Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 21/03.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1350/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е прието за установено, че „С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., О. Г. О., О.В. Т., ул. „Т.” № 5, . 2, ап. 3, представлявано от Управителя Л. П.П.дължи на „К. Е.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „С. С.” № 32, законен представител Н. А. З. и прокурист С. С. Р., сумата от 2 120 лв. (две хиляди сто и двадесет лева), представляваща неизпълнено възнаграждение за извършена работа по Договор от 23.06.2006 год. за изработка на шприцформа за дюбели L-150 мм, фактура № 32196/09.04.2008 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК – 03.05.2010 год. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед № 1309 за изпълнение на парично задължение от 05.05.2010 година по ч.гр.д. № 1045/2010 година по описа на Районен съд – Г. О., както и разноските по ч.гр.д. № 1045/2010 год. в размер на 42.40 лв. (четиридесет и два лева и четиридесет стотинки). Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПКе осъдено„С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., О. Г. О., О. В. Т., ул. „Т.” № 5, . 2, ап. 3, представлявано от Управителя Л. П. П. да заплати на „К. Е.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „С. С.” № 32, законен представител Н. А. З. и прокурист С. С. Р. сумата от 442.40 лв. (четиристотин четиридесет и два лева и четиридесет стотинки), представляваща направените разноски по настоящото дело за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., О. Г. О., О.В. Т., ул. „Т.” № 5, . 2, ап. 3, представлявано от Управителя Л.П. П. против Решение № 21/03.05.2011 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че съдът неправилно бил тълкувал правомощията на лицата И. М. и А. К., чиито подписи стояли на повечето от приложените протоколи и споразумителния протокол от 15.03.2007 г., но същите лица нямали правомощия и пълномощия да представляват дружеството в пряката производствена дейност. Твърди се, че приложената по делото фактура № 32196/09.04.2008 г. не им била връчвана и не била заплатена. Не били събрани доказателства процесната шпирцформа да е предадена на дружеството и то с окончателен протокол за приемане на работата. Същата им била предавана само за проби, но не и окончателно. Не били представени и мострите, за които се твърдяло, че били представени от ответното дружество. Твърди се още, че ищцовото дружество не било изпълнило качествено и в срок поставената задача. Срокът на договора бил до 30.06.2006 г., ката в противен случай се дължала неустойка в размер на 0.1 % от стойността на неизпълненото задължение за всеки просрочен ден, но не повече от 25 % от стойността на договорената цена, като срокът на закъснението бил 166 дни, което правило размера на неустойката 1 394.40 лв., с което се правило възражение за прихващане. Счита се, че възражението за прихващане било направено своевременно и същото не се ограничавало със срока на отговора на исковата молба. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск, като се присъдят направените разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излагат се съждения за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание процесуалният представител на ответникът по жалбата е оспорил същата. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело №*/2010 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от „К. Е.” , гр. В. Т. против „С.” Е., гр. Г. О. иск с посочено правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сума в размер на 2 120 лв. В исковата молба се излага следното: Ищцовото дружество твърди, че на 23.06.2006 г. сключили договор с ответното дружество, по силата на ищеца било възложено от ответника да изработи шприц форма за дюбел L150 мм, както и други инструменти. Ищецът изпълнил задължението си по договора и изработил шприц формата, за която твърди, че е предадена на ответника, който я приел без възражения. Твърди се още, че след извършени авансови плащания при предаване на вещта, ответното дружество останало да дължи сумата от 2 120 лв. - цена по договора, за която била съставена фактура № 32196/09.04.2008 година. Преди това с ответника бил възникнал спор относно дефекти на изработената шприц форма, при който ищцовото дружество уважило претенциите на ответното дружество и поправили вещта според изискванията им и вещта била окончателно предадена със споразумителен протокол на 15.03.2007 г. Ответникът обаче не изпълнил задължението си за заплащането на цената в пълен размер, като останала дължима сумата от 2 120 лв. Ищецът предявил претенцията си първоначално по реда на заповедното производство, като подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № */2011 г. по описа на районен съд – Г. О.. Била издадена заповед за изпълнение, но в срока по чл. 414 от ГПК, ответникът подал възражение по образец срещу заповедта за изпълнение. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че „К. Е.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „С. С.” № 32, законен представител Н. А. З. и прокурист С. С.Р. има вземане срещу „С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., О. Г. О., О. В. Т., ул. „Т.” № 5, . 2, ап. 3, представлявано от Управителя Л.П. П. в размер на сумата от 2 120.00 лв. (две хиляди сто и двадесет лева), представляваща неизпълнено възнаграждение за извършена работа по Договор от 23.06.2006 год. за изработка на шприцформа за дюбели L-150 мм, фактура № 32196/09.04.2008 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК – 03.05.2010 год. до окончателното плащане, за което е издадена Заповед № 1309 за изпълнение на парично задължение от 05.05.2010 година по ч.гр.д. № */2010 година по описа на Районен съд – Г. О., както и разноските по ч.гр.д. № */2010 год. в размер на 42.40 лв. (четиридесет и два лева и четиридесет стотинки). Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск, като неоснователен. Изразява становище, че лицата подписали протоколите са действали като представители на ответника, но без представителна власт и без да са имат правомощията и пълномощията да представляват дружеството ответник в производствена дейност. Излага твърдение, че не е приемал в окончателен вид процесния продукт, изработен от ищеца и че са извършени приемания във връзка с предварителни проби. Твърди, че не е връчвана и посочената от ищеца фактура, в която фигурира неиздължената част и действително не е заплатил посочените суми, тъй като работата по договора била извършена некачествено и извън уговорените срокове. Прави искане за искане за присъждане на уговорената неустойка в размер на 2 100 лв. Претендира разноски. Ищецът прави възражение, че евентуалното вземане за неустойка по чл. 92 от Закона за задълженията и договорите е погасено по давност. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: От приложеното по делото заверено копие от Договор за изработка се установява, че на 23.06.2006 г. страните по делото сключили договор, ищецът, като изпълнител и ответникът, като възложител, по силата, на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да изработи по възложена от ответника, в качеството му на възложител, шприц форма за дюбел L 150 мм, от материал полипропилен + етилен, описана в чл. 1 буква „Б”, с посочен размер, материал, цена и срок на изработка за сумата от 8 400 лв. без ДДС – платима на четири вноски, съобразно уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора. Страните са уговорили срок на извършване на възложената работа - 30.09.2006 година. В чл. 3, ал. 2 от договора е уговорено, че приемането на работата става с приемо - предавателен протокол, подписан от двете страни. Между страните не се оспорва обстоятелството, че възложителят е заплатил авансово дължими суми по договора в размер на 6 800 лв. Видно от представена по делото заверени копия от фактура е, че за извършените по договора работи са съставени - фактура № 23158/23.06.2006 г., като посочената в нея сума е в размер на 2 100 лв. е платена авансово, фактура № 23338/31.07.2006 г. с посочена в нея сума в размер на 2 100 лв. е платена авансово и фактура № 30941/12.07.2007 г. с посочена в нея сума в размер на 1 600 лв. е платена авансово. По делото е представена от ищеца фактура № 32196/09.04.2008 г. като посочената в нея сума за плащане е 3 120 лв., като по нея ответникът е извършил плащане в размер на 1 000 лв. и е останала неиздължена сумата от 2 120 лв. Не е спорно, че е възникнал спор относно качественото изработване на процесния продукт и че са извършени рекламации от ответника, по отношение на които ищецът е извършил съответните отстранявания на констатираните дефекти. На 22.12.2006 год. е подписан между страните приемо - предавателен протокол, в който е записано, че се приемат шприцформа за дюбели Ф10х150 мм. - 6 гнезда за проби. На 15.03.2007 година между страните по делото е подписан споразумителен протокол към Договор от 23.06.2006 година, съгласно който протокол ищецът е предал на ответника формообразуващите на инструмент „Шприцформа за дюбел L=130 мм” на 15.03.2007 год., а на формообразуващите на „Шприцформа за дюбел L=150 мм на 20.03.2007 г., за извършване на проба в срок от три работни дни за всяка формообразуваща, като се споразумели, че след извършване на пробата се подписвал протокол за приемане на съответния инструмент или протокол за отстраняване на евентуалните дефекти или корекции. При наличие на дефект ответникът е следвало незабавно да върне съответните формообразуващи на ищеца за извършване на корекция, а последния се задължил до 31.03.2007 год. да извърши корекциите. На 30.03.2007 год. бил подписан приемо - предавателен протокол между страните по делото, като ищецът се е представлявал от С. С., работещ като ръководител на инструментално звено при ищеца, а ответникът е бил представляван от А. В. К.. Видно от протокола А. К. е представил пълномощно от 21.03.2007 год. и това обстоятелство е отбелязано в самия протокол. Съгласно този протокол ответникът приема откоригирани вложки за шприцформа за дюбел Ф10х150 мм. – 6 гнезда за проби, съгласно условията, договорени между страните в допълнително споразумение към договора. От показанията на св. С. С. и св. М. Г. се установяват обстоятелствата, свързани с предаването на изработената процесна шприцформа, извършената рекламация и отремонтирането. Св. С. С. заявява, че лично е извършвал фактическите действия по отстраняване на недостатъците на формообразуващите на шприцформата. С приемо - предавателен протокол от 19.03.2008 год. ответникът е приел три броя допълнително изработени игли за шприцформа за дюбел Ф10х150 мм. Свидетелят С. излага, че последното посещение при ответника е било в края на март 2008 год. във връзка с направената устна рекламация на именно тези три броя игли. След тази дата не е имало никакви възражения. При подписването на протокола от 30.03.2007 год. представителят на ответника бил представил пълномощно, което е отбелязано в протокола. На 19.03.2008 год. страните са подписали приемо - предавателен протокол между страните, като е отразено, че ответникът е приел 3 броя допълнително изработени игли за шприц форма за дюбел Ф10х150 мм. – 6 гнезда за проби на 21.03.2008 год. при условия договорени между страните. Страните не спорят, че са извършени нужните проби, но по делото липсват доказателства, от които да се установява, че е ответникът е направил рекламация след изтичането на срока. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че няма техническо задание и съответната документация към него относно възложените за изработване шприцформи, описани в чл. 1 от Договора от 23.06.2006 год. Проектирането и изработването на същите е извършено на база на предоставени мостри и устни договорки между представители на фирмата ответник и фирмата ищец, конкретизиращи изискванията по отношение на бъдещите изделия. Конструктивната документация зÓ процесното изделие е разработена от ищеца на база представената от ответника мостра, подробно описана в писменото заключение като параметри. Вещото лице сочи, че с оглед сравнителните резултати, описани в констативно съобразителната част, може да се твърди, че инструмент „Шприцформа за дюбел L=150 мм. отговаря на изискванията по отношение на него, дефинирани от предоставената от ответника на ищеца 3 бр. мостри и от направените устни договорки при подписването на Договора от 23.06.2006 година. По отношение на качеството на процесната шприцформа и произвежданите от нея детайли експертизата не дава заключение, поради това, че вещото лице е било в невъзможност на сравни произведени от инструмента детайли с представените по делото такива. Излага, че в ответното дружество липсва въведена Система за управление на качеството по стандарт ISO, поради което липсва документация, проследяваща хронологично производството на партидите детайли. Дава заключение, че представените от ответника с писмения отговор 6 бр. детайли „Дюбел Ф10, L=150 мм.” отговарят на изискванията, дефинирани от предоставените от ответника на ищеца 3 броя мостри и от направените устни договорки при подписването на Договора от 23.06.2006 година. Вещото лице не е установило да са налице регистрирани рекламации в „Дневника за рекламации” за периода от 10.04.2007 година до 28.12.2010 година, отправени от ответника към ищеца, като за предходен период няма съхранени записи на отправени рекламации. От заключението на допуснатата и изслушана съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че размерът на задължението по фактура № 321964/09.04.2008 г. е в размер на 2 120 лв. с ДДС в размер на 520,00 лв. В самата фактура е посочена пълната цена по договора 8 400 лв. без ДДС, като са приспаднати три авансови плащания, за които има издадени фактури – фактура № 23158/23.06.2006 година за 2 100 лв., фактура № 23338/31.07.2006 година. за 2 100 лева и 1 600 лв. Задължението по фактура № 32196/09.04.2008 година е отразено в размер на 3120 лв. с ДДС, като в счетоводството на ищеца по с/ка 411 Клиенти на контрагент „С.” Е. гр. Г.О. е налице записване за сумата 2 120 лв. /отрито плащане – 3 120 лв./, изплатена сумата от 1 000 лв. и остатък 2 120 лв. с ДДС. Вещото лице дава заключение, че счетоводството на ищеца е водено редовно и задължението на ответника е вписано. Частичното плащане в размер на 1 000 лева по процесната фактура е извършено на 12.05.2008 год. с платежно нареждане. Вещото лице дава заключение, че в счетоводството на ответника липсва записвания по отношение на процесната фактура, като ответникът сочел, че не е получавал тази фактура, поради което не е отразена в счетоводството му и няма записвания в счетоводството му за периода от 01.01.2008 год. - 31.12.2008 год. във връзка с вземането на ищеца. Дава заключение, че по процесната фактура № 32196/09.04.2010 г. ищецът е начислил и внесъл ДДС в размер на 520 лв. Ответникът не бил ползвал данъчен кредит (ДДС) по процесната фактура, като същият бил осчетоводил процесната фактура. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че счетоводството на ответника е водено редовно. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 21/03.05.2011 г., постановено по гр. дело № */2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Направено е възражение за прихващане за уговорена неустойка по чл. 92 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът прави възражение, че евентуалното вземане за неустойка по чл. 92 от Закона за задълженията и договорите е погасено по давност. По силата на валидно възникналото между тях облигационно правоотношение по договор за изработка, ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши – шприц форма за дюбел L 150 мм, от материал полипропилен + етилен, описана в чл. 1 буква „Б”, с посочен размер, материал, цена и срок на изработка. Видно от съдържанието на договора общата стойност на договореното е 8 400 лв. без ДДС – платима на четири вноски, съобразно уговореното в чл. 4, ал. 2 от договора. Касае се за уговорено поетапно плащане. Ищецът претендира сумата от 2 120 лв. по фактура № 32196/09.04.2008 година. Страните не спорят, че първите три от вноските и част от четвъртата (по процесната фактура) в размер на 6 800 лв. без ДДС са заплатени. Не са събрани доказателства за извършено плащане на претендираните суми. С оглед страните по договора сделката се явява търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Възражението на ответника е, че ищецът като изпълнител не е изпълнил договора съобразно дадената от него поръчка относно качеството на шприцформа за дюбел L=150 мм. и поради това работата не била приета и не се дължало плащането на окончателната цена. В тази насока въззивната инстанция напълно споделя мотивите на районния съд, поради което препраща към тях в тази им част, на основание чл. 272 от ГПК. Въззивната инстанция споделя изводите на пъроинстанционния съд и по отношение на издаването и приемането на фактура № 32196/09.04.2008 година, действията на лицата представители на ответника подписали приемо – предавателните протоколи (чл. 26 от ТЗ и чл. 301 от ТЗ) и също на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Безспорно установено по делото е, че изработената шприцформа отговаря на изискванията, които ответникът е поставил чрез представянето на детайли за мостра, въз основа на която ищецът изработил сам техническата документация. Работата е приета и тя е качествено изпълнена, след съответните корекции, които обаче не са били релевирани чрез рекламация по предвидения от закона и договора между страните ред. Безспорно се установи, че ответникът е изпълнил задължението си за авансово плащане, съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора от 23.06.2006 год., но не е изпълнил задължението си да заплати остатъкът цената по договора, след като е приел работата. Неизпълнението си ответникът основава от една страна на това, че работата не е приета окончателно, а от друга страна, че не бил получил сочената от ищеца фактура. И двете възражения са неоснователни и не могат да оправдаят неизпълнението на задължението на възложителя да заплати цената по договора, след като ищецът като изпълнител е изпълнил своето задължение по договора изцяло, точно и добросъвестно. Липсата на осчетоводяване не води до основание за неизпълнение на задълженията по един валидно сключен договор обвързващ страните със силата на закон. Всичко изложено по-горе води до извода са доказаност на основанието на иска. Безспорно доказан е и размерът на вземането на ищеца. Цената по договора е 8 400 лв. без ДДС, а с ДДС 10 080 лв. Платена е авансова част от това задължение и е дължима останалата част от 2 120 лв. с ДДС. Именно за този размер е налице издадена по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение № 1309 от 05.05.2010 година по ч.гр.д. № 1045/2010 година по описа на ГОРС, ведно с разноските в размер на 42.40 лв. – платена такса по заповедното производство. Приемането на извършената работа по смисъла на чл. 264 от ЗЗД обхваща по същината си два момента: фактическо получаване на изработеното от възложителя и признанието, че то съответства на договореното. Към 15.03.2007 г., когато е съставен приемо – предавателен протол ответникът е влязъл във фактическа власт на изработеното към него момент. Приел е извършената работа включително и допълнително извършените корекции в последствие. С оглед претенцията на ответника за неустойка, съдът намира същата за основателна, но погасена по давност. Същата е срочно подадена, аргумент от разпоредбата на чл. 371 ГПК, чл. 298, ал. 4 ГПК и чл. 235, ал. 3 ГПК. Страните са уговорили срок на извършване на възложената работа - 30.09.2006 год., както и че при забава на изпълнението на задълженията по договора неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.1 % от стойността на неизпълнението за всеки просрочен ден, но не повече от 25 % от договорената цена. Не е спорно, че изпълнителят е предал изработеното на 15.03.2007 г., т.е. след уговорения срок. Съобразно разпоредбата на чл. 111, б. б от ЗЗД обаче вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която към момента на направеното възражение (17.01.2011 г.) е изтекла. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № 21/03.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1350/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд „С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., О. Г. О., О.В. Т., ул. „Т.” № 5, . 2, ап. 3, представлявано от Управителя Л. П. П. следва да бъде осъдено да заплати на „К. Е.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „С. С.” № 32, законен представител Н. А. З. и прокурист С. С.Р.сумата от 300 лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21/03.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1350/2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. ОСЪЖДА „С.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Г. О., О. Г. О., О. В. Т., ул. „Т.” № 5, . 2, ап. 3, представлявано от Управителя Л. П. П. да заплати на „К. Е.” , ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. „С. С.” № 32, законен представител Н. А. З. и прокурист С.С. Р. сумата от 300 (триста) лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |