Решение по дело №24/2021 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                                 05.11.2021 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 24 по описа за 2021 г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл.422 вр.чл. 415 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

  Постъпила е искова молба от ЕВН”България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” № 37, чрез юристконсулт С.П. против Н.М.С., с искане да бъде постановено решение, с което се признае за установено, по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата 140.85 лева, от които: 123.94 лева представляваща  стойността на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия и за начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от 23.02.2019 г. до 22.05.2019 г. и сумата 16.91 лева представляваща обезщетение за забава за периода от 11.04.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че ответника е собственик на имот в град Асеновград, ул.“Мургавец“ № 25, индивидуализиращ се с ИТН: 1021917.   А ищцовото дружеството се е задължило и го е снабдявало с ел.енергия и предоставят мрежови услуги на посочения обект. За ответника Н.М.С. е открит клиентски номер **********. Ответникът се е задължил да заплаща задълженията си, свързани със снабдяването с ел.енергия  и предоставените мрежови услуги. За периода от 23.02.2019 г. – 22.05.2019 г. ЕВН „България Електроснабдяване“ ЕАД е доставила ел.енергия, на обекта на ответника, които не са били заплатени на ищеца. Ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК пред РС Асеновград, което е било уважено. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а искът е предявен в предвидения по ГПК срок. Ищецът моли по настоящото производство да се изиска и приложи ч.гр.дело № 1660/20 г.  по описа на АРС – образувано по повод подадено заявление по чл.410 ГПК. Ангажира писмени доказателства, претендира за направените по делото разноски, както и направените в заповедното производство разноски.

        В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н.М.С.. Постъпил е отговор от назначения ОП на ответника – адвокат М.И., които оспорва иска и моли същия да бъде отхвърлен. Заявява, че не е доказано да са извършени процесните доставки, липсва представено заявление-декларация за откриване на партида за небитов клиент, липсват доказателства че ответникът е собственик/ползвател на имота за посочения клиентски номер – за които са правени посочените доставки, не е посочена как и кога е възниканала облигационната връзка между страните, отчитане и размерите на процесните доставки – за които са направени начисленията. Оспорва акцесорната претенция за лихвите, оспорва представените по делото писмени доказателства: фактури, които са издадени от ищеца. Не ангажира доказателства.

        

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1660/2020 г. по описа на Асеновградския  районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260122/14.10.2020 г. за сумата 123.94 лева главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за, с кл. № 1010176157, отнасяща се за обект за потребление: град Асеновград, ул. „Мургавец“ № 26, ИТН 1021917, 16.91 лева обезщетение за забавено плащане за периода  11.04.2019 г. до 28.09.2020 г. и законната лихва от 30.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

 Правното твърдение на ищеца е, че между него и ответника Н.С. е съществувало правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, при общи условия през периода от 23.02.2019 г. до 22.05.2019 г.

Съгласно чл. 91, ал.1 вр. с чл. 92, т. 1 и 4 от ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай, сделки с електрическата енергия могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/. Съгласно чл. 97 и чл. 98а от ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на потребители на електроенергия за битови или небитови нужди за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и по регулирани от комисията цени. Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ.

Изхождайки от горепосочените разпоредби, съдът приема, че ищецът е краен снабдител за територия, в чийто обхват попада процесният имот, за който се претендира заплащането на стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги.

Основният спорен въпрос по делото е дали ответникът е имал качеството на краен клиент, респ. дали страните в настоящото производство са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД /одобрени с Решение на ДКЕВР№ ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на физическо лице /какъвто е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпредели­телната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД, съгласно действащото законодателство, който ползва електрическа енергия за домакинството си. Съгласно чл.6, ал.2 от ОУ правата и задълженията на клиент могат да се упражняват и от друго лице, но само ако посочените по-горе лица са заявили своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа това лице да бъде потребител на електрическа енергия в техния имот за определен срок. С оглед на това в чл.13, ал.4 от ОУ се изисква, когато клиентът е наемател на обекта, да се представя и нотариално заверена декларация - съгласие от собственика за прехвърляне на партидата на името на наемателя.

В разглеждания случай, въпреки задължаването на ищеца по реда на чл.190 ГПК, по делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или ползвател на обекта на потребление, за който се претендира стойност на доставени електрическа енергия и мрежови услуги, или че има качеството на негов наемател. От изисканата служебна справка-декларация по чл.14 от Община Асеновоград е видно, че имотът в който е открита въпростата партида е собственост на различни лица от ответника по делото, а именно О.А.и А. С., както че те двамата са с различни ЕТН-та от ЕГН-то на ответника. Посочените двама собственици: О.А.и А. С. са родени през 1942 г., а ответника по делото е роден 1965 г. Към процесния претендиран период от 23.02.2019 г. до 22.05.2019 г. няма данни ответникът да е притежавал право на собственост или ограничени вещни права върху имот, находящ се в град Асновград, ул.“Мургавец“ № 26.

С оглед на това съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен категоричен и безспорен извод, че между страните в настоящото производство е съществувало правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, при общи условия през периода от 23.02.2019 г. до 22.05.2019 г., поради което не е възможно ответникът да бъде носител на задължения по спорното материално правоотношение, както твърди ищецът.

При тези обстоятелства съдът намира, че доказателствата по делото не  потвърждават ищцовите твърдения за съществуване на вземане на ищеца към ответника в размер на 123.94 лева - стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 23.02.2019 г. до 22.05.2019 г., по партидата на Н.М.С. с кл. № 1010176157, отнасяща се за обект за потребление: град Асеновоград, ул. „Мургавец“ № 26, ИТН 1021917.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид неустановеното съществуване на главното вземане следва да се приеме, че не съществува и претендираното от ищеца акцесорно вземане за сумата 16.91 лева обезщетение за забавено плащане за периода  11.04.2019 г. до 22.05.2019 г.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1 т.2 ГПК за установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260122/14.10.2020 г., издадена по ч. гр. д.№ 1660/2020 г. по описа на Асеновградския районен съд за сумата 123.94 лева за главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 23.02.2019 г. до 22.05.2019 г.,  по партидата на Н.М.С. с кл. № 1010176157, отнасяща се за обект за потребление: град Асеновоград, ул. „Мургавец“ № 26, ИТН 1021917, с 16.91 лева обезщетение за забавено плащане за периода  11.04.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на ответника са дължат разноски, но тъй като по делото няма ангажирани доказателства за направени такива, Съдът не следва да присъжда разноски в негова полза.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

   Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Христо Г. Данов“ 37, представлявано от Ж.П.С. и М.М.М.-Д., против Н.М.С., ЕГН ********** ***, иск за установяване съществуването на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - № 260122/14.10.2020 г., издадена по ч. гр. дело № 1660/2020 г. по описа на Асеновградския районен съд, за сумата 123.94 лева (сто двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки) главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода 23.02.2019 г. до 22.05.2019 г. по партидата на Н.М.С. с клиентски № 1010176157, отнасяща се за обект за потребление: град Асеновоград, ул. „Мургавец“ № 26, ИТН 1021917, с 16.91 лева (шестнадесет лева и деветдесет и една стотинки) обезщетение за забавено плащане за периода  11.04.2019 г. до 28.09.2020 г., ведно със законната лихва от 29.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, като неоснователен.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: