№ 13555
гр. София, 26.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110170685 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [фирма-И]. с която срещу [фирма-О] е предявен
иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 1692,46 лева - представляваща регресно
вземане и част от изплатеното от ищеца по договор за застраховка "Каско" застрахователно
обезщетение във връзка с щети по застрахованото имущество - лек автомобил „Форд
Фиеста“, рег. № [рег. номер на МПС], причинени при ПТП, настъпило на 24.03.2021 г. в
[населено място] /съгласно уточнението на исковата молба в откритото съдебно заседание
на 27.10.2022 г./, ведно със законната лихва от 09.12.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Поддържа, че щетите са на стойност 3384,91
лева, като са били отстранени от доверен на застрахователя сервиз, във връзка с което е
изплатено възнаграждение. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието е
поведението и на двамата водачи, като водачът, чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответника към датата на събитието, при извършване на маневра за
отклонение и спиране на спирка на градския транспорт, поради неспазване на дистанция и
недостатъчен контрол върху управлявания автобус "МАН", рег. № [рег. номер на МПС], е
реализирал ПТП с намиращото се встрани от него, спряло на знак "Стоп" МПС,
застраховано при ищеца. Счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане за
половината от стойността на застрахователното обезщетение в размер на сумата от 1692,46
1
лева. Поддържа, че и след покана ответникът не е заплатил регресния дълг, поради което
претендира изплащането му в посочения размер.
Ответникът признава наличието на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ със сочения като делинквент водач на МПС, сключения застрахователен
договор за застраховка "Каско", както и че в изпълнение на свое задължение по същия
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Оспорва ПТП да е настъпило при
описания от ищеца механизъм, като счита, че поведението на застрахования при ответника
водач не е причина за настъпване на произшествието. Поддържа, че водачът на
застрахования при ищеца автомобил е нарушила разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 64 и чл. 47
ЗДвП, като се е движила по трамвайните релси, отнела е предимството на водача на
автобуса, движещ се по път с предимство, вследствие на което се е ударила в последния. Не
се е съобразила също така с пътните знаци и маркировка /наличието на знак "Б2" и мястото,
на което е следвало да спре, за да пропусне движещите се по пътя с предимство превозни
средства/. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
уврежданията по застрахованото имущество, както и размера на иска, като счита, че същият
е прекомерно завишен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от
непозволено увреждане, с плащането на застрахователното обезщетение. С встъпване на
застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя
на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска
отговорност” - срещу застрахователя по същата иск за платеното. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно това са обстоятелствата, че е бил сключен между
застрахователя и увреденото лице застрахователен договор по имуществена застраховка,
валиден и осигуряващ застрахователно покритие към датата на застрахователното събитие,
настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по този застрахователен
договор, плащане от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените на застрахования вреди от събитието, сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество.
В тежест на ответника по предявения иск е да докаже възраженията си срещу
основателността на претенцията, в това число, че причина за настъпване на произшествието
е поведението на управлявалия застрахованото имущество по застраховка „Каско“ водач.
С оглед становищата на страните с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че на 24.03.2021 г.,
между водач на МПС с рег. № [рег. номер на МПС], застрахован по договор за застраховка
„Каско” при ищеца, и водач на МПС с рег. № [рег. номер на МПС], застрахован при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП,
2
представляващо покрит риск по застрахователните правоотношения, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 3384,91 лева.
Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около механизма на
настъпване на произшествието, респ. поведението на кой от двамата водачи се намира в
причинна връзка с неговото реализиране, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка
със събитието, за застрахованото по застраховка „Каско на МПС“ лице, за които ищецът е
заплатил застрахователното обезщетение.
За установяване механизма на произшествието в производството е представен двустранен
констативен протокол, съставен и подписан от двамата водачи, участвали с управляваните
автомобили в процесния инцидент. От съдържанието на същия се установява, че щетите за
автобус „МАН“ са настъпили по задна врата на това МПС, а за лек автомобил „Форд
Фиеста“ – по предната броня на същия. Между страните в производството не е спорно също
така, че водачите са отразили в съдържанието на документа настъпването на
произшествието „по взаимна вина“, т.е. че и двамата водачи са допринесли с поведението си
за неговото реализиране.
В хода на съдебното дирене са разпитани по делегация свидетелите М. Н. М., водач на лек
автомобил „Форд Фиеста“ при процесното ПТП и Л. Т. Д., водач на автобус „МАН“ в
процесния инцидент.
От показанията на свидетеля М. се установява, че на процесната дата същата с управлявания
от нея автомобил се намирала в близост до магазин за ахранителни стоки, находящ се в
[населено място], [улица]. Предптиела маневра за излизане от паркинга на магазина и спряла
на знак „Стоп“, с цел да осигури предимство на преминаващите по булеварда автомобили.
Булевардът се е намирал перпендикулярно на знака, на който е спряла. Спомня си, че е валял
обилен, мокър сняг. Движението по булеварда било непрекъснато, поради което
свидетелката изчаквала удобен момент, за да се включи в движението. Тогава е била
ударена от автобус, движещ се също в посока център, който се отклонявал, за да спре на
разширение, намиращо се в близост до знака „Стоп“, функциониращо като спирка на
градския транспорт. Посочва, че ударът по автомобила е бил в предна лява врата, тъй като
автобусът я закачил със задната си част, при което бронята паднала на платното.
Впоследствие се установило, че вероятно фарът също е бил засегнат. След настъпилото
произшествие, шофьорът на автобуса спрял на спирката, позвънил на тел. 112 и двамата
водачи изчакали пристигането на служители на МВР. Такива пристигнали на място и
установили, че няма жертви и щетите не са значителни. Указали на участниците сами да
съставят протокол за щетите. Между водачите на двете МПС-та е възникнал спор чия е
вината за настъпване на инцидента. Свидетелката посочва, че водачът на автобус „МАН“ –
Л. Д. започнал да попълва протокола по начин, който според нея означавало, че не той е
виновният участник, съответно за свидетелката оставала част „А“ от протокола, която се
попълвала от виновния за ПТП водач. М. сочи, че е изразила категоричното си несъгласие с
3
това, че тя е виновна, тъй като е била спряла на знак „Стоп“, включително и водачът на
автобуса заявил, че я е видял, спряла на знака. Двамата водачи повикали повторно
служители на КАТ, съгласно свидетелските показания, като служителите им указали да
попълнят протокола „при взаимна вина“, което било извършено от водача на автобуса – Л.
Д.. Двамата разписали протокола и се разделили.
От разпита на свидетеля Л. Д. се установява, че по време на инцидента е валял силен сняг,
че автобусът /с водач свидетеля/ се е движел по главен път, а водачът на лекия автомобил
„Форд“ е излизала от паркинга на главния път. Свидетелят твърди, че се е движел с около
30-40 км/ч, спрял е към спирката, преди която се намирал изходът на магазина. Д. не си
спомня дали към онзи момент е имало насрещно движещи се автомобили в другото платно.
Потвърждава, че органите на КАТ са посетили мястото на два пъти, че е имало спор с
другия участник в процесното ПТП относно причината за настъпване на произшествието.
Свидетелят поддържа, че по управлявания от него автобус е имало ожулвания по задната
част, трета врата, в края на автобуса. Посочва, че не може да обясни каква маневра е била
извършена от водача на лекия автомобил, по който щетите са били паднала предна броня и
вероятно счупен фар, като автомобилът можел да бъде в движение. Свидетелят излага, че
според него причината за настъпване на инцидента е била загуба на контрол, неспиране на
знак „Стоп“ или несъобразяване с габаритите на автобуса.
В производството пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключението на
САТЕ, изготвено от вещото лице инж. Й.. Същото съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
от експерта с оглед притежаваните от него специални знания от областта на авто-
техническите науки. Въз основа на заключението съдът приема за установено, че водачът на
автобус „МАН“, движейки се по [улица], с посока от [улица] към, [улица] и непосредствено
преди спирка „Ф.“, предприемайки маневра за спиране в зоната на уширението на спирката,
е реализирал ПТП със спрелия отдясно след пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство“ лек автомобил „Форд Фиеста“. Вещото лице обосновава извода си, че
водачът на лекия автомобил е изчаквал след знак „Стоп“, тъй като, ако се е намирал преди
знака, то автобусът при преминаването си би се ударил и в стълба на светофарната уредба.
Според експерта поведението и на двамата водачи е допринесло за настъпване на
процесното ПТП, като е уточнено, че водачът на автобуса не е оставил достатъчно
странично разстояние до изчакващия от дясната му страна след знак „Стоп“ лек автомобил
„Форд Фиеста“, а водачът на последния се е намирал на приблизително 1-1,5 метра след знак
„Стоп“. Посочено е, че водачът на автобуса се е движил по път с предимство. Вещото лице е
пояснило, че за целите на експертизата е изготвило мащабна скица, на която е отразено най-
вероятното място на удара. Според вещото лице описаният механизъм съответства на
щетите по лекия автомобил, получени вследствие на произшествието, които са констатирани
от застрахователя. Съгласно заключението стойността на ремонта на увреденото имущество
към датата на събитието, изчислено по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 3604,02
лева.
4
Заключението си вещото лице е пояснило по реда на чл. 200 ГПК в откритото съдебно
заседание, проведено на 27.10.2022 г., уточнявайки, че ако лекият автомобил е спрял преди
знак „Стоп“, траекториите на превозните средства не биха се засекли и удар между тях не би
настъпил, както и че пътното платно е достатъчно широко, с оглед което и водачът на
автобуса е имал техническа възможност да осигури достатъчна странична дистанция чрез
отклоняване на автобуса вляво.
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по
САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Причина за настъпване на
произшествието е поведението и на двамата водачи. Установи се, че водачът на автобуса е
разполагал с техническа възможност, но не е оставил достатъчно странично разстояние до
изчакващия от дясната му страна след знак „Стоп“ лек автомобил „Форд Фиеста“, който се е
намирал на приблизително 1-1,5 метра след знак „Стоп“. Ето защо и съдът приема, че
поведението и на двамата не е било съобразено със задълженията им като учатници в
движението, вменени им от ЗДвП и правилника по прилагането му. Водачът на лекия
автомобил, застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца е нарушила правилата за
предимство /чл. 50, ал. 1 ЗДвП, чл. 46, ал. 2 ППЗДвП/. Ако обаче водачът на автобуса се бе
възползвал от наличната техническа възможност да осигури преминаване с управлявания от
него автобус покрай неправомерно спрялото след знак Б2 МПС, то и съгласно заключението
на САТЕ произшествието не би настъпило.
Възражението на ответника, че изключителна причина за настъпване на произшествието
има застрахованият при ищеца водач, респ. че поведението на застрахования при ответника
водач не е причина за настъпване на произшествиет,о по мнение на настоящия състав на
съда е неоснователно.
С отговора на исковата молба конкретно наведените възражения за съпричиняване на
вредите са, че водачът на застрахования при ищеца автомобил е нарушила разпоредбите на
чл. 19, ал. 2, чл. 64 и чл. 47 ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 19, ал. 2 ЗДвП „Когато на пътя има платно с изградена пътна
настилка, обособено за движение на релсови превозни средства, се забранява движението на
нерелсови пътни превозни средства по него, с изключение на пътни превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници.“ В конкретния случай не се установява
нито от приобщените писмени доказателства, нито от заключението на вещото лице, да се
касае за ПТП, настъпило на платно с изградена пътна настилка, обособено за движение на
релсови превозни средства, респ. не е налице и обективна възможност за извършване на
твърдяното нарушение.
Съгласно чл. 47 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство.“ От приетото заключение на
САТЕ се установява, че при процесния инцидент в действителност водачът на автобуса
/застрахован при ответника/ се е движил по път с предимство. Посочено е обаче, че ако
същият беше осигурил достатъчна странична дистанция чрез отклоняване на автобуса вляво,
5
инцидентът не би настъпил. Изводите на вещото лице сочат, че макар и водачът на автобуса
да се е движил по път с предимство, неговото поведение е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, или иначе казано, поведението му е част от причината за настъпване
на щетите. Макар водачът на лекия автомобил да е спрял неправомерно след указаното му
от закона място /на стоп линията или ако такава не е очертана на линията на знака/, ако
водачът на автобуса беше осигурил достатъчно странично разстояния при разминаване, то и
инцидентът е нямало с категоричност да настъпи.
Въз основа на гласните доказателствени средстава и заключението на САТЕ съдът приема,
че поведението и на двамата водачи в равна степен се намира в причинна връзка с
настъпване на произшествието, с оглед което и приноса на водача на застраховния по
застраховка „Каско“ при ищеца лек автомобил следва да бъде определен на 50 пункта.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност”, застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на
автобус „МАН“ е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, в причинна връзка с
което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка
автомобил, като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер, който не
надхвърля действителната пазарна стойност на вредите съгласно заключението на САТЕ.
Искът е предявен за сумата от 1692,46 лева – половината от 3384,91 лева /която е изплатена
за репариране на вредите по застрахования при ищеца автомобил/. С оглед степента на
приноса за настъпване на вредите от страна на двамата водачи, възприета от настоящия
състав, претенцията следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството се
следват само на ищеца. Същите са в размер на сумата от 715,87 лева /държавна такса,
депозити за вещо лице и разпит на свидетели и адвокатско възнаграждение, заплатено по
банков път/. Сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], да
заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1692,46 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застрахователна
преписка по щета по застраховка „Каско на МПС“ № [номер] за лек автомобил марка
„Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № [рег. номер на МПС], във връзка с ПТП, настъпило на
24.03.2021 г. в [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска
/09.12.2021 г./ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА [фирма-О], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица] да
6
заплати на [фирма-И], ЕИК [ЕИК], с адрес на управление: [населено място], [улица], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 715,87 лева – разноски за настоящото производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: IBAN: [номер на
банкова сметка], [фирма].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7