№ 16957
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110166314 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу М. Н. Д., с която са предявени обективно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответната страна дължи на
ищеца следните суми: 1783,26 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб.
No ***** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.01.2022 г. до
окончателното погасяване, 310,25 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.12.2021 г., 17,91 лева – главница за дялово
разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.01.2022 г. до
окончателното погасяване,3,59 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.12.2021 г., за които е издадена заповед за
изпълнение от 25.01.2024 г. по ч.гр.д. № 1178/2022 г. по описа на Софииски раионен съд, 88
с-в.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по
отношение на топлоснабден имот в ****************************************, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот. Сочи, че в случая
деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
1
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово
разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на
топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М. Н. Д. чрез
назначения от съда особен представител адв. К. Т.., в които исковете се оспорват по
основание и по размер. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, възразява относно
количеството топлинна енергия, което се твърди, че е доставено в имота. Оспорва
направените изчисления. Направено е възражение за изтекла погасителна давност. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
С определение от 14.03.2025 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Техем Сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач не изразява становище по същество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1178/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 25.01.2022г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, събрани са данни, че същият
не живее на адреса, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
2
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая от събраните писмени доказателства се установява, че на 20.06.1991 г. М. Н.
Д. и Ц. Ц. Д.а са придобили процесния имот с административен адрес в
******************************************* по силата на Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен с председателя
на ИК на ОбНС „Красно село“ въз основа на Заповед № 9405 1629/90 г. Съгласно
разпределената в доклада доказателствена тежест ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е
следвало при условията на пълно и главно доказаване да докаже обстоятелството, че
ответникът М. Н. Д. е титуляр на качеството „потребител на топлинна енергия“,
респективно, че е собственик на процесния имот съобразно твърденията му. В случая от
приетото писмено доказателство може да бъде направен извод, че ответникът е
съсобственик на имота и доколкото липсват каквито и да било данни в тази посока и по
аргумент на чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността, съдът приема, че е собственик на ½
ид.ч. от процесното жилище, поради което и същият отговаря за ½ от цената на доставената
топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. Ищецът, чиято е била
доказателствената тежест, не е направил никакви доказателствени искания, нито е
представил доказателства, които да отричат правата на другия съсобственик Ц. Ц. Д.а,
придобил имота по силата на сключения договор за продажба на недвижим имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
3
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ..
Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което
Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва
ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил
сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния
недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Протокол от
26.06.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в сграда етажна
собственост с адрес в ******************************, на което е взето решение за
сключване на договор с „Техем Сървисис“ ООД за извършване на услугата дялово
разпределение. Видно от приложения списък М. Н. Д. е присъствал на събранието и е
гласувал при вземане на решението, като положеният от него подпис не е оспорен в
настоящото производство. Приет като доказателство е сключеният договор между Техем
Сървисис“ ООД и етажната собственост на адрес в ****************************** във
връзка с доставката и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение
на разхода на топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на
потребената топлинна енергия, включително и за издаването на общи и индивидуално
сметки. Приложен е договор от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и
„Техем Сървисис“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение. „Техем Сървисис“
ООД е конституирано като трето лице помагач и е представило по делото писмени
документи, обективиращи извършените измервания и изчисления на доставена топлинна
енергия, поради което и съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се
установява дружеството да е извършвало дяловото разпределение.
За установяване на количеството топлинна енергия по делото са събрани писмени
4
доказателства и е изслушана съдебно техническа експертиза, чието заключение съдът
намира за обективно дадено и компетентно изготвено, като по реда на чл. 202 ГПК го
кредитира с доверие и го поставя в основата на правните и фактическите си изводи. При
съобразяване на приложените по делото документи и допълнително представените от ТР
„Земляне“ справка с показанията на общия топломер в абонатната станция, акт за
разпределение на кубатурата, данни за технологичните разходи за единица време на
съоръженията в абонатната станция и свидетелства от метрологичните проверки на
топломера в абонатната станция, вещото лице е установило, че абонатната станция
топлозахранва целия блок. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен
път в началото на всеки месец , като от отчетеното количество се приспадат
техонологичните разходи за сметка на топлопреносното дружество. Посочено е, че общият
топломер с фабричен № 4482153 е преминал на метрологична проверка през 34 месеца за м.
01.2018 за м. 11.2021 г., вместо през 24 месеца, но при последваща проверка не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. Впоследствие на 13.03.2020 г. е
монтиран нов топломер. Експертът е посочил още, че през процесния период в имота е
имало един радиатор с монтиран уред за индивидуални разпределители на разход на
отопление. За двата отчетни периода не е осигурен достъп за отчет на уреда и е начислена
служебно топлинна енергия на база инсталирана мощност в максимален обем. Отдадената
топлинна енергия за сградна инсталация е начислена съгласно формулата, заложена в
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура. Не е начислявана
топлинна енергия за общи части. Вещото лице е посочило, че в имота има 2 броя водомери
за топла вода, поради неосигурения достъп топлинна енергия за битова гореща вода е
начислена служебно на база един потребител, макар в приложения списък по делото по
отношение на процесния имот да са посочени трима. По делото обаче не са направени
искания от страна на ищеца за събиране на доказателства и установяване на действиетелно
доставената топлинна енергия според броя потребители, посочени да живеят в имота.
Според експерта извършените изчисления от „Техем Сървисис“ ЕООД са в съответствие с
действащите Наредба № 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. В резултат от
извършените изследвания вещото лице е достигнало до извод, че за периода от м. май 2018 г.
до м. април 2020 г. до имота е доставена топлинна енергия на стойност 2 141, 15 лв.
Начислените от топлопреносното дружество суми за процесния период са на база прогнозно
потребление, като в края на отоплителния сезон фирмата за дялово разпределение е
изчислявала реалното потребление а топлинна енергия и извършвала изравняване между
начислената и дължимата сума съгласно действащите нормативни актове.
Както беше посочено по-горе ответникът се легитимира като съсосбтвеник на ½ от
процесния имот, следователно същият отговаря за заплащането на доставената топлинна
енергия до ½ от приета за установена сума, т.е. за сумата от 1 070, 57 лв. От приложената по
делото обща фактура от 31.07.2019 г. се установява, че е погасена сумата от 319, 79 лв.,
следователно и задължението на ответника следва да бъде намалено с ½ от тази сума и
същото възлиза на 910, 67 лв.
5
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от
начислените суми ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно
релевирано от възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните,
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 12.01.2022 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 12.01.2019 г., а след и на 05.11.2018 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020
г. като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за периода от
01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., тъи като наи-късното месечно задължение – това за м. август
2018 г. е станало изискуемо на 14.10.2018 г., т. е. преди 05.12.2012 г., поради което то, както
и предхождащите го такИ., включени в рамките на исковия период от месец май 2018 г. до
месец август 2018 г. Тук следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира
вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, позоваваики се на обща фактура, издадена едва на
31.07.2019 г., и чрез включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това
деиствие се цели избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна
енергия. В случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за
тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
правоотношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стоиността на деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям
или по-малък размер от стоиността на деиствително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя
или в полза на топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна
дата. Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в които месечните вноски
6
стават дължими, а следователно и момента, от които започва да тече погасителната давност
за тях.
От събраните по делото писмени доказателства /изравнителни сметки, приложени от
„Техем Сървисис“ ЕООД/ и по реда на чл. 162 ГПК се установява, че стойността на
доставената топлинна енергия за периода от м. май 2018 г. до м. август 2018 г. е на стойност
349, 05 лв. Съдът намира, че тази сума е погасена по давност и е недължима във връзка с
изложените по-горе съображения. Ето защо и с оглед изложените съображения за погасяване
по давност на част от претендираните вземания съдът намира, че за ответникът дължи на
ищеца заплащане на сумата от 736, 14 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. септември 2018 г. до м. април 2020 г., по отношение на които
периоди искът е доказан по основание и по размер, а в останалата част до пълния предявен
размер от 1 783, 26 лв. и за периода от м. май 2018 г. до м. август 2018 г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата. Задължението за заплащане на
цената за дялово разпределение следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия,
съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от тях търговец.
Ето защо към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се
добавят и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. В
случая се претендира заплащане на стойността на услугата за периода от 01.08.2019 до
30.04.2020 г. В посочения период ответникът е задължено лице – потребител на топлинна
енергия във връзка с изложените по-горе съображения, но доколкото се легитимира само
като съсобственик на ½ от процесния имот, то и задължението му следва да бъде сведено до
½ от претендираната сума. Не са наведени никакви възражения по отношение на размер на
цената на претендираната услуга, поради което и искът следва да бъде уважен в пълен
размер от 8, 95 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.01.2022г. до окончателното
им заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
7
обезщетението за забава. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в
сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят.
Съдът намира, че мораторната лихва следва да бъде изчислена като се вземе предвид,
че видно от издадените общи фактури за вземанията по за отоплителен сезон 2018/2019 г.
потребителят изпада в забава на 15.09.2019, а за вземанията за отоплителен сезон 2019/2020
г. потребителят изпада в забава на 15.09.2020 г. Освен това за погасените по давност,
вземания при липса на главен дълг не се дължи и акцесорен. Ответникът изпада в забава
само по отношение на вземанията, за чието заплащане отговаря. При това положение,
определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху
главното задължение за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.12.2021 г.,
попадащ в обхвата на общите условия от 2016 г., се равнява на сумата от общо 126, 41 лв., до
която сума искът следва да бъде уважен и да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от
310, 25 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.01.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3, 59 лв., начислена за
периода от 01.07.2019 г. до 30.12.2021 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014
г. по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 1178/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, както и
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 38, 03 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 360, 78 лв. - платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, депозит СТЕ и депозит за особен представител Съдът определи в
минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и
обема на извършената деиност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото, приключило в рамките на едно открито съдебно
заседание.
8
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което не му се
дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в *****************************************
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Н. Д. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: 736, 14 лв. – дължима, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот в
*****************************************, аб. № *****, 126, 41 лв. – мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.12.2021 г., 8, 95 лв. –
дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
01.08.2019 – 30.04.2021 г., ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 12.01.2022 г. до окончателно изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1178/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 88 с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., както и за сумата над уважения
размер от 736, 14 лв. до пълния предявен размер от 1 783, 26 лв., иска за заплащане на
услугата дялово разпределение над уважения размер от 8, 95 лв. до пълния предявен размер
от 17, 91 лв., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над уважения
размер от 126, 41 лв. до пълния предявен размер от 310, 25 лв., както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3, 59 лв. за
периода от 01.10.2019 г. до 30.12.2021 г.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес в
***************************************** да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 38, 03 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 1178/22 г. по описа на СРС, 88 състав, както и сумата от
360, 78 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните и третото лице помагач.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10