№ 5
гр. Карнобат, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20222130100492 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената
искова молба от ищецът Ж. И. Г. от гр. Карнобат действащ чрез
пълномощника си адв. С. Х. Г.- Т. с която той е предявил срещу ответника
Д. Т. П. иск с правно основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД с който
същият ищец Ж. Г. моли съда да постанови решение с което да осъди
ответника Д. П. да му заплати сумата от 5000 лв. представляваща
обезщетение за непозволеното му увреждане изразяващо се в причинените
му неимуществени вреди от страна на Д. П. на датата 11.04.2022 година в
овощна градина на К.А. ЕООД , находяща се по пътя от гр. Карнобат за
село Детелина , които неимуществени вреди са му причинени в резултат на
нанесените му удари по главата и тялото му и са довели до разстройство на
здравето му неопасно за живота , болка и страдание , ведно със законната
лихва върху същата сума , начиная от датата на извършеното увреждане –
11.04.2022 г. до окончателното й изплащане . Същият ищец моли съда да
осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски
по делото , включително и съответния адвокатски хонорар.
В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът
чрез процесуалният му представител и се иска неговото уважаване изцяло
така както е предявен.
1
Ответната страна е редовно уведомена за предявения срещу него иск, на
същата съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването й в съдебно заседание , като същата е подала
отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от
ГПК в който счита така предявения иск , че се явява допустим за
разглеждане , но напълно неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен
като такъв изцяло. С оглед становищата и на двете страни и с оглед
внимателно прочитане и преценяване на така предявения иск съдът е приел,
че искът се явява допустим за разглеждане и като такъв го е разгледал по
същество.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява лично,
като за него се явява неговия процесуален представител , който поддържа
становището в отговора на исковата молба , че иска се явява недоказан по
основание и по размер и моли същият да бъде отхвърлен изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявения иск съдът намира, че както бе посочено по- горе е с правно
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД и е процесуално допустим за
разглеждане , тъй като не се твърди и не се установява да е бил предявен друг
граждански иск за претърпените от ищеца неимуществени вреди от
извършеното престъпление срещу него и който иск да е бил приет и
разгледан.Съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД е че всеки е длъжен да
поправи вредите , които виновно е причинил другиму , като за да възникне
задължението за обезщетяване на вреди ,респективно да е налице правото на
пострадалото лице да търси обезвреда е нужно да са налице кумулативно
всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане
, а именно : да е налично извършено деяние, същото деяние да е
противоправно извършено , същото деяние да е извършено виновно , да е
причинило съответни вреди и тези вреди да са в причинно- следствена връзка
с извършеното. Тука следва да се посочи от съда , че съгласно презумпцията
на ал. 2 от чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на
противното от което следва извода , че доказателствената тежест за
опровергаването на липса на вина се носи от ответника , а за установяването
2
на останалите предпоставки за делектната отговорност доказателствената
тежест носи ищецът. Следователно в настоящия случай спорни и съответно
подлежащи на доказване в настоящото производство от страна на ищеца са
въпросите относно настъпването на вреди за ишеца , наличието на причинно
– следствена връзка между тях и деянието което ответникът е извършил , а с
оглед правилата на чл. 52 от ЗЗД – и техния вид, степен , характер и
интензитет.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства , преценени
поотделно и в тяхната съвкупност като доказателства по настоящото дело , а
именно : епикриза ИЗ № 6822 за ищеца по настоящото дело Ж. И. Г. издадена
от Неврохирургично отделение при УМБАЛ – Бургас АД ,
съдебномедицинско удостоверение № 121 / 22 г. от 18.04.2022 г. издадено от
д-р С.и Ш. при Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Бургас за
установяване на телесните увреждания на Ж. И. Г. , Заповед № 12 от
15.04.2022 г. на К.А. ЕООД гр. Карнобат с която е било прекратено трудовото
правоотношение на същото дружество с ищеца Ж. Г. по взаимно съгласие на
страните , съдържащите се писмени доказателства по преписка вх. № 4877 /
2022 г. на РП Бургас вх. № ТОК – 311 / 2022 г. на ТО- Карнобат , преписка вх.
№ 282ЗМ – 104 / 2022 г. на РУ Карнобат – сведение от Д. Т. П. , протокол за
доброволно предаване от 11.04.2022 г. на вещи от същото лице Д. П. , трудов
договор № 44 от 10.11.2021 г. на Д. П. с К.А. ЕООД гр. Карнобат ведно с
приложена длъжностна характеристика към него , трудов договор № 45 от
10.11.2021 г. на Ж. Г. с К.А. ЕООД гр. Карнобат , ведно с приложена към
него длъжностна характеристика , постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 27.07.2022 г. на Щ.П. прокурор при Районна
прокуратура - гр. Бургас , Териториално отделение гр. Карнобат ,
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М. Г. и В. Ф. се
установява , че ищецът Ж. Г. и ответникът Д. П. са работили по трудови
договори към К.А. ЕООД гр. Карнобат на щатните длъжности – пазач,
невъоръжена охрана с място на работа в овощна градина , намираща се в
землището на гр. Карнобат по пътя отдясно от гр. Карнобат за село Детелина
, като на 11.04.2022 г. сутринта около 7 часа ищецът Г. бил на работа и
очаквал колегата си – ответника П. да го смени . На място тогава пристигнал
ответника П. и при приемането на работата от ищеца , П. му нанесъл побой
като го ударил няколко пъти по главата и гърба с ръце , ритан с крака ,
3
включително и удрян с дървения кол , който впоследствие той предал
доброволно на органите на полицията , прорязал дясната му мишница с
неговото собствено джобно метално черно разтегателно ножче , което и него
впоследствие предал доброволно пак на органите на полицията и разкъсал
дрехите на Г.. Последният се уплашил много от тези действия на ответника П.
, успял да се отскубне от него и избягал от фургона където му били нанесени
горепосочените телесни увреждания и тръгнал по черния път към изхода на
градината , където по същото време минал служебния автомобил ,
превозващ пазачите към градините на същата фирма.Същият ищец бил качен
на този служебен автомобил и в него разказал на намиращите се него хора ,
вкл. на свидетелят Ф. , че П. му нанесъл побой, което било видно от раните по
лицето му и го разрязал лошо с ножчето си и помолил шофьора на
автомобила да го закара до болницата в гр. Карнобат тъй като го боляло и не
се чувствал добре. Със същият този автомобил бил отведен в болницата в гр.
Карнобат , а след това поради сериозните му увреждания и прорезната му
рана бил закаран в ЦСМП Бургас , където раната му била обработена и
зашита с 8 броя шева, след което бил освободен да си ходи. На излизането от
това болнично заведение ищеца Г. припаднал и затова бил настанен в
Неврохирургичното отделение на УМБАЛ Бургас за лечение от дата
11.04.2022 г. до 13.04.2022 г. с диагноза мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма .В писмените материали по преписката се съдържа
сведение , подписано саморъчно от ответника П. от дата 11.04.2022 г. , в
което той обяснява , че е наранил Г. и признава за нанесените му телесни
увреждания. Разпитаният в съдебно заседание свидетел Ф. пък посочва , в
какво лошо физическо и психическо състояние е видял ищеца Г. когато
същият е излизал от овощната градина и се е намирал в служебния
автомобил , за уплахата на същия от нанесените му наранявания и за
агресивното поведение на ответника П. към ищеца Г. , преди последния да се
качи в автомобила , както и впоследствие агресивното поведение на П. към
него защото той е съобщил за станалото на органите на полицията.
Разпитаният в съдебно заседание свидетел М. Г. пък дава други подробни
сведения за лошото физическо и психическо състояние на ищеца в същи ден
в болницата, като посочва , че първоначално той е бил неадекватен , посочва
, че е видял нараняванията му по лицето , синините на кръста му и дълбоката
прорезна рана на дясната му . Същият посочва , че преживените наранявания
4
от ищеца се отразили крайно негативно на неговия живот , тъй като той
станал трудно контактен , нервен и изпитвал силни болки . Трудно вървял в
период около 2- 3 седмици заради нараняванията в кръста, ръката го боляла ,
а от нараняванията по лицето дъвчел трудно. Същият свидетел и св. Ф.
посочват , че впоследствие ищеца бил освободен от работа , без да е бил
виновен по какъвто и да е начин за инцидента с него и без да е провокирал по
какъвто и да е начин ответника да му нанесе съответните наранявания .От
горепосочените медицински документи – епикриза и съдебно медицински
документи се установява по един категоричен и несъмнен начин , че на
ищеца Г. са нанесени следните наранявания : мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма и оток в лява темпорална област довели до
временно разстройство на здравето , неопасно за живота , прорезна рана в
областта на дясната ръка довела също до временно разстройство на здравето ,
неопасно за живота , както и кръвонасядания по лицето и гърба които са
довели до болка, като получените наранявания отговарят да са получени по
време и начин , както се съобщават от пострадалия , при действието на
твърди, тъпи предмети , каквито могат да са ударите с части от човешкото
тяло или дърво или всеки друг предмет с подобна характеристика , като
раната в областта на дясната ръка отговаря да е получена от предмет с режещ
ръб, какъвто може да бъде всеки нож или всеки друг предмет с подобна
характеристика. Тука следва да се посочи от съда , че същите предмети са
причинени уврежданията посочени по- горе , а именно : 1 бр. черно метално
джобно разтегателно ножче и 1 бр. дървен кол боядисан в червена боя с
дължина около 70 см. са били доброволно предадени от ответника П. с
горепосочения протокол за доброволно предаване на вещи в деня на
увреждането – 11.04.2022 г. .Същите горепосочени факти респ.
обстоятелства се потвърждават от заключението на вещото лице П. П. по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза , което заключение
като неоспорено от страните по делото и прието от тях , съдът кредитира
като абсолютно доказателство по делото , в което заключение вещото лице
посочва , че потвърждава извода за механизма на получаването на
горепосочените наранявания в ищеца при извършеното преди това и
описано по- горе освидетелстване със съдебномедицинското удостоверение
№ 121 / 22 г. посочено по-горе , като същото вещо лице посочва , че при
проведения преглед на ищеца да дата 18.10.2022 г. е установил , че
5
прорезната рана се намира в горната трета на дясната мишница , като същата
рана е обработена хирургически с наложени 8 шева и е с дължина 9 см. ,
като ищеца съобщава за продължителни болки в гърба след инцидента.При
изслушването на същото вещо лице в съдебното заседание на 27.10.2022 г. то
съобщава , че белегът от раната на дясната ръка на ищеца би се заличил след
10-15 години , което показва сериозността на това нараняване.
С оглед на горното , съдът намира , че в настоящото производство се
доказа по един несъмнен и категоричен начин , че ответникът е причинил
горепосочените телесни увреждания на ищеца вследствие на нанесените от
него удари с ръка , крак и нож в областта на тялото и главата на ищеца, което
доказва по същия начин , че ответника е извършил горепосоченото деяние –
деликт , което пък показва виновното противоправно поведение на
ответника спрямо ищеца , като се доказва и причинно – следствената връзка
между извършения деликт от ответника и причинените вреди на ищеца ,
които се явяват негова пряка и непосредствена последица . Затова съдът
намира, че така предявения иск се явява доказан по основание, като остава и
следва да бъде доказан и по размера претендиран от ищеца. В тази връзка с
исковата си молба ищецът претендира присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди , за претърпени в резултат на извършеното деяние
срещу него причинило му непозволено увреждане , изразяващо се в
съответни болки и страдания в размер на сумата от 5 000 лв. , ведно със
законната лихва , считано от датата на увреждането до окончателното й
изплащане. В случая неимуществени са тези вреди които засягат не
имуществото , а личността на пострадалия . В групата на неимуществените
вреди се включва емоционалния живот на пострадалия , физическите и
моралните страдания , предизвикани от противоправните деяния на други
лица, като неимуществените вреди са по принцип неоценими в
пари.Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД предвижда , че обезщетението дължимо
се за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Законът
дава възможност на увредения да получи удовлетворение в пари щом
друго възмездие не може да получи , разбира се ако причинената му вреда е
действителна и сериозна. Тука следва да се посочи , че понятието
справедливост не е абстрактно понятие, тъй като то е свързано с преценката
на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства , които трябва
да се имат в предвид при определянето при определянето от съда на размера
6
на обезщетението. Такива обстоятелства могат да бъдат - характерът на
увреждането , начинът на извършването му , обстоятелствата при които то е
извършено , допълнителното влошаване на здравето , причинените морални
страдания , като виновникът за непозволеното увреждане дължи пълна
обезвреда за вредите , които е причинил на пострадалия , а не само такава
според материалното му състояние. В случая е без значение дали
задължението за заплащане на обезщетение , респ. обезвреда ще се отрази
неблагоприятно върху ответника , като ограничи неговия обичаен начин на
живот , тъй като размерът на обезщетението следва да се определи само в
зависимост от причинената вреда. По делото не бяха събрани никакви
доказателства и такива не бяха приложени от ответника , въпреки дадената му
възможност , относно ищецът именно с поведението си преди и към момента
на деянието на ответника е допринесъл за настъпването на вредоносния му
резултат , щото ищеца да го е предизвикал по някакъв начин да извърши и
респ. нанесе горепосочените наранявания на ищеца и затова да е съпричинил
по някакъв начин тези вреди, напротив събраха се само доказателства в
противната насока.
Ищецът в изпълнение на дадената му възможност е ангажирал
горепосочените доказателства с които доказа нужните обстоятелства относно
това какви по размер болки и страдания е търпял той вследствие на
извършеното срещу него противоправно деяние и за какъв период от време ги
е търпял, тъй като представи горепосочените писмени документи от
съответните здравни заведения и гласни доказателства, относно това какви
вреди е търпял и в какъв интензитет е това , както и периода от време за
които ги е търпя, като същият ангажира по делото съдебно медицинска
експертиза , която да отговори на горните въпроси респ. обстоятелства –
какво увреждания са му били причинени, продължителността на
претърпените от него болки и страдания и за какъв период от време той би се
възстановил с оглед на сегашното му здравословно състояние – физическо и
психическо . като посочи , характера и степента на уврежданията си които са
довели до неговото лечение при съответен здравен специалист, времето на
заличаването на всички последици от уврежданията - 10-15 години ,
преживяната уплаха и болки от тях. В случая съдът намира , че се
ангажираха достатъчно доказателства за определяне на по – висок размер на
претендирано обезщетение от обичайния такъв.При така обсъдените
7
обстоятелства , за претърпените от ищеца неимуществени вреди под формата
на претърпени болки и страдания , съдът намира, че с обезщетение в размер
на 5000 лв. равно на претендираното такова с исковата молба , ищеца ще
бъде справедливо обезщетен по смисъла на закона за причинените му
неимуществени вреди . Този размер съдът намира за справедлив като
адекватно отговарящ на степента на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и като удовлетворяващ обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната ни обществено- икономически условия на
живот.Затова този иск се явява напълно основателен и доказан по основание и
размер и като такъв съдът намира , че следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е поискал присъждането на лихви върху обезщетението за
непозволено увреждане , които съдът намира, че са компенсаторни , а не
мораторни и се дължат от деня на събитието. Това е така тъй като съгласно
съдебната практика и при изпълнение на разпоредбата на чл. 84 ал.3 от ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана . Затова вземането от непозволено увреждане стана изискуемо от
деня на деликта , поради което обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху присъдената главница се дължи от датата на
настъпването на деликта- 11.04.2022 година.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1140 лв. представляваща направените от него
съдебни разноски по делото , от които сумата от 600 лв. за адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие,сумата от 200 лв. платена държавна такса , сумата от 300 лв.
възнаграждение за вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска
експертиза и сумата от 40 лв. депозит за двамата разпитани в съдебно
заседание свидетели , съобразно уважаването изцяло на предявения от
ищеца иск.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Т. П. с ЕГН ********** , с адрес на същия в гр.
Карнобат, обл. Бургаска ул. *** да заплати на Ж. И. Г. с ЕГН ********** с
8
адрес в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. *** , същият със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения - чрез адв. С. Х. Г. – Т. с адрес на кантора
на АД Т. и Г. в гр. Карнобат ул. *** – съдебен адресат сумата от 5000 лв.
представляваща обезщетение за непозволеното му увреждане изразяващо се в
причинените му неимуществени вреди от страна на Д. П. на датата
11.04.2022 година в овощна градина на К.А. ЕООД , находяща се по пътя от
гр. Карнобат за село Детелина , които неимуществени вреди са му причинени
в резултат на нанесените му удари по главата и тялото му, вкл. и
нараняването с нож на дясната му ръка и са довели до разстройство на
здравето му неопасно за живота , болка и страдание , ведно със законната
лихва върху същата сума , начиная от датата на извършеното увреждане –
11.04.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. Т. П. с ЕГН ********** , с адрес на същия в гр.
Карнобат, обл. Бургаска ул. *** да заплати на Ж. И. Г. с ЕГН ********** с
адрес в гр. Карнобат , обл. Бургаска ул. *** , същият със съдебен адрес за
връчване на призовки и съобщения - чрез адв. С. Х. Г. – Т. с адрес на кантора
на АД Т. и Г. в гр. Карнобат ул. *** – съдебен адресат сумата от 1140 лв.
представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото гр.дело
№ 492 / 2022 г. по описа на Районен съд Карнобат , на основание чл. 78 ал.1
от ГПК .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано
от датата на съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9