№ 14089
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110117477 по описа за 2023 година
Ищецът .... е предявил срещу С. П. Б. и К. П. Б. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата съответно от по
30,46 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 7,87 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г., претендирани
от всеки от двамата ответници.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който придобили по наследство. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия,
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като длъжникът изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка, която е със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава и без покана. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответниците, които признават иска и правят искане за постановяване на решение по чл. 237
от ГПК, като същевременно излага, че цялата дължима сума е платена, поради което и тъй
1
като ответниците са наследници, не са дали повод за завеждане на делото и разноските
следва да се понесат от ищеца. Евентуално възразяват, че исковете са неоснователни като
излагат доводи в тази връзка. Твърдят, че са погасили задълженията в хода на процеса и
представят доказателства за това. Оспорват разноските на ищеца. Претендира разноски.
Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
В открито съдебно заседание, проведено по делото, процесуалният представител на
ответника е заявил, че поддържа искането за постановяване на решение при признание на
иска по реда на чл. 237 от ГПК, а ищецът е поддържал искането си за разноски, тъй като не е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Съдът намира, че доколкото по делото е проведено съдебно дирене и всички
релевантни факти са установени, не са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска. Независимо, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, признанието на ответниците, че искът
е основателен към приключване на съдебното дирене, не се подкрепя от събраните
доказателства.
След оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че всеки ответник е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът
му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава. При доказване на сочените предпоставки, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответниците в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в
тяхна тежест задължения е установен без съмнение.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на разноските:
2
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо,
че исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответниците са дали повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не
защото са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане от ответниците, извършено на
13.02.2024 г., след депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на ответниците
(в този смисъл и разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело №
3846/2016 г. на I ГО на ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
Ищецът в производството е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв. от
делото, определена с разпореждане на съда в минималния размер по чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК). Страната е заявила с исковата молба и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
В настоящия случай, както се установява от платежните нареждания, представени от
ответниците, същите са заявили, че погасяват вземанията предмет на исковата молба ведно с
дължимата държавна такса. Те обаче дължат и заплащането на възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 50 лева, тъй като макар да са признали иска, с
поведението си са дали повод за завеждане на делото – не са изпълнили задължението си по
чл. 63, ал. 1 от приложимите ОУ на ищеца, да уведомят ищеца и да подадат заявление за
промяна на партида след смъртта на техния наследодател.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство за юрисконсулт в размер на 50 лева, за които ответниците
отговарят разделно – всеки за 1/2.
Искането за присъждане на разноски на ответниците в хипотезата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК е неоснователно по изложените по-горе аргументи - макар да са признали иска, с
поведението си са дали повод за завеждане на делото.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в .....,
срещу К. П. Б., ЕГН **********, с адрес в ....., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
30,46 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
3
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 7,87
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г., както
погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в .....,
срещу С. П. Б., ЕГН **********, с адрес в ...., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
30,46 лева за главница за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № ...., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 7,87
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г., както
погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА К. П. Б., ЕГН **********, с адрес в ..... и С. П. Б., ЕГН **********, с
адрес в ...., да заплатят на ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в ....., на
основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК, сумата общо от 50 лева (по 25 лева за всеки
ответник) – разноски за юрисконсулт.
Решението е постановено при участието на ...., като трето лице помагач на страната
на ...., ЕИК ......
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4