№ 13012
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110119590 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 72783/12.04.2022
г., с която „Строителна компания БГ“ ЕООД, ЕИК ********* е предявило
срещу „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК *********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за
признаване на установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от
17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 22
стотинки/, представляваща удържана парична гаранция, съгласно чл. 8 от
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, по
отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между
страните за връщането й от възложителя в полза на изпълнителя по
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, ведно
със законна лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Със заявление вх. № 94921/25.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК *********
1
за сумата от 17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем
лева и 22 стотинки/, представляваща удържана парична гаранция, съгласно т.
8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, по
отношение на която са налице предпоставките, предвидени в договора между
страните за връщането й от възложителя в полза на изпълнителя по
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, ведно
със законна лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането. На 02.12.2021
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Заповедта е връчена на ответника, като в законоустановения срок същият е
депозирал възражение срещу издадената заповед. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 14.03.2022 г.
Исковата молба е подадена на 12.04.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че между страните в производството е било сключено
Договорно споразумение EXPO026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София.
Поддържа, че съгласно т. 8 от Договорно споразумение EXPO026/24.04.2014
г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000,
фаза 3, гр. София, ответникът е задържал парична гаранция в общ размер от
17 588,22 лева по описани в исковата молба фактури, , издадени в периода
23.05.2014 г. – 16.01.2015 г. Сочи, че срокът за задържане на гаранцията по т.
8 от Договорно споразумение EXPO026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София е пет
години и три месеца след приемане на СМР-тата, предмет на договора и при
въвеждане в експлоатация на обекта. В тази връзка се излагат съображения,
че разрешението за ползване на обекта е било получено с Разрешение за
ползване № СТ-05-1643 и Протокол образец 16 от 14.11.2014 г.
Следователно, поддържа, че падежът за връщане на задържаната като
гаранция сума, съгласно по т. 8 от Договорно споразумение
EXPO026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, е настъпил на 14.02.2020 г. В тази
връзка били проведени разговори между представители на двете дружество
относно връщането на задържаната гаранция, като на 14.04.2021 г. от името
на ищеца до ответника е изпратена нотариална покана за заплащане на
2
процесната сума, получена от ответното дружество на 12.05.2021 г.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на съдебно решение, с
което да бъде признато за установено, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата от 17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и
осем лева и 22 стотинки/, представляваща удържана парична гаранция,
съгласно т. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка,
доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр.
София, по отношение на която са налице предпоставките, предвидени в
договора между страните за връщането й от възложителя в полза на
изпълнителя по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка,
доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр.
София, ведно със законна лихва от 25.11.2021 г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното
дружество „Щрабаг“ ЕАД, чрез адвокат А. Т., е депозиран отговор на
исковата молба, с която се оспорва предявения иск.
Не се оспорва обстоятелството, че страните в настоящото производство
са били обвързани от валидно възникнало и съществувало облигационно
правоотношение по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София. Посочва се, че съгласно т. 7 от същото, между страните е
предвидено задължително изготвяне на двустранен протокол за установяване
на финалната сума, подлежаща на плащане по договора, като финалното
плащане следвало да се извърши след отсраняване на всички констатирани
при приемането дефекти на подизпълнителя. Посочва се още, че съгласно т. 8
от договора, страните се уговорили, че ищцовото дружество ще предостави на
ответника гаранция за покритие като обезпечение за надплащания от 5 % и
гаранция за отговорност за обезпечение отстраняването на недостатъци в
размер на 5 % от стойността на изпълнените работи, които се удържат от
всяка частична фактура. В тази връзка се поддържа, че по силата на
уговорките в т. 8 от процесния договор, страните договорили, че с
3
подписване на Протокол за установяване на финалната сума, подлежаща на
плащане по договора, и ако не е налице неизпълнение от страна на ищцовото
дружество, 5-процентните удръжки на частичните фактури за гаранция за
покритие се изплащат, но остава задържана 5-процентната гаранция за
отговорност за срок от 5 години и 3 месеца от окончателното приемане, без
недостатъци, на въведен в експлоатация обект. Поддържа се, че за определяне
на финалната сума за плащане по процесния договор, страни съставили
Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г., по силата на който и
след намаляване на възнаграждението на основание чл. 265, ал. 1, пред. 3 от
ЗЗД, със стойността на констатираните недостатъци, ответното дружество се
е задължило да заплати на ищеца сумата от 5784,29 лева, както и гаранция за
обезпечение в размер на 7176,48 лева, в срок от 5 години и 3 месеца, които
суми се твърди, че били издължени в полза на ищцовото дружество към
датата на депозиране на отговора на исковата молба в съда. В тази връзка се
сочи, че сумата от 5784,29 лева е изплатена изцяло на 26.05.2015 г. с
извършено плащане с платежно нареждане с рег. №
B150526100558622IPBISERA/26.05.2015 г., а гаранцията за обезпечение в
размер на 7176,48 лева е погасена, чрез извършено от Щрабаг ЕАД
прихващане с насрещно вземане на дружеството спрямо ищеца за сума в
размер на 13752,02 лева /без ДДС/, представляваща подлежащ на връщане
аванс, платен от Щрабаг ЕАД в полза на „Строителна компания БГ“ ЕООД
във връзка с възникнало между дружествата правоотношение по Договорно
споразумение № LY_034 от 25.03.2019 г. за обект: „Строителство на язровир
Луда Я. и пречиствателна станция за питейна вода, гр. Панагюрище. В тази
връзка се сочи, че по силата на Договорно споразумение № LY_034 от
25.03.2019 г. за обект: „Строителство на язровир Луда Я. и пречиствателна
станция за питейна вода, гр. Панагюрище, ответникът заплатил авансово на
ищеца сумата от 16666,67 лева /без ДДС/, като въпреки заплатения аванс не
последвало цялостно и точно изпълнение на поетата по силата на договорното
споразумение работа, съответстващо на заплатения аванс, като били актувани
и приети единствено дейности до размера от 2914,65 лева /без ДДС/; че
предвид неточното изпълнение на работата и невъзможността на ищеца да
изпълни възложеното по Договорно споразумение № LY_034 от 25.03.2019 г.
за обект: „Строителство на язовир „Луда Я.“ и пречиствателна станция за
питейна вода, гр. Панагюрище, ответникът развалил договора, но ищецът не
4
върнал остатъка от получения аванс, като впоследствие с уведомление от
18.04.2022 г., ответното дружество извършило едностранно прихващане на
еднородни изискуеми и ликвидни вземания до размера на по-малкото от тях,
а именно дължимата по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София гаранция в размер от 7176,48 лева.
Отделно се релевира и възражение за погасяване по давност на
претенцията на ищеца.
Оспорва се и претенцията за законна лихва върху претендираната
главница, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното
й изплащане.
Ответникът, моли, за отхвърляне на предявения иск. Сочи, че не е дал
повод за завеждане на делото и моли разноските да бъдат възложени в тежест
на ищеца.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните
доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9
ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи в полза на ищеца
сумата от 17 588,22 лева /седемнадесет хиляди петстотин осемдесет и осем
лева и 22 стотинки/, представляваща удържана парична гаранция,
съгласно т. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000,
фаза 3, гр. София, по отношение на която са налице предпоставките,
предвидени в договора между страните за връщането й от възложителя в
полза на изпълнителя по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г.
за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО
2000, фаза 3, гр. София, ведно със законна лихва от 25.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2021 г. по ч.гр.д. №
67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже,
5
при условията на пълно и главно доказване, че страните по делото са били
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение Договорно
споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на
метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София; че по силата на
уговорките, обективирани в т. 8 от Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София страните са уговорили, че възложителя
има право да задържи сума, представляваща 5% от стойността на изпълнените
работи по всяка частична фактура, издадена във връзка с процесния договор
за срок от 5 години и 3 месеца; наличие на предпоставките, предвидени
между страните по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София, за освобождаване на задържаната гаранция, т.е. наличие на
изискуемост по отношение задължението на ответното дружество за
освобождаване на задържаната гаранция.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил процесната сума, както и да докаже релевираните си с
отговора на исковата молба правопогасяващи възражения, включително
възражението си за извършено извънсъдебно прихващане на дължима от
ответника в полза на ищеца сума, задържана като гаранция, по силата на
уговорките, обективирани в т. 8 от Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, представляваща 5% от стойността на
изпълнените работи по всяка частична фактура, издадена във връзка с
процесния договор за срок от 5 години и 3 месеца, с вземане на ответника
спрямо ищеца, представляващо получено от ищеца авансово плащане по
Договорно споразумение № LY_034 от 25.03.2019 г. за обект: „Строителство
на язовир Луда Я. и пречиствателна станция за питейна вода, гр.
Панагюрище, подлежащо на връщане поради отпадане на основанието за
неговото получаване, а именно разваляне на Договорно споразумение №
LY_034 от 25.03.2019 г. за обект: „Строителство на язровир Луда Я. и
пречиствателна станция за питейна вода, гр. Панагюрище, сключено между
страните в производство, и неточно изпъление на задълженията, поети от
ищеца по договора.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
6
възражение за погасяване по давност на претенцията, заявена с исковата
молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираното в настоящото производство вземане.
С оглед изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо между страните в
производството, че страните по делото са били обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София.
Съгласно чл. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София от стойността на всяка фактура се удържат от възложителя 5 %
гаранция за покритие като обезпечение на надплащанията и 5 % гаранция за
отговорност, като с протокол за установяване на финалната сума, подлежаща
на плащане по договора и ако не е налице неизпълнение от страна на
подизпълнителя, удръжката за гаранция за покритие се изплаща, но остава
удържана 5 % гаранция за отговорност, която се задържа за период от 5
години и 3 месеца от окочателното приемане без недостатъци на въведен в
експлоатация завършен обект.
Между страните не е спорно /видно от наведените твърдения в исковата
молба и отговора на исковата молба/, че по силата на уговорките,
обективирани в чл. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София, от всяка фактура, подлежаща на заплащане от възложителя по
договора, за извършени от изпълнителя работи, са извършени удръжки, както
следва: в размер на 5 % от стойността на всяка фактура, представляваща
гаранция за покритие като обезпечение на надплащанията и 5 %,
представляваща гаранция за отговорност или общо за извършените от
изпълнителя работи, подлежащи на заплащане, за които са издадени фактури
№ № **********/23.05.2014 г., **********/17.07.2014 г.,
**********/05.08.2014 г., **********/24.09.2014 г., **********/09.10.2014 г.,
**********/30.10.2014 г., **********/10.11.2014 г., **********/16.01.2015 г.,
**********/13.06.2014 г. и **********/09.08.2014 г., са удържани, на
7
основание чл. 8 от процесното договорно споразумение, суми в общ размер
от 17 588,22 лева.
Видно от изложените в исковата молба и отговора на исковата молба
твърдения и възражения, горното обстоятелство не е спорно между страните.
Спорно е между страните, дали в полза на ищцовото дружество е налице, към
настоящия момент, вземане за сумата от 17 588,22 лева, представляваща
удържана парична гаранция, съгласно т. 8 от Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София.
От събраните по делото доказателства се установява в производството,
че страните по делото са били в трайни търговски отношения по множество
сключени договорни споразумения.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
Протокол за окончателно разплащане, подписан на основание чл. 7 от
процесното Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка,
доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр.
София, се установява в производството, че на 12.05.2015 г. между страните по
процесното договорно споразумение е подписан протокол за окончателно
разплащане, с който страните са установили финалната сума, подлежаща на
изплащане по договора, а именно 5784,29 лева. От така представения и приет
като доказателство по делото Протокол за окончателно разплащане от
12.05.2015 г., страните са установили, че от страна на възложителя, в полза на
изпълнителя се дължи и сумата от 7176,48 лева, представляваща удържана
сума, като гаранция за покритие като обезпечение.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
платежно нареждане от 26.05.2015 г. с наредител Щрабаг ЕАД и получател
Строителна компания БГ ЕООД, сумата от 5784,29 лева, представляваща
финалната сума, подлежаща на изплащане по Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, е изплатена в полза на Строителна
компания БГ ЕООД на 26.05.2015 г.
Както се посочи по-горе, от събраните по делото доказателства се
установява в производството, че страните по делото са били в трайни
търговски отношения по множество сключени договорни споразумения. От
8
представеното и приобщено към доказателствения материал Договорно
споразумение № LY_034/25.03.2019 г., се установява в производството, че на
25.03.2019 г. между Щрабаг ЕАД, в качеството на възложител и Строителна
компания БГ ЕООД, в качеството на изпълнител е сключено договорно
споразумение, въз основа на което Щрабаг ЕАД е възложило на Строителна
компания БГ ЕООД изпълнение на метални конструкции за строителен обект
„Строителство на язовир Луда Я. и пречиствателна станция за питейна вода –
Панагюрище. От събраните по делото доказателства, в това число фактура №
**********/22.04.2019 г., с издател Строителна компания БГ ЕООД и
получател Щрабаг ЕАД и платежно нареждане от 25.04.2019 г. с наредител
Щрабаг ЕАД и получател Строителна компания БГ ЕООД, се установява в
производството, че от страна на Щрабаг ЕАД, в качеството на възложител по
Договорно споразумение № LY_034/25.03.2019 г., в полза на Строителна
компания БГ ЕООД, в качеството на изпълнител, е извършено авансово
плащане в размер на 20000 лева. От представените и приобщени към
доказателствения материал акт 19 за обект Луда Я. от 05.10.2020 г. и
нотариална покана от 19.05.2021 г., изпратена от името на Строителна
компания БГ ЕООД до Щрабаг ЕАД, се установява в производството, че
договорното правоотношение между страните, възникнало по силата на
Договорно споразумение № LY_034/25.03.2019 г. е развалено, като от страна
на изпълнителя са извършени, респективно, приети от възложителя, работи на
обща стойност от 2914,65 лева без включен ДДС.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
уведомление за прихващане по реда на чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗЗД от
18.04.2022 г., от страна на ответното дружество до ищеца е отправено
изявление за прихващане на насрещни вземания, като вземания на ищеца за
гаранционни удръжки за обезпечаване на сключени между страните
договорни споразумения в общ размер от 12070,42 лева /която сума включва
и сумата от 7176,48 лева, представляваща дължима от ответника в полза на
ищеца гаранционна удръжка за обезпечаване по подписания между страните
Протокол за окончателно разплащане, подписан на основание чл. 7 от
процесното Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка,
доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр.
София/, са прихванати със вземане на ответника спрямо ищеца, за сума,
представляваща подлежащ на връщане остатък от заплатен аванс в размер на
9
20 000 лева по Договорно споразумение № LY_034/25.03.2019 г., което е
развалено, или със сума в общ размер от 16502,42 лева /след приспадане на
актуваните и приети работи по Договорно споразумение №
LY_034/25.03.2019 г. в общ размер от 2914,65 лева без ДДС/.
Горепосоченото уведомление за прихващане е изпратено до ищеца на
електронен адрес **********************@*****.*** и е получена на 21.04.2022
г. Същевременно, горепосоченото уведомление за прихващане по реда на чл.
104, ал. 1, изр. първо от ЗЗД от 18.04.2022 г., като приложение към отговора
на исковата молба е изпратено и получено от ищеца на 18.08.2022 г., като в
производството не са наведени твърдения и възражения срещу извършеното с
уведомлението прихващане на насрещни вземания на страните до размера на
по-малкото от тях. Това обстоятелство, като настъпил факт в хода на процеса
и по аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, следва да бъде взето
предвид от настоящия съдебен състав.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че сумата от 7176,48 лева,
представляваща дължима от ответника в полза на ищеца гаранционна
удръжка за обезпечаване /по чл. 8, пред. 1 от процесното договорно
споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г./ по подписания между страните
Протокол за окончателно разплащане, подписан на основание чл. 7 от
процесното Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка,
доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр.
София, е погасена от ответното дружество, чрез извършено в хода на
производството извънсъдебно прихващане на насрещни вземания на страните
по делото.
Както се посочи по-горе, от представения и приобщен към
доказателствения материал по делото протокол за окончателно разплащане,
подписан на основание чл. 7 от процесното Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, се установява в производството, че на
12.05.2015 г. между страните по процесното договорно споразумение е
подписан протокол за окончателно разплащане, с който страните са
установили финалната сума, подлежаща на изплащане по договора, а именно
5784,29 лева. От така представения и приет като доказателство по делото
Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г., се установи също, че
10
след извършени намаления с договорени отстъпки, удръжки за застраховки,
договорени удръжки и извършени плащания, страните са установили, че от
страна на възложителя, в полза на изпълнителя се дължи и сумата от 7176,48
лева, представляваща удържана сума, като гаранция за покритие като
обезпечение по смисъла на чл. 8, пред. 1 от процесното договорно
споразумение. Следователно, съдът намира, че така установената сума от
7176,48 лева, представляваща удържана сума, като гаранция за покритие като
обезпечение по смисъла на чл. 8, пред. 1 от процесното договорно
споразумение, представлява пълния установен между страните размер на
гаранцията за покритие като обезпечение /удържана на основание чл. 8, ал. 1
от процесното договорно споразумение/, подлежащ на връщане, съобразно
условията и уговорките, съдържащи се в чл. 8 процесното Договорно
споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на
метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, респективно, че
разликата между така установения между страните размер на подлежащата на
връщане гаранция за покритие като обезпечение, по смисъла на чл. 8, пред. 1
от процесното договорно споразумение и пълния удържан като гаранция по
чл. 8, пред.1 и пред. 2 от процесното договорно споразумение размер /от
17 588,22 лева/, представлява удържана гаранция за отговорност по смисъла
на чл. 8, пред. 2 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София.
От страна на ответника не е оспорено обстоятелството, че по силата на
уговорките, обективирани в чл. 8 от Договорно споразумение
ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи
за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, от всяка фактура, подлежаща на
заплащане от възложителя по договора, за извършени от изпълнителя работи,
са извършени удръжки, както следва: в размер на 5 % от стойността на всяка
фактура, представляваща гаранция за покритие като обезпечение на
надплащанията и 5 %, представляваща гаранция за отговорност или общо за
извършените от изпълнителя работи, подлежащи на заплащане, за които са
издадени фактури № № **********/23.05.2014 г., **********/17.07.2014 г.,
**********/05.08.2014 г., **********/24.09.2014 г., **********/09.10.2014 г.,
**********/30.10.2014 г., **********/10.11.2014 г., **********/16.01.2015 г.,
**********/13.06.2014 г. и **********/09.08.2014 г., са удържани, на
11
основание чл. 8 от процесното договорно споразумение, суми в общ размер
от 17 588,22 лева. Същевременно от събраните по делото доказателства се
установи, че след извършени намаления с договорени отстъпки, удръжки за
застраховки, договорени удръжки и извършени плащания, страните са
установили, че от страна на възложителя, в полза на изпълнителя се дължи и
сумата от 7176,48 лева, представляваща удържана сума, като гаранция за
покритие като обезпечение по смисъла на чл. 8, пред. 1 от процесното
договорно споразумение. Следователно остатъкът от сумата от 10 411,74 лева
е удържана на основание чл. 8, пред. 2 от процесното Договорно
споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на
метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, сума за гаранция за
отговорност. От ответното дружество не е оспорено обстоятелството, че
горепосочената сума е удържана, на основание чл. 8, пред. 2 от процесното
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, като
сума за гаранция за отговорност. Съгласно уговорките, обективирани в чл. 8
от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, се
установява в производството, че гаранцията за отговорност, по смисъла на чл.
8, пред. 2 от процесното договорно споразумение, се задържа за период от 5
години и 3 месеца, считано от окончателно приемане без недостатъци на
въведен в експлоатация завършен обект. От представените и приобщени към
доказателствения материал Разрешение за ползване СТ-05-1643, издадено от
ДНСК и Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г., подписан на
основание чл. 7 от процесното Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014
г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000,
фаза 3, гр. София, се установява в производството, че условията, предвидени
в чл. 8 от процесното договорно споразумение, за връщане на задържаната на
основание чл. 8, пред. 2 от същото споразумение, гаранция за отговорност, са
настъпили на 12.05.2015 г., към която дата обектът е бил завършен и въведен
в експлоатация, и работите са били приети от изпълнителя с подписания
Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г. Считано от тази дата
/12.05.2015 г./ е започнал да тече срокът за задържане на гаранцията за
отговорност, удържана на основание чл. 8 от процесното договорно
споразумение. Срокът за задържане на гаранцията за отговорност е изтекъл
12
на 12.08.2020 г., т.е. преди депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /на 25.11.2021 г./. От ответника не са
наведени твърдения, нито ангажирани доказателства относно наличие на
основания за задържане на удържаната на основание чл. 8, пред. 2 от
процесното договорно споразумение гаранция за отговорност. Дори
напротив, същият навежда като единствено основание за недължимост на
сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана на основание чл. 8 от
процесното договорно споразумение, гаранция за отговорност, погасяването
по давност на вземането на ищеца за горепосочената сума. Следователно
ответникът не оспорва, че вземане за същата сума е съществувало и
възникнало за ищеца, а оспорва единствено възможността на същия да
проведе принудително изпълнение по отношение на това свое вземане. От
гореизложеното се налага извод, че ответникът е дължал на ищеца
изплащането на сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана на
основание чл. 8 от процесното договорно споразумение, гаранция за
отговорност, считано от 13.08.2020 г.
По делото не са наведени твърдения, нито ангажирани доказателства, за
заплащане на горепосочената сума от страна на ответника в полза на ищеца.
Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан за сумата
от 10 411,74 лева.
Предвид горното, съдът намира, че следва да разгледа наведеното от
името на ответното дружество възражение за погасяване по давност на
вземането за сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана на
основание чл. 8 от процесното договорно споразумение, гаранция за
отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Установи се по делото, че сумата от 10 411,74 лева, представлява
удържана от ответното дружество, на основание чл. 8, пред. 2 от процесното
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, сума за
гаранция за отговорност. Съгласно уговорките, обективирани в чл. 8 от
Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и
монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, се
13
установява в производството, че гаранцията за отговорност, по смисъла на чл.
8, пред. 2 от процесното договорно споразумение, се задържа за период от 5
години и 3 месеца, считано от окончателно приемане без недостатъци на
въведен в експлоатация завършен обект. От представените и приобщени към
доказателствения материал Разрешение за ползване СТ-05-1643, издадено от
ДНСК и Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г., подписан на
основание чл. 7 от процесното Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014
г. за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000,
фаза 3, гр. София, се установява в производството, че условията, предвидени
в чл. 8 от процесното договорно споразумение, за връщане на задържаната на
основание чл. 8, пред. 2 от същото споразумение, гаранция за отговорност, са
настъпили на 12.05.2015 г., към която дата обектът е бил завършен и въведен
в експлоатация, и работите са били приети от изпълнителя с подписания
Протокол за окончателно разплащане от 12.05.2015 г. Считано от тази дата
/12.05.2015 г./ е започнал да тече срокът за задържане на гаранцията за
отговорност, удържана на основание чл. 8 от процесното договорно
споразумение. Срокът за задържане на гаранцията за отговорност е изтекъл
на 12.08.2020 г., от който момент е настъпила изискуемостта на вземането на
ищеца за сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана на основание
чл. 8 от процесното договорно споразумение, гаранция за отговорност
/доколкото от ответника не са наведени твърдения, нито ангажирани
доказателства относно наличие на основания за задържане на удържаната на
основание чл. 8, пред. 2 от процесното договорно споразумение гаранция за
отговорност след изтичане на уговорения между страните срок от 5 години и
3 месеца/. Именно, считано от 12.08.2020 г. следва да започне течението на
давностния срок по отношение на вземането на ищеца за сумата от 10 411,74
лева, представляваща удържана от ответното дружество, на основание чл. 8,
пред. 2 от процесното Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София, сума за гаранция за отговорност. Към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК /25.11.2021
г./ не е изтекъл, нито приложимия за процесното вземане общ 5-годишен
давностен срок, нито краткия погасителен давностен срок от 3 години /дори
да се прилагаше по отношение на процесното вземане за сумата от 10 411,74
лева/.
14
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че наведеното от
името на ответното дружество възражение за погасяване по давност на
вземането за сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана на
основание чл. 8 от процесното договорно споразумение, гаранция за
отговорност, е неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Предвид всичко гореизложено, се налага извод, че предявеният иск
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД, следва да бъде
уважен за сумата от 10 411,74 лева, представляваща удържана парична
гаранция, съгласно чл. 8 от Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г.
за изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000,
фаза 3, гр. София, по отношение на която са налице предпоставките,
предвидени в договора между страните за връщането й от възложителя в
полза на изпълнителя по Договорно споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за
изработка, доставка и монтаж на метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза
3, гр. София, като за разликата над уважения размер от 10 411,74 лева до
пълния предявен размер от 17 588,22 лева, искът следва да се отхвърли,
доколкото в произовдството се установи, че сумата от 7176,48 лева е
погасена, чрез извършено извънсъдебно прихващане, по реда на чл. 104, ал. 1,
изр. първо от ЗЗД от 18.04.2022 г.
По отношение на разпределението на отговорността за разноските в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът /извършеното погасяване на част от претендираната сума, чрез
извършеното извънсъдебно прихващане от 18.04.2022 г., е реализирано в хода
на производството, като с извършеното прихващане ответникът изрично е
признал дължимостта на сумата от 7176,48 лева в полза на ищцовото
дружество, поради което и следва извод, че е дал повод за завеждане на
делото, доколкото не е заплатил същата суми в уговорения между страните
срок, а едва в хода на производството, поради което и в негова тежест следва
да се възложат и разноските в производството, касаещи и сумата от 7176,48
лева, макар искът да се отхвърля в частта за тази сума/.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото исково производство, като са представени и
15
доказателства за извършени такива, а именно за заплатена държавна такса в
размер на 351,77 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата и
приета в производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 250,00
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 530,00 лева. По
делото са представени доказателства за действително извършени разноски за
заплатена държавна такса в размер на 351,77 лева и за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата и приета в производството съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 250,00 лева. Не са представени доказателства за
действително сторени от ищцовото дружество разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 530,00 лева.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо и доколкото по делото не са
представени доказателства, че претендираните от длъжника разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство са действително
извършени, то в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото исково производство.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ответникът „Щрабаг“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Кукуш № 1, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „Строителна
компания БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Осогово № 79, сумата от 601,77 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 19590/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав, като са представени и доказателства за извършени
такива, а именно за заплатена държавна такса в размер на 351,77 лева и за
16
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 530,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ответникът „Щрабаг“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Кукуш № 1, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „Строителна
компания БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Осогово № 79, сумата от 881,77 лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от името на
„Строителна компания БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Осогово № 79 срещу „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, иск с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9
ЗЗД, че „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК ********* дължи в полза на „Строителна
компания БГ“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 10 411,74 лева,
представляваща удържана парична гаранция, съгласно чл. 8 от Договорно
споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на
метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, по отношение на
която са налице предпоставките, предвидени в договора между страните за
връщането й от възложителя в полза на изпълнителя по Договорно
споразумение ЕХРО026/24.04.2014 г. за изработка, доставка и монтаж на
метални елементи за обект ЕХРО 2000, фаза 3, гр. София, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума на 02.12.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 258 ЗЗД вр. чл. 9 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 10 411,74 лева до пълния предявен размер от 17 588,22
лева.
17
ОСЪЖДА „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 да заплати в полза на „Строителна
компания БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Осогово № 79, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 601,77
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
19590/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Кукуш № 1 да заплати в полза на „Строителна
компания БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Осогово № 79, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 881,77
лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
67156/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18