Решение по дело №1866/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1041
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20201720101866
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№1041

гр. Перник, 30.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, Х-ти състав, в публичното заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав :

                   Районен съдия : КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

и при участието на секретаря: Божура Антонова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1866 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.  

              По изложените в исковата молба обстоятелства, Л.Г.К.

моли да бъде установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БРЕАД“ ЕИК ********* с адрес: на управление: гр.София, бул."Панчо Владигеров" №21, Бизнес сграда -„Люлин-6", ет.2, че не му дължи следните суми, присъдени с заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011г.. и Изпълнителен лист от 29.12.2011г„ издадени от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/**** г., а именно:

390.55     лева- представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г., ведно със законната лихва считано от 18.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 2. 84.15 лева- представляваща възнаградителна лихва за периода 29.05.2009г.-                                                            28.05.2010г.;    3.    96.72 лева-

представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2009г.- 02.09.2011 г.; 4. 125 лева- представляваша деловодни разноски по ч.гр.д. № ****/****г., PC- Перник.

390.55                    В исковата молба е посочено, че на основание подадено на 18.10.2011г. от БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД. ЕИК ********* заявление по чл. 410 ГПК Районен съд- Перник е образувал ч.гр.д. № ****/**** г. Предмет на посоченото заявление са парични претенции на заявителя срещу Л.Г.К., основаващи се на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г.Районен съд- Перник е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011 г. по ч.гр.д. № ****/**** г., с която е разпоредил Л.Г.К. да заплати на БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД следните суми:*лева- представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г., ведно със законната лихва считано от 18.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 2. 84.15 лева- представляваща възнаградителна лихва за периода 29.05.2009г.- 28.05.2010г.; 3.  96.72 лева-

представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2009г.- 02.09.2011 г.; 4. 125 лева- представляваща деловодни разноски по ч.гр.д. № ****/****г., PC- Перник.Л.Г.К. не е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение от 18.10.2011г. и същата е влязла в сила считано към 29.12.2011г.

             Във връзка с изложеното PC- Перник е издал в полза на БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД изпълнителен лист от 29.12.2011г. за всички суми, посочени Заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011г.С молба за образуване на изпълнително дело вх. № 8223/11.04.2017г. ответникът е образувал изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ А.В., peг. № ***на КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- Перник срещу Л.Г.К. с искане за принудително събиране на всички суми предмет на изпълнителен лист от 29.12.2011 г., издаден от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/****г.

Л.Г.К. се твърди да не е била  уведомявана, по какъвто и да било начин, че притежаваните от БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД вземания по заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011 г. и изпълнителен лист от 29.12.2011г., издадени от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/****г. да са прехвърлени в полза на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД.

На ищцата не е бил представян документ, на основание на който КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД е придобило процесиите вземания.

Сочи се, че съгласно чл. 117, ал. 2 от погасителната давност за съдебно установените везмания е винаги петгодишна. В чл. 116, б. В от законодателят е предвидил, че погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

В конкретния случай процесиите вземания за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и деловодни разноски са били установени със заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011г., издадена от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/****г., влязла в сила преди 29.12.2011г.,

В този смисъл считано от 29.12.2011г. е започнала да тече погасителна давност по отношение на посочените вземания. Тази погасителна давност не е прекъсвана и същата считано към 01.01.2017г. вече е била изтекла, според ищеца.

Видно от изложеното по- горе ответникът едва на 03.05.2017г. е образувал изпълнително дело при ЧСИ А.В. за принудително събиране на процесиите вземания. Моли се да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на Дружеството процесните суми.

 

             Ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БРЕАД“ ЕИК *********, чрез депозирания отговор на исковата молба,  оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Излага конкретни съображения. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:     Видно от приложените писмени доказателства,  както към исковата молба, така и към становището на ответното Дружество, в това число Изпълнителен лист от 29.12.2011 г., издаден от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/**** г.;Молба за образуване на изпълнително дело вх. № 10771/03.05.2017г.;Уведомление изх. № 16812/15.06.2017г. по изп.д. № **************; и  представените с отговора на Кредитинкасо- Извлечение от Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г. и приложения
към него - заверени копия;
Договор за кредит №
CREX-******** - заверено копие; 2 бр. обратни разписки, удостоверяващи изпратено Уведомление за прехвърляне на вземания до Л.Г. М. -заверени копия; Уведомление за извършено прехвърляне на вземания; Молба за образуване на изпълнително дело№ ****/****г., депозирана от„БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А.", клон България - заверено копие;ПДИ и обратна разписка - заверени копия;Справка ГРАО-заверено копие;Молба за конституиране, депозирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД-заверено копие;Молба за образуване на изпълнително дело № ****/****г. - заверено копие;Запорно съобщение до работодател „ТОГОТОЙС и обратна разписка - заверени копия;Молба за справка БНБ, депозирана от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД-заверено копие;Списък с разноски
и др.

  По делото в проведеното съдебно заседание не са се явили представители и на двете страни по делото, като същото е било изпратено по компетентност от СРС, и с първото, постановено определение по делото съдията при СРС е отделил безспорните по делото факти, досежно сключения договор, като е разпределил и доказателствена тежест в процеса, като в последното с.з., съдът също е докладвал делото, като е разпределели доказателствената тежест в процеса.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

390.55                    Със заповед за изпълнение  на парично задължение № 4894/18.10.2011 г. по ч.гр.д. № ****/**** г., на ПРС, СЪДЪТ  е разпоредил Л.Г.К. да заплати на БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД следните суми:*лева- представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г., ведно със законната лихва считано от 18.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 2. 84.15 лева- представляваща възнаградителна лихва за периода 29.05.2009г.- 28.05.2010г.; 3.                                                                  96.72 лева-

представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2009г.- 02.09.2011 г.; 4. 125 лева- представляваща деловодни разноски по ч.гр.д. № ****/****г., PC- Перник.Л.Г.К. не е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение от 18.10.2011г. и същата е влязла в сила считано към 29.12.2011г.

             Във връзка с изложеното PC- Перник е издал в полза на БНП Париба Пърсънъл файненс ЕАД изпълнителен лист от 29.12.2011г. за всички суми, посочени Заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011г.С молба за образуване на изпълнително дело вх. № 8223/11.04.2017г. ответникът е образувал изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ А.В., peг. № ***на КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- Перник срещу Л.Г.К. с искане за принудително събиране на всички суми предмет на изпълнителен лист от 29.12.2011 г., издаден от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/****г.. По делото не се спори и че вземането произтича от сключен между  заявителя и Л.Г.К., основаващи се на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г. за процесните суми, за които впоследствие е издадена заповедта и изп. Лист.

       Следва да се посочи, че видно от представените писмени доказателства и към отговора на исковата молба, преди посоченото изпълнително дело е било образувано друго такова първоначално на 23.05.2012 г., - изп.дело ****/**** г. по описа на ЧСИ А.В.

На 13.08.2015г. по изп. дело е постъпило писмо от ответника по настоящото дело – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, с което ЧСИ А. В. е уведомена за сключен на 15.05.2015г. Договор за прехвърляне на вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, по силата на който взискателя по изпълнителното дело е цедирал вземанията, предмет на принудителното изпълнение, на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД. С депозираното писмо, на основание чл. 429 ГПК е направено искане за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД като взискател по изпълнителното дело, като едновременно с това, на основание чл. 18 от ЗЧСИ на ЧСИ А. В. е възложено да извършва всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното производство /стр.38 от делото/.

           Не се спори по делото, че в последствие на 15.05.2015 год. е бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания подписан между „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"ЕАД и "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, по силата на който ответното дружество  е купило и придобило от "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД вземанията които са посочени в изпълнителен лист издаден на дата 29.12.2011г. за всички суми, посочени Заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011г.. След  15.05.2015 год., когато е подписан горепосоченият договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата за продажба и прехвърляне на вземания подписан между „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"ЕАД и "БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД, взискател по изпълнително дело №1137 от 2012 год. по описа на Частен Съдебен Изпълнител А.В. е „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ-ЕАД.

 

По делото се установява, че след като първоначално на 23.05.2012 г. е образувано изпълнително дело № ****/****г. по описа на ЧСИ А.В.,  по същото на 04.01.2013 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до Л.Г. М., която се е върнала като непотърсено писмо с отбелязване „сменен адрес. В тази  връзка по делото е  приложена и справка ГРАО, от която е видно, че постоянният и настоящ адрес на Л.Г. М. към дата 17.03.2013г, е бил:гр.Перник,ул, Никола Краев”№3А  от 18.09.2002г.

На 13.08.2015г, като взискател е конституиран „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. В молбата  за конституиране както съдът посочи по-горе  има искане да се извършат всички необходими изпълнителни действия и на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

Тъй като не са били извършвани други изпълнителни действия, изпълнително дело ****/****г. по описа на ЧСИ А.В. е прекратено на 01.04.2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция, поради което представляваното от мен Дружество, в качеството си на нов взискател по силата на сключения Договор за цесия, изтегля изпълнителния лист и на 03.05.2017г. депозира Молба за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника. Същото е образувано под № ****/****г. по описа на ЧСИ А.В..

В депозираната от взискателя молба за образуване на изпълнително дело са налице искания за извършване на справки в ТП на НОИ за наличие на валидно сключени трудови договори/получавани пенсии от длъжника и налагане на запори съобразно резултатите от извършената справка, а също така е поискано и извършването на опис на движими вещи в дома на длъжника. На 15.06.2017г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника, а на същата дата - 15.06.2017 г. е изпратено и запорно съобщение до работодателя на длъжника - "ГОГО ТОЙС".

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се посочи, ищецът се позовава на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.

На следващо място, с отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо, възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.

Предявеният иск е допустим и в тази връзка възраженията на ответника са неоснователни и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д. № ****/****г. по описа на ЧСИ А. В., с рег. № 813, с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това изпълнително производство продължава да е висящо, тъй като не са събрани вземанията на взискателя, съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези, досежно лихви и направени разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита.

Поради изложеното, съдът намира, че ищецът има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Относно основателността на предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:

От фактическа страна е безспорно, а и от писмените доказателства се установява, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден изпълнителен лист на  29.12.2011 г., издаден от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/****г.. По делото не се спори и че вземането произтича от сключен между  заявителя и Л.Г.К., основаващи се на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г. за процесните суми, за които впоследствие е издадена заповедта и изп. Лист. Сумите са, както следва:

390.56     лева- представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г., ведно със законната лихва считано от 18.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 2. 84.15 лева- представляваща възнаградителна лихва за периода 29.05.2009г.- 28.05.2010г.; 3.                                                                  96.72 лева-

представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2009г.- 02.09.2011 г.; 4. 125 лева- представляваща деловодни разноски по ч.гр.д. № ****/****г., PC- Перник.Л.Г.К. не е подала възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение от 18.10.2011г. и същата е влязла в сила считано към 29.12.2011г. С настъпването на това обстоятелство се е преклудирала възможността на длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. От същата започва да тече и нов 5-годишен давностен период за вземанията.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист и по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, на 23.05.2012г.  е било образувано изп. дело №  ****/****г. по описа на ЧСИ А.В., с рег. № 813. По него са извършени справки за имуществото на длъжника, като искането за тях и самото им осъществяване, не представляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото не са част от динамичния фактически състав на никакъв предвиден в ГПК изпълнителен способ (съобразно ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС). На 04.01.2013г. е изпратено уведомление за доброволно изпълнение, неполучено от длъжника. Уведомлението, респ. поканата за доброволно изпълнение, от своя страна, не представлява изпълнително действие и не прекъсва предвидената в закона давност – в този смисъл са задължителните разяснения, дадени в т. 10 на цитираното по-горе тълкувателно решение.

На 13.08.2015г, като взискател е конституиран „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. В молбата  за конституиране както съдът посочи по-горе  има искане да се извършат всички необходими изпълнителни действия и на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ.

По изпълнителното дело не са били извършвани каквито и да било изпълнителни действия, насочени към принудителното изпълнение на вземанията, нито по искане на взискателя, нито по инициатива на ЧСИ.

Тъй като не са били извършвани други изпълнителни действия, изпълнително дело ****/****г. по описа на ЧСИ А.В. е прекратено на 01.04.2017г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция, поради което представляваното от мен Дружество, в качеството си на нов взискател по силата на сключения Договор за цесия, изтегля изпълнителния лист и на 03.05.2017г. депозира Молба за образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника. Същото е образувано под № ****/****г. по описа на ЧСИ А.В..

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ А.В. да определя начина на изпълнението, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождава от задължението да движи производството или да следи неговото развитие. При наличието на подобно упълномощаване съдът намира, че срокът по чл. 433, т. 8 ГПК, би могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което частният съдебен изпълнител реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. Тъй като след 23.05.2012г. от взискателя и от съдебния изпълнител не са предприети действия по изпълнението, то, считано от 23.05.2014г., изпълнителното производство е прекратено ex lege, като постановлението за прекратяване, издадено от ЧСИ има само декларативен характер. Подаването на молба от взискателя след този момент, както и извършването на последващи действия от съдебния изпълнител, не могат да породят правни последици, тъй като същите не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство. Именно поради това, всички действия, извършени от страна на взискателя и ЧСИ по изп. дело № ****/****г.  се явяват ирелевантни, досежно прекъсването на давността.

 Тук следва да се посочи, че с оглед разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Д.Д. „съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.“

По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 23.05.2012г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент, обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно, предвид липсата на релевантни изпълниелни действия, давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: 23.05.2014г.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр.  275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950г.  действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл* ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл*03, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 274, ал* ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Б.Б., Б.И. и Д.Д., съгласно което  „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Решение  № 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд Перник, Решение  № 399/ 10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.

По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

Към 03.05.2017г., когато е депозирана молбата за образуване на ново изпълнително дело – изп. д. № ****/****г. по описа на ЧСИ А. В., с посочен в молбата изпълнителен способ, давността не е изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години от датата на прекратяване на предходното изпълнително дело. Същевременно, с това действие (предвид наличието на посочване на конкретен изпълнителен способ в молбата за образуване) по новото изпълнително дело, давността отново е прекъсната. Т. е., към настоящия момент петгодишната погасителна давност не е изтекла /в този смисъл виж Решение №№ 197 от 05.06.2019 г. на ПОС, постановено по  въззивно гражданско дело № 148 по описа за 2019 година /.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. в ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Налага се извода, че релевантният момент за преценка относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност в хипотезата на перемирано изпълнително производство, е последното по ред поискано от взискателя или предприето изпълнително действие по вече прекратеното поради перемция изпълнително производство.

При преценка на този извод с изложеният в мотивите на същата т. 10 от Тълкувателното решение извод, че във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Трябва да се изходи от принципната позиция, че правните последици на перемцията на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на погасителната давност са санкция за бездействащия кредитор, който е имал възможността на действа с оглед на защитата на интересите си, но не е сторил това. При перемцията тези последици водят до прекратяване на изпълнителното производство по право, без да е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което автоматично води и до отпадане на валидността на всички процесуални действия по прекратеното изпълнително производство. Изключение е създадено единствено по отношение на третите лица. Когато изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, всички процесуални действия, извършвани от взискателя и съдебния изпълнител вече няма да са валидни. Причината за това е, че те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В контекста на прекъсването на погасителната давност ще бъдат обезсилени,  както процесуалните действия на взискателя, касаещи прекъсването на погасителната давност – овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ или отделните молби с искане за предприемане на изпълнителни действия, така и всяко едно предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ, което го изгражда. Изключение е създадено единствено за изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания – арг. от чл. 433, ал* ГПК. Пример за такива действия са влязлото в сила постановление за възлагане, от което купувачът на публична продан на недвижим имот черпи своето право на собственост, както и плащанията на работодателя, извършени на основание получено запорно съобщение.

Тази логика, пренесена на плоскостта на т. 10 от диспозитива на Тълкувателното решение, ясно показва зависимостта между изискването за преценка относно валидността на изпълнителните действия и онези юридически факти по прекратеното поради перемция изпълнително производство, които могат да прекъснат погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Въпросът за изискването за валидност, изразяващо се в преценката за липса на прекратено изпълнително производство в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпило поради това обезсилване по право на всички изпълнителни действия, е преюдициален относно поставянето на въпроса дали погасителната давност въобще някога е била прекъсвана в рамките на изпълнителното производство на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Налага се изводът, че ако е налице прекратяване в хипотезата на перемция, тогава няма да има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно Постановление № 3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това Постановление действа до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото е обявено за изгубило сила.

В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от който започва да тече погасителната давност по отношение на процесните вземания. Прекратяването на изпълнителното производство не е обвързване с прекъсване на давностния срок, като съдът приема, че новата давност е започнала да тече от последното предприето валидно действие по принудително изпълнение. В случая единственото валидно изпълнително действие, извършено по изпълнително дело № 1137 от 2012 г по описа на ЧСИ А.В. за 2012 г., е депозирането на молба за изпълнение от ответника-взискател от дата 23.05.2012  г. В този смисъл е и установеното в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено от ОС ГТК на ВКС, задължително за прилагане в практиката на съдилищата. От този момент започва да тече нов давностен срок, който с оглед характера на вземанията е петгодишен. Към този момент обаче, все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което самото образуване на изпълнително дело прекъсва давността до изтичането на срока предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 23.05.2014 г. давност не е текла, тъй като е било налице висящо изпълнително производство. Предвид факта, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на две години от датата на последното (и единствено) валидно изп. действие, то срокът на погасителната давност по отношение на процесните вземания на въззивника/ответник е започнал да тече на 23.05.2014 г. и следвало да изтече на 23.05.2019 г., от който момент би се погасило и правото на жалбоподателя/ищец да иска изпълнение на същите. Извършените след 23.05.2014 г. действия  по изпълнителното дело след неговото перемиране  са ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело, поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици, т.е да прекъснат давността. Преди да е изтекъл предвидения петгодишния давностен срок с молба от 03.05.2017 г. е образувано ново изпълнително дело  № 1345 от 2017 г. по описа на ЧСИ А.В., като е поискано и извършване на изп действия. С оглед изложеното по-горе и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. от този момент е започнала да тече нова пет годишна давност, която до датата на подаване на исковата молба пред Районен съд Перник – 14.06.2019 г. не е изтекла.

            Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените отрицателени установителени искове са неоснователени и недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени.

              С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло.  

            Разноски 

Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъдено да заплати на ответното дружество направените разноски по делото,  като съдът определя 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение в полза на ответното дружество, а не в размер на 300.00 лева, така като е претендирано с отговора на исковата молба.

 Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

 

Р Е Ш И:

              ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л.Г.К. ЕГН**********,***, пл. К.П., бл**вх**ет**ап. №**чрез адвокат Г.Д. с ЕГН ********** ***, район Л., ул. М.К.№*ет* искове, с които моли да бъде установено по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БРЕАД“ ЕИК ********* с адрес: на управление: гр.София, бул."Панчо Владигеров" №21, Бизнес сграда -„Люлин-6", ет.2, че не дължи следните суми, присъдени с заповед за изпълнение на парично задължение № 4894/18.10.2011г.. и Изпълнителен лист от 29.12.2011г„ издадени от PC- Перник по ч.гр.д. № ****/**** г., а именно:

390.55     лева- представляваща главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-********/29.05.2008г., ведно със законната лихва считано от 18.10.2011г. до окончателното изплащане на сумата; 2. 84.15 лева- представляваща възнаградителна лихва за периода 29.05.2009г.-                                                            28.05.2010г.;    3.    96.72 лева-

представляваща мораторна лихва за периода 30.06.2009г.- 02.09.2011 г.; 4. 125 лева- представляваша деловодни разноски по ч.гр.д. № ****/****г., PC- Перник въз основа на който е образуваното Изпълнително Дело № ****/**** г. по описа на ЧСИ А.В..

ОСЪЖДА  Л.Г.К. ЕГН**********,***, пл. К.П., бл**вх**ет**ап. № 12 да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БРЕАД“ ЕИК ********* с адрес: на управление: гр.София, бул."Панчо Владигеров" №21, Бизнес сграда -„Люлин-6", ет.2, сумата от 100.00 лева юрисконсутско възнаграждение.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                    

 

 

 

   Вярно с оригинала:С.Г.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: