Решение по дело №324/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

 

Образувано е по подадена касационна жалба на Директор О. Д. по безопасност на храните Велико Търново против Решение № 100/1.3.2024г. постановено по НАХД 1790/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП №**********/ 5.9.2023г. издадено от д –р С., с което на ЕТ“А. В. А. с фирма ЕТ“Агрогаленика – А. А. „ за нарушение на чл. 101, т.1 предл.1 от ЗРЗ и на основание чл. 155, ал.2 от ЗЗР е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 2000 лева.

 

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1 т.1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Излагат се доводи, че АУАН и НП имат нормативно установеното съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, извършеното нарушение се явява доказано- от писмените доказателства и свидетелски показания, правилно е посочена нарушената материално – правна норма, както и санкционната такава, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана административно- наказателната отговорност на търговеца. Не намира нормативна опора твърдението на въззивния съд, че посочената като нарушена правна норма не отговаря на установената по делото фактическа обстановка. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, преди изтичането на давностните такива по чл. 34 от ЗАНН. Наложеното наказание е в рамките на нормативно установеното и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

От съда се иска да отмени атакуваното решение и се постанови друго, с което НП да бъде потвърдено.

В о.з. не се явява , не се представлява от адв. Н. е постъпила подробна писмена защита.

 

Ответник жалба – ЕТ“А. В. А. с фирма ЕТ“Агрогаленика – А. А. поддържа отговор на касационната жалба, намира последната за неоснователна , а атакуваното решение за правилно и законосъобразно , поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция.

 

Представителят на Окръжна прокуратура - В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че ЕРС е направил задълбочен анализ на доказателствата, правилно е изяснил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Административният съд - В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежни страни, съгласночл. 210, ал.1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал.1 изр. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 100/1.3.2024г. постановено по НАХД 1790/23г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП №**********/5.9.2023г. издадено от д –р С., с което на ЕТ“А. В. А. с фирма Е.“Агрогаленика – А. А. „ за нарушение на чл. 101, т.1 предл.1 от ЗРЗ и на основание чл. 155, ал.2 от ЗЗР е наложено наказание „Имуществена санкция „ в размер на 2000 лева.

За да постанови този правен резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 10.03.2023г. при осъществена проверка на селскостопанска аптека, намираща се в гр. В. Търново, ул. „Н. Г. „№ 65 е установено наличието на неразрешени продукти за растителна защита : Акгара 25 ВГ11 бр. опаковки по 4 гр, Нуреле Д 12 бр. опаковки по 100 мл и Би 58 -51 бр опаковки по 50 мл, които са се намирали в складовото помещение. За проверката е бил съставен Констативен протокол № 0003924/10.3.2023г. , като със същия гореописаните продукти са били иззети и оставени на отговорно пазене в ОДБХ гр.В. Търново. По делото не е било спорно, че към датата на проверката гореописаните препарати за растителна защита не притежават разрешение от БАБХ за търговия на територията на Република България , като в протокола изрично е посочено, че не е била констатирана продажба на тези ПРЗ. За извършеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 101, т.1 предл1 от ЗЗР е съставен АУАН №28/8.6.2023г.съставен от св. С. Н. отдел Растителна защита при ОДБХ В. Търново. Въз основа на съставения акт е било издадено и процесното пред ВТРС , НП.

Тази фактическа обстановка съдът е посочил, че е установил като е ценил всички доказателства заедно и поотделно, показанията на свидетелите актосъставител св. С., св.Б. – и св. М., извършили проверката и съставили КП и на приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите от съдебните заседания.

При така установените факти, ВТРС е направил извод, че жалбата е процесуално допустима, като подадена пред компетентния за това съд в законоустановения срок, от лице, имащо право да обжалва НП . По същество е намерил жалбата за основателна, макар в хода на административно- наказателното производство да не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на НП. АУАН и НП имат нормативно определено в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН съдържание, съставени са преди изтичането на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е посочил, че макар и съставен в отсъствието на нарушителя или негов представител, същият е незабавно връчен, поради което търговецът е имал възможност да се запознае със съдържанието му и да възрази в законоустановения срок, поради което нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗАНН ВТРС е намерил за несъществено. Съдът е изложил мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съответно съгласно чл. 175, ал.1 от ЗЗР –Инспектор РЗ за АУАН и Директор ОДБХ за НП. ВТРС обаче е намерил, че неправилно е бил приложен материалния закон, доколкото нормата на чл. 101, т.1 пр. 1 от ЗЗР е бланкетна, чието съдържание се попълва от нарушено правило за поведение – неизпълнение на забрана за съхранение с цел продажба, търговията и преопаковането на неразрешени и/ или негодни продукти за растителна защита. След като препаратите са били в складовото помещение, означени като негодни и отделно съхранявани, а не в търговското помещение, изложени за продажба, то необоснован се явява изводът на АНО, че същите са съхранявани с цел продажба. С тези мотиви ВТРС е отменил НП и е осъдил ОДБХ да заплати разноските в производството.

 

Така постановеното решение е правилно.

 

Установената по делото фактическа обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството доказателства. Изводите на съда са изцяло подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за отговаряща на обективната действителност. Не се споделят доводите на касатора, че Районният съд е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и не е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Настоящата инстанация не споделя извода на въззивния съд, че нарушението по чл. 40, ал.2 от ЗАНН е несъществено. По делото съдът не констатира наличието на доказателства, че търговецът е било надлежно уведомено, че при неявяване на посочената дата и час, актът ще бъде съставен в отсъствие на нарушителя. В съставения акт, липсват отбелязване че съставянето му става в отсъствие на нарушителя и не е вписана изрично поканата до нарушителя. Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН въвежда задължително съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на ал. 2 - съставянето му в негово отсъствие, когато е известен, но не може да се намери или след покана на се яви за съставяне на акта. В случая, на актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната документация по проверката, но въпреки това същото не е поканено за съставяне на АУАН на конкретна дата и час. С оглед изложеното, и предвид, че АУАН е съставен в отсъствие на представляващия или на негов представител, съдът приема, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Последната предписва изрично възможността за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, само при надлежно поканване и неявяване на лицето каквото в случая липсва. Императивността на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в разпоредбите на чл. 43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Едва при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Налице е специален процесуален ред, гарантиращ законосъобразно развитие на право-отношението между страните и нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт - при отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези действия са пряко свързани с осъществяване правото на защита. Защитата се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя, а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът констатира, че разпоредбата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН е приложена, без да са налице законовите предпоставки за това. Направеното от касатора възражение, че АУАН е връчен на нарушителя, поради което същият е имал право да подаде възражение в 3 дневен срок, от което не се е възползвал, поради което правото му на защита не е ограничено, настоящата инстанция намира за неоснователно. По този начин чрез връчване на АУАН се обезсмисля целия институт по чл. 40 от ЗАНН, което определено не е волята на законодателя. Фактът, че преди това има съставен констативен протокол, който се явява официален документ единствено доказва, че нарушителят е известен на органа, поради което същият е бил задължен да го покани за съставяне на АУАН. Издавайки НП, без да отчете тази незаконосъобразност на съставения АУАН, АНО е допуснал нарушение на чл. 53, ал.4 от ЗАНН , което е формална предпоставка за отмяната му.

На следващо място, от събраните по делото писмени доказателства съставения АУАН и Констативен протокол и гласни такива –свидетелските показания на актосъставителя и съставилите Констативния протокол безспорно е установено, че посочените препарати са открити в складово помещение на търговеца, които са се съхранявали отделно и са били с обозначение „негодни“, а от обстоятелствената част на НП се вижда, че административно-наказателната отговорност на търговеца е ангажирана за осъществяване на деянието в търговско помещение. Мястото на извършване на нарушението е от значение, тъй като посочените обекти, макар да са стопанисвани от един и същ субект са различни. След като търговецът не е осъществил деянието в посочения търговски обект, не е налице вмененото му нарушение, както е приел и районният съд. На следващо място от горепосочените доказателства се установява, че откритите в обекта препарати за растителна защита са се намирали в складовото помещение и на същите не е имало поставени цени, а надпис „негодни“ както и не е било констатирано, същите да са били предмет на продажба. За да е осъществен съставът на твърдяното от АНО нарушение по чл.101,т.1,пр1 от ЗЗР се изисква съхранението да се осъществява със специална цел - продажба на продуктите за растителна защита. По делото обаче не са ангажирани доказателства за съхранението на намерените продукти с подобна цел. Наличието на тези продукти в складовото помещение не е достатъчно основание да се приеме, че са предназначени за продажба. Налице е само едно предположение, че съхранението им е било с подобна цел. При тези данни правилно и напълно обосновано въззивната инстанция е формирала извод за това, че липсват категорични доказателства за съставомерно деяние като в административно- наказателния процес е недопустимо ангажирането на административно-наказателната отговорност на едно лице въз основа на предположения. Освен това настоящата инстанция намира, че са налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, в случай, че се приеме, че такова нарушение е извършено, то АНО е следвало да приложи института на маловажния случай, с оглед както количеството на намерените препарати за растителна защита, така и с оглед факта, че същите са били разрешени до определен момент, и след неговото настъпване същите са обозначени от търговеца като негодни.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението на РС – Велико Търново, не страда от визираните в жалбата на касатора. пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При подробно изяснена фактическа обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..

Основателно е искането на ответник жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция на основание чл. 63д от ЗАНН в размер на 600 лева за касационната инстанция. Тъй като от касатора не се прави възражение за прекомерност на същото , съдът намира, че следва да се присъди претендирания размер.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 изр.2 от ЗАНН във вр. с чл.221,ал 2 пр1 от АПК, Административния съд - В. Търново

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100/1.3.2024г. постановено по НАХД 1790/23г. по описа на Районен съд Велико Търново

 

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните Велико Търново да заплати на Е.“А. В. А. с фирма Е.“Агрогаленика – А. А. със седалище [населено място], ул.“В. Левски „ № 1, вх. В, ет. 6, ап. 21 разноски в производството в размер на 600-шестотин- лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.