СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ „А“
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети февруари през двехиляди
и двадесета година, в състав:
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 7214 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца К.Г.Б. срещу
решение от 28.12.2018г., постановено по гр. дело № 5208/2018г. на Софийски
районен съд, 151 състав, което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ за признаване за
установено, че не дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.“ АД сумата 608лв., начислена
за периода 16.10.2017г. – 13.01.2018г. с фактура № **********/17.01.2018г. за обект
са адрес с. Брегаре, ул. „********№**, с клиентски № 310213623310 и аб. № **********
по констативен протокол № 3021753/13.01.2018г. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивникът - ищец поддържа доводи за неправилност на
атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон, както и на
съдопроизводствените правила. Твърди, че не са налице предпоставките за
начисляване на процесната сума, тъй като при действието на сега действащия чл.
98а ЗЕ, не е налице предвиден в Общите условия ред за уведомяване за
извършената корекция и не е изпълнен фактическия състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент. Поддържа подробни
съображения, че не е надлежно уведомен за извършената корекция, тъй като писмо
изх. № NTZ86907/15.01.2018г. не е издадено и изпратено от
ответното дружество, поради което не е изпълнено и задължението му по чл. 17 и 18
от Общите условия. Отделно поддържа, че писмото не му е връчено, като признание
за това не се съдържа и в депозираната от него жалба от 24.01.2018г., както е
приел първоинстанционния съд. Сочи, че не е присъствал на проверката и на
сочените основания не са налице предпоставките за извършване на процесната
корекция. Моли съда да отмени решението
като неправилно и да уважи иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият -
ответник е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения.
Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди,
с присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл.**9, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка на обжалваното
решение по същество по реда на чл.**9 ГПК, въззивният съд намира, че същото е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен за установяване
недължимост на корекционна сума по фактура
№ **********/17.01.2018г. в размер на 608лв. с ДДС за периода 16.10.2017г. – 13.01.2018г.
По делото е установено, че
страните са обвързани от облигационно правоотношение, породено от договор за
продажба на ел. енергия, сключен при Общи условия /ОУ/, като ищецът има правата
и задълженията на потребител на електрическа енергия, а ответникът- на
продавач. Представените по делото ОУ на договора за продажба на ел. енергия са
одобрени от ДКЕВР през 2007г. и са
изменени през 2010г.
В рамките на
въззивното производство не е спорно и установено, че
ищецът е потребител на електрическа енергия на административен адрес с. Брегаре, ул.
„********№**, отчитана от електромер с клиентски номер
№ №
310213623310 .
По
делото не е спорно и установено, че на 13.01.2018г. е извършена проверка от
отдел „НТЗ“ към ЧЕЗ „Разпределение
България“ АД на електромер с фабричен № ********** в процесния имот, за което е
съставен констативен протокол № 3021753/13.01.2018г. От съдържанието на
приложения по делото констативен протокол се установява, че проверката е
извършена от двама служители на ответника, като са присъствали и двама
свидетели- представители на Федерацията на потребителите. От съдържанието на
протокола се установява, че проверяващите са констатирали, че липсва пломба на
щита на таблото, като е извършена промяна на схемата на свързване, състояща се
в прекъсване на нулевия проводник,
свързващ електромера с нулевата шина посредством поставяне на лепило между нулевата шина и
кабелната обувка на нулевия проводник; оперативната нула се подава от къщата на
потребителя по изходящия нулев проводник от работната нула на трифазния
електромер; след прекъсване на изходящия нулев проводник вътре в къщата,
електромерът не измерва протичащата през него енергия и не се отчита
потребление от електромера. Протоколът е подписан от служителите на ЧЕЗ и от 2
свидетели - представители на Федерацията на потребителите, както и от служител при
РПУ – Долна митрополия.
Въз основа на съставения
констативен протокол е извършена корекция
на сметката на ищеца, за която е издадена фактура №
**********/17.01.2018г.
От заключението на приетата в първоинстанционното
производтво СТЕ се установява, че в резултат на описания в протокола нерегламентиран
достъп, е налице промяна в схемата на свързване на електромера. Вещото лице
дава констатации, че при изчисляване на дължимата сума са спазени утвърдените
от ДКЕВР цени, валидни за битови потребители за процесния период, като общото
количество електроенергия, неотчетено от СТИ – 3312 КWh за период от 90
дни, е изчислено при спазване на разпоредбата на чл. 48, ал.1, т. 1, б. „б“
ПИКЕЕ, на база 1/3 от пропускателната способност.
По въпроса за
правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна корекция при сега
действащата редакция на ЗЕ, е налице
съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и приема,
че след приемането на чл. 83, ал1., т. 6
и чл. 98а, ал.2, т. 5 ЗЕ е налице законово основание за едностранна
корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа
енергия – така и решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ІІ ТО.
По
силата на горецитираните норми след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия.
С изм. на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / и
приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. / е
предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Съгласно
мотивите на цитираното решение на ВКС, тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но
неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при
оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за
установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в
обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на
доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да
ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В
същия смисъл е и решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ
ГО/.
Неотносим е довода в жалбата, че констативният протокол не е подписан от
потребителя. В случая са били
предпоставките на действащия чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за подписване на протокола от
орган на МВР, с оглед установената промяна в схемата на свързване, и това
изискване е спазено, като служителят на МВР С., подписал протокола, е разпитан
по делегация от РС – Плевен и от показанията му се установят отразените в
констативния протокол обстоятелства. Съгласно практиката на ВКС, в този случай
относно установеното неправомерно въздействие върху електромера, констативният
протокол има материална доказателствена сила, в качеството му на официален
свидетелстващ документ.
Неоснователен е и
довода в жалбата за липса на основание за корекция, с оглед неизпълнено от ответника задължение по чл.
98а, ал.2, т. 6 ЗЕ за приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване на
потребителя за извършената корекция. /в тази връзка докладчикът
по делото отстъпва от своя предишна практика/. В приложимите към исковия период ОУ, /представени по
делото/ е предвидено изрично връчване на констативния протокол за корекцията на
потребителя с клаузите на чл. 17 вр. чл. 49, ал. 2 от същите.
Ищецът е надлежно уведомен за корекцията по реда, установен с
горепосочените клаузи на ОУ, като възраженията му в тази връзка за
липса на изпратено и получено писмо изх.
№ NTZ 86907/15.01.2018г., са
изцяло неоснователни. За извършената проверка ищецът е надлежно уведомен с
посоченото писмо, връчено на 24.01.2018г. чрез съсед – Т.И., съгласно
представеното известие за доставяне. На 25.01.2018г. ищецът е подал жалба до
ответното дружество, в която изрично признава, че е уведомен за извършената
корекция при посещение на център за
клиенти. При така изложеното са правилни изводите на СРС, че ищецът е надлежно
уведомен за извършената корекционна процедура. Отделно от това, и при липсата на уведомяване, за ищеца съществува правна възможност да заяви и
докаже своите оспорвания на констатациите в КП в рамките на исковия процес.
Ето защо всички възражения в жалбата относно липсата на формално редовно
уведомяване са неотносими, отделно неоснователни.
Други релевантни оспорвания не са
направени в жалбата.
Предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, жалбата е неоснователна и
недоказана и решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на спора, на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени претендираните
разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 5208/2018г. на Софийски районен съд, 151 състав.
ОСЪЖДА К.Г.Б., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.