№ 187
гр. В., 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на тринадесети ноември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20241300100027
по описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на П. С. С. ЕГН **********, поС.ен
адрес: с. К., общ. Д., обл. В., ул. „Д.“ № 9, чрез адв.-пълномощник С. С. Ч., СмАК, личен
номер от Единния адвокатски регистър: ********* (Адвокатско дружество „Ч., П* и И.“,
БУЛСТАТ ********), със заявен съдебен адрес: гр. С************* срещу „ЗД БУЛ
ИНС“АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С*****************
с предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 493а от КЗ и чл. 497
от КЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за причинени неимуществени
вреди следствие причинена смърт от ПТП на Н.Н.В., ЕГН ********** - отглеждано от
ищцата дете. Иска от съда да осъди ответника да й заплати сумата от 200 000,00 лв. /двеста
хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от 16.01.2024 г. до окончателното
изплащане на обезщетението,както и направените по делото разноски.
Поддържа се в исковата молба, че на 03.10.2023 г., около 00:50 ч. на път III-114, РР.Д.,
при разклона за с. Р. (км 32+100 м), при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А3“ с рег.
№ *********** от водача Е.Н.В., нарушил правилата за движение по пътищата, като при
движение с несъобразена скорост с конкретната пътна обстановка и ограниченията на пътя,
не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС реализирал ПТП, напускайки
платното за движение и впоследствие се преобърнал край пътя. В следствие на инцидента е
причинена смъртта на Н.Н.В. - отглеждано от ищцата дете, който е бил пътник в автомобила
и на водача Е.Н.В..
Излага се, че във връзка с ПТП е образувано д.п. № 353/2023 г. по описа на РУ на
МВР – Б., пр.пр. № 2020/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура - В..
Твърди се, че виновен за ПТП и настъпилата смърт на Н.Н.В. е водача на лекия
автомобил Е.В., който при управление на автомобила нарушил правилата за движение по
1
пътищата. При настъпване на ПТП на Н.В. били причинени несъвмести. с живота
увреждания, довели до настъпването на неговата смърт, която е в причинно-следствена
връзка с поведението на виновния водач.
Твърди се, че за увреждащия л.а. „А*************“ с д.к.№ ***********, управляван
от водача Е.Н.В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, валидна от
16.09.2023 г. до 31.12.2023 г. със ответното дружество „ЗД БУЛ ИНС“АД за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди.
Излага се, че вследствие смъртта на 15-годишния Н.Н.В. П. С. С. търпи
неимуществени вреди, като негова фактическа майка. В тази насока се посочва, че Н.Н.В.
бил изоставен от биологичната му майка, още след неговото раждане и за.нала за чужбина.
Детето Н. не познавало нито нея, нито своите роднини по майчина линия, които също се
били дезинтересирали от него. Детето нямало установен произход от бащата, но всички
смятали за негов биологичен баща Е.В. - сина на ищцата, който също не полагал грижи за
детето. Затова ищцата поела всички грижи по отглеждането и възпитанието на Н., като свое
родно дете и изпълнявала всички функции на негов родител – живеели заедно в едно
домакинство, осигурявала му подслон, прехрана, купувала му дрехи, учебни пособия и
въобще всичко, от което детето имало нужда, обичала го и го възпитавала сама в
продължение на 15 години. С Решение № 94/30.07.2021 г. по ч.гр.д. № 426/2021 г. на РС Б. и
Решение № 74/29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 448/2022 г. на РС Б. детето било настанено по реда
на ЗЗДет при ищцата.
Твърди се, че ищцата изключително тежко преживява смъртта Н.. Изпаднала в силен
емоционален шок, прераснал в депресивно съС.ие и развитие на симпто. на
посттравматично стресово разстройство. След случилото се ищцата изживяла стрес, не
можела да намери утеха, плаче по цял ден, не може да спи, била потисната, настъпили
негативни емоционални и психологически промени, за което потърсила специализирана
психологическа помощ. Сочи се още, че за ищцата Н. бил опора в живота й и надежда за
сигурност в бъдещето, които безвъзвратно загубила.
Поддържа се, че претърпяла и търпи изключително интензивни неимуществени вреди
от внезапната смърт на детето Н., които ще търпи и за в бъдеще. Причинените й
неимуществени вреди оценява в размер на 200 000,00 лв. /двеста хиляди/ лева.
Твърди се, че ищцата предявила пред ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № ОК-761097/16.10.2023 г., по
която застрахователя не се произнесъл в тримесечния срок по чл. 498 от КЗ, с което
обосновава правния интерес от предявяване на иска.
Излага се, че след изтичане на тримесечния срок за доброволно плащане на
обезщетението, застрахователят „ЗД БУЛ ИНС“ АД изпаднал в забава и дължи заплащане на
законната лихва върху дължимото обезщетение считано от 16.01.2024 г.
Иска се от Съда да бъде осъден ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД, да й заплати сумата от
200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на 15-годишния Н.Н.В.,
ведно със законната лихва, считано от 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Отправено е искане за
присъждане на адвокатски хонорар на процесуалния представител на основание чл.38, ал. 1,
2
т. 2 от ЗА. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********** е
постъпил отговор на ИМ, оспорва иска по основание и размер.
Прави се възражение, че водачът на л.а. Ауди” с peг. № ВН 5227 АВ не бил
установен, като е възможно и починалият непълнолетен Н. В. да е управлявал автомобила.
При самоувреждане не се дължало обезщетение, поради липса на деликт.
Оспорват се наведените от ищцата твърдения, за противоправно и виновно причинен
деликт от страна на водача на л.а. „Ауди” с peг. № ВН 5227 АВ - в случай, че това не е Н. В..
В тази връзка твърди, че настъпилото събитие било случайно (чл. 15 НК) за водача, като за
него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите.
Оспорва се механизма на ПТП, включително и посочения механизъм на ПТП в КП за
ПТП.
Посочва се, че ищцата П. С. претендирала обезщетение в качеството си на лице от
посочените в т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК, тъй като не било установено да е роднина от
първи ред на покойния Н. В.. Прави възражение, че ищцата не била материално правно
легити.рана да предяви иска. Оспорва се твърдението ищцата да е създала с покойния
заместваща връзка, като между родител и дете, наличието на твърдяната особено близка
връзка с починалия и действително претърпените от смъртта му вреди.
По отношение на предявения размер на иска се прави възражение за прекомерност. В
тази насока се посочва, че приложение на.ра чл. 52 ЗЗД и задължителните за съдилищата
указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.
290 ГПК. Сочи се, че ли.тите на застрахователно покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат предвид само като
ориентир за конкретната иконо.ческа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да
представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението.
Прави се евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалия Н. В., като се твърди, че: бил без поставен предпазен колан; качил се в
управляван от неправоспособен и употребил алкохол и/или наркотични вещества водач.
Моли Съда да отхвърли изцяло предявените искове. Прави доказателствени искания.
Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, на основание по чл. 78 ал. 5 ГПК.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
С приетия по делото доклад, по реда на чл.146 ГПК, с протоколно определение от
3
11.10.2024г в о.с.з., съдът е приел за ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
при ПТП на 03.10.2023г. на пътя Р.-Д. са загинали Н.Н.В. и Е.Н.В.; че Е.Н.В. има валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
От приложеното и неоспорено по делото писмо вх.№3238/22.10.2024г. на Агенция за
социално подпомагане се установява, че починалият при ПТП Н.Н.В. е роден на 24.01.2008г.
в гр.В. от съвместното съжителство на Н. В.а Ф. и Е.Н.В., но детето не е припознато от
сочения за биологичен баща. След раждането на детето семейните взаимоотношенията
между родителите се влошили и същите се разделили. Н. е бил оставен на грижите на
ищцата П. С. - майка на Е.В., която до момента на катастрофата е полагала грижи за него.
Н.Н.В. не е бил настаняван в социални домове и в приемно семейство. Детето е било обект
на закрила от 13.02.2013г. и е имал отворен случай в отдел "Закрила на детето" при ДСП-Д.
до 05.10.2023г.Спрямо него е била предприета мярка за закрила по чл.26,ал.1 от Закона за
закрила на детето, а именно настаняване в семейството на П. С. С. - близка на детето в
с.К.,общ.Д.. Последното пренастаняване на детето в семейството на близката- П. С. е със
Заповед на Директор ДСП-Д. №ЗД/Д-ВН-Д-020/26.08.2022г. Ад.нистративната мярка е
потвърдена с Решение №74/29.09.2022г. на РС-гр.Б. ,влязло в законна сила на 20.10.2022г. за
срок от една година, като решението и заповедта са приложени по делото.
От приложената по делото молба-претенция с вх. № ОК-761097/16.10.2023 г. до „ЗД
Бул Инс“ АД се установява, че ищцата е предявила пред ответника застрахователна
претенция за неимуществени вреди, причинени вследствие настъпилата смърт на Н.Н.В.,
загинал при ПТП настъпило на 03.10.2023 г.
По делото страните не спорят, че ответното застрахователно дружество не се е
произнесло в тримесечния срок по чл. 498 от КЗ, т.е до 04.01.2024г.
Видно от Постановлението за прекратяване на наказателното производство от
13.06.2024г. на ОП-В. /л.140/, постановено по прокурорска преписка вх.№2020/2023г. по
описа на Окръжна прокуратура – В., за процесното ПТП, настъпило на 03.10.2023г. е било
образувано ДП№ЗМ-353/2023г. по описа на РУ-Б., водено за престъпление по чл.343, ал.4
във вр. с ал.3, буква „б“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК, което е прекратено, тъй като деецът
Е.Н.В. е починал.
От постановлението на ОП-В., безспорно се установява, че л.а. марка „Ауди" модел
„А3" с рег. № *******, с който е реализирано процесното ПТП, е бил управляван от водача
Е.Н.В. с ЕГН ********** и е настъпило по негова вина. В автомобила са се превозвали още
две лица - на предна дясна седалка починалия Н.Н.В., а на задна дясна седалка А. И. С.,
който получил средни телесни повреди. В следствие на ПТП водачът Е.Н.В. и Н.Н.В. са
починали на мястото. Водачът Е.В. е управлявал след употреба на алкохол, с концентрация
на етанол в кръвта 3,21 про.ла и 3,95 про.ла в урината.
От изслушаната и приета, като доказателство по делото, съдебно-автотехническа
експертиза на в.л. инж.Р. И., неоспорена от страните и която съдът възприема, като
4
компетентно изготвена и обоснована с доказателствения материал по делото, се установява
механизма на ПТП и техническите причини за неговото настъпване.
Съгласно експертното заключение, ПТП е настъпило на 03.10.2023 г. около 00.50 часа
на път III- 114 Е.Н.В. управлявал л.а. марка „Ауди" модел „А3" с рег. № ******* със скорост
от над 150 км/ч. На км. 32+100, на около 410 м след разклона за с. Р., при навлизане в лек ляв
завой на хоризонтален участък, водачът В. задействал аварийно спирачната уредба на
автомобила, който поднася вляво, навлязъл в насрещната пътна лента и ляв банкет и се
ударил челно в еластичната предпазна ограда, като я разрушава чрез срязване на опорните
метални колове и огъване нагоре и навън по посоката си на движение. След преодоляването
на наличната двувълнова мантинела, автомобилът получава ротация по посока обратно на
часовниковата стрелка, получава втори удар в дефор.раната мантинела в дясната си
странична част, след което полита в крайпътно дере, с дълбочина около 4.0 метра покрито с
дървесна растителност, където след удар в няколко дървета се установява в покой.
Вследствие на настъпилия втори удар в мантинелата и дърветата, водачът Е.Н.В. и пътника
на предната дясна седалка Н.Н.В. получават несъвмести. с живота травматични
увреждания, изпадат от автомобила и почиват на място.
Лекият автомобил марка „ Ауди А3“, с peг. № *********** получава масивни
пластични деформации и повреди, които го правят негоден за по-нататъшна експлоатация.
Съгласно заключението скоростта, с която се е движил процесният лек автомобил
преди настъпване на ПТП е била около 150 км/ч., като е възможно реалната скорост да е
била и по-висока, при максимално допустимата скорост за пътния участък от 90 км/ч. т.е.
водачът В. се е движил със скорост от 60 км/ч. над допустимата.
Причина за произшествието са субективните действия на водача Е.В. с уредите за
управление на автомобила, превишената скорост, с което водачът сам се е поставил в
невъзможност да предотврати произшествието. При така избраната скорост на движение
ударът е бил неизбежен.
ПТП е могло да бъде избегнато при управление на автомобила с максимално
допустимата за пътния участък скорост от 90 км/час, за която е конструиран пътя и при
професионално и адекватно боравене с органите за управление на автомобила – спирачната
система.
При разпита в о.с.з. на 25.09.2024 г вещото лице посочва, че при тази скорост
предпазните колани са безполезни, още повече, че има и завъртане на автомобила, при което
е изпаднал оцелелият пътник, който е бил на задната седалка. Поставянето на колан в случая
не би променило резултата - настъпилата смърт на водач и пътник.
От приетата по делото съдебно-психологическа експертиза се установява, че в
следствие на причинената смърт на непълнолетния Н.Н.В. на 03.10.2023г. при ПТП ищцата е
преживяла остра стресова реакция. Депресивното й съС.ие е в много тежка форма и е опасно
за нейното здравословно съС.ие. Вещото лице е констатирало, че ищцата все още е в
5
огнището на тежка депресия и емоционален срив. При ищцата се наблюдава крайна липса на
мотивация за живот, суицидни .сли и склонност към предприемане на действия по тях.
Почти не консу.ра храна, няма здравословен сън. Няма желание за комуникация и социални
контакти, няма желание за опит да се приспособи към ситуацията и да се завърне към
обичайното си ежедневие. Не може да контролира своите емоции и изразяването им. Редува
празен поглед и сълзи без глас.
Ищцата е преживяла най-тежката загуба, която е позната за човешката психика. Към
момента на прегледа е в тежка депресия, склонна е към самоубийство и няма налична
никаква мотивация за живот. Случилото се е променило изцяло досегашното й ежедневие и
е възможно задълбочаване на психичното съС.ие.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищцата, по делото са
допуснати и разпитани свидетелите С.Д.Н., Б.М.Е. М. И. А.ов. Тримата свидетели и ищцата
живеят в едно и също населено място - с.К.,обл.В. повече от 30г . Свидетелите Н. и Е. са
съседи с ищцата, а А.ов е кмет на с.К.. Всички поддържали ежедневни контакти.
Свидетелите заявяват, че Е.л-починалия при ПТП водач на автомобила е син на ищцата П.
С., а Н. е неин внук, който не бил припознат от сина й Е.В.. Ищцата се е грижила за Н. от
раждането му и именно затова детето приемало ищцата като своя майка. Биологичната
майка е напуснала Н. откакто навършил две годишна възраст, за.нала за Сърбия, където се
омъжила и повече никога не се върнала при детето си. Е.л-сина на ищцата също не се
грижил за Н.. Ищцата била много отдадена и грижовна към детето Н. от раждането и до
смъртта му при ПТП. Посочват, че възпитала добре детето. Н. бил любезен, внимателен,
поздравявал. Поела издръжката на детето и полагала безупречни грижи за него. Детето
винаги било нахранено, чисто и спретнато, добре облечено. Ищцата ходила и на
родителските срещи в училище. Сочат, че ищцата още от раждането на Н. полагала грижи за
него – прала, къпала го, като бебе. След като биологичната майка го е оставила едва
двегодишен, е поела изцяло грижите за него до смъртта му. Посочват, че ищцата и
починалото дете Н., винаги са живели заедно в едно домакинство от самото раждане на
детето.
След смъртта на Н., ищцата се променила, била съсипана, отслабнала драстично и
изглеждала зле физически, много страда, затворила се в себе си, плаче непрекъснато. На
погребението била повече над ковчега на Н., отколкото над сина си. Свидетелите сочат, че за
тях Н. бил много добро момче.
Съдът кредитира показания на разпитаните по делото свидетели, същите установяват
пряко възприети от тях обстоятелства. Показанията им са последователни и логични и
кореспондират на писмените доказателства по делото.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
6
неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 493а от КЗ
и чл. 497 от КЗ и във връзка с чл. 86 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
С молба-претенция с вх. № ОК-761097/16.10.2023 г. до „ЗД Бул Инс“ АД ищцата е
провела рекламационното производство пред ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилата смърт на
Н.Н.В., загинал при ПТП на 03.10.2023 г. Законоустановения тримесечен срок по чл. 496,
ал.1 от КЗ за окончателно произнасяне на ответното застрахователно дружество е изтекъл на
04.01.2024г., т.е. преди депозиране на исковата молба в съда – 23.01.2024г. Предвид
изложеното предявения иск се явяват допусти. и подлежат на разглеждане по същество.
В настоящото производство ищцата основава материално правната си легитимация
на твърдение, че е била отглеждаща на починалото детето Н.Н.В. от раждането му и до
смъртта му.
Качеството на ищцата П. С. на „отглеждащ“ детето Н.Н.В. – починал в ПТП, по
с.съла на чл. 493а от КЗ, се доказа в производството от писмо вх.№3238/22.10.2024г. на
Агенция за социално подпомагане, Заповед на Директор ДСП-Д. №ЗД/Д-ВН-Д-
020/26.08.2022г., Решение №74/29.09.2022г. на РС-гр.Б. ,влязло в законна сила на
20.10.2022г.,както и от гласните доказателства - показанията на свидетелите Н., Е. и А..
От съвкупния анализ на посочените доказателства безспорно се установява, че
починалият при ПТП Н.Н.В., роден на 24.01.2008г. в гр.В. от съвместното съжителство на Н.
В.а Ф. и Е.Н.В., но детето не е припознато от сочения за биологичен баща. След раждането
на детето семейните взаимоотношенията между родителите се влошили и същите се
разделили. Н. е бил оставен на грижите на ищцата П. С. - майка на Е.В., която до момента на
катастрофата е полагала непосредствени грижи за него. Н.Н.В. не е бил настаняван в
социални домове и в приемно семейство. Детето е било обект на закрила от 13.02.2013г и е
имал отворен случай в отдел "Закрила на детето" при ДСП-Д. до 05.10.2023г. Спрямо него е
била предприета мярка за закрила по чл.26,ал.1 от Закона за закрила на детето, а именно
настаняване в семейството на ищцата П. С. С. - близка на детето в с.К.,общ.Д.. Последното
пренастаняване на детето в семейството на близката- П. С. е със Заповед на Директор ДСП-
Д. №ЗД/Д-ВН-Д-020/26.08.2022г. Ад.нистративната мярка е потвърдена с Решение
№74/29.09.2022г. на РС-гр.Б. ,влязло в законна сила на 20.10.2022г. за срок от една година.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
7
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства на.ра, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие на
03.10.2023 г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени доказателства, сочи че е
налице противоправно деяние от страна на делинквента-Е.Н.В. водач на л.а. марка „Ауди"
модел „А3" с рег. № *******, с който е реализирано ПТП, изразяващо се в нарушаване на
правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени вреди и причинно –
следствена връзка между деянието и вредите.
Установи се, че на 03.10.2023 г. около 00.50 часа на път III- 114 между селата Р. и Д.
настъпва тежко пътнотранспортно произшествие с участието на л.а. марка „Ауди" модел
„А3" с рег. № *******, управляван от водача Е.Н.В., който виновно е нарушил правилата за
движение по пътищата регламентирани в ЗДвП - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч. - за кат. "В" – извън населено място 90 км/ч. В
случая водача Н.В. е управлявал пътно превозно средство със скорост от 150 км./ч.,
превишаваща допустимата за участъка скорост от 90 км/ч. След разклона за с.Р. при
навлизане в ляв завой на хоризонтален участък от пътя, водачът В. задействал спирачната
уредба на автомобила, който поднася в ляво, навлиза в насрещната лента и левия банкет и се
удря челно в еластичната предпазна ограда /мантинела/, като я разрушава чрез срязване и
огъване. Автомобила след като получил ротация обратно на часовниковата стрелка,
получава втори удар в дефор.раната мантинела в дясната си странична част, след което
полита в крайпътното дере покрито с дървесна растителност. От втория удар, който е бил с
по-голям интензитет, пътника на предна дясна седалка – Н.Н.В. и водача на автомобила-
Е.Н.В. получават несъвмести. с живота травматични увреждания, изпадат от автомобила и
почиват на място.
Причина за настъпване на ПТП, съгласно заключението на САТЕ, е високата скорост
и неадекватни действия с органите на управление на автомобила. Непосредствено преди
удара водачът В. е управлявал автомобила със скорост от 150 км/ч, при максимално
8
допустимата за пътния участък скорост от 90 км/час, за която е конструиран пътя. Според
експертното заключение при така избраната скорост на движение ударът е бил неизбежен.
Непосредствено преди произшествието, водачът В. при навлизане в лек ляв завой на
хоризонтален участък от път, предприел неадекватни действия с органите на управление на
автомобила, изразяваща се в задействане аварийно на спирачната уредба на автомобила,
вследствие на които той поднася в ляво, навлиза в насрещната пътна лента и левия банкет и
се удря челно в еластичната предпазна ограда (мантинела).
Извода е, че причина за настъпване на ПТП и вредоносния резултат са следствие на
неправомерните субективни действия на водача Е.В..
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че в резултат на ПТП от 03.10.2023г. отгледаното от ищцата 15-годишно
дете Н.Н.В. е починал в резултат на получените травматични увреждания на мястото на
инцидента.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по с.съла на чл.
45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е
извършено противоправно деяние от водача на л.а. марка „ Ауди А3“, с peг. № ***********
Е.Н.В..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество в случая е безспорно, че ответника ЗД“БУЛ ИНС” АД е застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на водача на
лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което иска с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ е доказан по основание.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите
на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
Предвид изложеното, спорът между страните се концентрира до размера на
справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, както и по
отношение на наличието на принос от страна на починалия Н. В. за настъпване на
вредоносния резултат.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е направил
възражение за съпричиняване от страна на починалия при ПТП Н. В., като същият се е
превозвал в процесния автомобил без поставен предпазен колан, а в условие на
евентуалност, че се е качил в автомобила, управляван от водач употребил алкохол и/или
9
наркотици.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този с.съл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение № 20б/12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о.
Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №
17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по с.съла на чл. 280,
ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и са.ят пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението
на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
По въведеното от ответника възражения, че пострадалия е съпричинил вредоносния
резултат, поради неизползване на предпазен колан, настоящата инстанция на.ра за
неоснователно и недоказано. При разпита в о.с.з. на 25.09.2024 г. вещото лице инж.Р.И.,
изготвил САТЕ, посочва, че при така установения механизъм на настъпване на ПТП и при
установената скорост от 150 км/ч., която може да е била и по-висока, предпазните колани са
безполезни, още повече че има завъртане на автомобила. Поставянето на колан в случая не
би променило резултата на настъпилата смърт, не би играл роля за запазване живота на
загиналия Н.Н.В.. Крайният извод е, че в случая с или без поставен предпазен колан
леталният изход за Н. В. е бил неизбежен.
Поради неангажиране на доказателства от страна на ответника неоснователно и
недоказано се явява и второто въведено възражение за съпричиняване от страна на
загиналия Н. В., за знанието от негова страна, че автомобила е управляван от лице,
употребило алкохол и/или наркотици.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -чл. 52
от ЗЗД. По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази,
че за претендираните неимуществени вреди, обезщетението следва да се определи по
справедливост и според действително установения (доказан) техен размер.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
10
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото иконо.ческо съС.ие на обществото, което е от значение
за но.налния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищцата болки, начина, по който ПТП се е отразило на психиката й (решение № 13/19.04.2017
г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-иконо.ческите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент в каквато насока е константната
съдебна практика на всички съдилища в Република България.
Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, произтичащи от
загубата на близък родственик, в настоящият случай на отгледано от ищцата дете, спрямо
което е полагала заместваща родителска грижа, изпълнявала функциите на заместваща
майка през целия живот на детето Н..
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, предоставената информация
от Агенция социално подпомагане съдържаща се вх.№3238/22.10.2024г., Заповед на
Директор ДСП-Д. №ЗД/Д-ВН-Д-020/26.08.2022г., Решение №94/30.07.2021г.по гр.д.
№426/2021г. и Решение №74/29.09.2022г. по гр.д.№448/2021г и двете на РС-гр.Б.,
категорично се установи, че ищцата П. С. има качеството на „отглеждащ“, съгласно чл.493а,
ал.3 КЗ, на починалия 15 годишен Н. В., поради което същата има право на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди от внезапната му смърт. Макар и да не е
установена родствена връзка с надлежни писмени доказателства, от данните от посочените
доказателства се установява, че между ищцата и Н. била изградена трайна и дълбока
емоционална връзка, наподобяващи фактически отношения майка – дете, заради която
ищцата търпи морални болки и страдания от смъртта на детето Н., сравни. по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките-родителите, в случая на майката.
Свидетелите – Н., Е. и А. посочват, че ищцата П. С. е отглеждала и се е грижила за
Н., като за свое собствено дете от раждането му и до смъртта му, т.е в продължение на 15
години. След раждането Н. е живял в дома на ищцата с биологичната си майка-Н. Ф. и
сочения за биологичен баща Е.В.-син на ищцата, като детето нямало установен произход от
бащата. След влошаване на взаимоотношенията между родителите майката Н.Ф. е
изоставила сина си Н., когато е бил на възраст около 2 г., и е за.налата за чужбина. Детето
никога не е познавало нито нея, нито своите роднини по майчина линия, които също се били
дезинтересирали от Н.. Сочения за биологичен баща Е.В., починалия в ПТП водач, също не
полагал грижи за детето, създал друго семейство. Затова грижите за Н. още от раждането му
поела изцяло ищцата П. С., която отглеждала и възпитавала Н. като свое родно дете и
11
изпълнявала всички функции на негов родител в живота му - осигурявала му подслон,
прехрана, купувала му дрехи, учебни пособия и въобще всичко, от което детето имало
нужда, обичала го и го възпитавала сама в продължение на 15 години. Свидетелите соча, че
ищцата ходела и на родителски срещи в училище. Видно от Решение №74/29.09.2022г. по
гр.д.№448/2021г и двете на РС-гр.Б. за учебната 2022/2023г. е бил записан ученик VIII клас
на СУ“Н.Й.Вапцаров“-с.Р..Н.
В случая изградената особена близост между ищцата и починалото дете се дължи на
възникналата тежка житейска ситуация – факта на изоставянето на детето от биологичната
му майка Н. Ф., пълното дезинтересиране от нейна страна и от сочения за биологичен баща
Е.В., са обуславящи нуждата от отглеждането му от ищцата и по-интензивно общуване
между двамата.
Вредите се свързват с негативните емоционални преживявания, сравни. със загубата
на родно дете.
От събраните гласни доказателства се установи, че ищцата П. С. изключително тежко
преживява смъртта на Н.. На погребението била повече над ковчега на Н., отколкото над
сина си. Настъпила негативна промяна в поведението и емоционалното й съС.ие. В тази
насока свидетелите сочат, че същата се затворила в себе си, почти не общувала, страдала
много и поС.но плачела, отслабнала драстично и изглеждала зле физически.
От СПЕ се установява психическото съС.ие на ищцата, вследствие на причинената
смърт на непълнолетния Н., настъпила на 03.10.2023г. при ПТП, съгласно заключението на
която ищцата е преживяла остра стресова реакция. Към датата на прегледа - 27.092024г., т.е
почти година след смъртта на Н., вещото лице е установило, че ищцата е в много тежка
форма на депресия, съС.ие опасно за нейното здравословно съС.ие. Посочва, че същата е все
още в огнището на тежка депресия и емоционален срив, характеризиращ се с липса на
мотивация за живот, суицидни .сли и склонност към предприемане на действия по тях.
Почти не консу.ра храна, няма здравословен сън. Няма желание за комуникация и социални
контакти, няма желание за опит да се приспособи към ситуацията и да се завърне към
обичайното си ежедневие. Не може да контролира своите емоции и изразяването им. Редува
празен поглед и сълзи без глас. Внезапната загуба на Н. е променило изцяло досегашното
ежедневие на ищцата, като е възможно задълбочаване на психичното съС.ие.
Извода е, че от внезапната загуба на Н. ищцата получила значи., като интензитет и
продължителност психически трав., като засега няма прогноза за подобряване на влошеното
й психическо съС.ие. В тази насока съдът отчита и показанията на свидетелите относно
отражението на загубата на това общуване и в поведението на ищцата, като изключително
тежки прояви на скръб и тъга от загубен най-близък – низходящ, каквато връзка е била
изградена между ищцата и починалия Н., прекъсната със смъртта на последния в ПТП.
Житейски погледнато смъртта на Н. е била неочаквана за ищцата, доколкото към този
момент той е бил на възраст от 15 години. Това от своя страна води до по-висок интензитет
на търпените негативни емоции, за разлика от случаите когато смъртта може да се очаква с
12
оглед конкретните обстоятелства. Вследствие на ПТП ищцата П. С. е загубила отгледания от
нея Н., който възприема като син, като е била лишени от възможността да разчитат на
неговата помощ в бъдеще време, като всички очаквания свързани с бъдещето на Н.Н.В. няма
да бъдат осъществени.
При това положение, отчитайки характера и интензитета на претърпените от П. С. С.
неимуществени вреди, както и периода през който същите ще бъдат търпени, настоящият
съдебен състав на.ра, че сумата от 150 000. 00 лева справедливо ще я обезщети за
претърпените от смъртта на Н.Н.В. неимуществени вреди. В останалата част до пълния
размер от 200 000лв. искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от 16.01.2024г., съдът на.ра за
основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното
обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (ли.та на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за които
той отговаря пред увреденото лице, считано от най -ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва
(застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429, ал. 2 КЗ при
спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от застрахователното покрие по
ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази задължителна застраховка обезщетение на
увредените лица.
В случая ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответника на
16.10.2023г., но доколкото е отправила искане до съда за присъждане на законна лихва върху
обезщетението, счита от по-късна дата - 16.01.2024г., то законната лихва следва да се
присъди от 16.01.2024г.
По претенциите на страните за присъждане на разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – ищцата има право да
получи от ответника направените разноски, съразмерно с уважената част от иска. Тя е била
освободена от заплащането на разноски, при условията на чл. 83, ал. 1 от ГПК и не е внесла
държавна такса, няма направени други съдебни разноски и такива за адв.възнаграждение.
Процесуалният представител на ищцата - адвокат М.Д.Д. от АК-София е направил
искане на основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да й бъде присъдено адв.
13
възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство за настоящата
инстанция, изчислено по реда на Наредба №1 на ВАС за .нималните размери съобразно
уважената част от иска. Съдът на.ра искането за основателно и законосъобразно, поради
което следва да бъде уважено и ответникът следва да заплати следващото се адв.
възнаграждение, по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за .нималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Изчислено по горния начин, съобразно уважения размер на иска от 150 000 лв., .нималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 10 650лв. /десет хиляди шестстотин и
петдесет лева/.
При това положение съдът не дължи произнасяне по направеното от ответника
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнагараждение от ищцата,
съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
С оглед изхода на делото ответникът има право на разноски, съобразно отхвърлената
част от иска. Съгласно представеният списък за разноски по реда на чл.80 ГПК /л.49 и л.70/,
ответникът претендира разноски в размер на 15 240лв. с включено ДДС изплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие
№5316/01.03.2024г. От приложеното платежно нареждане за кредитен превод от
25.03.2024г./стр.50/ се установява, че на адв.М. И. Г. е изплатена сумата от 14478лв. част от
договореното възнаграждение , а именно сумата в размер на 14478лв., като съдът приема, че
в сумата е включен и 20% ДДС.
При това положение ответникът е направил разноски в общ размер на 14483,00 лева
/14478,00лв.-адв.възнаграждение и 5,00 лева-д.т. съдебно удостоверение/, от която обща
сума ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от
ГПК съдебни разноски в размер на 3620,70 лв., съобразно отхвърлената част от иска /50
000лв./.
Възражението на ищцата за прекомерност на изплатено адв.възнаграждение на
процесуалния представител на ответно дружество съдът на.ра за неоснователно. За спазване
на принципа на равнопоставеност по отношение на страните, определянето на размерите на
адвокатските възнаграждения на страните, съдът приема, че следва да е по Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за .нималните размери на адвокатските възнаграждения. При предявена
претенция в размер на 200 000лв., адв.възнаграждение изчислено по чл. 7, ал.2, т.5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на представителя на ответника възлиза на 15180лв с начислено
ДДС. По делото е представено удостоверение за регистрация по ДДС от НАП за адв.М. И.
Г.-процесуален представител на ответника /л.51/. От така договореното адв.възнаграждение
по банкова сметка на адв.Г. е изплатена по-малка сума, а именно 14478лв., която сума съдът
е приел за извършени от ответника разноски и доколкото е под .нималния размер, изчислен
съгласно наредбата за адвокатските възнаграждения не следва да бъде редуцирана в насока
намаляване на възнаграждението.
14
Понесените от съдебния бюджет разноски, при условията на чл. 83, ал. 1, от ГПК -
следва да бъдат възстановени от ответника по сметката на съда. Тази сума възлиза в общ
размер на 6 500 лева /6 000 лева –държавна такса, 300лв.-депозит за САТЕ, 200лв.-депозит
СПЕ/ и ответникът следва да бъде осъден да я заплати по сметка на В.ски окръжен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. С***************** да заплати на П. С. С. ЕГН **********, поС.ен адрес: с. К., общ.
Д., обл. В., ул. „Д.“ № 9, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 493а от КЗ и чл.
497 от КЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД, сумата от 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на водача на л.а.
марка „А*************“ с рег. № *********** - Е.Н.В., за причинените на ищцата
неимуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП, станало на 03.10.2023г., в резултат
на което е починал Н.Н.В.-отглеждан от ищцата, заедно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 16.01.2024 г. до деня на окончателното плащане на
присъденото застрахователно обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. С. С. ЕГН ********** иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във
връзка с чл. 493а от КЗ и чл. 497 от КЗ във връзка с чл. 86 от ЗЗД против ЗД„БУЛ ИНС“АД с
ЕИК *********** в частта за разликата над присъдената сума от 150 000лв. /сто и петдесет
хиляди лева/ до пълния предявен размер от 200 000 лева /двеста хиляди лева/.
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. С***************** да заплати на адвокат М.Д.Д. от САК с адрес: гр.С.******* сумата
в размер на 10 650лв. /десет хиляди шестстотин и петдесет лева/ - адвокатско
възнаграждение съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
гр. С***************** да заплати по сметката на В.ски окръжен съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК – сумата от 6 500 лева /шест хиляди и петстотин лева/, представляваща
държавна такса и разноски по производството, от заплащането на които ищцата е
15
освободена.
ОСЪЖДА П. С. С. ЕГН **********, поС.ен адрес: с.К., общ. Д., обл. В., ул. „Д.“ № 9,
да заплати на ЗД„БУЛ ИНС“АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.
С***************** сумата в общ размер на 3 620,75 лв., представляваща направени
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от предявения иск, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двусед.чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
16