Решение по дело №645/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260744
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20211720100645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260744 / 23.6.2021г.                         23.06.2021г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На четиринадесети юни                                                            Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №00645 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.200 КТ.         

Предявен е иск от З.Г.З., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “***”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1, с правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 20 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „***”, констатирано с Експертно решение №***. на УМБАЛ“***– гр.С., влязло в сила на 25.01.2021г., за периода от деня на настъпване на заболяването- до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.12.2020г. до окончателното и изплащане.

Ответникът “***”АД е подал отговор в законоустановения срок, с който е оспорил допустимостта на така предявения иск, като твърди, че няма влязло в сила решение на ТЕЛК, което да констатира професионалното заболяване. Ответникът е оспорил иска по основание и по размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът възразява, че същият не следва да отговаря по този иск, тъй като процесното заболяване не е изцяло професионално. Ответникът възразява, че не е налице причинна връзка между здравословно състояние на ищеца и професионалното заболяване. Алтернативно ответникът е направил и възражения по чл.200, ал.3 КТ за прихващане на сумите получавани от ищеца по получаваната пенсия за инвалидност, пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и получаваните обезщетения от държавното и обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по съществото на делото.

От фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства,  е видно, че ищецът е работил  по трудово правоотношение в  ***“, впоследствие при ДФ“***- П.“, а впоследствие и при правоприемника “***”АД, както следва: в периода 24.12.1984г. до 01.06.1991г. ищецът е работил в в  ***” на длъжност “***”. В периода 03.06.1991г. до 15.07.1993г. ищецът е работил в ******АД, гр. П. на длъжност „***. В периода 19.07.1993г. до 13.07.2013г. ищецът е работил в  „***/ *** АД, гр. П. на длъжност „*** - ***”. В периода 13.06.2013г. до 29.09.2014г. ищецът е работил в “***” ЕООД, гр. П.на длъжността “***”. В периода от 05.11.2014г. до 29.12.2018г. ищецът е работил в “***” АД, гр. П., на длъжност “*** ***”. В периода от 21.01.2019г. до 30.05.2020г. ищецът е работил в “***” АД - гр. П. на длъжност “***”.

От гореизложеното е видно, че ищецът има общ трудов стаж от 37 години, 1 месец и 21 дни,  от които 35години, 4 месеца и 7 дни като *** в ***”, гр. П., фирма ***”, гр. П., „***“ ООД, гр. П., „***” АД, гр. П., ******, гр. П., „***” АД, гр. П., „***” ЕООД, гр. П..

Съгласно длъжностната характеристика за длъжността “***“, ищецът е извършвал дейности свързани с управление на 180 тонен мостов електрически разливочен кран и извършване на подемно-транспортни операции, свързани с разливочни кофи, аварийни съдове и контейнери, използване при леене на *** и обслужване извънпещната обработка на кофъчно пещните инсталации, извършване на транспортна дейност с 80 тонен мостов електрически кран на разливочни съоръжения при подготовката и ремонтите им, като е управлявал всички видове кранове на територията на ***, извършвайки подемно-транспортни дейности, свързани с производството и ремонта в цеха.

С Експертно решение №***. на УМБАЛ“***– гр.С., влязло в сила на 25.01.2021г., е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „***”. Със същото експертно решение са определени 60% т. н. р., с дата на инвалидност – 03.11.2020г. и срок на определения процент т. н. р. – 01.12.2023г.

Възражението на ответника, че експертното решението не е влязло в сила е неоснователно. Извън удостовереното в същото решение, че е влязло в сила, по делото няма дори и твърдения, че същото е обжалвано от страните. А възражението, че решението е обжалвано подлежи на доказване от работодателя (изрично в този смисъл Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др.).

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, процесното заболяване е резултат от хронична акустична травма - продължителна работа в ответното предприятие „***"АД на длъжност „***” (над 30г.). Рисков фактор в работната среда, причинил процесното професионално заболяване са стойности на производствен шум, генериран от работата на металургичното оборудване и технологичния процес, превишаващи граничните стойности за експозиция. (Протокол № Ц ***. за извършено проучване на професионална болест - ТП на НОИ гр. П.). Шумът действа на рецепторния апарат на слуховия анализатор. При хронична акустична травма се увеличава пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта, невродегенеративни промени в слуховите сетивни клетки. Настъпват специфични патологични промени - клетъчните нервни елементи на вътрешното ухо дегенерират, загиват и се стига до трайно увреждане на слуха.

Съгласно утвърдените в Република България медицински стандарти нивото на слуховата загуба  се определя от минималния  праг на слуха, установен чрез аудиометрични изследвания. В зависимост от минималния праг на слуха са налице:

1.социално адекватен слух – с аудиометричен  минимален праг на слуха  от 0 dB до 35 dB

2. тежко чуване – с аудиометричен  минимален праг на слуха  от 35dB до 65dB. Пациентът изпитва затруднения в общуването, не е възможно чуването на тих говор, но е възможно възприемането на силен говор от близки разстояния.

3.*** –  с  аудиометрични праговете на слуха от 65 dB до 90 dB

4.глухота – с  аудиометрични праговете на слуха  над 90dB /пълна липса на слух или наличието на остатъчен такъв/.

В процесния случай по надлежния ред е констатирано професионалното заболяване „**степен „***“. При намален слух в степен „***“ (Н-ра степен) **.

Професионалното заболяване „***“ при ищеца се проявява с *** на речта, нарушена комуникативност; не е свързано с болки.

Процесното професионално заболяване „***“ в степен на „***“, със **. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства, които действат протективно и симптоматично - съдоразширяващи, ноотропни, витамини и други медикаменти.

Трудовото правоотношение с ответното предприятие „***” АД е прекратено, считано от 30.05.2020г„ с което е преустановено въздействието на основния професионален етиологичен фактор „шум“ и на съпътстващия фактор „вибрации“ (Заповед №***.)

Прогресивното намаление на слуха в двете уши в бъдеще може да се дължи на възрастови дегенеративни промени в слуховия анализатор. В бъдеще ще продължат страданията от значително намален слух, дразнещ субективен шум в ушите, чувството на заглъхване и тежест в двете уши, намалена разбираемост на речта, нарушена комуникативност.

Видно от показанията на свидетелите А.Ц.З./***/ и Ц.Б.Д./***/ ищецът има проблеми със слуха и вестибуларния апарат, които му пречат в ежедневната дейност.  Ищецът не може да води нормален социален живот и да общува с хора, тъй като не може да възприема нормално звуковите сигнали, съответно да реагира адекватно на социалната ситуация. Поради изпитваната неувереност ищецът е спрял да управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничил и социалните си контакти.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от заключението по съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., неоспорено от страните, показанията на свидетелите А.Ц.З./***/ и Ц.Б.Д./***/, както и от останалите писмени доказателства, приети по делото.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: наличие на професионално заболяване, констатиране на същото по надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и професионалната болест и размер на вредите. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за настъпването на вредите.

Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността, а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е задължително за всички лица, органи и организации в страната.Съгласно константната съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи съществуването на правото.

В настоящия случай има влязло в сила Експертно решение №***. на УМБАЛ“***– гр.С., влязло в сила на 25.01.2021г., е признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „***”. Със същото експертно решение са определени 60% т. н. р., с дата на инвалидност – 03.11.2020г. и срок на определения процент т. н. р. – 01.12.2023г.

Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила решение на НЕЛК, с което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на инвалидизиране. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени вреди вследствие на претърпяното заболяване, то съдът намира, че са налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по чл.200 КТ.

Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди от професионалното заболяване е в размер на 15 000,00лв.

За да определи такъв размер на обезщетението съдът съобрази заключението на съдебно- медицинската експертиза на в.л.Й. З., видно от което процесното професионално заболяване е в тежка степен на „***“. Професионалното заболяване не подлежи на трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства, които действат протективно и симптоматично - съдоразширяващи, ноотропни, витамини и други медикаменти.

При определяне размера на обезщетението съдът отчете и показанията на свидетелите А.Ц.З./***/ и Ц.Б.Д./***/,  видно от които, следствие на професионалното заболяване ищецът изпитва сериозни затруднения в ежедневната дейност.  Ищецът не може да води нормален социален живот и да общува с хора, тъй като не може да възприема нормално звуковите сигнали, съответно да реагира адекватно на социалната ситуация. Поради изпитваната неувереност ищецът е спрял да управлява лек автомобил, избягва да излиза от вкъщи, като е ограничил и социалните си контакти.

При определяне размера на обезщетението обаче съдът отчете обстоятелството, че професионалното заболяване води до намалена разбираемост на речта, нарушена комуникативност, но не е свързано с изпитване на болки от ищеца.

 

За разликата до пълния предявен размер на иска от 20 000,00лв. същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се дължи и законната лихва от датата на констатиране на увреждането 17.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

            По разноските за настоящето производство:

            И двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1300,00лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му заплати сумата от 975,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с оглед уважената част от иска.

            Ответникът също претендира разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани доколкото по делото няма представени доказателства за направени такива.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса в размер на 600,00лв. следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Същият следва да заплати и сумата от 351,00лв., представляваща направени по делото разноски за експертиза.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА “***”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1, да заплати на З.Г.З., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата в размер на 15 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „***”, констатирано с Експертно решение №***. на УМБАЛ“***– гр.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на констатиране на увреждането - 17.12.2020г. до  окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата до пълния му предявен размер от 20 000,00лв.

ОСЪЖДА “***”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“  1, да заплати на З.Г.З., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 975,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.

ОСЪЖДА “***”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.П., ул.“Владайско въстание“ 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от 951,00лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 600,00лв. за държавна такса и сумата от 351,00лв. за възнаграждение на експертиза.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: