Р Е Ш
Е Н И Е № 260008
гр. Перник, 21.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на пети август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР ГЕОРГИЕВ
МАРИЕТА ДИНЕВА
при участието на секретаря Ива Цветкова и в
присъствието на прокурора Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Баталски
ВНОХД №94 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа
от НПК.
С присъда № 10/03.02.2020 г.,
постановена по НОХД № 01255/2019 г. по описа на Пернишкия районен съд,
подсъдимият К.Д.В., роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес:***,
българин, български гражданин, разведен, с *** образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че в периода 07.04.2017
г. - 14.06.2017 г., в ***, в условията на продължавано престъпление, сам и чрез
фактическия ивършител /А. К. Д./, съзнателно се ползвал /представил пред
длъжностно лице в ТП на НОИ - гр.П./ от официални документи с невярно
съдържание /удостоверение образец /УП-30/ с изх.№ *** г., записано, че е
издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“; удостоверение /УП-2/
с изх.№ *** г., записано, че е издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“; заповед № *** г. за прекратяване на трудово правоотношение
между ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В., както и записи в
трудова книжка с № *** на К.Д.В., изпълнени: на страница 16 - последен и
предпоследен редове, на страница 17 - последен и предпоследен редове, на
страница 18 - първи и втори редове и на страница 19 - целия изписан текст/,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
както следва:
- на дата *** г., в ***,
съзнателно се ползвал /представил пред длъжностно лице в ТП на НОИ - гр.П./ от
официални документи с невярно съдържание /удостоверение образец /УП-30/ с изх.№
*** г., записано, че е издадено от ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ
„Строймашремонт“; удостоверение /УП-2/ с изх.№ ***г., записано, че е издадено
от ДФ„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“, както и записи в трудова
книжка с № *** на К.Д.В., изпълнени: на страница 16 - последен и предпоследен
редове, на страница 17 - последен и предпоследен редове, на страница 18 - първи
и втори редове и на страница 19 - целия изписан текст/, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, и
- на дата *** г., в ***,
чрез фактическия извършител А. К. Д., съзнателно се ползвал /представил пред
длъжностно лице в ТП на НОИ - гр.П./ от официален документ с невярно съдържание
/заповед № *** г. за прекратяване на трудово правоотношение между ДФ
„Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В., като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което на
основание чл.316, във вр. чл.308 ал.1 във вр. чл.26, ал.1, във вр. чл.54 от НК,
съдът го е осъдил и му е наложил наказание 4 /четири/ месеца „лишаване от
свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
Със същата присъда, съдът е признал подсъдимия К.В. за виновен в това, че
на *** г. в ***, чрез фактическия извършител А. К. Д., съзнателно се ползвал
/представил пред длъжностно лице в ТП на НОИ - гр.П./ от неистински частни
документи/ молба от К.Д.В. до Другаря Директор на СО „Вагоностроене“ гр.С. от
дата *** г., разписка за връчване на заповед № *** г. за прекратяване на
трудово правоотношение между ДФ „Строймашинженеринг“, СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В.
на гърба на същата и трудов договор № *** г., сключен между СО „Вагоностроене"
и К.Д.В./, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което на основание чл.316, във вр. чл.309, ал.1, вр.чл.54
от НК го е осъдил като му е наложил наказание 3 /три/ месеца „лишаване от
свобода”. На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на така
наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил и наложил на подсъдимия К.В.
едно общо най-тежко наказание за двете извършени деяния, а именно 4 /четири/
месеца „лишаване от свобода”, чието изпълнение е отложил за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
С посочената присъда, съдът е осъдил подсъдимия К.В. да заплати по сметка
на *** районно управление при ОД на МВР – П., сумата от 1041,67 лв. /хиляда
четиридесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща направени
разноски в досъдебното производство за експертизи и сумата от 40,00
/четиридесет/ лева направени разноски в хода на съдебното следствие за разпит
на вещите лица, които следва да бъдат платени по сметка на Районен съд -
Перник.
Срещу присъдата в
срока по чл.319 от НК е постъпила въззивна жалба от подсъдимия К.В. чрез
защитника му адвокат С.Д., с която обжалва присъдата като неправилна. Искането
към съда е да отмени обжалваната присъда и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатите му обвинения.
В
съдебно заседание през въззивния съд защитникът на подсъдимия поддържа
въззивната жалба, като сочи, че при конкретните обстоятелства не става дума за
официален документ с невярно съдържание, а за неистински или преправен
документ. Сочи, че по отношение на един от документите, а именно – акта за
прекратяване на трудовото правоотношение, подписът е автентичен. Твърди, че не
е съгласен с част от мотивите на първоинставнционния съд, в които съдът е
приел, че подсъдимият много добре е знаел, че извършва престъпление, тъй като е
било възможно той да не е подписал лично молбата за постъпване на работа и
трудовия си договор през *** г., но да е забравил за това.
Подсъдимият К.В. поддържа пледоарията
на своя защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Перник изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна
и законосъобразна и следва да се потвърди.
Пернишкият окръжен съд, проверявайки
като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така
направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл. 314 от НПК, приема за установено следното:
Изложена е от
районния съд следната фактическа обстановка, която настоящият състав на
въззивния съд възприема изцяло:
В
*** съществувало предприятие ДФ „Строймашинженеринг“, което имало за предмет на
дейност различни производствени и
строителни услуги. Самото предприятие било дъщерно дружество на ДФ
„Транстехника“, което предприятие, от своя страна, обединявало дейността на
редица заводи, подобни на ДФ „Строймашинженеринг“. От своя страна ДФ
„Строймашинженеринг“ имало няколко
обособени поделения, сред които бил СМИ „Строймашремонт“. Самото предприятие
ДФ „Строймашинженеринг“ /респ. неговите поделения/ имало цехове в различни
градове, но основната дейност била съсредоточена в ***. До ***г. името на
предприятието било СО „Вагоностроене“, като след този момент било преименувано на ДФ „Строймашинженеринг“.Към ***г.
било взето решение за заличаване на ДФ „Строймашинженеринг“, което било сторено
с решение на Софийски градски съд. След този момент и по-голямата част от
трудовоправната документация на предприятието като прекратен осигурител била
предадена поетапно в Отдел „Обединен осигурителен архив“, с. Н., обл. К., към
ТП на НОИ – гр. К.. Това било сторено от последния генерален директор – св. Щ.
Щ. Щ..
Подсъдимият
К.Д.В. през трудовия си маршрут е заемал различни работни позиции, но в периода
***г. – ***г. не е заемал каквато и да било длъжност в ДФ „Строймашинженеринг“
/в това число и в СМИ „Строймашремонт“/. В началото на ***г. В. вече бил събрал
голяма част от изискуемите се съгласно Кодекса за социално осигуряване точки за
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпреки това той
все още не притежавал необходимия сбор от 100 точки, поради и което към ***г.
нямал основание за отпускане на горепосочената пенсия. Независимо от горните
обстоятелства подсъдимият взел решение да подаде заявление в ТП на НОИ
– гр. П. с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като
представи освен документите си за действително прослужено време на различни
работни позиции, така също и други такива с невярно съдържание. По-конкретно
намерението му било да представи документи, които да удостоверяват положен от
него осигурителен стаж в ДФ „Строймашинженеринг“ /вкл. в предприятието, когато
то все още носело наименованието СО „Вагоностроене“/ в периода ***г. – ***г. По
този начин В. щял да докаже положен от него осигурителен стаж /с оглед
желанието му да му бъде отпусната пенсия/, за което имал ясното съзнание, че не
е полагал, тъй като в този период той нямал каквото и да било отношение към това предприятие. В изпълнение
на взетото решение В. се снабдил /по
начин, останал неустановен в хода на разследването – но без самият той да ги
съставя/ с няколко документа, които имали изцяло невярно съдържание, тъй като
отразеното в тях противоречало на обективната действителност, което
обстоятелство му било много добре известно. Така той се снабдил с документи, както
следва:
1/
Удостоверение /УП-2/ с изх. № ***г., отразено, че е издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“. В това удостоверение било отразено
също, че В. е заемал длъжност „***“ в ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ
„Строймашремонт“ в периода ***г. – ***г. и че сумата на брутното му трудово
възнаграждение за периода възлиза на 79 836.75лева. На този документ били
положени печати на ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“, както и бил
подписан в графите „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“;
2/
Удостоверение образец /УП-30/ с изх. № ***г., записано, че е издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“. В това удостоверение било записано, че
В. е заемал длъжност „***“ в ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ в
периода ***г. – ***г., а положеният от него труд е такъв от втора категория. На
този документ били положени печати на ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ
„Строймашремонт“, както и бил подписан в графите „Изготвил“, „Гл. счетоводител“
и „Ръководител“;
3/
записи в трудова книжка с № *** на К.Д.В., изпълнени: на страница 16 последен и
предпоследен редове, на страница 17 последен и предпоследен редове, на страница
18 първи и втори редове, и на страница 19 целия изписан текст. Същевременно трудовата
книжка на подсъдимия била редовно
издадена, но в нея на горепосочените места били отразени неверни обстоятелства,
което той добре знаел, а именно:
3.1/
че на ***г. бил назначен на длъжност „***“ в СО „Вагоностроене“ с надница 6.47
лева, а на ***г. трудовият му договор бил прекратен на основание „преназначен“.
Тези неверни факти били изписани на предпоследните редове на страница 16 и
страница 17 от трудовата книжка, били положени съответни печати и били положени
подписи за „ръководител“ /в графата за назначаване и в графата за прекратяване
на трудовия договор/.
4/
На ***г. бил назначен като *** в ДФ „Транстехника“ СО „Вагоностроене“ с надница
7.18 лева, а на ***г. трудовият му договор бил прекратен на основание
„преназначен“. Тези неверни факти били изписани на последните редове на
страница 16 и страница 17 от трудовата книжка, били положени съответни печати и
били положени подписи за „ръководител“ /в графата за назначаване и в графата за
прекратяване на трудовия договор/;
5/
На ***г. бил назначен на длъжност „***“ в ДФ „Транстехника“ СО „Вагоностроене“
със заплата 400 лева, а на ***г. трудовият му договор бил прекратен на
основание „преназначен“. Тези неверни факти били изписани на първите редове на
страница 18 и страница 19 от трудовата книжка, били положени съответни печати и
били положени подписи за „ръководител“ /в графата за назначаване, в графата за
основание за прекратяване на трудовия договор и в графата за прекратяване на
трудовия договор/;
6/
На ***г. бил назначен на длъжност „***“ в ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ
„Строймашремонт“ със заплата 1250 лева, а на ***г. трудовият му договор бил
прекратен на основание „чл. 325, т. 1 от КТ“. Тези неверни факти били изписани на вторите редове
на страница 18 и страница 19 от трудовата книжка, били положени съответни
печати и били положени подписи за „ръководител“ /в графата за назначаване и в
графата за прекратяване на трудовия договор/;
7/
В долната част на страница 19 – че е прослужил времето от ***г. до ***г. /т.е.
три години и шест месеца/ в ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“; бил
положен съответен печат и били положени подписи за „Гл. счетоводител“ и
„Ръководител“.
След
като подсъдимият се снабдил с изброените документи /които били официални, тъй
като се сочело, че са издадени от съответни длъжностни лица в кръга на тяхната
служба/, които отразявали неверни обстоятелства/ и което било отлично съзнавано
от В., той пристъпил към реализация на взетото решение. Така на дата ***г. се
явил в сградата на ТП на НОИ – гр. П., където подал заявление за отпускане на
пенсия/и и добавка/и. В него той посочил, че избира за целите на изчисляване на
размера на пенсията осигурителния доход за трите последователни години ***, ***
и *** /т.е. тези, които били обхванати от неположения действително от него
осигурителен стаж и за които години отразеният му – но несъответстващ на
обективната истина – осигурителен доход бил по-висок/. В това заявление
подсъдимият посочил на съответното място документите, които доказвали положения
от него осигурителен стаж, като посочил и гореизброените и подробно описани
документи, имащи невярно съдържание. Към това заявление подсъдимият приложил и всички документи, с
които разполагал в тази връзка – това били както истински документи с вярно
съдържание, които отразявали действително прослужено от него време на различни
позиции, така и тези с невярно съдържание, а именно Удостоверение /УП-2/ с изх.
№ ***г., записано, че е издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ
„Строймашремонт“; Удостоверение образец /УП-30/ с изх. № ***г., записано, че е
издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“; както и трудова
книжка с № *** /респ. с всички намиращи се в нея записи – в това число и
подробно описаните такива по-горе с невярно съдържание. Подсъдимият извършил
всички описани действия съзнателно и
обмислено, знаейки, че представя официални документи, които съдържат напълно
невярна информация. Заявлението и придружаващите го приложения представил пред
св. Т. Й. Б. /„***“ в Сектор „Пенсионно обслужване“/, която сверила предадените
й документи, след което окомплектовала пенсионната преписка. След това тази
преписка била предадена на св. М. В. С. – Х., която заемала длъжност „***“ към
Сектор „Отпускане на пенсии“, чийто служебни задължения включвали обработка на
приложените документи с цел пресмятане на осигурителния стаж и доход. Същата
констатирала факта, че част от осигурителния стаж е заявен като положен в ДФ
„Строймашинженеринг“, вкл. и че избраният тригодишен период за изчисляване на
размера на пенсията спада към този период. Понеже съществувала информация, че
този прекратен осигурител е от рискова група и че удостоверенията, издавани от
името на същия са с неверни данни св. М. С. – Х. пристъпила към извършване на
проверка относно истинността на заявения осигурителен стаж на подсъдимия. В тази
връзка св. М. С. – Х. се свързала с
подсъдимия и поискала от него да декларира, че действително е работил в
ДФ „Строймашинженеринг“. На дата ***г. той писмено декларирал, че действително
е работил за посочения период в ДФ „Строймашинженеринг“, както и че
действително е получавал посоченото трудово възнаграждение /но тази декларация
не се изисквала по силата на закон, указ или акт на Министерския съвет/. След
това до него било изпратено писмо от ТП на НОИ – гр. П., че следва да представи
допълнителни писмени доказателства касателно стажа си в ДФ „Строймашинженеринг“
/като например заповед за прекратяване на трудов договор, молба за назначаване
и други подобни/. В тази връзка подсъдимият се снабдил /по начин, останал
неустановен в хода на разследването – но без самият той да ги съставя/ с още
няколко документа, някои от които имали изцяло невярно съдържание /тъй като
отразеното в тях противоречало на обективната действителност/, а други били
неистински такива /посоченото лице за техен автор не съвпадало с действителния
им съставител/, които обстоятелства все така били много добре известни на
подсъдимия. Така той се снабдил със:
1/
Заповед № ***г. за прекратяване на трудово правоотношение между ДФ „Строймашинженеринг“
СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В..В този официален документ /той бил именно
официален, тъй като се сочело да е издаден от длъжностно лице в кръга на
неговата служба/ било записано, че на основание чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда
се прекратява трудовото правоотношение от страна на ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ
„Строймашремонт“ с подсъдимият К.В. /на
длъжност „***“/, считано от ***г. Като
причина било изписано „по взаимно съгласие“; а така също на този документ
бил положен печат на ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“, както и бил
подписан в графата „Изготвил“ и в графата „Ръководител“ /от св. Щ. Щ. Щ./,
както и в графите за „съгласувано със:“ съответно с: „Главен счетоводител“,
„Гл. юрисконсулт“ и „Ръководител ТРЗ“, като този официален документ имал изцяло
невярно съдържание, тъй като никакво трудово правоотношение на подсъдимия с
горепосоченото предприятие не било прекратявано на тази дата и към тази
дата той нямал нищо общо с него, вкл. и
не заемал никаква длъжност в него.
2/
Молба от К.Д.В. до Директор на СО „Вагоностроене“, гр. С., от дата ***г. В тази
молба било записано изявление на подсъдимия до „Другаря директор“ на СО
„Вагоностроене“, с което същият заявявал желанието си да бъде назначен на
работа във въпросното предприятие на длъжност „***“. Тази молба била един
неистински частен документ, тъй като тя не била подписана от лицето, сочено
като неин автор, а именно подсъдимия В..
Подписът, положен от негово име представлявал имитация на подписа му /поради и
което на подсъдимият му било
изключително добре известно, че самият той не е подписвал някога този
документ/.
3/
Разписка за връчване на Заповед № ***г. за прекратяване на трудово
правоотношение между ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В. на
гърба на същата. Този частен документ представлявал графа, отпечатана на гърба
на заповедта в нейната долна част. В него следвало да се отрази датата на
връчването на самата заповед, поради и което той имал свое самостоятелно
значение от инкорпорираното волеизявление в самата заповед като диспозитивен
документ. Тази разписка се явявал свидетелстващ документ, удостоверяващ
обстоятелството относно датата на връчване. Като частен документ бил подписан от името на подсъдимия К.В., което го правело неистински
документ – в действителност той не бил подписвал някога документа /поради и
което това му било много добре известно/, а положеният подпис представлявал
имитация на неговия такъв
4/
Трудов договор № ***г., сключен между СО „Вагоностроене“ и К.Д.В.. Въпросният
трудов договор съставлявал попълнена типова бланка на трудов договор, като бил
подписан във всички необходими графи; в това число бил подписан и в графите
„Работник“, „Подпис на работника“ и
„Подпис на служителя“ от името на
подсъдимия К.Д.В.. В действителност нито един от подписите за последния
не били изпълнени от подсъдимия, а представлявали имитация на подписа му –
респективно не било възможно за подсъдимия да не знае, че изобщо не е подписвал
такъв документ.
След
като подсъдимия се снабдил с изброените неистински документи и такива с невярно
съдържание той решил да ги представи в ТП на НОИ – гр. П. с цел да докаже
невярното обстоятелство, че е работил в ДФ „Строймашинженеринг“ в сочения
период от време. За тази цел той уведомил по телефона св. М. С. – Х., че синът
му ще донесе необходимите документи. След това изпратил своя син – А. К. Д., който се явил в сградата на ТП на
НОИ – гр. П. /находяща се в ***/ на дата ***г. с нотариално заверено
пълномощно, даващо му право да представлява баща си пред Националния осигурителен
институт. Подсъдимият не обяснил на сина си, че документите, които ще представи
всъщност са с невярно съдържание и неистински такива. По този начин и на
горепосочената дата А. Д., като пълномощник на баща си и по негово желание,
представил пред служител на ТП на НОИ – гр. П., гореизброените документи –
Заповед № ***г. за прекратяване на трудово правоотношение между ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В.; Молба от К.Д.В. до Другаря
Директор на СО „Вагоностроене“, гр. С., от дата ***г.; разписка за връчване на
Заповед № ***г. за прекратяване на трудово правоотношение между ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В. на гърба на същата; и Трудов
договор № ***г., сключен между СО „Вагоностроене“ и К.Д.В..
Във
връзка с това св. М. С. – Х. поискала информация касателно заявителя, а именно
подсъдимият К.Д.В. от отдел „Обединен осигурителен архив“, с. Н., обл. К., към
ТП на НОИ – гр. К.. От получения отговор станало ясно, че за В. не съществува
информация като работник или служител на това предприятие. Във връзка с това
спрямо него бил постановен отказ от отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, а до Районна прокуратура – гр. П. бил изпратен съответен сигнал.
Така
извършения анализ на фактическата обстановка и доказателствата, които я
подкрепят се потвърждава и от гласните доказателства, събрани посредством
разпити на свидетелите Щ. Щ. Щ., Т. Й. Б., М. В. С. - Х., Б. В. Ц., И. Р. Р., Ц.
К. А., В. К. М. и Р. Т..
Съдът
намира, че изводът на първия съд, че така приетата за установена фактическа
обстановка се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства, е
правилен и законосъобразен.
Правилен
е изводът на районния съд, че описаната фактическа обстановка се доказва от детайлно
посочените доказателства и доказателствени средства в присъдата.
Обосновани са изводите на районния съд, че с
поведението си подсъдимият К.Д.В. е осъществил от обективна и от субективна
страна състав на престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 1 във вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, тъй като в периода
07.04.2017г. – 14.06.2017г., в ***, в условията на продължавано престъпление,
сам и чрез фактически извършител /А. К. Д./, съзнателно се ползвал /представил
пред длъжностно лице в ТП на НОИ – гр. П./ от официални
документи с невярно съдържание /Удостоверение образец /УП-30/ с изх. № ***г.,
записано, че е издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“;
Удостоверение /УП-2/ с изх. № ***г., записано, че е издадено от ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“; Заповед № ***г. за прекратяване на
трудово правоотношение между ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В.;
както и записи в трудова книжка с № *** на К.Д.В., изпълнени: на страница 16
последен и предпоследен редове, на страница 17 последен и предпоследен редове,
на страница 18 първи и втори редове, и на страница 19 целия изписан текст/,
като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
както следва: На дата ***г., в ***, съзнателно се ползвал /представил пред длъжностно лице в ТП на НОИ – гр. П./ от официални документи с невярно
съдържание /Удостоверение образец /УП-30/ с изх. № ***г., записано, че е
издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“; Удостоверение /УП-2/
с изх. № ***г., записано, че е издадено от ДФ „Строймашинженеринг“ СМИ
„Строймашремонт“; както и записи в трудова книжка с № *** на К.Д.В., изпълнени:
на страница 16 последен и предпоследен редове, на страница 17 последен и
предпоследен редове, на страница 18 първи и втори редове, и на страница 19
целия изписан текст/, като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност; и на дата ***г., в ***, чрез фактическия извършител А.
К. Д., съзнателно се ползвал /представил пред длъжностно
лице в ТП на НОИ – гр. П./ от официален документ с невярно съдържание /Заповед
№ ***г. за прекратяване на трудово правоотношение между ДФ „Строймашинженеринг“
СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В./, като от него за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Същевременно, е обоснован и изводът, че подсъдимият
К.Д.В. е осъществил от обективна и от субективна страна състав на престъпление
по чл. чл. 316 във вр. чл. 309, ал. 1 НК, тъй като на ***г., в ***, чрез фактическия извършител А. К. Д., съзнателно
се ползвал /представил пред длъжностно
лице в ТП на НОИ – гр. П./ от неистински частни документи /Молба от К.Д.В. до
Другаря Директор на СО „Вагоностроене“, гр. С., от дата ***г.; разписка за връчване
на Заповед № ***г. за прекратяване на трудово правоотношение между ДФ
„Строймашинженеринг“ СМИ „Строймашремонт“ и К.Д.В. на гърба на същата; и Трудов
договор № ***г., сключен между СО „Вагоностроене“ и К.Д.В./, като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът
е приел за установена след внимателен и задълбочен анализ на събрания по делото
доказателствен материал и в този смисъл постановената присъда се явява
обоснована.
Правилно е преценено авторството на
подсъдимия К.Д.В. във вменените му във вина престъпни деяния.
Въззивната инстанция не
споделя оплакванията изложени във въззивната жалба срещу атакуваната присъда,
че от
събраните по делото доказателства не били доказани по несъмнен начин
извършените от подсъдимия деяния. Деянията са доказани по безсъмнен начин, както
от обективна, така и
от субективна страна.
Не се откриват нарушения
при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които
първоинстанционния съд е приел обвинението за доказано относно предмета и
правната му квалификация по отношение на подсъдимия.
Първият съд е
обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства и е изложил аргументите
си в подкрепа на обвинителната теза, анализирайки събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Въззивната инстанция прие
за правилно установена изложената от районния съд фактическа обстановка, поради
което и изразявайки съгласие с доказателствения анализ направен от предходната
инстанция намери за безпредметно да обсъжда отново обстойно всички
доказателства по делото, а следва да анализира само тези които се оспорват, за
да отговори конкретно на доводите посочени в жалбата.
С чл.316 от НК е прогласено за
престъпно съзнателното ползване на документи (официални или частни), които са
било неистински, било с преправено съдържание, било с невярно съдържание.
Ползването на такива документи е престъпно и тогава, когато за съставянето им
не може да се търси наказателна отговорност от използвалия ги. Така текстът на
посочената правна норма затвърждава преди всичко идеята, че по принцип
криминализирането на съставянето на неистински документи, преправянето на
съдържанието на съставени документи, както и съставянето на документи с невярно
съдържание, цели предотвратяването на използването на такива документи. Тази
идея следва от съдържанието на всички текстове, отнасящи се за документните
престъпления, като дори целта за ползване е достатъчна, когато деянието има за
предмет официален документ, а тази идея е подчертана именно в чл.316 от НК с
предвидената отговорност за ползване на документ от посочените и тогава, когато
ползващият документа не може да носи наказателна отговорност за съставянето му.
Връзката на чл.316 от НК с чл.308 и с чл.309 от НК е именно в зависимост от
това дали документът е официален или частен. В настоящия случай подсъдимият е
привлечен към наказателна отговорност и по двата посочени основни текста.
Неоснователни са изразените в съдебно заседание от защитника на подсъдимия
доводи, че К.В. следва да бъде подведен под отговорност за неистински или за
преправен документ, а не за документ с невярно съдържание, каквото е
обвинението в обвинителния акт и за каквото обнвинение същият е признат за
виновен с първоинстанционната присъда. Възражението е относимо към първия
основен текст, а именно – по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, доколкото по
втория основен текст /по чл.309 от НК/, подсъдимият е признат за виновен за
съзнателното ползване от неистински частни документи. Следва да се подчертае,
че по делото съдът приема за установено, че подсъдимият К.В. не е работил в
СМИ“Строймашремонт“ към ДФ“Строймашинженеринг“ на каквато и да било длъжност
през посочения в обвинителния акт период /*** г. - *** г./. Това се установява
от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните
доказателства - изслушаните експертизи и показанията на разпитаните по делото
свидетели. Следва да се подчертае, че първоинстанционният съд не е анализирал
показанията на свидетеля Щ. Щ. Щ., като не е дал отговор на въпроса дали
кредитира тези показания или не и защо, тъй като това обстоятелство има
значение за обстоятелствата по делото. В показанията си свидетелят Щ. твърди,
че подсъдимият е работил в „Строймашремонт“, на което свидетелят е бил директор
от месец *** г., като го познавал по физиономия и по име, но иначе нямал
никакви контакти с него. По делото не е спорно, че подсъдимят К.В. на
посочените в обвинителния акт дати лично или чрез своя син А. Д. е подал в
сградата на ТП на НОИ гр.П. заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, към който е приложил определен набор от документи, т.е. всички
изброени в обвинителния акт документи. Целта на тези документи е била да се
докаже, че подсъдимият е работил в СМИ“Строймашремонт“ към
ДФ“Строймашинженеринг“. Единственият спорен момент по делото е работил ли е
действително подсъдимият в СМИ“Строймашремонт“ към ДФ“Строймашинженеринг“ или
не. Единствените доказателства в подкрепа на твърдения факт, че подсъдимият е
работил в посоченото предприятие са показанията на свидетеля Щ. Щ. и
приложените от последния копия от незаверени копия на разплащателни ведомости,
в които е отбелязано името на подсъдимия К.В.. Следва да се отбележи, че от
отговорите на Обединен осигурителен архив с. Н., обл. К., се установява, че за
подсъдимия липсват каквито и да било данни да е работил през процесния период в
посоченото предприятие. Документите, които подсъдимият е представил в ТП на НОИ
гр. П. всъщност опровергават твърдението, че подсъдимият е работил в
СМИ“Строймашремонт“ към ДФ“Строймашинженеринг“. Опровергават това твърдение и
показанията на свидетеля Р. Т., който свидетелства, че трето лице, заедно със
свидетеля Щ. Щ. са участвали в организирането на сходна схема във връзка със
снабдявването му с документи по образци с невярно съдържание, при която е
направен опит да се докаже, че свидетелят Р. Т. е работил в ДФ„Строймашинженеринг“,
докато в действителност същият никога не е работил там, заради което свидетелят
Р.Т. е бил осъден. От показанията на свидетеля Б. Ц. се установява, че самият
той никога не е работил в СО“Вагоностроене – Инженеринг“, нито в
„Строймашинженеринг“ и в СМИ „Строймашремонт“, а в един момент с изненада е
разбрал, че е работил там и това е станало непосредствено след като ползвал
услугите на офиса на свидетеля Щ. Щ. за снабдяване на свидетеля с документи за
пенсия, като при срещите си със Щ. Щ., последният му казал, че ще остане
доволен и че ще получи пенсия, но всъщност Б. Ц. получил отказ от НОИ да му
бъде отпусната пенсия. Показанията на свидетелите Б. Ц. и Р. Т. категорично
опровергават показанията на свидетеля Щ. Щ., че никога не се е занимавал с
комплектуване на документи за пенсионни преписки и поради това съставляват
основание да не се кредитират показанията на свидетеля Щ. Щ.. Описаната схема
от свидетелите Б. Ц. и Р. Т. дискредитира напълно показанията на свидетеля Щ. Щ.,
поради което съдът не им дава вяра.
От показанията на свидетелката Г. Д. Г. – П. се
установява, че същата не знае нищо за предприятията Стопанско обединение
„Вагоностроене-Инженеринг“, ДФ“Строймашинженеринг“, ДФ“Транстехника“ и
СМИ“Строймашремонт“, че никога не е работила в някое от тях, дори нещо повече,
по времето, през което е отразено във ведомостите на ДФ“Строймашинженеринг“, че
същата е работила в това предприятие, тя е била ученичка и не е работила
никъде, тъй като е била на възраст *** години. Т.е. от изложеното следва
извода, че отразеното в разплащателните ведомости, представени допълнително от
свидетеля Щ. Щ. не само, че не отговаря на действителността, но то е и практически
невъзможно.
От показанията на свидетеля П. П. М. се установява, че
същият не знае нищо за предприятията Стопанско обединение
„Вагоностроене-Инженеринг“, ДФ“Строймашинженеринг“, ДФ“Транстехника“ и
СМИ“Строймашремонт“, че никога не е работил в някое от тях (въпреки, че името
му присъства в посочените разплащателни ведомости, представени от свидетеля Щ. Щ.), което е
удостоверено с доброволно предадените от свидетеля документи, а именно - удостоверение
№*** г., издадено от „Трафел“АД и трудова книжка.
По делото е разпитан свидетелят И. Р., директор на
СО“Вагоностроене – Инженеринг“, което по-късно е преименувано на Стопанско
обединение „Вагоностроене“, който твърди, че е предал трудовата си книжка, съдържаща
автентични печати на предприятието СО“Вагоностроене-Инженеринг“, впоследствие
преименувано на ДФ“Строймашинженеринг“, както и, че всеки друг печат, различен
от положения, е неистински. След извършена съдебно-почеркова експертиза, е
установено, че отпечатъците от печат, положени в трудова книжка №*** на И. Р.,
отразяващи стажа през периода *** г. до *** г. не са идентични с отпечатъците
от печат в трудова книжка №*** г. на К. Д. В., отразяващи стажа в същото
предприятие за периода *** г. – *** г., както и не са идентични с отпечатъците
от печат, положени в удостоверение УП-3 с №*** г., в удостоверение УП-2 с №***
г., в заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325,
ал.1 от КТ №*** г. и трудов договор №*** г., представени в ТП на НОИ от
подсъдимия.
От показанията на свидетелката Ц. К. А. се установява, че
същата никога не е работила в „Строймашинженеринг“, въпреки, че името й фигурира
в разплащателните ведомости, които са предадени допълнително от свидетеля Щ. Щ..
Установено е също така, че в представената от подсъдимия
трудова книжка №*** е вписан номер на паспорт, какъвто никога не е издаван на К.Д.В.,
което се установява от справка от Сектор „БДС“ при ОД на МВР – П.. От
посочената справка се установява, че към датата *** г. лицето К.Д.В., с ЕГН:**********
е притежавал личен паспорт серия * с номер ***, а вписаният номер на паспорт в
трудовата книжка към същата дата е ** *** г.
От писмо изх.№*** г. на ТП на НОИ гр. П., се установява,
че с писмо вх.№*** г. ТП на НОИ гр. К. са уведомени, че липсват данни за
подсъдимия в приетата трудовоправна и разплащателна документация. Същевременно,
от писмо изх.№*** г. на ТП на НОИ гр. П., се установява, че съгласно
приемо-предавателните протоколи за приетата от ООА с. Н., обл. К. на съхранение
трудовоправна и разплащателна документация за периода от *** г. до *** г. няма
липсващи ведомости.
Поради изложеното, съдът намира, че разплащателните
ведомости, които са представени от свидетеля Щ. Щ., не само не доказват
твърдението, че подсъдимият е работил в „Строймашинженеринг“, но, напротив, те категорично
опровергават това твърдение. Не е логично да няма нито един свидетел /с
изключение на свидетеля Щ. Щ., чиито показания настоящият състав на въззивния
съд не кредитира по изложените вече съображения/, който да потвърди, че
наистина е работил заедно с подсъдимия, тъй като периодът, през който се
твърди, че подсъдимият е работил в предприятието е значителен - три години и
половина. От разпитаните по делото свидетели се установява, че нито един от тях
не е работил в това предприятие (а единственият, който е заявил, че е работил – свидетелят
В. М., не познава подсъдимия), въпреки, че
фигурират в разплащателните ведомости на предприятието, предадени допълнително от
свидетеля Щ. Щ.. Именно това обстоятелство, обсъдено в съвкупност с другите
доказетелства, а именно – показанията на свидетелите Р. Т. и Ц. Ц., П. М., Г. Г.,
множеството събрани писмени доказателства, заключенията на изготвените по
делото множество експертизи, водят до категоричния извод, че подсъдимият не е
работил в предприятието „Строймашинженеринг“. Оттук следва да се приемат за
правилни и законосъобразни крайните изводи на районния съд, че подсъдимият е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престапленията по
чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК и на чл.316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК,
като за всяко от тях е наложил на К.В. наказание лишаване от свобода,
съответно, за срок от 4 месеца и 3 месеца и на основание чл.23, ал.1 от НК е
определил и наложил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание измежду двете,
а именно – 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на направеното възражение от защитата, че е
следвало подсъдимият да отговаря не за документи с невярно съдържание, а за
неистински такива, съдът намира следното:
Инкриминираните документи по първото обвинение са с невярно
съдържание, тъй като по делото се установи, че подсъдимият не е работил в
„Строймашремонт“. Подсъдимият съзнателно
се е
ползвал от документите с
невярно съдържание. И
тъй като наказателната отговорност на същия не
се ангажира за съставянето на документтите, а почерковите експертизи отхвърлят версията К.В. сам да ги е съставил, то липсата на оригиналите по делото не превръщат престъплението в
несъставомерно.
За да е
осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл.316, във вр. с чл.308, ал.1 от НК следва подсъдимият съзнателно и с посочената цел /имотна облага/
да се е ползвал от официален документ /независимо дали
преправен или с невярно съдържание/ и от него за самото
съставяне на документа да не може да се търси наказателна отговорност. В
случая всички изброени в диспозитива на обвинителния акт документи са с невярно
съдържание – удостоверение образец УП-30 с изх.№*** г., записано че е издадено
от ДФ“Строймашремонт“, удостоверение № УП-2 с изх.№*** г., записано че е
издадено от ДФ“Строймашинженеринг“ СМИ“Строймашремонт“, заповед за прекратяване
на трудово правоотношение между ДФ“Строймашинженеринг“ СМИ“Строймашремонт“ и К.Д.В.,
както и записи в трудова книжка с номер *** на К.Д.В., изпълнени: на страница
16 последен и предпоследен редове, на страница 17 последен и предпоследен
редове, на страница 18 първи и втори редове и на страница 19 целия изписан
текст. Въпросните документи са ползвани съзнателно от
подсъдимия пред ТП на НОИ гр. П. с цел да бъде прието за установено,
че същият е работил в това предприятие през посочения период и с цел да получи
имотна облага от това, а именно - да му бъде отпусната пенсия.
Настоящата
инстанция не възприема и изложения от защитита довод, че би могло някой колега
на подсъдимия да е подписал заявлението до директора на предприятието да бъде
назначен на работа. На първо място, самият подсъдим не твърди такова нещо. На
следващо място, нелогично е както заявлението, така и трудовият договор да са
били подписани от друго лице, което пък да е имитирало подписа на подсъдимия
през *** г. Обстоятелството, че подсъдимият е представил тези документи се
обяснява с мотивите, с които е обяснил схемата и свидетелят Б. Ц. – че всички
документи, които е получил от хората, които са му комплектували пенсионната
преписка, ги е представил пред съответното териториално поделение на НОИ, без да се задълбочава в изследването им в
детайли, като, въпреки, че е знаел, че не е работил в това предприятие, е
очаквал да получи пенсия в по-голям размер, тъй като е посочил за избираем
период именно периода, в който е заявил, че е работил в „Строймашремонт“.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
не са налице оплакванията във въззивната жалба за неправилност на присъдата.
Така установената от въззивния състав
фактическа обстановка съответства изцяло на
възприетата и от първоинстанционния съд. Основава се на събраните по делото
доказателства въз основа на които, след направен съвкупен анализ, районният съд е установил точно
фактите.
По делото са събрани всички
доказателства, необходими за всестранното му изясняване. В тази насока следва
да се подчертае, че първостепенният
съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в
НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 от НПК, като в мотивите е посочил
установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си
изводи. Изложил е и съображенията си по отношение на доказателствения материал и неговата относимост към
решаването на делото по същество, както
и
част от противоречията,
като направените
крайни
правни изводи
са правилни.
Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира,
че по делото е
установено по несъмнен начин, че подсъдимият К. В.
е извършил престъпленията,
за които е обвинен, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема
от контролната инстанция, с допълненията, описани по-горе в мотивите по настоящата
присъда.
При така изяснената фактическа
обстановка, районният съд е
направил обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството на деянията, правната им квалификация и вида и размера на
наказанията.
Квалификацията на извършените от
подсъдимия
престъпления е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен
съд не намира основания за отменяне или изменение на обжалваната присъда.
При определяне на наказанията, районният съд правилно е приел, че на подсъдимия
следва да се наложи минимално наказание лишаване от своода и за двете деяния,
на основание чл.23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание
измежду така наложените за двете деяния и е постановил изпълнението на това
наказание от 4 месеца лишаване от свобода да бъде отложено за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Така определеното общо
най-тежко наказание
според въззивната инстанция не се явява несправедливо, напротив, то е
към минимума, предвиден в закона.
Правилна и законосъобразна
е присъдата на Пернишкия районен съд и
в частта, с която се е произнесъл по разноските.
Изложените съображения налагат извода,
че обжалваната присъда
е обоснована, законосъобразна,
постановена при
спазване на процесуалните правила и наложеното наказание е справедливо, поради
което липсват основания за негйното
изменение или отменяне.
Като взе предвид изложеното,
Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
Потвърждава присъда №10 от 03.02.2020 г., постановена по НОХД № 01255/2019 г. по описа на Районен съд - Перник.
Решението не подлежи на жалба и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.