Р Е Ш Е Н И Е
№ 379/09.03.2020 година, град Б.,
Административен съд – Б., в съдебно заседание на
четиринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 1908/2019 година.
Производството е по чл. 268
ал. 1 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от Б.Я.М. с ЕГН ********** и
адрес ***, против решение № 78/25.06.2019 година на директора
на ТД – Б. на НАП (лист 17 - 18).
С решението е отхвърлена жалбата на М. против
разпореждане за присъединяване с изх. № С190028-105-0117328/25.04.2019 година
по изпълнително дело № 28150002070/2015 година по описа на ТД – Б. на НАП.
Жалбоподателят – длъжник по изпълнителното дело,
излага съображения за незаконосъобразност на разпореждането за присъединяване
на публичен взискател в изпълнителното производство за вземане по наказателно
постановление № 326135/22.12.2017 година на заместник - кмета на Столична
община за сумата от 200 (двеста) лева, тъй като твърди, че подобно вземане от
Столична община към него не съществува, не съществува и наказателно
постановление № 326135/22.12.2017 година. Иска отмяна на решението и на разпореждането.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Представя административната преписка.
Жалбата е подадена срещу решение на директора на ТД – Б.
на НАП, за което е предвидена възможност за съдебен контрол, в
законоустановения срок и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати
от издаването му. Затова съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
След като се запозна с материалите по делото, съдът
намира за установена следната фактическа обстановка.
Срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 28150002070/2015
година по описа на ТД – Б. на НАП, офис Я., за събиране на публични вземания,
които към 25.04.2019 година съставляват 71*,10 лева – главница и 2337,15 лева -
лихва. На 06.11.2015 година на М. е връчено съобщение за доброволно изпълнение
на основание чл. 221 от ДОПК.
Във връзка с изпълнителното дело, на 25.04.2019 година,
на основание чл. 217 от ДОПК от старши публичен изпълнител е издадено
разпореждане за присъединяване (с изх. №
С190028-105-0117328) на публичен взискател в изпълнителното производство за
вземане по наказателно постановление № 326135/22.12.2017 година на заместник -
кмет на Столична община за сумата от 200 (двеста) лева, съставляваща глоба за нарушение
на чл. 18 т. 1 б. „а - в“ и чл. 35 ал. 1 във връзка с чл. 34 ал. 3 от
НРУПОГТТСО на Столичен общински съвет. Разпореждането е връчено на М. на
04.06.2019 година, чрез баща му – Янко М., видно от известие за доставяне ИД PS 8820 00ALY3 V (лист 29).
Разпореждането за присъединяване е оспорено по
административен ред пред директора на ТД – Б. на НАП (лист 20). Във връзка с
оспорването от директора на ТД – Б. на НАП е издадено решение № 78/25.06.2019
година, с което е оставена без уважение подадената от Б.М. жалба с вх. № 94-Б-79/13.06.2019 година (лист 17-18).
Решението на директора на ТД – Б. на НАП е оспорено в
рамките на настоящото производство.
По делото е представено наказателно постановление №
326135/22.12.2017 година на заместник - кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева. Наказателното
постановление е връчено 31.03.2017 година по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, за
което е съставен протокол (лист 27).
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
чл. 266, ал. 1 от ДОПК. При постановяването му са спазени изискванията за
форма. В производството по оспорването на разпореждането не са допуснати
процесуални нарушения.
Съгласно чл. 217 от ДОПК в производството по събиране
на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и
кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както
и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с
разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на
събраните суми.
От разпоредбата следва, че при събирането на публични
вземания, публичния изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано
вече изпълнително производство, ако са налице следните законови предпоставки:
новия взискател да е публичен, т.е. да се касае за публично вземане или да е
кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или
кредитор упражнил право на задържане и да не е изготвено разпределение на
събраните суми. При наличие на тези предпоставки преценката дали да се присъедини
нов взискател към вече образувано изпълнително дело, законодателят е
предоставил на публичния изпълнител, като последният при постановяване на
разпореждането за присъединяване следва да установи дали има годен изпълнителен
титул за претендираните от този взискател публични вземания. На съдебен контрол
подлежи наличието на условията (предпоставките) визирани в чл.217 от ДОПК за да
се упражни присъединяването.
В настоящият случай категорично се установява
наличието на всяка една от визираните в разпоредбата на чл.217 от ДОПК
предпоставки. Налице е образувано изпълнително дело срещу жалбоподателя, по
което не е извършено разпределение на събрани суми. Налице е и влязъл в сила
акт за установяване на публично вземане - наказателно постановление №
326135/22.12.2017 година. Новият взискател е субект на публичното право, тъй
като се касае за публично вземане – глоба по наказателно постановление. При
тези факти и на основание чл. 217 ал. 2
от ДОПК правилно публичният изпълнител е разпоредил присъединяване в производството
по събиране на публично вземане към изпълнително дело № 2070/2015 година по
описа на ТД – Б. на НАП.
Всички възражения на жалбоподателя по повод действието
на публичния изпълнител са неоснователни.
Видно от представеното по делото наказателно
постановление № 326135/22.12.2017 година на заместник - кмет на Столична община
(лист 21), посоченото в разпореждането за присъединяване с изх. №
С190028-105-0117328/25.04.2019 година наказателно постановление за сумата от
200 лева съществува, следователно съществува и вземане в размер на 200 (двеста)
лева от Столична община към жалбоподателя.
От представените по делото доказателства се установява,
че за връчване на наказателно постановление № 326135/22.12.2017 година на
заместник - кмет на Столична община, на 31.03.2018 година жалбоподателят е
търсен от служители на Община Я. на адрес – град Я., ж.к. „****“, бл. *, вх. „***.
По валидна лична карта с дата на издаване 07.07.2015 година – представена в
съдебното заседание и в заверено за вярност копие, адресът на М. ***. М. не е
търсен на постоянния си адрес, за да му бъде връчено издаденото НП, но такова
изискване не се е съдържало в нормата на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН, както към датата
на издаване на НП така и към датата на посещението на служителите на адреса на
жалбоподателя за връчване на НП.
Съгласно чл. 58 ал. 1 – 2 от ЗАНН, препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия
обезщетение. Когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
В конкретния случай, в административнонаказателното
производство адресът на М. по издаденото наказателно постановление е „град Я.,
ж.к. „****“, бл. *, вх. „****“, т.е. именно адресът, на който е бил търсен за
връчване на постановлението и на който не е открит. Не са налице данни (а
липсват и твърдения от страна на жалбоподателя), в хода на
административнонаказателното производство да е сменял посочения от него адрес и
да е посочвал своевременно нов адрес за връчване на съобщения, т.е. на
администрацията е бил известен само един адрес – този, на който М. е посетен.
Предвид така установените факти, настоящият съдебен
състав приема, че М. не е бил търсен на постоянния си адрес, но в съответствие
с разпоредбите на ЗАНН е бил търсен именно на адреса, посочен в наказателното
постановление (т.е. на адреса установен в административнонаказателния процес).
По изложените причини съдът приема, че наказателното постановление е било
връчено надлежно по реда на чл. 58 ал. 2 от ЗАНН и може да се приеме, че към
настоящия момент срокът за обжалването му е изтекъл, т.е. че е влязло в сила и
представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 209 ал. 2 т. 5 от ДОПК, за да бъде присъединено от публичния изпълнител по изпълнителното дело.
Затова настоящият съдебен състав приема, че са налице
предпоставките на чл. 217 от ДОПК и публичният изпълнител законосъобразно е
осъществил присъединяването. Решение № 78/25.06.2019 година на директора на ТД
– Б. на НАП е законосъобразно.
При този изход на спора, съдът намира за основателно
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски,
направено своевременно в съдебното заседание на 14.01.2020 година (лист 77 стр.
2). Жалбоподателят следва да заплати на Националната агенция за приходите, в
чиято структура е органа – ответник, сумата от 100 (сто) лева разноски – за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното, на основание чл. 268 ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Я.М. с ЕГН ********** и адрес ***
против решение № 78/25.06.2019 година на директора на ТД – Б. на НАП.
ОСЪЖДА Б.Я.М. с ЕГН ********** да заплати на Национална
агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева - разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: