М О Т И В И
относно
Присъда № 39 от 10.03.2016г. постановена по НОХД №861/2015г.
по описа на Бургаски окръжен съд
Бургаска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.А.М.
род. на ***г***, българин, българско
гражданство, неженен, осъждан, средно образование, месторабота: безработен,
пост. адрес: с.***,ЕГН: ********** за извършено
перстъпление по чл.124 ал.1 предл.първо чл.128 ал.1 и ал.2 от НК. ,за това,че на 12.04.2014г., около 20.00
часа, пред кафе-магазин в с.***, собственост на Н. Ш., по непредпазливост
причинил смъртта на С.Е.С., ЕГН ********** ***, настъпила на 09.05.2014г.,
вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, изразяваща се в
двукратно блъскане в земята, с което предизвикал тежка черепно-мозъчна травма,
представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота-
престъпление по чл.124 ал.1 предл. първо вр. чл.128, ал.1 и ал.2 от НК.
Съдебното
производство се проведе по реда на чл.371 т.1 от НПК. Част от доказателствата, а
именно свидетелските показания на гражданските ищци и частни обвинители - св.Х.С.,Ф.С.,Н.А. и Р.Е., на св.И.И.,св.Х.Е.и вещото лице К. К.К. след изразено
съгласие на страните, одобрено от съда бяха приети и приобщени с определение към доказателствения материал
на основание чл.283 НПК, като съдът постанови,е същите ще се ползват при
постановяване на присъдата.
В съдебно заседание обвинението поддържа обвинението. Счита същото за доказано по категоричен начин. Предлага
наказанието да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства,а именно да се наложи
наказание лишаване от свобода в размер на шест години, което да бъде изтърпяно
в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим.Предлага да
се уважат изцяло предявените граждански искове като основателни.
Частните обвинители и граждански ищци молят съда да наложи
максимално предвиденото наказание на подсъдимия, което да изтърпи ефективно.
Защитата пледира, че
инкриминираното престъпление е извършено при условията на случайно деяние и
пледират за оправдателна присъда. Сочат, че липсва умисъл у подсъдимия
при изблъскването и изваждането на пострадалия от заведението и
последвалото падане, същия не е
целял настъпването на тежка телесна
повреда за постр.С.. Алтернативно молят ако съда признае
подс.М. за виновен да определи наказанието пир
условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК,т.е. при
наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като наложи
наказание пробация.
В последната си дума подсъдимият не се признава за виновен. Изразява съжаление за настъпилата смърт на пострадалия, като сочи, че
не е желаел този резултат. Моли за наказание различно
от затвор.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
М.А.М. е роден на ***г***,
българин, българско гражданство, неженен, осъждан, средно образование,
безработен, пост. адрес: с.***,ЕГН: **********.
.Същият е осъждан по НОХД №449/2012г. по описа на РС-Айтос за извършено престъпление по чл.343б
ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца ,изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.
Присъдата е влязла в сила на 30.10.2012г.. Със
Споразумение по НОХД №323/2013г.от 05.08.3013г.по описа на РС-Айтос, на
основание чл.343 б ал.2 вр.ал.1, вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НПК са му наложени пробационни мерки. Наказанието влязло в сила на 05.08.2013г. Деянието
по настоящото обвинение е извършено на 12.04.2014г. , т.е.
преди да е изтекъл определения му изпитателен срок по предходното осъждане.
Настоящото престъпление по непредпазливост е извършено в
изпитателния срок по предходна осъдителна присъда.
Съдът след като се запозна с доказателствения
материал по делото, установи следната фактическа обстановка:
Св.Н. Ш. стопанисвал чрез фирмата си
кафе-бар и магазин, находящ се в с.***. Двете помещения били свързани помежду си, като пред заведението
имало бетонна площадка. Към фасадата на сградата била монтирана външна
видеокамера, насочена към входа на кафе-бара и извършваща видеозапис.
На 12.04.2014г. към 17.00ч.-18.00ч., св.Ш. бил в
кафето, където обслужвал клиенти, когато в заведението пристигнали св.Р.Е. и подс.М.М., като малко след това към тях се присъединил и
св. Е.И., с прякор
„Ч.“. Тримата си поръчали алкохол и салата и започнали да говорят
помежду си. На съседна маса бил седнал и св.М.М..
След време св.Р.Е.
си тръгнал, като малко след това в заведението влязъл
пострадалия С.С. /баща на св.Р.Е./, който видимо бил употребил алкохол и който
седнал на масата при подсъдимия. Подсъдимият много го уважавал
, тъй като бил баща на приятеля му св.Р.Е., който преди малко си тръгнал
и решил да го почерпи една ракия, после още една. След като
си говорили известно време, при което разговора протичал нормално, около 20.00 ч,
между постр.С. и подс .М.М. възникнало
пререкание, изразяващо се в подхвърляне на реплики от страна на постр.С. към М.М., че последния не присъствал на погребението на баща
си (който се обесил наскоро),че баща му се обесил заради него и майка му, както
и отправяне на нецензурни думи (псувни) към подсъдимия. От
своя страна подс.М.М. в резултат на отправените
обвинения от С. касаещи наскоро починалия му баща се изнервил, като
неколкократно помолил постр.С. да спре да говори за баща му, защото много го боли по този
въпрос и да става и да се прибира в дома си. Пострадалият С.
обаче категорично отказвал до си тръгне доброволно и продължавал да псува
подсъдимия. Пререканията между двамата били възприети и от св.Ш. който
решил да види какво става.
Около
20.00 ч., подс.М.М. не
издържал на продължаващите нападки и псувни на постр.С. отправени
към него , станал от масата, вдигнал постр.С. от
стола, хванал го под мишница и предприел спрямо него принудително
изваждане навън от заведението, с което
безспорно му е причинил болка. При избутването от заведението
постр.С. бил с гръб към входната врата на заведението. Целта на
подсъдимият била да изкара принудително извън заведението пострадалия, за да не
слуша повече упреците и псувните отправени към него от пострадалия и пред
другите хора намиращи се в заведението.
Именно при отварянето на вратата на
заведението, която има механизъм за самостоятелно връщане ,
при това положение опитвайки се пак да отвори вратата с едната ръка,
подсъдимият допуснал пострадалия да
падне от собствен ръст, като долната
част на тялото /краката/ на постр.С. останали в
заведението, а главата и торса върху бетонната площадка пред заведението.
Именно това падане от собствен ръст на пострадалия е довело до ударът на
главата му в бетонната повърхност пред заведението и причиняване на тежката
черепно мозъчна травма, която впоследствие става причина за настъпване на
смъртта на С.. Следва да се отчете, че и двамата са били употребили
алкохол и са нямали адекватни и стабилни движения, което е способствало за
падането на пострадалия. Безспорно е, че подсъдимият не е целял причиняване на тежката телесна
повреда на пострадалия, а единствено е целял чрез избутване и дърпане да извади
пострадалия от заведението, с които си физически действия върху тялото на
пострадалия му е причинил лека телесна
повреда. След това първоначално падане от постр.С. същият се изправил в седнал стоеж, като продължавал да
псува подсъдимия. Подсъдимият, за да изкара изцяло пострадалия от
заведението и да изпълни целта си да преустанови нападките и ругатните по негов адрес го хванал с двете си ръце , както е бил в седнало положение и го е преместил
изцяло навън пред вратата на заведението. След това преместване вече С. от
седнал стоеж е паднал назад, без някой да му е предал
ускорение и да го е блъснал да падне. Липсват доказателства по делото, както посочи
и съдебния медик по СМЕ, че му е
предадено някакво ускорение при повторното падане от седнал стоеж , което
предопределя извод, че поради опияненото си състояние и невъзможност да пази равновесие и
контролира движенията си, С. сам е паднал на земята от седнало положение. Но телесното увреждане безспорно е получено при първото падане от
собствен ръст, както посочи и вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
която съдът кредитира изцяло като компетентна и обоснована. Безспорно по
делото се установи, че след като пострадалия С. е лежал вече на земята подсъдимият
провокиран от продължаващите псувни от страна на пострадалия го е ритнал
няколко пъти в областта на крака, за което е бил възпрепятстван от св.Ш.. След това, подсъдимият е тръгнал да се
прибира в заведението, когато св.Ш. го
уведомил, че постр.С. си е глътнал езика. При което подс.М. веднага предприема действия по изкарването на езика му, като
през цялото време докато дойде линейката след около час той държал пръста си в
устата на постр.С., за да предотврати евентуално ново поглъщане на езика.
Подсъдимият подлага под главата на С. и кърпа, за да не лежи на твърдо главата
му и да абсорбира
кръвта му. След като идва линейката се констатира, че същия е
жив, има изтекла кръв около главата му. Подсъдимият
лично участва в преместването му с носилката в линейката на Спешна помощ.
В този смисъл подсъдимият полага необходимите усилия и грижи да окаже дължима помощ на
пострадалия..
В този момент от
заведението излезли и останалите свидетели - М.М. и Е.И., които забелязали, че
главата на постр.С. е в кръв, като св.Ш. се обадил на Национален спешен телефон „112“, за да извика
линейка, както и на св.Р.Е., син на постр.С., на който също предал какво се е
случило.
Св.Р.Е. се обадил на
децата си - св.Х.И. и св.И.И., които отишли
веднага до заведението на св.Ш.. Докато изчаквали
пристигането на линейката, постр.С. казал на
св.Х.И. и св.И.И., негови внуци, че побоя над него е
бил извършен от подс.М.М.с думите „Тоя мръсник ме удари“, визирайки именно
подсъдимия.
След
пристигането на медицинския екип в 20.43ч., св.Г. А.-медицински фелдшер към ФСМП към Община Руен, след извършения на
място медицински преглед на постр.С. установила
рана и хематом на задната странична част
на главата и кървене от лявото ухо, което според св.А. е признак за възможно
счупване на основата на черепа, което наложило незабавно транспортиране на
постр.С. *** АД.
От
показанията на св.Х.
Е., приобщени по реда на чл.283 от НПК се установява, че
след инцидента постр.М.М., отишъл около 21.30 ч. при него, като по време на
разговора помежду им М. се разплакал, като на въпроса на св.Е. за какво плаче,
подсъдимия отговорил, че сигурно ще влиза в Затвора, но не отговорил за какво. На св.Е. му направило впечатление, че по
десния ръкав на блузата, с която бил облечен подс.М.М. имало кръв. Впоследствие, с протокол за
доброволно предаване от 14.04.2014г. (л.21 от
ДП) подс.М.М. предал на разследващия орган блузата, с
която бил облечен в деня на произшествието.
От своя страна, с Протокол
за доброволно предаване от 13.04.2014г. (л.19-л.20 от
ДП), св.Н.Ш. предал на разследващия орган
видеозапис от външна видеокамера, монтирана на фасадата на заведението и
магазина на св.Н. Ш., записан върху
магнитен носител „СD-R 700 МВ“, марка „Оmega“ (плик-джоб на л.128 от ДП), предявен по надлежния ред в съдебно заседание на
вещо лице П. и св.Ш., чрез възпроизвеждане съдържанието на магнитния носител..
След приемането на постр.С.
в болничното заведение, при извършените медицински изследвания и манипулации,
се установила тежка черепно-мозъчна травма (ТЧМТ) на постр.С., което наложило
извършването на оперативна интервенция на черепа и мозъка, отразено в Епикриза
към ИЗ № 9241 и оперативен протокол № 79/13.04.2014г. на
постр.С. (л.105-л.106 от ДП), за евакуация на образувания хематом
от ТЧМТ,
След отстраняването на
хематома, на 21.04.2015г. постр.С. бил изписан,
като същия бил настанен в дома на дъщеря си - св.Ф.С..
Около 07.05.2014г.,
състоянието на постр.С. се влошило, като св.Ф.С. и св.Н.А. извикали медицински екип,
след което постр.С. бил приет отново за лечение в
„МБАЛ-Бургас“. След извършване на втора оперативна
интервенция, състоянието на постр.С. продължавало
да се влошава, като на 09.05.2014г. същия починал.
В деня на настъпилата смърт
на постр.С.С. - 09.05.2014г., бил извършен
оглед и аутопсия на трупа на постр.С.Е.С. /л.38-л.40, Л.72-Л.74/, като видно от
него се установяват: „П-образен оперативен шев в ляво странично, трепанация на
черепа, състояние след тежка черепно-мозъчна травма - контузионни огнища на
мозъка (стари), хигром влязо, остатъци от субдурален кръвоизлив ляво, мозъчен
оток, цикатрик от прекаран инфорт на сърцето, дребни хеморагични инфаркти на
белите дробове с гноен бронхит, остър кръвен застой, тъмна течна кръв и др.
От
назначената и изготвена и изслушана по делото „Съдебномедицинска експертиза“ № 110/2014г. на д-р К.Я. - ординатор в Отделение „Съдебна
медицина“ при „МБАЛ-Бургас“ АД (л.72-л.74), е видно, че непосредствена причина
за смъртта на С.Е.С. е черепно-мозъчната травма, причинена от действието на
твърди тъпи предмети.
От заключението на вещото лице-експерт по
назначената и изслушана по делото „Допълнителна съдебномедицинска експертиза“ № 188/2015г. по писмени данни на д-р К.Я. - ординатор в Отделение „Съдебна
медицина“ при „МБАЛ-Бургас“ АД (л.98-л.102), е видно, че при инцидента на
12.04.2015г. постр.С.С., последния е получил тежка черепно-мозъчна травма по
механизма на падане на задната част на главата, като според вещото лице няма
данни, които да доказват дали това падане е станало с предварително придадено
ускорение, като според вещото лице липсват данни за това - травми в предната
част на главата и тялото. Вещото лице сочи, че при инцидента пострадалия е получил тежка черепно-мозъчна
травма по механизма на падане на задната
част на главта от собствен ръст. Медицинският експерт посочи в съдебно
заседание ,че поддържа изложените в основната и допълнителна СМЕ констатации
като допълни, че от действия като принудително хващане и издърпване под мишница
или за яката е възможно да се причини болка на човек, без да има налични
обективни външни белези по тялото. Причиняването на болка представлява лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.2 от НК.
Вещото лице, предвид морфологията на
уврежданията на мозъка и тяхната еволюция, определя механизмът на получаване на
телесното увреждане, като сочи, че първоначално е възможно да са причинени само
увреждания с характер на причинена болка
при дърпането на пострадалия, за да бъде изведен принудително от
заведението , но впоследствие след първоначалното падане на пострадалия от собствен ръст, настъпва телесна повреда
като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота - тежка телесна повреда,
по смисъла на чл.128, ал.2 от НК. Вещото лице - експерт
приема категорично, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между получената на 12.04.2014г.
тежка черепно-мозъчна травма и последвалата на
09.05.2014г. смърт на постр.С.С..
От извършената „Съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства“ (л.129-л.131
от ДП) е видно, че по иззетите при огледа на местопроизшествие отривки от
бетонна площадка пред кафето и по предадената от подс.М.М. памучна
блуза се доказват просурквания от човешка кръв, като вещото лице не може да
определи кръвно-групова принадлежност поради липса на количество и подходящ
материал.
Първоначалната съдебно-техническа експертиза обективирана в
Протокол №69/06.03.2015г. и изслушана в съдебно
заседание с вещо лице Н.П. не бе
кредитирана от съда, тъй като същата е непълна, неясна и по никакъв начин не допринася за
изясняване на обективната истина с прилагане на специални технически знания. Експертът просто е посочил какво субективно е възприел от записа от
електронния носител-диск и го е визуализирал в приложен снимков материал.
От заключението на вещото лице по „Повторна
съдебна техническа експертиза“ (л.117-л.127 от ДП), на
видеозапис от външна видеокамера, монтирана на фасадата на заведението и
магазина на св.Н. Ш. , записан върху магнитен носител „СD-R.
700 МВ“, марка „Оmega“, се установява, че при изследване на вещественото
доказателство не се установяват данни за манипулиране на записите, като в тази
част съдът кредитира експертизата. В останала част относно описаните
лични субективни възприятия на вещото лице съдът не ги кредитира, тъй като
констатациите направени от
вещото лице възпроизвеждат негови субективни възприятия .
Свидетелят Ш. е пряк очевидец
и свидетел на инцидента по причиняване на телесното увреждане на пострадалия.
Показанията му са последователни, логични, безпристрастни и
обективни, като съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът при формиране на фактическите си
изводи кредитира изцяло показанията на св.Н. Ш. дадени
в хода на съдебното следствие. Констатираните
противоречия с показанията му дадени по ДП пред разследващия орган, които бяха
приобщени по реда на чл.281 ал.5 от НПК и показанията му дадени пред съдия от
БОС съдът счете за несъществени, още повече, че неяснотите бяха преодолени след
прочитането им. Същият подробно описа в показанията си механизма и
последователността на паданията на пострадалия, подробно описа действията и
поведението на подсъдимия в този период, като именно от неговите показания
съдът по-надолу прави и правния си извод, че М. е целял единствено и само да
изкара от заведението пострадалия, дори прилагайки принудителни действия по
прихващане под мишница и избутване на пострадалия навън, а не е целял да му
причини тежка телесна повреда. Но за съставомерността на деянието в настоящия
случай за съда е от значение единствено вида и механизма на умишлено нанесената
телесна повреда довела до причиняване на смърт по непредпазливост, а тя
категорично е умишлено нанесената лека телесна повреда, изразяваща се в
причинена болка в раменната и подмишнична част на тялото на пострадалия С. в
резултат на предприетото принудително извеждане от заведението от страна на
подсъдимия.
Св.М. присъствал в заведението на
инкриминираната дата също потвърди, че е чул упреци отправени от пострадалия във връзка със смъртта на бащата
на подсъдимия, като е дочул пострадалия да казва на М. “ Не дойде на баща си на
погребението“.Възприел е как М. е предприел действия по изкарване на С. от
заведението, но няма преки наблюдения какво е станало навън. Съдът
констатира противоречие в показанията му дадени в хода на ДП и пред съда
относно начина на извеждане на пострадалия от заведението, дали подсъдимият го
е хванал за блузата или под мишница. В този смисъл на основание чл.281
ал.4 от НПК бяха прочетени и приобщени показанията му към доказателствения
материал, но съдът при формиране на фактическите си и правни изводи кредитира показанията дадени в хода на
съдебното следствие, а именно, че С. е бил изведен хванат под мишница и за
рамото. Това потвърди и св.М., като категорично заяви,
че е било точно така, както казва пред съда. Съдът кредитира показанията на св.М.,
че пострадалия е бил хванат под мишница и изведен от заведението, а не за врата
първо защото това е по-достоверен и логичен вариант и второ този способ
съответства на обясненията и на самия подсъдим, които са също годно
доказателство и които съдът в тази им част
кредитира. От друга страна съдът взе предвид пияното
състояние на пострадалия и обективната невъзможност за стабилна походка в това
положение, като е необходимо по стабилно захващане за тялото, каквото е
държането под мишница. Другият способ - хванат само за
врата човек в такова положение трудно би могъл да се предвижва и то с гръб към
вратата.
Св.Е.И. твърди, че е видял
как пострадалият С. е бил изведен от заведението от подсъдимия. След като е излязъл видял, че бай С. лежал на земята, до главата му
имало кръв, а подсъдимия М. държал пръста на ръката си в устата на бай С. тъй
като си бил глътнал езика.
Св.Х.Р.И. и И.Р.И. /внуци на пострадалия/,
чиито показания бяха приобщени по реда на чл.283 от НПК пристигнали след
инцидента твърдят, че заварили на място дядо си, легнал на земята пред заведението.Около главата
му имало кръв, подсъдимият стоял клекнал
до него и не му давал да мърда,за да не се усложни състоянието му докато дойде
линейката.Сочат, че дядо им бил доста
пиян, казал им обаче, че
подсъдимият М. го е ударил.
Св. Р.Е.- частен обвинител и граждански ищец, чиито показания бяха приобщени по реда на чл.283 от НПК, пристигнал веднага след инцидента, като преди това описва как с подсъдимия са
отишли заедно в заведението на св.Ш., след което си тръгнал. Впоследствие
му се обадили, че баща му е пострадал
и той веднага пристигнал на местопроизшествието.
Свидетелите-частни обвинители и граждански
ищци-Н.И.А.,Ф.С. С.,Х.Х. С., чиито
показания също бяха приобщени по реда на чл.283 от НПК, сочат, че пострадалия
ги уведомил, че подсъдимия М. го изкарал от заведеието на Н.Ш. и го съборил на
земята и го блъскал. Св.Х.С. твърди, че действително преди
този случай, нейния съпруг - пострадалия е обвинявал подсъдимия за смъртта на
баща му.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
От събрания по делото
доказателствен материал преценен поотделно и в неговата съвкупност се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че от
обективна страна подс.М.М.
е осъществил изпълнителното деяние на „причиняване на смърт по
непредпазливост" на пострадалия С.Е.С., вследствие на умишлено нанесена
лека телесна повреда, изразяваща се в причинена болка, в резултат на прихващане под
мишница, бутане и принудително изваждане на пострадалия С. извън търговския
обект, довело до неговото падане върху бетонова
площадка пред заведението, в резултат на което възникнали по–тежки усложнения,
а именно тежка черепно-мозъчна травма,
довела до смъртта на С., с което от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.124 ал.1 предложение трето от НК, вр.чл.130 ал.2 НК.
Непредпазливото
причиняване на смърт на едно лице по чл.124 ал.1 от НК във всички случи следва
да се осъществи в резултат на една от трите вида телесни повреди. От изключително решаващо
положение в конкретния случай е да се установи какъв е характера, механизма и резултата от външното
въздействие на дееца върху пострадалото лице, от което въздействие е настъпила смъртта по непредпазливост.
Този резултат трябва да настъпи като пряка последица от
умишлено причиняване на някое от телесните увреждания предвидени в чл.128, чл.129 и чл.130 от НК. С оглед на
това с установяването на признаците на телесната повреда като пряк
резултат на умишлено виновно поведение ще се определи и квалификацията на
деянието. Ако от умишлено причиненото по-леко по вид увреждане, както е в конкретния случай впоследствие настъпят по-тежки
усложнения и смърт , които деецът нито е желаел, нито е допускал, отговорността за непредпазливо последвалата смърт по
чл.124 ал.1 НК ще се квалифицира във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, а по тежките увреждания /в случая
настъпилата тежка телесна повреда/ и смъртта са настъпили по непредпазливост.
Неправилно е да се приеме, че
когато деецът е причинил съзнателно по-леко по вид телесно увреждане да понесе
отговорност при настъпване на смъртта по непредпазливост за по-тежкото
увреждане, което той умишлено не е причинил. Ако за
причиняването на телесното увреждане има значение най-тежкото увреждане, то за деянието по чл.124 ал.1 НК е
необходимо да се установи непредпазливото причиняване на смъртта на едно лице
от какъв вид увреждане деецът съзнателно е причинил. Щом
като крайният вредоносен резултат може да настъпи от различен вид увреждания, изключено е да се изхожда категорично само
от най-тежкия резултат на телесното увреждане, т.е смъртта може да бъде причинена и от умишлено нанесена лека
телесна повреда. В този смисъл са: Решение №8 от 20.03.1990г. по
н.д.№85/89г. на ОСНК на Върховен съд, Решение №452/17.09.1990г. по
н.д.№516/90г., на второ н.о., Решение №82/01.07.2015г. на
ВКС по н.д.№2025/2014г.,трето н.о.. В конкретния случай непредпазливото
причиняване на смъртта според настоящия съдебен състав е свързано с
първоначално умишлено нанесена лека телесна повреда, изразяваща се в причинена болка, след което по непредпазливост е
причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно мозъчна травма, която е в причинноследствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат. За да носи подсъдимият отговорност за по-тежко
телесно увреждане, каквото е обвинението за причинена тежка телесна повреда, изразена в черепно –мозъчна травма, необходимо е да се докаже,че той съзнателно
и умишлено е причинил тази тежка телесна повреда и е целял нейното настъпване с
действията си. Доказателства в тази насока по делото не бяха
събрани за наличие на умишлено причиняване на черепно мозъчна травма на
пострадалия С. от подсъдимия. Не се установи по несъмнен и категоричен начин, че той е искал и целял именно настъпването
на този вредоносен резултат-тежка телесна повреда, изразяваща се в ЧМТ. Неправилно е да се
приеме, че когато подсъдимият е
причинил умишлено само по-леко по вид увреждане, трябва да понесе отговорност
за настъпване на смърт по непредпазливост за настъпилото по-тежко увреждане,
което той безспорно умишлено не е извършил. За деянието по чл.124 от НК
е необходимо да се установи
непредпазливото причиняване на смъртта на лицето от какъв вид
съзнателно увреждане е причинено. В настоящия случай само
леката телесна повреда е причинена умишлено, а тежката телесна повреда и смъртта са настъпили по
непредпазливост. Подсъдимият не е целял
и желаел настъпването на тежката телесна повреда и смъртта на пострадалия, а само е искал да го
изкара насила от заведението на св.Ш., като
за целта е извършил действия по прихващане под мишница на пострадалия и
избутването му навън, с което
му е причинил болка. Безспорно поетия от пострадалия алкохол
и видимо пияното му състояние също имат отношение към падането му, защото той
по лесно е загубил равновесие и не е могъл да контролира движенията си. Доказа се също, че
едноврменно двама души не могат да преминат през вратата, освен в странично положение, което целенасочено поведение от страна на
постарадалия и подсъдимия предвид
употребения от двамата алкохол е било
обективно невъзможно да се случи. Именно при преминаването през прага на
вратата, в момента, когато подсъдимия се опитва да отвори вратата с едната
ръка пострадалия
С. пада от собствен ръст, като
долните му крайници остават вътре в заведението, а от кръста нагоре е лежал пред заведението. Именно това е момента
според вещото лице изготвил съдебно-медицинската експертиза, в който пострадалия получава тежката
черепно-мозъчна травма.
Въпреки удара на главата му в земята, С. се изправил в седнал стоеж, като продължавал да псува подсъдимия, след което подсъдимия за да изкара изцяло
пострадалия от заведението, го е преместил с двете си ръце ицзяло навън пред
вратата на заведението. След това преместване С. е паднал назад но не от
собствен ръст , а от седнало положение и без да му е придадено
ускорение от някого, т.е. той не е бил съборен
и блъскан от подсъдимия.След което му е оказана първа помощ от подсъдимия М., изкарал му е езика и е стоял един час с
пръст в устата на пострадалия, докато
дойде Спешна помощ, за да не си го глътне отново. Всички тези
обективни действия на подсъдимия говорят, че
същия не е искал и целял настъпването на тежката телесна повреда. От показанията на св.Ш. дадени пред
настоящия съдебен състав, както и
от приобщения към доказателствения материал запис от охранителна камера на
заведението –електронно доказателство се
установява по безспорен начин механизма
на настъпване на увреждането на пострадалия С.. Подсъдимият е ритнал няколко
пъти пострадалия, но в областта на крака, след падането на С., тъй като той продължавал да псува
подсъдимия. Според вещото лице по СМЕ обаче липсват белези по
предната част на тялото, които да
сочат на някакви телесни увреждания от удари. Възприятията от визуализирания електрон носител пред
съдебния състав са непосредствени и преки , при липса на данни за манипулацията му
съгласно изслушаната повторна СТЕ, съдът дава кредит на това веществено
доказателствено средство, въз основа на което може да се правят
годни фактически и правни изводи. Съдът
отчита също, че подсъдимият е с
изключително слабо физическо телосложение, също под влияние на алкохол, поради което при тези два фактора- слаба телесна физиология и употребено
количество алкохол му е било трудно да придържа
пострадалия, също в нетрезво състояние
и с липса на координирани движения и възможност за равновесие, което е довело и до изпускането и падането
му на земята при отварянето на вратата.
От друга страна липсата на умисъл за причиняване на тежко
увреждане се обуславя и от събраните по делото доказателства /св.Ш.,св.М./, които сочат, че след като подсъдимият е разбрал, че пострадалия си е глътнал езика веднага е
предприел действия да го извади и продължителен период от време е държал пръста
си в устата му, за да предотврати
повторно гълтане на езика. Този
жест от страна на подсъдимия да помогне на пострадалия при тази възникнала
опасност и спешност в достатъчна степен доказва, че М. е целял единствено и само да извади от
заведението пострадалия, а не да
му причинява и да иска да настъпи тежко телесно увреждане –черепно мозъчна
травма. Следва да се отчете от
друга страна и поведението на пострадалия, който действително е изрекъл тежки думи на подсъдимия
“Че той е уморил баща си, заради него баща му се самоубил и че не е ходил на
погребението му“, съпроводено с многобройни
псувни. До голяма степен , макар и
не в обема, изискуем от чл.124 ал.2 НК , действията на подсъдимия са били
предизвикани от тези на пострадалия. Всички тези изрази действително са в
състояние да накърнят честта и достойнството на всеки един човек и виждайки, че пострадалият продължава да говори тези
обидни думи и не може да го спре по нормален начин с молби, подсъдимият е решил
да преустанови това негово поведение, като
го изкара принудително от заведението. Следва да се вземе предвид и наличието на близки
отношения между подсъдимия и пострадалия, М. е голям приятел със сина на пострадалия- св.Р.Е. , който живее с баща си в една къща, а подсъдимия редовно ходил у тях. Именно и затова първоначално дори
подсъдимият е почерпил пострадалият с питие, което говори, че
той има добри чувства към него и го уважава, няма данни за наличие на вражда между тях. Именно
цялата тази фактология не може да обоснове извод първо за умишлено
нанесена тежка телесна повреда, в
резултат на което е настъпила смъртта на пострадалия С., което наложи съдебният състав да
преквалифицира деянието в такова по чл.124 ал.1 предл.трето от НК –настъпила
смърт по непредпазливост поради причинена умишлено лека телесна повреда.
От субективна страна престъплението
е извършено при умишлено нанесена лека телесна повреда, която е довела до
причиняване по непредпазливост на тежка телесна повреда и впоследствие на смърт
по непредпазливост. За
да се установи психичното отношение на дееца към смъртния резултат, а от там и какво престъпление е извършил е нужно да
се изследва обективната страна на
поведението му: характерът, насоката
и силата на действията му, способът на извършването му, използваните средства,
областите на човешкото тяло, които са засегнати , динамиката на действията на дееца и пострадалия,
тяхната възраст и физически сили, причинната връзка между изпълнителното
деяние и смъртния резултат. В този ред на мисли
следва да се отбележи, че конкретната обстановка се характеризира с наличие на
близки и приятелски отношения между пострадалия и подсъдимия, които инцидентно
са се влошили в този ден поради изпитият и от двамата алкохол и отправени
нападки от пострадалия към подсъдимия. Насочеността на физическите въздействия от
страна на подсъдимия върху пострадалия /същия го хваща под мишница и извежда
принудително, както и го рита няколко пъти в крака/, всички тези физически действия не могат да обективират
извод за пряк умисъл за причиняване на тежка телесна повреда, изразяваща се в
черепно-мозъчна травма.
Липсват действия
от страна на подсъдимия по придаване на
умишлено ускорение върху тялото на пострадалия, да го блъсне или удари с цел да падне на земята и да си удари главата. Вещото лице –съдебен медик бе категоричен, че липсват обективни находки по тялото на пострадалия за придадено
ускорение за падане на тялото му. Интензитетът и видът
на ритането в долната част на крака на пострадалия няма никаква
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, нито пък е
насочено към важен орган от тялото.
Безспорно обаче, подсъдимият въпреки, че
не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици ,той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
осъзнавайки,че при хващане под мишница и извеждането му пострадалият е доста
пиян, поради което у него липсват
координирани и стабилни движения и походка ,същият е на 76 години,т.е в
напреднала възраст, физическото телосложение на подсъдимия е изключително
слабо, за да понесе такъв товар да
придържа някого, предвид което
подсъдимия е следвало да съобрази, че всички тези обстоятелства биха могли да
доведат до по-тежки последици, като
падането му на земята и удряне на главата в цимента и други последствия.
Предвид гореизложените доводи,съдът прие като неоснователно възражението на
защитата,че престъплението не е извършено виновно и е „случайно деяние“ и подсъдимия следва да
бъде оправдан на основание чл.15 от НК. Обективните факти и
обстоятелства по делото сочат, че подс.М. е
могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
При изслушване в съдебно заседание на
вещото лице същото посочи, че в
резултат на принудително дърпане и
хващане под мишница, тези действия биха могли
да причинят болки , което обективира извод за
причинена умишлено лека телесна повреда
по чл.130 ал.2 от НК.
ОПРДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За горепосоченото
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 5
години.
Съдът определи
наказанието към средния предвиден в закона размер, като определи наказание лишаване от свобода за срок от
две години и шест месеца при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства. Взе предвид, че
подсъдимия признава вината си и съдейства за разкриване на обективната истина
още от досъдебното производство, изразява съжаление и разкаяние. Съдът
взе предвид като смекчаващо вината обстоятелство и усилията, които е положил като е оказал своевременна спешна помощ спрямо пострадалото лице, като се има
предвид, че ако езикът не е бил изваден веднага
последствията биха били фатални още в този момент. От друга
страна взе предвид младата му възраст и
социална ангажираност. На
следващо място съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство и провокативното поведение на
пострадалия в конкретния случай, който е отправял тежки обидни думи към
подсъдимия, обвинявайки подсъдимия М. за смъртта на родния му баща, който се е самооубил само
преди няколко месеца, като вменявал вина за това на подсъдимия, което логично е
довело до накърняване честта на подс.М. и го е
подразнило.
От друга страна съдът отчете наличието и на отегчаващи вината
обстоятелства, а именно обремененото му съдебно минало, което формира извод за
наличие на трайни престъпни навици у подс.М. и
една завишена степен на обществена опасност на личността му .Същият е извършил
настоящото престъпление макар и по непредпазливост в изпитателен срок по предходно осъждане. От друга страна взе предвид високата степен
на обществена опасност на деянието, с тези престъпления се засяга именно живота
и здравето на хората, като е причинена смърт на едно лице.
Предвид изложеното, съдът не споделя становището на защитата, че са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства, които мога да обосноват приложението на чл.55 от НК при
определяне на наказанието.
Не е налице и
изключително такова, което да обоснове подобен
извод.
Съдът не приведе в изпълнение на основание
чл.68 ал.1 от НК предходно наложено му наказание по НОХД № ,въпреки, че е извършил настоящото престъпление в изпитателния
срок определен с тази присъда, първо
защото настоящото е извършено по непредпазливост, както и счете, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо да търпи допълнително и наложеното му такова наказание в размер на
три месеца лишаване от свобода, като
този минимален срок от три месеца не би могъл да допринесе за постигане на
по-пълноценен превъзпитателен ефект върху подсъдимия и другите членове на
обществото. Съдът взе предвид, че настоящото деяние е
извършено по непредпазливост и законодателя не налага императивно изискване за
привеждане в изпълнение на предходно наложени наказания.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съдът уважи като основателни предявените в настоящото съдебно
производство граждански искове.По делото бе безспорно установено виновно
противоправно поведение от страна на подсъдимият М. и настъпил
вредоносен резултат, който е в
причинноследствена връзка с извършеното от него деяние. Същият е длъжен да репарира болките и страданията, които виновно е причинил на наследниците на
постр.С., предвид
което съдебният състав уважи гражданските искове като доказани по основание и
частично по размер. Безспорно съпругата на
пострадалия Х.С. и неговите дъщери и син са претърпели мъка и болка по загубата
на своя съпруг и баща,която е неизмерима.
Съдебният състав осъди М.А.М., да заплати на Х.Х.С. *** с
ЕГН:**********, съпруга на
пострадалия обезщетение за причинените й
неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/, ведно
със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част като
неоснователен . Съдът отчече, че тя е
била негова съпруга и скръбта за нея е доста по-голяма, тъй като тя е загубила човека до нея след десетки
години съвместен живот и то във възраст, в която и двамата имат нужда от подкрепата си .
Съдебният състав осъди М.А.М., да заплати на Ф.С.С. *** с
ЕГН:**********,на Р.И.Е.с.***,ЕГН:********** и на Н.И.А. от с.*** с ЕГН:********** обезщетение
за причинените им неимуществени вреди в размер от по 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ за всеки един от тях , ведно
със законната лихва, считано от 09.05.2014г. до
окончателното изплащане, като
отхвърли исковете им до 50 000 лв. като
неоснователни и недоказани. Тези обезщетения в достатъчна степен ще репарират
техните болки и страдания по загубения си баща.
Съдът постанови веществените доказателства:
-2 бр. тампони от
петна с кафеникаво-червен цвят, фиксирани в протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.04.2014г. в с.*** – да бъдат
унищожени след влизане на присъдата в сила.
-Памучна блуза на ленти с черно и сиво, предадена с протокол за
доброволно предаване от 14.04.2014г. от подс.М.А.М.,
ЕГН ********** – да бъде върната на подсъдимия М.М...
-Магнитен носител „СD-R
700 MB“, марка „Оmega“, съдържащ видеозапис от външна видеокамера, монтирана
на фасадата на
заведението и магазина
на св.Н. Ш., предаден с протокол за
доброволно предаване от последния - към делото (поставен в прозрачен
полиетиленов плик-джоб на л.128 от ДП) -да остане на съхранение към
делото.
Осъди на основание чл.189
ал.3 от НПК М.А.М., род. на ***г***, ,
ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР-Бургас
сумата от 274,10 лв. /двеста седемдесет и четири лева и десет стотинки/, представляващи разноски по досъдебното
производство, както и 90 лв. /деветдесет лева/ разноски в съдебно производство в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Бургас.
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК М.А.М., род. на ***г***,
, ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд-Бургас сумата от 3 600 лв /три хиляди и шестотин лева/
,представляваща държавна такса върху уважените граждански искове в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Бургас.
Съдът
осъди на основание чл.189 ал.3 от М.А.М., род. на
***г***, , ЕГН: ********** да заплати на гражданските ищци и частни
обвинители Х.Х.С. , Ф.С.С. , Р.И.Е., Н.И.А.
по 500 лв. /петстотин лева/ на всеки един от тях поотделно или общо 2 000
лв./две хиляди лева/ , представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за
повереник.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: