Решение по дело №9/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по депозирана касационна жалба от директора на Национално тол управление към Агенция “Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител В.П.- юрисконсулт, срещу Решение №105/06.11.2023г., постановено по АНД №366 по описа за 2022г. на Районен съд - град Нови пазар. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление №BG12042022/5800/Р8-711/03.10.2022г., издадено от Г.А.Т.– директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на П.А.В. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ на основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като деянието на лицето правилно е било квалифицирано като несъобразено с изискването на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която освен санкционна, се явява и материалноправна. Касационният жалбоподател застъпва и становище за безспорна установеност на вмененото на водача нарушение, въз основа на което отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.Т.С., който поддържа изложените съображения. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответната страна, П.А.В., не изразява становище по жалбата, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.04.2022г. в 08:47 часа ППС с рег. №***, представляващо влекач „МАН ТГА 18.440 БЛС“ с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, в направление излизане от територията на РБългария, е пристигнало на ГКПП Кулата, управлявано от П.В..

След извършена проверка контролните органи установили, че горепосоченото ППС е засечено на 16.03.2022г. в 02:10 часа по път А-2, км 361+581, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е посочен път № А-2, кв 361+581, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение по т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса. За извършеното нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната систева по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с № на нарушение DB1D30846D5939B8E053041F160AE30C, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20412) – част от системата.

На водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №BG212042022/5800/Р8-711 от 12.04.2022г. за управление на ППС с обща допустима максимална маса над 12 тона по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но не е била заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на водача и подписан от него без възражения. Впоследствие П.В. не се възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в срока по чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до извод, че обжалваното пред него НП е издадено от компетентния за това административнонаказващ орган. Същевременно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, отнасящи се до издадения АУАН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН – досежно обжалваното НП, които са опорочили санкционния акт до степен, достатъчна за отмяна на същия като незаконосъобразен. Изложил е и аргументи, че срещу водача е възведено ненадлежно обвинение, доколкото описаното в АУАН и НП деяние не е обвързано със съответната материалноправна разпоредба така, че да съответства на приложената спрямо него санкционна такава. В тази връзка е посочено, че нито в АУАН, нито в НП е посочено, че на 16.03.2022г. именно ответникът е бил водачът на процесното ППС, за което не е била заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП въвежда задължение на водачите на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.На П.В. не е вменено извършването на нарушение по този текст. Не е посочено точно извършеното от последния нарушение, а е посочена единствено санкционната разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която не се отнася до посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, свързана с неплащане на дължимата тол такса, а се отнася до друго – че водачът управлява ППС, като не е изпълнил задължението си за установяване на изминатото разстояние или няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва. Прието е, че по делото не са ангажирани доказателства, че на 16.03.2022г. именно П.В. е управлявал въпросното ППС, доколкото контролните органи не са процедирали по реда на чл.187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и едва след като собственикът на ППС възрази, да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена от копие на СУМПС. Воден от това разбиране, съставът на Районен съд – гр.Нови пазар е отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по приложения административнонаказателен състав.

Деянието, което се вменява на лицето, се свежда до несъобразяване с изискването на чл.179, ал.3а от ЗДвП, въздигащо в състав на административно нарушение управлението на МПС от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който водачът е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Правната норма, освен санкционна, е и материалноправна, доколкото разписва и правилото за поведение, с което водачът следва да се съобразява. В аналогичен смисъл е и правилото на чл.139, ал.7 от ЗДвП, според което „водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. И двете разпоредби са въведени в ЗДвП с ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 16.08.2019г.

Решаващият състав на Административен съд – град Шумен приема, че по делото не е доказано с категоричност, че именно санкционираното лице е осъществило приписаното му нарушение. Не е спорно, че на 12.04.2022г. П.А.В. е управлявал посоченото в акта и в НП превозно средство с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, с 5 оси, на граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата. От събраните по делото доказателства обаче не се установява, че на 16.03.2022г. в 02:10 часа товарният автомобил е бил управляван именно от същото лице. От представения снимков материал по чл.167а, ал.3 ЗДвП се установяват единствено датата и часа на записа, както и регистрационния номер на ППС, но не и кой го управлява. Констатирано е също, че процесното ППС е собственост на „ИНЖСТРОЙ - 2003“ ЕООД. Единствено въз основа на тези доказателства не може да се заключи с категоричност, че ответникът е бил водач на товарния автомобил на инкриминираната дата и че е допуснал вмененото му нарушение. Тук е мястото да се посочи, че административнонаказателният характер на производството изисква именно наказващият орган да докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на процесната дата. Отговор на този въпрос би могъл да бъде даден, ако от страна на наказващия орган са представени доказателства дали е ангажирана отговорността и на собственика на товарния автомобил, и подадена ли е декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на МПС. В този смисъл е правилото на чл.187а, ал.4, във вр. с ал.2 от ЗДвП, съобразно което вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш, представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на МПС. Такива доказателства не са представени.

На следващо място, липсват данни на 16.03.2022г. товарният автомобил да е спиран за проверка от контролните органи на Агенция „Пътна инфраструктура“ или установяването по друг начин на водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи, че именно ответникът е управлявал ППС на посочената дата. Обстоятелството, че на 12.04.2022г. пред актосъставителя деецът не е оспорил твърдението, че е управлявал същото ППС на 16.03.2022г., е крайно недостатъчно, за да бъде прието за установено авторството на извършеното на 16.03.2022г. нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта, съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за доказаност на авторството на деятелността. Да се възприеме противното би имало за резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл.116 от НПК. В обобщение на изложеното, настоящият състав приема, че не е следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, поради което правилно процесното НП е било отменено от въззивния съд.

С оглед изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора неоснователна се явява претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105/06.11.2023г., постановено по АНД № 366 по описа за 2022г. на Районен съд – град Нови пазар.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: