О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
01.03.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ
граждански състав
На 01 март 2018г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 65 по описа за 2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими,
относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне до разпит поискания
от ответника свидетел Мартина Тихомирова Станкова при режим на довеждане.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да
е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е установителен
иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.
Ищцата твърди в исковата си молба, че
ответникът и бил длъжник, като вземането срещу него произтичало от факта, че ответникът
без правно основание обитавал притежаван от ищцата недвижим имот (двуетажна
сграда със застроена площ от 62 кв.м. и РЗП 124 кв.м., построена в дворно място
с площ от 1 225 кв.м., представляващо УПИ - I - 172 в кв. 8 по плана на с.
Ракитница, общ. Стара Загора), както и от факта, че преди ищцата същият имот е
бил обитаван от родителите на ответника.
С нотариална покана рег. № 3968 от
01.06.2017 г., т. 2, акт 2, на Нотариус Радка Богданова, рег. № 435 на
Нотариалната камара (връчена на длъжника на 05.06.2017 г.) ищцата в настоящото
производство поканила ответника да освободи притежавания от нея недвижим имот и
да й заплати стойността на консумативи за имота за предходен период
(изразходвана вода за периода от 01.11.2015 г. до 27.05.2017 г., на стойност
49,36 лв.), които следвало да бъдат заплатени от майката на длъжника (към
настоящия момент покойница), но са били заплатени от ищцата, в качеството й на
настоящ собственик на имота. Преди ищцата, същият недвижим имот е бил обитаван
от родителите на ответника (към настоящия момент покойници), въз основа на
притежавано от тях вещно право на ползване. Съответно те (а след смъртта им
техният син, който е приел наследството и който е обитавал имота без правно
основание) са били задължени да заплащат консумативните разноски за същия имот
(подробно описан в посочената по-горе нотариална покана) за времето, през което
го били ползвали.
В Констативен протокол Акт № 24, т.
II, рег. № 4583/20.06.2017 г., заверен от Нотариус Радка Богданова, рег. № 435
на Нотариалната камара, ответникът се е задължил да изплати претендираната от ищцата
сума в срок до 01.07.2017 г., но не бил сторил това.
Тъй като дължимата сума не била
върната на съответния й падеж, ищцата поискала и по реда на чл.410 ГПК е била
издадена заповед за изпълнение, по ч.гр.д. № 6003/2017 г. по описа на Районен
съд – гр. Стара Загора (за сумата от 49,36 лева, представляващи дължима от
ответника сума за изразходвана вода в горепосочения недвижим имот за периода от
01.11.2015 г. до 27.05.2017 г., както и за разноски по делото в размер 325
лева).
По горепосоченото частно гражданско
дело постъпило възражение от ответника, поради което в законоустановения срок
предявява настоящия иск.
Във възражението се заявявало от една
страна, че на длъжника не му било ясно от какво произтичало вземането, както и
падежа и основанието за плащане. От друга страна, още на следващия ред в същото
възражение длъжникът заявява, че всички негови отношения с ищцата били уредени
преди образуване на заповедното производство, за което му била издадена и
разписка. Второто изявление на ответника очевидно било в пряко противоречие с
първото. Не било вярно, че длъжникът не знаел какво дължи, от една страна
защото това, което дължал, се установявало с писмени доказателства, подписани
от двете страни, а от друга страна, защото той наистина заплатил на ищцата
горепосочената сума, за което наистина имал издадена разписка от 27.10.2017 г.,
в която, освен другите суми, които били заплатени на ищцата, фигурирала и
сумата от 49,00 лева, заплатени за „вода”.
Във възражението се заявявало от
длъжника , че той не дължал разноски за производството, защото не бил дал повод
за завеждането му. Това също не било вярно, тъй като ищцата в настоящото
производство била инициирала заповедното производство (по което е образувано
ч.гр.д.№ 6003/2017 г. по описа на СтРС), със Заявление по чл.410 ГПК с вх. №
29054 от 26.10.2017 г., а ответникът й е изплатил няколко дължими суми, между
които и процесната на 27.10.2017 г., което било видно от датата върху
разписката, подписана от двете страни. Следователно, към момента на образуване
на заповедното производство ответникът дължал процесната сума (която е била
ликвидна и изискуема), не я бил изплатил и ищцата имала пълно право да я търси
по установения от закона ред т.е. ответникът с действията си (или по-точно с
бездействието си да плати на 01.07.2017 г.) е станал причина за завеждане на
заповедното производство и възражението му, че не дължал разноски било изцяло
неоснователно и недоказано.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че към 26.10.2017 г.
(датата на която е депозирано в съда заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) ищцата е имала вземане към ответника сумата в размер на 49,36 лева,
представляващи дължима от ответника сума за изразходвана вода в горепосочения в
настоящата искова молба недвижим имот, за периода от 01.11.2015 г. до
27.05.2017 г., както и има вземане за разноски в заповедното производство в
размер 325 лева. Претендира направените в настоящото производство разноски.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника И.М.Н.,
в който счита предявения иск за недопустим, оспорва същия като неоснователен.
Твърди, че по ч.гр.д. № 6003/2017 г.
на Районен съд – гр. Стара Загора била издадена срещу него Заповед за
изпълнение за парично вземане, неуточнено по период и основание. Ответникът
подал възражение, тъй като за всички предявени от ищцата суми, независимо, че
също не били уточнени от нея по периоди, а някои и по основание са били заплатени.
За плащането ищцата, собственоръчно и в присъствието на свидетел написа
разписка за всички суми, които смяташе, че ответникът й дължал. Тъй като между тях
- той като наследник на майка му и ищцата имали заведено дело (гр.д. № 1638/16
г. СЗРС), което в момента се обжалвало от ищцата касационно, ответникът бил
внимателен и искал пред свидетел да му подпише разписка за всичко, което според
нея й дължал, независимо дали в действителност й дължал. Дълго време не успявал
да намери ищцата, за да му подпишела документ и накрая се принудил да търси със
съдействие от кмета на с. Ракитница. Ищцата не се отзовала веднага на молбата,
отправена й от кметството да се яви. Впоследствие ответникът разбрал, че
поведението й е било умишлено и целенасочено - с оглед подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение за минимална сума и адвокатско възнаграждение
в пъти по-голямо. Товаренето му с разноски било с цел принудително изпълнение
върху имотите му. Нито той, нито майка му били молили ищцата да заплаща техни
сметки. От друга страна в производството по гр.д. № 1638/16 г. ищцата твърдяла,
че била във владение на имота, за който сега твърди, че платила консумативи.
Съобразно съдебната практика: с оглед
на спецификата на производството по предявения иск на кредитора - заявител е
заповедното производство след издадена заповед за изпълнение и възражение на
длъжника по оспорване на вземането, предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 във
връзка чл. 415 ГПК бил положителен установителен иск за съществуване на
вземането. В исковата молба се признавало, че „ аз наистина съм заплатил на
ищцата горепосочената сума, за което наистина има издадена разписка от
27.10.2017г..." Съгласно ТР 4/2013 г.: Ако кредиторът е получил изпълнение
на вземането, по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението
и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за
съществуване на вземането е отпаднал. Правният интерес от установяването на
вземането срещу длъжника бил абсолютна процесуална предпоставка и ако същата не
била налице предявеният установителен иск бил недопустим.
Освен горното следва да е налице и
идентичност между заповедното и исковото производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът
трябвало да може да формирал виждане кое вземане се претендирало, с каква
давност е то и за какъв период се отнасяло, за да можел да прецени оспорва ли
го или не. Вземането трябвало да бъде индивидуализирано по начин, който да
позволявало и извършването на проверка, целяща да установи, дали заявителят по
заповедното производство предявявал иск за същото вземане. В случая това
категорично не можело да се направи.
Моли съда да прекрати производството,
алтернативно да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът не бил дал повод, както за
иницииране на заповедно производство, така и за настоящото, предвид което
счита, че не дължи разноски за двете производства.
От изложените в исковата молба обстоятелства
се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен
по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6003/2017г. по
описа на Старозагорски районен съд, съществува. Ищецът носи доказателствена
тежест относно твърденията в исковата молба за наличието на каузално
правоотношение и изпълнението на задълженията си по същото.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: нотариална покана рег.№ 3968 от 01.06.2017 г.,
констативен протокол акт. № 24, том № II, рег. № 4538/20.06.2017 г., нотариален
акт № 74, том IV, рег.№ 7285, дело № 572 от 08.12.2005 г., удостоверение за
наследници изх. № 039 от 17.03.2016 г., нотариален акт № 93, том VIII, рег.№
6544, дело № 617 от 2013 г., разписка от 27.10.2017 г.
ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 6003/2017 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса, пълномощно
на адвокат И.Г.З. и на адвокат Милена Петрова Стоянова.
ДОПУСКА
като
свидетел по делото МАРТИНА
ТИХОМИРОВА СТАНКОВА при режим на довеждане.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на
неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 20.03.2018г., от 09.55ч., за която
дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: