**** 143
гр. *** , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава И. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава И. Якимова Административно
наказателно дело **** 20214430200029 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление **** 20-0938-003989 от 2020
година на ***“ към ОД МВР ***, с което на Ф. Д., с ЛНЧ ********** от
***, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
20,00 лева за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване
от право да управляваМПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по
чл.123, ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
1
упълномощен от него процесуален представител - адв. Т. Г.. В жалбата си
моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено процесното
наказетелно постановление, като се излагат доводи в тази насока. Сочи се ,че
жалбопотателя не говори български език и поради това,че по двата
автомобила нямало никакви щети от жестовете на другия водач станало
ясно,че е съгласен тя да напусне местопроизшествието.Няма описани щети. В
тази насока са и съдебните прения на адв. Г..
Съдът, като прецени събраните доказателства и провери изцяло
законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
а именно нарушена е разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Действително не
всяко нарушение на изискванията за съставяне на АУАН или издаване на НП
е съществено и води до незаконосъобразност на НП, като съгласно
препращащата норма на чл.84 от ЗАНН във връзка с НПК, съществено е само
това нарушение, което би довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя, съществени са и онези нарушения на процесуалните правила,
които биха могли да доведат до различни констатации относно това кой е
нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение, т.е. следва да се
преценява с оглед на това, доколко тези нарушения са пречка чрез надлежна
проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
В конкретния случай е налице нарушение на изискванията за съставяне
на акта и НП и тези нарушения са от категорията на съществените и това е
така, защото с допускането им се променят крайните констатации на
наказващия орган.
В настоящият случай съдът намира за установено, че акт **** *** е
2
съставен на 01.09.2020г. за това , че 01.09.2020 г. около 11.05 часа в град ***
на ул. *** пред ****6 с посока на движение *** жалбоподателят управлява
автомобил *** с рег.******* НР при движение на заден ход не се убедил, че
пътя зад превозното средство е свободен, като по този начин удря спрелия за
да го изчака лек автомобил *** с рег.*******,в резултат на което реализира
ПТП с материални щети по автомобилите. Напуска местопроизшествието без
да има съгласие с другия участник в ПТП, както и без да уведоми
контролните органи от МВР.
Така описаната фактическа обстановка се подкрепя от свидетеля С.К.,
който в хода на съдебното следствие възпроизвежда написаното в АУАН и
НП и твърди, че по време на дежурство посетили сигнал за ПТП. Там
установили, че се намира мъж с такси, който им съобщил, че бил ударен на
паркинга от друг автомобил и им посочил номера му. Сочният автомобил не
бил там. ПТП-то не било запазено, но че е настъпило такова освен
твърденията на таксиметровият шофьор други доказателства нямало. Изводи
за настъпило ПТП-то изградили от това, което им съобщила шофьора на
таксиметровия автомобил, т.е.другият участници в ПТП-то. Според
показанията на свидетеля, не били установени свидетели на инцидента, от
които да се снемат обяснения за начина, по който е настъпило
произшествието. Виновният за настъпването на ПТП бил определен въз
основа на водача на другият автомобил-участник, а видими материалните
щети свидетелят не помни да е имало. Такива не били описани и в Протокол
за ПТП /приложен по делото/
При тези фактически данни,според съда приобщените по делото
писмени доказателства и свидетелските показания не установяват по
несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от
жалбоподателят нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. НП е издадено при
неизяснена фактическа обстановка на извършеното ПТП. За да направи този
извод, съдът отчита факта, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания
като свидетел по акта свидетел също не е очевидец, а е само такъв по
съставяне на акта. В АУАН няма вписан втори свидетел.
Според разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, съгласно който АУАН
3
следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението, а когато липсват такива
свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да
бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това
обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е
необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква
още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и
техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта. Според съда
при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Тъй като в случая и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на
нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама
свидетели, което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта.
Това не е сторено. Липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение
на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП,
като незаконосъобразно. Липсва и яснота относно обстоятелствата, при които
е извършено нарушението,т.к. в АУАН и НП пише, че това е станало при
маневра и по двата автомобила имало материални щети, което не били
описани. Жалбоподателя в жалбата твърди и твърдението се поддържа в хода
на съдебното следствие от адв.Г.,че всъщност щети по автомобилите нямало,
а Ф. Д. по жестовете на другият водач разбрала, че той е съгласен двамата да
напуснат местопроизшествието.
Въззивната инстанция намира,че НП по същество се явява и
необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства не се
установява по безспорен начин, че Ф. Д. е извършила нарушението, за което
е ангажирана административно-наказателната й отговорност по начина,
описан в НП.
Актът за установяване на административно нарушение е официален
документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица по
установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който
очертава една необходима и незаменима фаза от развитието на
административно наказателното производство. До съставянето на акта се
стига чрез извършване на предварителна дейност по изясняване на основните
4
въпроси на производството: наличие на деяние, съставлява ли същото
нарушение, кой е неговия автор и дали е извършено виновно. Тази
предварителна дейност е свързана със събирането по надлежния ред на
допустими и относими доказателства за релевантните за спора факти. Под
доказателства се разбират всички фактически данни, които се използват за
установяване на обстоятелствата по административнонаказателното
производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост
от характера на източника, от който постъпва доказателствената информация,
доказателствата се подразделят на първоначални и производни.
Първоначални са тези, които се явяват първоизточник на информация за
установяване на обстоятелства по административнонаказателното
производство. В случая такива годни първоначални доказателства по
административнонаказателната преписка не са събрани. От всички материали
по преписката и от показанията на полицейските органи в съдебно заседание
се установява, че механизма на настъпване на ПТП е установен само и
единствено въз основа на данните на собственика на единият автомобил -
пострадалият от ПТП, а видими причинени върху този автомобил щети дори
нямало. Не са установени други лица на място на инцидента.Ето защо,
протоколът за ПТП и АУАН са съставени само и единствено въз основа на
обяснения на лице, което изцяло са заинтересовано от случая , както и въз
основа на субективната преценка на контролните органи за евентуалните
причини за ПТП, изцяло основана на твърденията на другия участник в
ПТПто, което поставя под съмнение тяхната доказателствена стойност.
От друга страна, нито актосъставителят, нито свидетелят по съставяне
на акта, са очевидци на настъпилото ПТП и не са имал преки и
непосредствени впечатления за деянието. Същевременно, протоколът за
ПТП, в който е отразена схема на механизма на деянието, не е съставен в
условията на запазено местопроизшествие, тъй като по данните от делото
автомобилът,за който се твърди,че е бил управляван от Д. е бил напуснал
мястото на произшествието преди да бъде посетено от полицейските
служители. НП е издадено, без да се изяснят в пълнота всички факти и
обстоятелства, относими за отговорността на наказаното лице. Следователно,
когато контролните органи на полицията са посетили мястото на
произшествието, разположението на автомобилите не е било запазено, поради
5
което и при липса на свидетели очевидци, не са могли да бъдат направени
категорични изводи, че ПТП е настъпило и за механизма на неговото
настъпване.
Ето защо съдът намира, че липсват годни, събрани по надлежния ред
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение, които
да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта представлява
единствено официална констатация за извършеното нарушение, за неговия
автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява
така наречената констативна функция на акта. Самият акт , обаче, не може да
бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият
орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
случая Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано за нарушение лице, без да е доказано по несъмнен
начин извършеното нарушение.
При тези данни, се налага извод, че актът и НП са постановени при
неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата.
Актосъставителят и свидетелят на съставяне на акта не са очевидци, а
протоколът за ПТП е съставен от контролните органи, без да е запазено
местопроизшествието. Други писмени доказателства не са приобщени по
административнонаказателната преписка, незаинтересовани свидетели-
очевидци не са разпитвани и няма данни такива да са присъствали. Липсата
на първични доказателства, установяващи извършеното нарушение, прави
издаденото НП необосновано, което е основание за неговата отмяна.
Съдът намира,че наказателно постановление следва да бъде отменено и
6
на другоа процесуално основание,т.к. при съставянето на акта за
установяване на административното е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1
от ЗАНН. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че жалбоподателят е италианска гражданка и не владее български
език и не става ясно дали тя е разбрала в какво е обвинена и дали въобще й е
било осигурено упражняване правото на защита. Н е участвал преводач при
предявяването на АУАН и връчването на препис от него. Предвид
допуснатите нарушения, на жалбоподателят Д. е било нарушено правото на
защита.Съставянето на акта без преводач е равносилно на това,че актът не е
предявен по надлежния законов ред,тъй като нарушителят не е могъл да
разбере,че срещу него се образува административно- наказателно
производство. Налице е опорочаване на цялото административнонаказателно
производство по съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление **** 20-0938-003989 от 2020
година на ***“ към ОД МВР ***, с което на Ф. Д., с ЛНЧ ********** от
***, на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на
20,00 лева за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 50,00 лева и лишаване
от право да управляваМПС за срок от 1 месец за извършено нарушение по
чл.123, ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО,НЕОБОСНОВАНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр. *** в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
7