и едноетажна масивна
стопанска сграда с площ 24 кв.м., като общата стойност на дела е 41700 лева; и дял втори:
УПИ ХІІІ-755 в кв. 46 по плана на с. Р. с площ 487 кв.м., като общата стойност на този дял е
15 600 лева. Съделителят, изтеглил при жребия дял първи следва да заплати на съделителя,
изтеглил дял втори, сумата от 13050 лева за уравнение на дела. При този изход на спора
всяка от страните следва да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на
1146 лева, съгласно чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд

РЕШИ:


ПОТВЪРЖДАВА решение № 78 от 29.03.2022 год. по гр. дело № 252/2020 год. по
описа на РС-С..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
5
пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6