РЕШЕНИЕ
№ 260083 05.04.2021
г. гр. Н.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският
районен съд граждански състав на дванадесети февруари през две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Н.М.- Б.секретар А.Г.
като разгледа докладваното от с. М.- Б.гр.д.№ 19 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата
молба на „В." ЕООД, ЕИК *****, представлявано от М.В., против „Е.Х.” ООД, ЕИК
*****, представлявано от В.А.. Твърди се, че ищецът е собственик на отделно
стояща сграда, находяща се в комплекс „Е.Б.Р.Е.С-Р.“,
който е построен в ПИ с идентификатор *****, по КККР на с. Р., Община Н., целия
с площ от 39 235 кв.м. В сградата били изградени 13 апартамента, с
предназначение- жилища- всичките негова собственост. Сградата носела търговско
наименование- вила „Б.“, била указана като подобект „Е" и била построена
на основание издаденото Разрешение за строеж № 17/08.02.2005г. от Главния
архитект на Община Н.. През есента на 2007г. била завършена и въведена в
експлоатация съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
269/15.09.2007г., издадено от Община Н.. Сочи се, че в к.к.
„Е." били построени, както вила „Б.”, така и множество други сгради за
отдих и развлечения, а системите за електрозахранване и водоподаване
били единно цяло и снабдявали с електричество и питейна вода всичките сгради на
територията на комплекса. Пълен контрол и достъп до експлоатацията и
техническата поддръжка на наземните и подземните линии и съоръжения, изграждащи
посочените системи, имало единствено „Е.Х.” ООД, което, по силата на апортна вноска в капитала си, придобило в собственост 3
трафопоста, ВиК и поливна система, резервоар за
питейна вода и други съоръжения от инфраструктурата на комплекса. Заявява се,
че ответникът постоянно се възползвал от гореописаната монополна
ситуация, която му предоставяла възможност неоснователно, безконтролно и по
свое усмотрение да спре електрозахранването и водоподаването
към вила „Б.“ през 2018 и 2019 година, което той сторил, и по този начин
възпрепятствал ищеца спокойно и необезпокоявано да използва собствената си
сграда и жилищата в нея по предназначение. Понастоящем положението не било
променено, като се твърди, че тъй като „Е.Х.“ ООД не било лицензиран доставчик
на електрическа енергия и на ВиК услуги, с когото
ищеца да е в договорни отношения, действията му се явявали незаконосъобразни.
По този начин се създавали пречки за установения правен режим на ползване на
жилищата по тяхното предназначение и се накърнявали правата на „В." ЕООД.
Предвид изложеното се моли, на основание чл.109 от ЗС, да бъде осъдено
ответното дружество да преустанови неоснователните си действия по електро и
водоснабдяването на имота, като възстанови електрозахранването и водоподаването във вила „Б.”.
В срокът по чл.131 от ГПК по делото постъпи
писмен отговор. Счита се предявеният иск за недопустим поради обстоятелството,
че ответното дружество не било доставчик нито на електрическа енергия, нито на
вода на вила „Б.”. Заявява се и неоснователност на претенцията. Сочи се, че
ответникът не бил спирал електрозахранването и водозахранването
на обекта. Не се оспорва факта, че ,.Е.Х.” било собственик на разположените в
комплекса Трафопост №1, Трафопост № 2, Трафопост №3, подземните линии,
инфраструктурни съоръжения, ВиК и поливна система в
комплекса. Заявява се, че след консултации от страна на специалисти в областта
на експлоатацията на трафопостове, бившите собственици на дружеството в
продължителен период от време не са полагали необходимата грижа за техническата
поддръжка на трафопостовете в комплекса. След придобиване на дружеството били
предприети всички необходими действия за обслужване и техническа поддръжка на
трите трафопоста, намиращи се на територията на комплекса, включително и чрез
специализирани дружества. На 10.08.2018 г., след извършен оглед от страна на „Булелектрикс" ООД и представители на „Е.Х." ООД,
било установено, че кабелът, захранващ сграда Е, бил присъединен към шинната система на табло ниско напрежение ТНН в Трафопост
№3, но преди измервателните токови трансформатори, като по този начин потребената електрическа енергия от тази сграда не се
включвала в общата енергия, измерена от балансовия електромер на трафопостта, т.е. вила „Б.” била присъединена извън
Трафопост № 31, поради което ответника нямал отношение към доставката на
електрическа енергия на сградата.
На 01.05.2019 г. ответникът бил сключил с „Актаел-Н" ЕООД договори за поддръжка на външната
ел.мрежа в комплекса и трафопост 1, 2 и 3 в комплекса. В следствие на подаден
от „Е.Х." ООД сигнал за прекъсване на електрозахранването, на 10.06.2019
г. авариен екип на „Актаел- Н" ЕООД посетил
комплекса и установил, че прекъсването на електрозахранването в комплекса се
дължало на изгорели високоволтови предпазители- 6
броя, в уредбата за средно напрежение на Трафопост 3. На 14.06.2019 г.
електрозахранването било възстановено.
Съдът
като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен
материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Претенцията
носи правното си основание в чл.109 от ЗС.
По делото няма
спор, че ищецът е собственик на посочената по- горе сграда, носеща
наименованието- вила „Б.“. От заключението по извършената СТЕ се установява, че
измерването на консумираната ел.енергия на целия комплекс, в който се намира и процесната сграда, се извършвало с едно търговско измерване
на ниво средно напрежение и не били открити индивидуални партиди на всеки
собственик на самостоятелен обект, към „Електроразпределение Юг“. Поставени били
подотчетни електромери, собственост на ответното дружество. В сграда „Б.“ имало
16 броя подотчетни електромера, поставени в отделно помещение на партерния етаж
на сградата, до входната врата. Достъпът до електромерите бил ограничен, тъй
като същите не се намирали на общодостъпно място. Входната врата на помещението
била заключена, като ключ за нея имал процесуалния представител на ищеца. ТП-3,
захранващ и сградата, бил с поставен катинар, като достъп до трафопоста имал
Недялко Н., осъществяващ техническата поддръжка в комплекса. Електричеството в
сградата било спряно от Трафопост № 3, на който не се отчитала ел.енергията на
сградата. Същата се отчитала на трафопост № 2.
По делото бе
извършена и СТЕ, касаеща водоподаването в процесната сграда. Видно от заключението, сградата била
водоснабдена, като за измерване консумацията на питейна вода имало поставена
абонатна станция на първия етаж срещу входа на сградата, в която имало монтирано
измервателно устройство, общо за цялата сграда. Вратата на абонатната станция
била заключена, като ключ към входната врата на сградата имал процесуалният
представител на ищеца. Установено било, че за целият комплекс имало изградена
главна абонатна станция, в която имало монтиран главен спирателен кран, спиращ водоподаването до целия комплекс. При обстоен оглед на
вещото лице на терена около сграда „Б.“, същото не установило наличие на
спирателни кранове на захранващия водопровод с питейна вода. Единствените
кранове, имащи отношение към спиране на водата, според експерта се намирали в
абонатната станция, вътре във вилата.
В хода на
съдебното производство бяха ангажирани гласни доказателства. Св. Н. заяви, че е
работник в ответното дружество, осъществяващ техническата поддръжка в
комплекса, както и че само той имал ключ за ТП 3. Свидетелят заяви, че по
никакъв повод не бил спирал електрозахранването на процесната
сграда. Св. Твердохлебов заяви, че си спомня как на
12.08.2018 г. електрозахранването на вила „Б.“ било спряно от св. Н..
С оглед на така
посочените доказателства, съдът намира иска за частично основателен по следните
съображения:
Съгласно нормата на чл.109 от ЗС, всеки собственик може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Законът не е поставил ограничение спрямо лицето, което следва да
отговаря по предявена негаторна претенция. В този
смисъл всяко лице, което пречи на собственик да упражнява пълноценно и в цялост
правото си на собственост, може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по
такъв иск. Материално- правната легитимация на ответникът по предявен иск с
правно основание чл.109 от ЗС предполага установяване на фактическо действие от
негова страна, надхвърлящо ограниченията на собствеността и противоречащо на
установения правен режим на ползване на имота, водещо до накърняване правата на
собственик. Трайна и последователна е съдебната практика, че искът по чл. 109
ЗС е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия,
които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика
да ползва имота съобразно неговото предназначение. В настоящият случай, от заключението
на вещото лице се установи, че захранването на вила „Б.“ с ел.енергия се
осъществява единствено от ТП3, достъп до който има само служител на ответното
дружество- св. Н.. Вещото лице бе категорично, че захранването на сградата е
било преустановено именно от този трафопост. Св. Н. заяви, че като служител към
ответното дружество, осъществяващ техническата поддръжка в комплекса, само той
има ключ до въпросния трафопост. В този смисъл и предвид безспорното по делото
обстоятелство, установено и от вещото лице при огледа на място, а именно, че
сградата понастоящем не е захранена с ел.енергия, съдът намира, че следва да се
приеме за доказано, че ответното дружество е осъществило неправомерни действия
по преустановяване на захранването на сградата с ел.енергия. Съдът не кредитира
показанията на св. Н., в частта относно заявеното, че не бил спирал
ел.енергията във вилата, тъй като същите не кореспондират нито със заключението
на вещото лице, нито с показанията на св. Твердохлебов.
Обстоятелството, че срещу последният имало подадени жалби от ответното дружество
/за което доказателства не бяха представени/, не е достатъчно за да се приеме,
че показанията му не са достоверни. Същите следва да се кредитират с оглед
останалия по делото доказателствен материал и както бе посочено, те се
подкрепят от заключението на вещото лице. За действия, извършени от страна на
служител на ответника, следва да отговаря последния, поради което претенцията в
тази й част следва да бъде уважена. Описаният от представителят на ответника
единствен „механизъм“ за задължаване на едно лице да заплати дължима сума за
ел.енергия, няма отношение и не намира законова опора в извършване на действия,
пречещи на собственика на ползва пълноценно имота си. Касае се за облигационно
вземане, за събирането на което реда е друг.
Що се касае до водоснобдяването на сградата, по
делото не се събраха доказателства, от които да се следва извода, че ответното
дружество или негов служител, са преустановили водоподаването.
Съгласно заключението на вещото лице, спирателен кран, преустановяващ
захранването на вилата с вода, не е бил открит. Такъв имало в сградата, до
която достъп има само ищцовото дружество. Според
вещото лице водата би могла да бъде спряна и от главния спирателен кран, но
стана ясно, че по този начин ще бъде преустановено захранването на целия
комплекс с питейна вода, а по делото няма доказателства освен във вила „Б.“ в
другите обекти също да няма вода. Предвид на това не може да се приеме, че
водата е била спряно именно от главния спирателен кран посредством действия на
служител на ответното дружество.
С оглед изхода
на спора, на двете страни следва да бъдат присъдени сторените разноски
съобразно уважената, респективно отхвърлената част. В този смисъл на ищецът
следва да бъдат присъдени, както следва: сумата от 40 лв.- половината държавна
такса, 260 лв.- възнаграждение на вещо лице по СТЕ, касаеща
електроснабдяването, 550 лв.- половината от адвокатското възнаграждение, или
общо сумата от 850 лв. Разходите по обжалване на определението по чл.389 ГПК не
следва да бъдат присъждани предвид отхвърленото искане, както и останалите
разходи, касаещи отхвърлената част на иска, включително и разходите за
възнаграждение на вещото лице по СТЕ, част ВиК.
На ответното
дружество следва да бъде присъдена сумата от 1000 лв.- половината от адвокатското
възнаграждение. Заплатените разноски за вещото лице по СТЕ, касаеща част
електрозахранване, не следва да бъдат присъждани предвид на това, че
претенцията в тази й част е уважена.
Мотивиран от
горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Х.” ООД, ЕИК *****, представлявано от В.А., да преустанови
незаконосъобразните си действия, като възстанови електрозахранването от ТП-3 на
собствената на „В." ЕООД, ЕИК *****, представлявано от М.В., сграда, находяща се в комплекс „Е.Б.Р.Е.С-Р.“, построен в ПИ с
идентификатор *****, по КККР на с. Р., Община Н., с търговско наименование-
вила „Б.“, указана като подобект „Е" и построена на основание издаденото
Разрешение за строеж № 17/08.02.2005г. от Главния архитект на Община Н., като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за осъждане на ответника да възстанови захранването
на сградата с вода.
ОСЪЖДА „Е.Х.” ООД, ЕИК *****, представлявано от В.А., да заплати на „В."
ЕООД, ЕИК *****, представлявано от М.В., сумата от 850 лв.,
представляващи сторените разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „В." ЕООД, ЕИК *****, представлявано от М.В., да заплати на „Е.Х.”
ООД, ЕИК *****, представлявано от В.А., сумата от 1000 лв.,
представляващи сторените разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: