№ 40
гр. София, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Антон Н. Урумов
Виктория Недева
при участието на секретаря Виолета Оск. Медина
в присъствието на прокурора В. Т. В.
като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100603650 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 02.03.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16 състав по
НОХД № 5125 / 2019 г., подсъдимият И. К. И. е признат за виновен за извършено
престъпление по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е
наложено наказание ”Лишаване от свобода” за срок от три месеца. На основание чл.66, ал.1
от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание ”Лишаване от свобода”
за срок от три месеца, по отношение на подсъдимият И. К. И., с изпитателен срок от три
години. На основание чл.189 от НПК, подсъдимият И. К. И. е бил осъден да заплати и
разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба и допълнение към нея от адв. А. А., защитник на подсъдимия
И. К. И.. Във въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че присъдата е
незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на процесуалния закон, за
което се излагат подробни съображения. Излагат се подробни доводи, че по делото не са
събрани достатъчно доказателства за това подс. И. К. И. да е осъществил деянието, за което
му е било повдигнато обвинение. В допълнението към жалбата са изложени и обстойни
съображения за необоснованост на мотивите към първоинстанционната присъда, както и
постановяването на присъдата при неизяснена и недоказана фактическа обстановка, водеща
1
до извод за неналичието на осъществен състав на престъпление от подсъдимото лице по
посочения текст от НК. Твърди се за допуснати съществени пропуски при изготвянето на
съдебно - медицинското заключение за пострадалото лице. Поради това се иска отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимото лице. Алтернативно, прави се искане за отмяна на
присъдата на Софийски районен съд и връщане на делото за разглеждане от друг състав,
поради допуснати отстраними съществени нарушение на процесуалните правила.
Постъпила е въззивна жалба и от подсъдимия И. К. И., в която се твърди, че присъдата на
Софийски районен съд е необоснована, допуснати отстраними съществени нарушение на
процесуалните правила, нарушен е материалния закон и наложеното наказание е явно
несправедливо. Излагат се подробни съображения за необоснованост на мотивите към
първоинстанционната присъда, както и постановяването на присъдата при незадълбочено
изследване и недоказана фактическа обстановка. Твърди се, че съдът е направил едностранен
анализ, с което е формирал неправилно извод за осъществен състав на престъпление по
чл.129 от НК, като в случая всяко от лицата е осъществило състав на престъпление по
чл.130, ал.1 от НК. Изложени са и съображение относно неприложението на института на
неизбежна отбрана ( чл.12 от НК), водеща до извод за неналичието на осъществен състав на
престъпление от подсъдимото лице по посочения текст от НК. Прави се искане за отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимото лице, респ. да бъде наложено наказание
“Пробация“ при условията на чл.55 от НК.
С постановеното по реда на чл.327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови
доказателства.
Въззивният съдебен състав, разглеждащ делото сподели становищата на страните, че за
правилното му решаване не се налага събирането на доказателства в тази инстанция, поради
което не допусна провеждането на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на защитата - адв. А. А., моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Излагат се подробни
доводи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за това подсъдимото лице И.
К. И. да е осъществило деянието, за което му е било повдигнато обвинение, поради което се
иска отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдаване на подсъдимото лице.
Алтернативно, прави се искане за отмяна на присъдата на Софийски районен съд и връщане
на делото за разглеждане от друг състав, поради допуснати отстраними съществени
нарушение на процесуалните правила.
Представителят на Софийска градска прокуратура излага съображения, според които
депозираната жалба срещу постановената първоинстанционна присъда следва да бъде
оставена без уважение.
Повереникът на частния обвинител С. М. В., адв. Б., се присъединява към становището на
прокуратурата и моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Подсъдимият И. К. И. заявява, че той не е извършил деянието, за което е обвинен и иска да
излезе истината. В дадена последна дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.
2
Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността
на обжалвания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал множество гласни и
писмени доказателства – обясненията на подсъдимия И. К. И., показанията на свидетелите
Е.В.П.-Г. ( дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК ), П.Б.Д. ( дадени в хода на
съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5
във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК ), Х.Я.К. ( дадени в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК
), И.В.Б., С. М. В.; надлежно приобщените писмени материали - медицинска документация,
справка за съдимост, електронни картони от Районен център 112 - София и други, както и
изготвените по делото експертни заключения по съдебномедицинските експертизи и
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, които съдът е обсъдил
внимателно и задълбочено.
Въз основа на анализа им, Софийски районен съд е приел, че подсъдимият И. К. И. е роден
на 10.11.1974 г. в гр. София, българин, с българско гражданство, неосъждан, с висше
образование, неженен, живущ в гр. София, ул. “*******, с ЕГН **********.
Подсъдимият И. К. И. е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сграда,
разположена на адрес : гр. София, кв. “Горна баня“, ул. “*******. На същия адрес са
разположени общо три къщи, само формално обособени, една от които ( с цифрово
обозначение № 13В ) - в притежание на частния обвинител С. В..
Още с построяването на сградите били изградени само две електроразпределителни табла,
съответно били открити едва две индивидуални партиди за отчитане на потребената
електроенергия. Разходваната такава в къщата на подсъдимия И. К. И. подлежала на
регистриране на принципа на взаимност, доверие и добросъседски отношения, като лицето
разполагало с контролен електромер, свързан с таблото на С. В.. Уговорката между тях била
И. И. да му заплаща в брой стойностите на съответно изразходените количества
електрически ресурс. Свид. С. В. негодувал срещу така наложената им практика и настоявал
съседът му да установи отчетни уреди за своя имот и да започне самостоятелно да отчита и
заплаща електричеството си. Последното ставало повод за разногласия между двамата, които
до този момент били с нисък интензитет и били изглаждани лесно и безпроблемно.
Към месец октомври 2018 г., подсъдимият И. И. бил във връзка със свидетелката Х.К..
Нейните родители обитавали недвижимия му имот в столичния квартал “Горна баня“, като
се разбирали добре със своите съседи и регулярно заплащани сметките си за ток на своя
съсед свид. С. В. посредством включването им към електрическото му табло.
На 13.10.2018 г. родителите на свид. Х.К. не били у дома, като се били разбрали с нея тя да
покани две свои приятелки, които заедно да отпразнуват рождените си дни в имота
съвместно със свои приятели. Празненството било планувано за късните следобедни часове
3
на деня и на него били поканени около 15 души.
Сутринта на същия ден, около 11:00 -12:00 часа, свидетелят С. В. установил, че
електроподаването до неговия имот е било преустановено. При проверка на електрическото
табло той установил, че захранващият кабел е бил изключен, при което се запътил към
къщата на своя съсед, за да провери каква е причината за това. Достигайки до входната
врата, започнал настоятелно да призовава обитателите на имота, за да изрази възмущението
си пред тях. Там той установил словесен контакт със свидетелката Х.К., която била в
недоумение от случващото се и предложила да го свърже със своя баща, който бил по -
запознат с тези неща. След проведен телефонен разговор било неутрализирано получилото
се недоразумение и от местното електроразпределително дружество отстранили проблема, с
което било възстановено захранването на къщата на частния обвинител с електроенергия.
В обедните часове на същия ден постепенно започвали да пристигат гостите на
предстоящото празненство, сред които бил и свидетелят И.Б.. Събраният приятелски кръг
били запознати от своята домакиня със събитията от сутринта по повод на съседските
неразбирателства със свидетеля С. В.. Около 15:00 часа подсъдимият И. И. се прибрал в
къщата си на процесния адрес и също бил уведомен от приятелката си за по - рано
проведения разговор със съседа им на висок тон. Това провокирало подс. И. И. да установи
каква е причината за възникналия проблем и да потърси сметка от съседа си за поведението
му спрямо свид. Х.К. и нейния баща. Подсъдимият И. И. се отправил към намиращата се в
съседство къща на ул. “*******, чийто обитател междувременно гледал футболен мач и пиел
бира. Разговорът между двамата още в своя зародиш се изострил и придобил високопарна
тоналност, съпътствана с взаимно отправяни между двамата събеседника обиди и закани. В
същината на спора били взаимоотношенията между двамата по повод на разпределението на
подаваното електричество, като невъзможността да се постигне разбирателство и
единодушие по въпроса на възникнатата полемика довела до още по - сериозно обостряне на
комуникацията. Всеки от двамата бил сигурен в своята правота - подсъдимият И. И. търсел
сметка за проявената по - рано от свид. С. В. импулсивност и острота в комуникация с
приятелката му, а самият свид. С. В. негодувал от спирането на електрозахранването му, при
съзнание, че прави услуга на своя съсед. Дискусията набрала още по - голям заряд, когато
частният обвинител нарекъл подсъдимия “глупак“, “кучи син“ и “идиот“, който не му
останал длъжен, отправяйки му обвинения, че е “алкохолик“, както и че бие дъщерите си.
Последното окончателно прекъснало възможността за мирно разрешаване на разразилия се
конфликт, който в този момент придобил физически измерения, изразяващи се в
едновременна размяна на удари между двете лица. Ескалацията на напрежението довела до
ръкопашна схватка между двамата, при която те взаимно си нанесли по няколко юмручни
удара. Един от тези на свид. С. В. достигнал до лицето на подс. И. И. и попаднал в областта
на долната му челюст и устата му. Междувременно, подсъдимият успял да нанесе цели три
удара в лицето на съперника си, поне един от които попаднал директно в носа му,
причиняващ му значителни травматични увреждания, и повалящ го на земята, с ръце,
поставени върху лицето му. Осъзнавайки сериозността на ситуацията, подсъдимият И. И. се
4
насочил към портата на своята къща, където го посрещнала приятелката му, стояща зад
оградата на двора им, което й позволило слухово да възприеме част от обидните реплики,
които участниците в свадата си разменили. Тя отправила вербални нападки към свид. С. В.,
който, след като се изправил, казал на подсъдимия И. И., че няма да остави нещата така и ще
повика полиция.
Подсъдимият И. И. и приятелката му се прибрали в къщата си, където гостите им
забелязани, че той е с разцепена устна, от която тече кръв. Подсъдимият И. И. отишъл да
обработи раната си и решил да не предприема последващи действия, тъй като счел, че не се
нуждае от медицинска помощ.
Същевременно частният обвинител С. В. се прибрал у дома си, където бил посрещнат от
своята съпруга, която при вида му мигновено се свързала с Центъра за спешни повиквания
112 и подала сигнал за настъпилия междусъседски спор, съпроводен със саморазправа. От
оперативната дежурна част на МВР изпратили на местопроизшествието пътен патрул от
полицейски служители в състав от свидетелите Е.П.-Г. и П.Д.. На място те установили свид.
С. В., който бил с обилно кръвотечение от носа, като същият ги насочил към дома на своя
съсед. Пред входната врата на къщата подс. И. И. органите на реда извършили множество
настоятелни опити да установят контакт с обитателите й, като чак след около десет минути
им отворил подсъдимият И. И., който им обяснил, че е бил провокиран от своя съсед и
поради това му нанесъл удар в лицето.
За случая бил повикан екип на Спешна медицинска помощ, които оказали съдействие на
двамата участници в скандала. Предвид видимо влошеното здравословно състояние на свид.
С. В., медиците преценили, че му е нужно болнично лечение, поради което го
транспортирали до УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ“, където по първични данни били
установени болка и кръвотечение от носа, болка и оток около очните ябълки. След
хоспитализирането му в лечебното заведение, пострадалият С. В. бил прегледан,
рентенографиран, диагностициран и амбулаторно лекуван. Констатирана била фрактура на
носни кости с дислокация на фрагментите, което наложило лицето да се насочи за планово
оперативно лечение.
Подсъдимият пък бил съпроводен от дошлите на място полицейски служители до сградата
на 06 РУ - СДВР, където бил задържан по реда на чл.72 от ЗМВР за срок от 24 часа. Един
ден след освобождаването си той потърсил съдействие от адвокат, който го посъветвал да се
снабди с медицинско свидетелство. Така чак в обедните часове на 16.10.2018 г. подс. И. И.
бил прегледан от медицински специалист, който констатирал и описал в СМУ № 399.10 /
2018 г. установените контузия на долната устна на устата му, охлузвания и кръвонасядания
по лигавицата на устните и контузия на дясната долночелюстна става.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство, се установява, че подсъдимият И. И. е получил следните телесни
травматични увреждания : мекотъканно увреждане на долната устна, съпроводено с оток;
поредица от еднотипни белезникави охлузвания и кръвонасядания по лигавицата на долната
устна ( в централната й част и повече в ляво ); ограничено отваряне на устата поради болка
5
и контузия на дясната долночелюстна става, които в съвкупност реализирали медико -
биологичния квалифициращ признак “временно разстройство на здравето, неопасно за
живота“.
От заключението на приетата съдебномедицинска експертиза, изготвена в хода на
досъдебното производство, се установява, че на частния обвинител С. В. са били причинени
следните телесни травматични увреждания : закрито счупване на костите на носа - без
наличие на външна рана, с разместване на костните фрагменти; счупване на носната
преграда с изкривяване надясно; оток и силно изкривяване на носната пирамида надясно;
оток и кръвонасядане на горния и долния клепач на дясното око, обхващащи и лявата
повърхност на носа - 10x6 см.; кръвотечение от носа, като посочените травми са отдадени на
взаимодействие на твърди тъпи предмети, каквито биха могли да бъдат човешките ръце,
свити в юмрук. Вещото лице е констатирало, че счупванията с разместване на фрагментите
на носните кости и на носната преграда с девиации на носната пирамида надясно,
неминуемо е довело до затруднение на носното дишане едностранно или двустранно, което е
било индикация за оперативно лечение в планов порядък, а в своята съвкупност
травматичните увреждания са реализирали медико - биологични квалифициращ признак
“постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. За възстановяването на
счупените и оперирани носни кости е даден приблизителен срок от около 25 дни от датата на
възникване на травмата. Останалите установени у лицето мекотъканни травматични
увреждания, включително кръвотечението от носа, което се дължи на разкъсани малки
кръвоносни съдове - капиляри, в съвкупност са отнесени към медико - биологичната
характеристика “временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Вещите лица по назначената на досъдебното производство комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза са установили, че освидетелстваният И. И.
е психично здрав и по време на инкриминираното му деяние при него е отсъствало
състояние, което може да бъде приравнено на краткотрайно или продължително качествено
разстройство на ясното съзнание. Той е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Негативната емоция е попречила за вземането на
спокоен избор на поведение, но липсва съвкупността от елементи, характеризиращи
протичането на интензивна реакция на силно раздразнение с изразени преживелищни,
вегетативни и поведенчески симптоми и неадекватно възприемане на ситуацията. По време
на инкриминираното деяние не е било налице афектно отреагиране, като единствено може
да се приеме, че подсъдимият е действал в улесняващо импулсивното реагиране състояние,
продиктувано от негативната емоция.
По повод на предприетите действия по разследването - разпити на свидетели, на основание
чл.356, ал.3 от НПК било образувано бързо производство № 2682 / 2018 г. по описа на 06
РУ- СДВР, прокурорска преписка № 40245 / 2018 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, разследването по което по - късно било преобразувано и проведено по общия
ред на НПК.
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен съд е приел, че с
6
действията си подсъдимия И. К. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Въззивният съд в пълна степен споделя, както фактическите констатации, направени от
Софийски районен съд, така и неговите правни изводи. Настоящата съдебна инстанция
изцяло подкрепя и направеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствата по
делото, като не намира за нужно да го преповтаря за целите на настоящите мотиви. Освен,
че анализът на доказателства е правилен и логичен, въз основа на него е установено по един
категоричен начин изложената фактическа обстановка, която Софийски градски съд също
така напълно споделя. В този смисъл не се споделят и доводите, изложени във въззивната
жалба, че подсъдимото лице е невиновно по повдигнатото му обвинение, с оглед на което
постановената присъда следва да бъде отменена като неправилна, а подсъдимият да бъде
признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите
доказателства за изясняване на обективната истина и в това отношение не е допуснал
процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства.
Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе
всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и при обсъждането на събраните по
делото доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е счел, че показанията на
разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви, логични и убедителни и се подкрепят
от събраните по делото писмени доказателства и заключенията от изготвените експертизи на
вещи лица. И въззивният съдебен състав счита, че по делото са налице множество
доказателства, които водят само един възможен правен извод, че именно подс. И. К. И. е
виновен за това, че на 13.10.2018 г., около 15:15 часа в гр. София, ж.к. “Горна Баня“, ул.
“*******, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето, е причинил на С. М. В.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупвания с разместване на фрагментите на
носните кости, и счупване на носната преграда с девиация на същата надясно и девиация на
носната пирамида надясно, довели до трайно затруднение в дишането и представляващи
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Правилно, първоинстанционният съд е приел за установено, че от обективна страна
изпълнителното деяние е резултатно и се счита за извършено чрез действие, като
подсъдимият И. К. И. с поведението си е нанесъл няколко удара в областта на главата /в
лицето и други части на главата/, което е довело до реализирането на медико - биологичния
квалифициращ признак “счупвания с разместване на фрагментите на носните кости, и
счупване на носната преграда с девиация на същата надясно и девиация на носната
пирамида надясно ”.
От субективна страна, подс. И. К. И. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е
съзнавал, че нанася удари, целенасочено отправени към главата на пострадалия. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял настъпване им, като е искал да нанесе удари с
7
юмрук в областта на лицето на пострадалия. Анализът на всички доказателства, събрани в
хода за досъдебното производство и в съдебното следствие подкрепят само този извод. В
този смисъл настоящия съдебен състав подкрепя категоричния извод на Софийски районен
съд в тази насока.
Не е налице и реализиране на института на неизбежна отбрана, в която насока са и
възраженията на защитата. В тази връзка, настоящият съдебен състав изцяло споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд, че за да се приеме наличие на превишаване пределите
на неизбежната отбрана, следва да се установи ясно несъответствие между характера и
интензивността на нападението от една страна, и тези на защитата от друга. В обхвата на
приложимите критерии за осъществяване на тази преценка попадат всички обективни
признаци, които определят нападението и защитата - характерът и опасността на
нападението, броят на нападателите, обектът на нападението, видът на защитата,
използваните оръжия, сила, насоченост на ударите и други. В настоящият случай правилно е
констатирано наличие на относителна равноценност между взаимно причинените от двете
страни травматични увреди, дори и същите да не си съответстват по своите юридически
критерии, тъй като и двамата участници в побоя са си разменили юмручни удари в лицето,
попаднали в приблизително една и съща област от главата; взаимната им атака е с един и
същ непосредствен обект на посегателство - телесната неприкосновеност на другия;
използвано е едно и също средство за постигане на резултата. При това положение нито
може да се открои проявата на едно непосредствено противоправно нападение, на което да е
било отговорено с цел лична отбрана и пресичане на атаката, нито може да се идентифицира
несъответствие в характера и интензивността на използваните от участниците в побоя сили
и средства.
Въззивният съд изцяло се солидализира с първата инстанция и относно наложеното
наказание – ”Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, намирайки го за справедливо и
кореспондиращо с характера и тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, с
което ще бъдат постигнати и целите на наказанието съгласно чл.36 от НК. Правилно са
преценени и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства относими към настоящото
съдебно производство. Съдът правилно е приел, че са били налице предпоставките за
приложението на института на условно осъждане, чрез отлагане на изпълнението на така
наложеното наказание по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира други
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което постановената присъда от
02.03.2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 16състав по НОХД № 5125 /
2019 г. следва да бъде потвърдена.
Водeн от горното, Софийски градски съд, на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 02.03.2022 година на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 16състав по НОХД № 5125 / 2019 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9