Р Е
Ш Е Н И Е № 828
26.06.2019г,
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски окръжен съд, въззивно
гражданско отделение,
девети състав, в публичното заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова
С участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева в.гр.д.№ 646/ 2019г. по описа
на ПОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба
вх.№
9404/25.03.2019г. по описа на ПОС лично от жалбоподателите Т.А.П. и Т.Д.П.,***,
както и въззивна жалба с вх.№ 13188/ 22.02.2019г. по описа на ПРС от адв.А.Ш. ***,
в качеството си на служебен адвокат на жалбоподателите Т.А.П. и Т.Д.П., против
Решение № 499/ 06.02.2019г. постановено по гр.д.№ 81/ 2017 по описа на
Пловдивски районен съд – 10 гр.с., с
което е отхвърлен предявеният от тях иск против Д.Т.А. и А.Д.Л. – А.,***, за
приемане за установено на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, че договорът за продажба
на недвижим имот УПИ VІІ-488 от кв.24 по плана на с. М., община „Марица“, обл.
Пловдив, с площ от 1140 кв.м., ведно с построените в същия двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., полумасивна сграда със застроена
площ 12 кв.м. и всички подобрения в имота, при граници за УПИ: УПИ – VІ-488,
УПИ – VІІІ – 489 и от двете страни – улици, сключен на 31.03.2008г. с нот. акт
№8, том ІІ, рег. №1794, дело №206/2008г. на нот. К. А. е недействителен и не
поражда правни последици, като сключен от представител без представителна власт
и при отказ от потвърждаване от страна на ищците. Решението е постановено при
участието на третото лице К.Т.К.,***. По изложени доводи в жалбите се иска
отмяна на обжалваното решение и уважаване на така предявения иск.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемия Д.Т.А.,***,
чрез адв.Й.Д., с който отговор се оспорва основателността на въззивната жалба ,
по подробно мотивирани в отговора съображения. Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски на основание чл.78 ГПК.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите на страните, намери следното:
Жалбите
изхождат от надлежни страни, против подлежащ на обжалване акт, в срока са по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустими подлежат на разглеждане по същество.
Съдът
е сезиран с активно и пасивно субективно съединени искове от ищците Т.А.П. и Т.Д.П.,***
Т.А.П. и Т.Д.П.,*** за признаване за установено на основание чл.42, ал.2 ЗЗД,
че сключеният от ответниците нотариален договор за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ УПИ VІІ - 488
кв.24 по плана на с. М., общ. Марица, ведно с находящите се в него сгради e сключен от пълномощник при липса на
представителна власт и при отказ за неговото потвърждаване от страна на ищците,
поради което същият е недействителен и не е породил правните последици , вкл.
вещно-транслативен ефект по отношение на ищците. / съобразно допуснатото в с.з.
от 28.02.2017г. изменение на иска/. Обстоятелствата и доводите, на които се
основава предявения иск са за неспазване на процедурата по нотариалната заверка
на пълномощните и липса на изискуемата форма на упълномощаването / чл.37 ЗЗД,
чл.589 ГПК и чл.25 ЗННД/, поради което се претендира нищожност на
упълномощаването и липса на представителна власт на пълномощника, представлявал
ищците.
По
делото е представен нотариалният договор от 31.03.2008г., обективиран в НА №8/2008г., съставен от
Нотариус К. А., район на действие ПРС, с рег.№472 по регистъра на НК , по силата на който ищците Т.А.П. и Т.Д.П., представлявани от
пълномощника си К.Т.К. са продали на Д.Т.А. съсобствения си недвижим имот,
описан по-горе, за което видно от описаните в нотариалния акт документи, са
били представени два броя нотариално удостоверени пълномощни от 19.03.2008г.
Видно от представените по делото два броя пълномощни с нотариална заверка на
подписите, и двата от датата 19.03.2008г. с упълномощители ищците Т.А.П. и Т.Д.П., същите са упълномощили дъщеря
си К.Т.К. да ги представлява пред нотариус с район на действие РС-Пловдив, като
от свое име и за тяхна сметка продаде на когото намери за добре и при условия и
цена, каквито счете за приемливи, съсобствения в режим на СИО между ищците недвижим имот: УПИ VІІ – 4* кв.24
по плана на с. М., общ. Марица,целият застроен и незастроен от 1 140 кв м,
ведно с построените в него описани подробно двуетажна масивна жилищна сграда,
масивен гараж и полумасивна сграда и
всички подобрения в имота.
Ответната
страна поддържа оспорване на така предявения иск с възраженията и доводите в
насока за наличие на редовно оформено изрично пълномощно от страна на ищците
спрямо представлявалия ги в нотариалното производство пълномощник, въз основа
на нотариално заверени пълномощни съобразно изискването на чл.37 ЗЗД – заверка
на подписите на упълномощителите и съдържанието на документа; заявлението на
ищците в производството, че същите се явяват грамотни и могат да четат и пишат,
поради което не се налага проверка от нотариуса при заверка на пълномощните с
оглед спазване разпоредбите на чл.589 във връзка с чл.189 ГПК.
Освен представените частни документи, описани
по-горе, обективиращи нотариалния
договор за продажба на процесния имот и
упълномощаването от страна на ищците в полза на дъщеря си К.К. с изрично
пълномощно за извършване на процесната разпоредителна сделка, е назначена в първонистнационното производство СГрЕ, по
която с приетите заключения по единичната и тройна експертиза еднозначно е
установена автентичността на представените за изследване два броя пълномощни от
ищците при изпълнение от последните ръкописни текстове на трите имена и подписи
в пълномощните. Разпитана е като свидетел Нотариус К.А. относно обстоятелствата
предоставени ли са били на ищците процесните пълномощни за запознаване,
положителните отговори на който свидетел се подкрепят от дадените от
обясненията на конституираното по делото трето лице-помагач К.К. като
пълномощник по сделката в с.з. от 13.04.2008г. в първоинстанционното
производство, относно обстоятелството за дадено указание от страна на нотариуса
ищците да прочетат документа.
При
така събраните доказателства с обжалваното решение е приета неоснователност на
предявения иск поради установеност полагането на подписите от страна на ищците под
пълномощните и при липса на така заявените от ищците нарушения на разпоредбата
на чл.589, ал.1 ГПК, който не препраща към разпоредбата на чл.579, ал.1 ГПК.
Така направените фактически и правни изводи от районния съд са обосновани въз
основа на събрания по делото доказателствен материал, явяват се в съответствие
с него, поради което се явяват правилни и законосъобразни, като такива се
споделят от въззивната инстанция.
От
представените два броя нотариално заверени пълномощни, изходящи от ищците за
упълномощаване дъщерята си К.Т.К. при установена в производството по делото
автентичност на подписите на упълномощителите, следователно установено се явява
наличието на надлежно учредена представителна власт в полза на третото
лице-помагач с изрични права за продажба на процесния имот, последният
обстоятелствено описан в пълномощните, поради което специалните изисквания на
разпоредбата на чл.37 ЗЗД се явяват спазени. Възражението, поддържано в процеса
с твърдението за необходимост от извършване на процесуални действия от страна
на изповядващия сделката нотариус, за прочитане съдържанието на нотариално
заверените представени за нотариална заверка изрични пълномощни на явяващите се
упълномощители, не намира опора в процесуалния закон, както е отбелязано и от
първоинстанционния съд . Изискването за извършване на заявеното от ищците
процесуално действие по прочитане съдържанието на представения за нотариална
заверка частен документ се отнася принципно за лица, които поради неграмотност
или недъгавост/ незрящ/, не могат да подпишат документа, поради което
удостоверяването на подписите на тези лица се извършва вкл. при особени,
визирани в разпоредбата на чл.189 ГПК допълнителни изисквания за нотариалното
удостоверяване. В случая не са налице твърдения или данни по делото за ищците
като упълномощители да са налице някое от посочените недостатъци на
възможностите им за запознаване с текста и обективиране на волята в
представения за заверка частен документ. При така установената надлежност на
учредената представителна власт в полза на упълномощителката К.К. за извършване
на атакуваната разпоредителна сделка от 31.03.2008г. не е налице предпоставка за
разглеждане налице ли е последващо потвърждаване на тази сделка, в насока
указанията на ТР №5/2016 по тълк.д. №
5/2014г. на ОСГТК на ВКС. На следващо
място поддържа се пред въззивната инстанция неспазване на посочената процедура
за прочитане съдържанието на представените за заверка пълномощни съобразно
изискванията на чл.25, ал.1 ЗННД при неспазване изискванията на разпоредбата на
чл.25 ЗННД, независимо от обстоятелството, че с разпоредбата на чл.589 ГПК не
се предвижда изрично това изискване. Доводът се намира за неоснователен.
Атакуваното като ненадлежно учредяване на представителната власт от страна на
ищците се основава на наличие на конкретно процесуално нарушение, процесуалните
правила за което нотариално удостоверяване се съдържат в процесуалния закон по
гл.25 ГПК, а разпоредбата на която ищците се позовават / чл.25 ЗННД/ е с общо
формулирано съдържание относно задълженията на нотариуса и има указателен
спрямо процесуалния закон характер.
По
така изложените съображения жалбата, подадена както лично от жалбоподателите,
така и от служебния им защитник, се намира за неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.
На
въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3 ГПК следва присъждане на разноски съобразно
представения списък за разноските по чл.80 ГПК в размер на 1040 лева.
Водим
от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, въззивният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 499/ 06.02.2019г. постановено по гр.д.№ 81/ 2017 по описа на
Пловдивски районен съд – 10 гр.с., с
което е отхвърлен предявеният от Т.А.П. и Т.Д.П.,*** против Д.Т.А. и А.Д.Л. – А.,***,
за приемане за установено на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, че договорът за продажба на недвижим имот УПИ
VІІ-4* от кв.24 по плана на с. М., община „Марица“, обл. Пловдив, с площ от
1140 кв.м., ведно с построените в същия двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 30 кв.м., полумасивна сграда със застроена площ 12 кв.м. и
всички подобрения в имота, при граници за УПИ: УПИ – VІ-4*, УПИ – VІІІ – 4* и
от двете страни – улици, сключен на 31.03.2008г. с нот. акт №8, том ІІ, рег.
№1794, дело №206/2008г. на нотариус К. А. е недействителен и не поражда правни
последици, като сключен от представител без представителна власт и при отказ от
потвърждаване от страна на ищците, както и в частта на разноските.
ОСЪЖДА Т.А.П., ЕГН:********** и Т.Д.П.,
ЕГН: ********** да заплатят на Д.Т.А. , ЕГН: ********** , на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата 1040 лв. /хиляда и
четиридесет лева/, представляваща деловодни разноски за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието
на третото лице-помагач К.Т.К..
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС на РБ.
Председател: Членове: