Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 13631 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на производството е
предявен от „С.2.“ ЕООД *** срещу А.Ц.Д. и А.Ж.К. осъдителен иск за заплащане
солидарно на сумата 68 052лв. на основание чл.266. 1 ЗЗД вр.
чл.99 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
Твърденията на ищеца са за сключен на 09.01.2012г.
договор за строителни дейности между собствениците на етажна собственост в
сграда-секция 117А в гр.София, УПИ V-115, 116, 117А и 118 от кв.19 по плана на
гр.София, м.Манастирски ливади, като възложел, и „М.“ ООД, като изпълнител.
Предмет на договора били довършителни строително-монтажни работи на
обект-жилищна сграда-секция 117А, на етап груб строеж с издаден акт обр.14. На същата дата 09.01.2012г. между ответниците и изпълнителя „М.“ ООД било подписано допълнително
споразумение, съгласно което първите поели задължение да заплатят
строително-монтажните дейности съответстващи на притежаваните от тях идеални
части от общите части 27.121%. Твърди възложеното да е било изпълнено и прието без
забележки, поради което е възникнало задължението за плащане на възнаграждение
от 68 052лв. На 30.04.2016г. „М.“ ЕООД прехвърлило чрез договор за цесия на
ищеца вземането си към ответниците за посочената сума
с надлежното им уведомяване. С нотариални покани предоставил срок за изпълнение,
което не било сторено.
Ответниците оспорват иска по съображения за
погасяване по давност вземането на цедента, същото да
произтича от договора за изпълнение на СМР, но не и от споразумението, както и
твърдения, че вземането на „М.“ ООД по сключеното с тях споразумение не е
парично, а даване вместо изпълнение изразяващо се в прехвърляне правото на
собственост върху самостоятелен обект-апартамент № 7 по силата на сключен с
дружеството предварителен договор за продажба.
Съдът като взе предвид становищата на страните и прецени
доказателствата, намира следното:
От фактическа страна не се спори сключен на 09.01.2012г.
договор между „М.“ ООД, в качеството на изпълнител, и собствениците на етажна
собственост в сграда-секция 117А, представлявана от управителите Г.Р., Т.Б.и В.К.,
в качеството на възложител, с предмет извършването на довършителни
строително-монтажни работи съгласно Приложение № 1 в жилищна сграда секция
117А, на етап груб строеж с издаден акт обр.14, намираща
се в гр.София, в УПИ V-115, 116, 117А и 118 в кв.19 по плана на гр.София,
м.“Манастирски ливади-изток“, целият с площ 3074 кв.м., срещу възнаграждение също
съгласно Приложение № 1, платимо на етапи след предаването на извършената
работа с акт обр.19 и в 5-дневен срок от изпълнението
на процедурите по т.2.1, 2.1.2, 2.1.3 и 2.1.4 /т.2.2
от договора/.
На същата дата 09.01.2012г. между ответниците
А.Д. и А.К., от една страна, и „М.“ ООД, от друга, е сключено допълнително
споразумение във връзка със сключения по-горе договор за СМР, в което е
посочено, че двете, в качеството на етажни собственици, притежават 27.121 % ид.ч. от общите части на сградата-секция 117А, равняващи се
на 61 289лв. от общата стойност, описана в оферта неразделна част от
договора за СМР. С допълнителното
споразумение в т.2 било постигнато съгласие за обезпечение вземането на „М.“
ООД ответниците
да учредят в негова полза договорна ипотека за сумата 61 300лв. върху съсобствения си недвижим имот-Апартамент № 7, в груб
строеж, на кота +8.4м., със застроена площ
62.90кв.м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, стая, баня с тоалетна,
коридор, един балкон; заедно с избено помещение № 2 в сутерена на сградата, на кота -2.8м., със застроена площ от 4.83 кв.м., заедно с
0.081% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи
се на 0.25кв.м. Този имот се намира в монолитната жилищна сграда с основно и
допълващо застрояване, която ще се построи върху УПИ V-115, 116, 117А и 118 от
кв.19 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади-изток“, целият с площ 3074
кв.м. С т.3 от същото постигнали съгласие в случай, че извършените по договора
за СМР довършителни работи надвишат 10% от стойността 61 300лв. ответниците да прехвърлят на дружеството правото на
собственост върху съсобствения си недвижим имот, находящ се в посочената жилищна сграда и конкретно Офис №
2, в груб строеж, на приземен етаж, на кота +0.00м.,
със застроена площ 89.35кв.м., състоящ се от две офис-помещения, склад,
тоалетна, коридор, заедно с 5.021% ид.ч. от общите
части на сградата, равняващи се на 15.41кв.м., заедно с избено помещение № 20,
на кота -2.8м., със застроена площ 23.67кв.м., заедно
с 0.399% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи
се на 1.22 кв.м., толкова идеални части от недвижимия имот, колкото е
надвишената стойност, при продажна цена от 400 евро /кв.м. застроена площ. В
тази част споразумението има характер на предварителен договор по чл.19, ал.1 ЗЗД.
На същата дата 09.01.2012г. ответниците
и „М.“ ООД сключили предварителен договор,
с който обещали да прехвърлят на дружеството правото на собственост върху описания
по-горе недвижим имот-Апартамент № 7 срещу цена от 61 289лв. В т.5.1 от
договора е посочено, че с оглед обстоятелството, че между страните е подписан
договор за довършителни СМР на 09.01.2012г. и за времето на действие на
настоящия договор ще бъдат извършени договорените СМР, поради което е постигнато
съгласие продавачите да не заплащат на купувача дължимите се по договора за СМР
суми, вместо което стойността на извършените СМР да бъде прихваната от
уговорената продажна цена.
Не е спорно сключването впоследствие на 30.04.2016г.
между „М.“ ООД и ищеца „С.2.“ ЕООД договор за цесия, с предмет правата и
вземанията на цедента по сключеното на 09.01.2012г. с
ответниците споразумение във връзка с договора за
довършителни СМР от 09.01.2012г. Липсва спор и относно съобщаването за цесията
на ответниците съответно на 20.04.2018г. и
24.04.2018г. с приложените по делото нотариални покани /стр.18-21/.
Едновременно с уведомяване за прехвърлянето ответниците
били поканени да заплатят доброволно сумата от 68 052лв., посочена като
дължимо възнаграждение по договора за СМР.
Въз основа тези фактически обстоятелства съдът обоснова
правен извод за неоснователност на предявения иск по следните съображения:
Бидейки етажни собственици ответниците
са страна по сключения с „М.“ ООД договор за СМР, който е такъв за изработка по
чл.258 ЗЗД, и заедно с останалите етажни
собственици дължат заплащането на възнаграждение за изпълнената работа по
чл.266, ал.1 ЗЗД. Какъв е бил вида и обема на подлежащите на изпълнение
строителни дейности, размера на възнаграждението и начина на неговото формиране
остава неясно, тъй като те не са посочени в самия договор, а в Приложение № 1
към него, което не е представено по делото. Независимо от това не е спорно, че
отговорността на възложителите-етажни собственици е разделна и дължат
заплащането на онази част от възнаграждението, която съответства на
притежаваните от тях идеални част от общите части на сградата. За ответниците тази част е определена в сключеното в деня на
сключване на договора за СМР допълнително споразумение-27.121% ид.ч. и тя е равна на 61 289лв.
Цесията е уреден в закона правен
способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в
кредитора по облигационно правоотношение-носител на вземането става цесионера, на когото цедентът го
е прехвърлил въз основа сключения между тях договор. Съобразно чл.99, ал.1 ЗЗД на
прехвърляне чрез цесия могат да бъдат както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното
естество. Според разпоредбата на чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с принадлежностите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително изтеклите лихви, т.е. в обема, в който
цедентът го е притежавал, от което следва, че предмет
на цесионния договор могат да бъдат само съществуващи
вземания. Затова договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
което произтича от друго правоотношение /Решение № 32/09.09.2010г. по
т.д.№ 438/2009г. на ВКС, ІІ т.о./.
Ако към деня на цесията вземането
не съществува поради това, че е било погасено чрез плащане или по друг
предвиден в закона начин, това не влияе на действителността на договора.
Регламентираната в чл.100, ал.1 ЗЗД отговорност на цедента
към цесионера за съществуване на вземането при
уговорена възмездност установява изключение от общото
за облигационните договори правило на чл.26, ал.2 ЗЗД, според което липсата на
предмет води до тяхната нищожност. Договорът за цесия има невъзможен предмет
само в случай, че имущественото право е непрехвърлимо
с оглед естество си, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед
наличието на предварителни договорни ограничения. При прехвърляне на
несъществуващо вземане цесионният договор не е
недействителен, а обвързва страните по него и цедентът отговаря
за изпълнението му по реда на чл.82 вр. чл.79 ЗЗД /Определение
№ 524/19.07.2011г. по т.д. № 186/2010г. на ВКС, II т.о./.
Следователно, ако към
деня на прехвърлянето цедентът не е бил носител на
съществуващо вземане, дори и при надлежно съобщаване на длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД, сключеният договор не е произвел целения транслативен
ефект-вземане не е преминало в патримониума на цесионера съобразно правилото, че никой не може да
прехвърли права, които не притежава. Такъв договор е непротивопоставим на
длъжника, респ. цесионерът не би могъл да търси от
него изпълнение.
Настоящият случай е
именно такъв. На една и съща дата 09.01.2012г. са сключени три договора. Първият е за
изработка между етажните собственици, в тази част ответниците,
и изпълнителя „М.“ ООД за изпълнение на възложените строителни дейности. Този
договор е правопораждащото вземането за
възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД. С втория ответниците
се съгласили да учредят в полза на дружеството договорна ипотека върху съсобствения си недвижим имот-апартамент № 7 в обезпечение вземането
му за възнаграждение до сумата 61 300лв., която е близка до размера на
припадащата им се част от общото задължение /61 289лв./, както и обективира сключен между тях предварителен договор за
продажба на друг свой имот под условието, че стойността на извършените СМР по
първия договор /наречен рамков/ надвиши с 10% сумата от 61 300лв. Третият договор е предварителен за продажба с
постигнато съгласие ответниците
да прехвърлят на дружеството-изпълнител правото на собственост върху апартамент
№ 7 на цена от 61 289лв., но с препращане към договора за изработка и изричното
уговаряне, че продавачите няма да плащат припадащата им се част от
възнаграждението по изработката, а дължимата сума ще бъде прихваната от
продажната цена. При тълкуване на така
уговореното съобразно чл.20 ЗЗД, съпоставено с цялостното съдържание на този
договор и връзката му с предходните два, всички сключени на една и съща дата,
съдът намира, че вложения смисъл и действителна воля на страните е била вместо плащане
от ответниците на припадащата им се част от
възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД на изпълнителя да му прехвърлят имот. Това
е така, защото независимо от употребеното прихващане, ясно личи волята им да не
изпълняват насрещните си престации по плащане на продажната цена и дължимата сума по договора
за изработка, а съгласие собствеността да се прехвърли с цел погасяване на
паричния дълг в хипотезата на даване вместо изпълнение по чл.65, ал.2 ЗЗД.
Даването вместо
изпълнение погасява старото задължение, в случая задължението на ответниците да заплатят парична сума за припадащата им се
част от възнаграждението към изпълнителя по чл.266, ал.1 ЗЗД. С оглед уговореното
за тях е възникнало задължението да прехвърлят правото на собственост върху
имота, съответно за изпълнителя да упражни правата си като купувач по
предварителния договор. На прехвърляне с договора за цесия от 2016г. е било
парично вземане, но при положение, че е било погасено преди сключването му,
ищецът не се легитимира като носител на такова вземане, защото не е
съществувало. Следователно не би могъл и да търси отговорност от ответниците за неговото изпълнение.
Дори и да се приеме,
че погасителен ефект по чл.65, ал.2 ЗЗД е настъпил само до сумата 61 289лв.,
предвид обстоятелството, че съгласието е било постигнато по време преди да е
започнало изпълнението на договора за довършителни СМР, събраните доказателства
не установяват задължението на ответниците по чл.266,
ал.1 ЗЗД да е било в по-голям от този размер, а именно претендираната
сума 68 052лв. По делото не е спорно изпълнение на СМР по рамковия договор
от 09.01.2012г. /представените актове обр.19/, макар
и след изтичане на уговорения срок, и
приемането му без забележки от етажните собственици, които дейности според
заключението на вещото лице по СТЕ възлизат на обща стойност 225 596.90лв.
Същевременно не са представени доказателства, в частност Приложение № 1 към
договора за изработка, от които да става ясно какво по вид и обем е следвало да
бъде изпълнено, какъв е бил размерът на възнаграждението и начина на неговото
формиране, респ. колко са етажните собственици и разпределението му между тях. Представените
протоколи обр.19 и протоколи за прихващане /стр. 29 и
стр.34/ не изясняват тези въпроси, тъй като отразяват отделни етапи от
довършителните СМР и приетото за платено от етажните собственици и от тях
изобщо не може да се установи каква действително е била припадащата се част за ответниците.
По изложените
съображения предявения иск подлежи на отхвърляне, а с оглед този изход на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски от 2 800лв.
за платено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „С.2.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, против А.Ц.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, и А.Ж.К., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД вр. чл.99 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 68 052лв., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА „С.2.“
ЕООД, ***, да заплати на А.Ц.Д., ЕГН **********, и А.Ж.К., ЕГН **********,***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 2800лв.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: