№ 354
гр. Бургас, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120106849 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „АПС БЕТА България“
ЕООД против Х. Г. Д., с която са предявени три установителни иска по чл.422 от ГПК.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, с който се
оспорват исковете.
В съдебно заседание процесуален представител на ищцовото дружество не се явява.
Преди първото по делото съдебно заседание депозира писмено становище, с което моли съда
да уважи исковите претенции, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** от
**** г. със страни „СТИК-КРЕДИТ“ АД, в качеството на кредитор, и Х. Г. Д., в качеството
на потребител (за краткост Договора).
С чл.1 от Договора кредиторът се е задължил да предостави на потребителя
потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 1000 лева (получени от
длъжника) при лихвен процент 30,96 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 35,75 %;
Общата сума за плащане по Договора е 1084,68 лева. Срокът за погасяване е 5 месеца.
Лихвеният процент при просрочени плащания – 10 %. Договорът съдържа и погасителен
план. В чл. 2 е посочено, че неразделна част от Договора са Приложение 1 – заявление за
1
кредит, Приложение 2 – Погасителен план и Общи условия на договора за потребителски
кредит предоставен от разстояние (за краткост ОУ). На последната страница от Договора
се съдържа изявление, че Договорът и приложенията към него са предоставени на
потребителя в електронна форма в създадения от него профил в уебсайта на кредитора на
адрес https://stikcredit.bg/. Според чл.17 от Договора потребителят се задължава в срок до три
дни от сключване на Договора да предостави обезпечение – поръчител или банкова гаранция
по начина и реда и отговарящо на условията на раздел VI Обезпечения от ОУ. При
неизпълнение на това задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка по чл. 45 в
размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение, като потребителят ще заплаща периодично
начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В погасителния план е посочено,
че общо дължимата сума по кредита /главница + лихва + неустойка/ е в размер на 1501,83
лева, т.е. размерът на неустойката за срока на договора възлиза на 417,15 лева.
Сключването на договора за кредит е предмет на раздел VIII от ОУ „Сключване на
договор за кредит. Предоставяне и погасяване на кредита“. В чл.32 е предвидено, че
проектът на договора за кредит се предоставя на потребителя на хартиен носител.
Потребителят трябва да прочете договора и ако го приеме, трябва да го подпише
собственоръчно на всяка страница. Едва след подписване на Договора за кредит може да
се премине към усвояването на сумата по него. В ОУ не се съдържат клаузи относно
сключването на Договора от разстояние, напротив – предвидено е, че заявлението за кредит
се подава в офис и се попълва от служител чрез задаване на въпроси от формуляр, изложен в
обектите на кредитора. Бланката на СЕФ се предоставя на хартиен носител, след като
потребителят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита (чл.4 и чл. 9).
На **** г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни
„Стик кредит“ АД (цедент) и „АПС БЕТА България“ ЕООД (цесионер), по силата на който
вземането на цедента по Договора е прехвърлено на цесионера (за краткост Договор 1).
Според чл.4.3 от Договор 1 цедентът упълномощава изрично цесионера, който се задължава
от името на цедента да изпраща писмени уведомления за сключената цесия до длъжниците.
Представено е и изрично пълномощно с нотариално удостоверени подписи от същата дата.
По делото е представено като приложение към исковата молба уведомление за цесия, което
изхожда от ищцовото дружество, адресирано до длъжника ответник, съдържащо
информация за цесията и което е получено лично от Д., заедно с книжата по делото, на
28.10.2024 г.
На 19.08.2024 г. е входирано в БРС заявление от ищеца за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д., по което е образувано ч. гр.
дело № 5676/2024 г. по описа на съда. На 20.08.2024 г. съдът издава заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2865, с която разпорежда длъжникът
(ответницата в настоящото дело) да заплати на дружеството следните суми: 486,50 лева -
главница, представляваща задължение по Договора, 19,27 лв. – договорна лихва за периода
от **** г. до **** г., 137,11 лв. - лихва за забава за периода от **** г. до 05.08.2024 г., ведно
2
със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2024 г. до изплащане на вземането.
Заявлението на дружеството е отхвърлено за вземане в размер на 698,71 лева - неустойка,
претендирана поради непредоставяне на обезпечение. Тъй като длъжникът е подал
възражение против заповедта за изпълнение, на основание чл.415 от ГПК на заявителя е
указано да предяви установителен иск.
Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, по
Договора от длъжника е изплатена сума в размер на 1020,93 лева (на 19.04.2022 г. – 355 лв.,
на 01.06.2022 г. – 365,93 лв. и на 08.08.2022 г. – 300 лв.), с която са погасени: 65,41 лева
възнаградителна лихва; 513,50 лева главница; 4,98 лева наказателна лихва, 30 лева такса
посещение; 47,50 лева такса СМС; 40 лева такса уведомително писмо за просрочени
задължения и 319,54 лева неустойка. Според експерта, ГПР е правилно изчислен в размер
на 35,75% и в него е включен единствено лихвеният процент от 30,96%. Ако неустойката се
прибави към ГПР, той би бил 451,4467%, т.е. 45 пъти законната лихва.
Ищецът е представил по делото и справка за изпратените от кредитора до длъжника
СМС съобщения по Договора /л. 31/, видно от която „Стик кредит“ АД е потвърдил
получаването на горните плащания, установени от вещото лице, по размер и дата. Налице е
потвърждение и за още една платена сума на 16.06.2022 г. в размер на 311,19 лева, която
липсва в заключението на експерта. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че е
работило единствено по предоставена му от „Стик кредит“ АД извадка, и тъй като горната
справка е представена по делото от ищеца, съдът счита за доказано, че по Договора
длъжникът е изплатил сума в общ размер на 1332,12 лева.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Ищецът предявява в условията на обективно кумулативно съединяване три
установителни иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По уведомяването на ответника за цесията:
Ответницата е уведомена за цесията в хода на настоящото производство, като
мотивите за това са следните:
Видно от съдържанието на уведомлението за цесия (л.47 от исковото производство),
то изхожда от ищеца, т.е. от „новия“ кредитор. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) да
упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 ЗЗД - в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.
о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. Както се
3
установи, с договора за цесия и с изрично пълномощно, които са приложени към исковата
молба и връчени на ответницата, цедентът упълномощава цесионера да изпрати писмено
съобщение до длъжника за цесията.
Ето защо, следва да се зачете действието на цесията спрямо длъжника - ответницата,
считано от 28.10.2024 г., когато тя е получила книжата по делото.
По съществото на спора:
Ищецът основава вземанията си на договор за кредит, като се твърди, че той е
сключен по реда на ЗПФУР. Ответницата твърди в отговора на исковата молба, че Договорът
не е подписан.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът указа на ищеца, че в негова
тежест е да докаже, че е сключен договор за кредит с ответника, който е подписан от Д. или
с електронен подпис, или саморъчно, тъй като представените с исковата молба преписи от
договора за кредит не съдържат подпис на страните. Ако се касае за електронен подпис или
усъвършенстван електронен подпис, положен от ответника, ищецът следва да докаже, че
сключването на договора по този начин е уговорено между страните.
Преди първото по делото съдебно заседание ищецът депозира писмено становище, с
което заявява, че договорът за кредит е сключен като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, поради което не е налице саморъчен или електронно
подписан от кредитополучателя договор за заем.
Според чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В становище от 03.12.2024 г.
дружеството твърди, че не е налице саморъчно или електронно подписан от
кредитополучателя договор за заем. Последният е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, т.е. касае се за
електронен документ. Според разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ
може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от
страната. Следователно не съществува пречка за ищеца да представи Договора на хартиен
носител, което той е сторил.
Според Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния
спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Ето защо, за да
прецени дали исковете са основателни, съдът следва да установи, че вземанията произтичат
от действителен договор за кредит. Доколкото ЗПК (чл.5, ал.9) урежда предоставяне на
потребителски кредит от разстояние, а Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР) има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние (чл.2 от същия), то следва да се приеме, че ЗПК е приложим
в случая.
Ако Договорът не е подписан от потребителя, той би бил недействителен – аргумент
от чл.22 от ЗПК. Видно е от представения от дружеството Договор, че той не съдържа
саморъчен подпис на госпожа Д., нито нейн квалифициран електронен подпис.
Договарянето между кредитор и длъжник се е осъществило чрез средствата за комуникация
от разстояние. Според чл.18, ал.2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от
Търговския закон, а за електронните изявления – Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен документ е
електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) - т. е. електронен документ е всяко
съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален
или аудио-визуален запис. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ електронен подпис е
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - т. е. електронен
подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва,
за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че
правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е.
законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде
придадена стойността на саморъчен такъв. От Договора не се установява страните да са
постигнали подобно съгласие помежду си, поради което не може да се приеме, че
кредитополучателят е изявила воля за сключване на договора. Приложените от кредитора
ОУ не съдържат процедура за сключване на договор за кредит от разстояние, макар да носят
такова наименование, като според същите страните са уговорили Договорът да бъде сключен
на хартиен носител и саморъчно подписан на всяка страница, което условие не е изпълнено.
Ето защо Договорът е недействителен поради липса на съгласие. Предвид
изложеното и на основание чл.23 от ЗПК длъжникът връща само чистата стойност на
кредита, която в случая е 1000 лева. Установи се обаче, че Д. е заплатила по Договора по-
голяма сума от 1000 лева, поради което исковете се явяват неоснователни, защото
дружеството няма вземания срещу ответника.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответницата, която е поискала
присъждането им. По делото са представени доказателства за платено от нея адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лева и за платен депозит за възнаграждение на вещо лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза в размер на 300 лева. С оглед изцяло
отхвърлените претенции, ищцовото дружество следва да заплати на Д. разноски в
5
настоящото производство в размер на 880 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК – *********, искове
за приемане за установено, че Х. Г. Д., ЕГН – **********, дължи на дружеството следните
суми по договор за потребителски кредит № ****/**** г.: 486,50 лева (четиристотин
осемдесет и шест лева и петдесет стотинки) главница; 19,27 лева (деветнадесет лева и
двадесет и седем стотинки), договорна възнаградителна лихва за периода от **** г. до ****
г.; 137,11 лева (сто тридесет и седем лева и единадесет стотинки), законна лихва за забава за
периода от **** г. до 05.08.2024 г., ведно със законната лихва от 19.08.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 5676/2024 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на Х. Г. Д.,
ЕГН – **********, сумата от 880 лева (осемстотин и осемдесет лева), представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6