№ 44
гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора М. Т. О.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254000600062 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.44 ал. 12, във вр. с ал. 11 от ЗЕЕЗА,
във вр. с чл. 457 от НПК, във вр. с чл. 341, ал. 1 от НПК.
С Определение №55 от 06.02.2025г. по ЧНД №694/23 г. на
Окръжен съд Русе са приети за изпълнение по отношение на българската
гражданка Д. Й. М. следните присъди :
Присъда № 1174/2019 г. (Reg.Gen №5180/2017 — R.G. 1146/2018),
издадена от Първоинстанционния съд в Лука на 18.06.2019 г., влязла в сила на
16.11.2019 г.,с която М. е призната за виновна в извършване на престъпление
по чл.110, 624 и 625 №4 от HK на P. Итaлия, осъществено на 01.10.2017 г. в гр.
JIyкa, P Италия, за което и е наложено наказание „лишаване от свобода" за
срок от 2 /две/ години, съответстващо на престъпление по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК на Р.България.
Присъда №1035/2016 г. (Главен регистьр №279б/201б г.), издадена
от Първоинстанционния съд във Ферара на 29.06.2016 г., потвърдена с
присъда №4414/2018 г., издадена oт Aпeлaтивния съд в Болоня на 03.10.2018
г., влязла в сила на 18.11.2018 г., с която М. е призната за виновна в извършено
на 10.06.2016г. в гр.Ферера, Р.Италия престъпление по чл.56, 624 и 625 №4 от
НК на P. Италия, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок
oт 10 /десет/ месеца, съответстващо на престъпление по чл.198 ал.1 от НК на
Р.България.
Присъда №2539/2018 г.(Глaвeн peгиcтьp №7674/2018—
1
R.G.2928/2018), издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция, влязла
в сила на 13.09.2018 г.,с която М. е призната за виновна в извършено на
25.05.2018г. в гр.Флоренция, Р.Италия престъпление по чл.56, 110, 624 и 625
от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /
четири/ години, с остатък от изтърпяване на наказанието в размер на 1 /една/
година и 2 /два/ месеца лишаване oт свобода, съответстващо на престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1 oт HК вр. чл.20 ал.2 от НК на
Р.България.
Присъда №6093/2015г.(Reg.Gen.№17648/2015—R.G.7552/2015),
издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция на 14.12.2015 г., влязла
в сила на 29.09.2017 г., с която М. e призната за виновна в извършено на
03.12.2015г. в гр.Флоренция, Р.Италия престъпление по чл. 110, 624 и 625
№№4 и 5 oт НК на P. Италия,за което й е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 8 /осем/ месеца, съответстващо на престьпление по чл. 194,
ал. 1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.
Акт от 08.09.2021 год. на Прокурор от Службата за наказателни
екзекуции към Съда в гр. Лука, Република Италия,с което е постановено Д.
М. да търпи общо наказание в размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни. всички
те групирани с акт от 08.09.2021 год. на прокурор от службата за наказателни
екзекуции в гр. Лука, Република Италия,с който е постановено тя да търпи
общо наказание в размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни.
С определението окръжният съд е квалифицирал деянията по
признатите за изпълнение присъди като престъпления по чл. 194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 НК; по чл.198, ал.1 HК ; по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.20, ал.2 НК;
по чл. 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2 от НК на Р. България.
На основание чл. 57, ал.1, т.3, вр. с чл. 59 ал.1 от ЗИНЗС е
определен първоначален ОБЩ режим за изтърпяване на общото наказание.
На основание чл.457 ал.5 от НПК, вр. с чл. 59 ал.1 т.1 и т.2 от НК от
това наказание е приспаднато времето, през което М. е била Задържана под
стража, включително полицейско и прокурорско задържане, както и времето,
през което е била с мярка за неотклонение Домашен арест до влизане на
определението в сила.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба
от адвокат О. Б., в качеството му на упълномощен защитник на осъдената Д.
Й. М., в която се правят оплаквания за неговата незаконосъобразност и
неправилност. Изложени са доводи,че съдебният акт е постановен при
допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон.Твърди се,че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на
атакуваното определение, тъй като в мотивите е посочено, че се приема за
изпълнение определеното наказание от 4 години, 5 месеца и 28 дни, а такъв
диспозитив липсва.Сочи се,че няма произнасяне по приемането за
изпълнение на Акт от 08.09.2021г. на Прокурор от служба за наказателни
екзекуции към Съда в гр.Лука,Р.Италия,с който е постановено осъдената да
изтърпи групираните с него наказания.Правят се оплаквания, че съдът изобщо
не е взел отношение по направените възражения за изтекла давност,съгласно
2
разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК,за изпълнение на наложените наказания
лишаване от свобода,който,според защитата,е изтекъл и същите не следва да
бъдат изпълнявани в Р.България.Изложени са подробни съображения,че
българският съд решава единствено въпросите с изпълнението на присъди в
чужда държава,а актът от 08.09.2021г.,с който е постановено осъдената да
търпи общо наказание е на Прокурор от Службата за наказателни екзекуции в
гр.Лука, Р.Италия и няма основание да се изпълнява в Р.България,защото не е
издаден от компетентен орган – съд и няма характер на присъда и
наказание.Въз основа на тези оплаквания се иска въззивният съд да отмени
постановения съдебен акт и върне делото за ново разглеждане от друг състав
на същия съд.В частната жалба е направено алтернативно искане - ако
апелативният съд приеме да се произнесе по съществото на делото, да
приложи българското законодателство по приетите за изпълнение присъди,
като на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК групира наложените на
осъдената наказания по най-благоприятното съчетание в каквато насока е и
Европейската конвенция за трансфер на осъдени лица.Защитникът счита, че
следва да се определи общо наказание по присъда №1174/18.06.2019г. на
Първоинстанционния съд в Лука, по присъда №1035/29.06.2016г. на
Първоинстнационния съд във Ферера и присъда №2539/29.05.2018г. на
Първоинстанционния съд във Флоренция като на осъдената се наложи едно
общо най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода с остатък за
изтърпяване 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, а наказанието по
присъда №6093/14.12.2015г. на Първоинстнационния съд във Флоренция в
размер на 8 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура –
Велико Търново счита жалбата за основателна и пледира въззивния съд да
отмени постановеното определение и върне делото за ново разглеждане на
друг състав от окръжния съд, поради допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Защитникът на осъдената М.,адв.Б., поддържа жалбата с
наведените в нея доводи и искания.В допълнение сочи,че процедурата по
признаване и изпълнение на съдебните актове на чуждата държава следва да
се разгледа по реда на ЗПИИСАННЛСМВЛ,който закон се явява специален, с
което претендира допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила.
Осъдената Д. М. поддържа становището на защитника си.
Апелативният съд като обсъди наведените оплаквания в
подадената жалба, становището на страните, събраните по делото
доказателства и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното
определение, намира за установено следното:
Подадената жалба е неоснователна.
Видно от материалите по делото българската гражданка Д. Й. М. е
осъдена със Присъда № 1174/2019 г. (Reg.Gen №5180/2017 — R.G.
1146/2018),издадена от Първоинстанционния съд в Лука на 18.06.2019 г.,
влязла в сила на 16.11.2019 г.,с която е призната за виновна в извършване на
3
престъпление по чл.110, 624 и 625 №4 от HK на P Итaлия, осъществено на
01.10.2017 г. в гр. JIyкa, P Италия.В присъдата са изложени факти, че
осъдената е отнела чужди движими вещи в съучастие с други лица. За това
престъпление и е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2
/две/ години, съответстващо на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от
НК на Р.България.Наказанието не е отложено с изпитателен срок и не е налице
приспадане.
С Присъда №1035/2016 г. (Главен регистьр №279б/201б г.), издадена
от Първоинстанционния съд във Ферара на 29.06.2016 г., потвърдена с
присъда №4414/2018 г., издадена oт Aпeлaтивния съд в Болоня на 03.10.2018
г., влязла в сила на 18.11.2018 г., М. е призната за виновна в извършено на
10.06.2016г. в гр.Ферера, Р.Италия престъпление по чл.56, 624 и 625 №4 от НК
на P Италия.В присъдата са изложени факти, че за отнемане на чуждите
движими вещи осъдената М. е използвала сила по отношение на пострадалата
П. Б..За това престъпление й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок oт 10 /десет/ месеца, съответстващо на престъпление по чл.198 ал.1 от
НК на Р.България.Наказанието не е отложено с изпитателен срок и не е налице
приспадане.
С Присъда №2539/2018г.(Глaвeн peгиcтьp №7674/2018—
R.G.2928/2018), издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция, влязла
в сила на 13.09.2018 г.,М. е призната за виновна в извършено на 25.05.2018г. в
гр.Флоренция,Р.Италия престъпление по чл.56, 110, 624 и 625 от НК.В
присъдата са изложени обстоятелства, че осъдената е отнела чужди движими
вещи,в съучастие с друго лице, като е използвала за това умение и ловкост. За
това престъпление й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
/ четири/ години, с остатък от изтърпяване на наказанието в размер на 1 /една/
година и 2 /два/ месеца лишаване oт свобода,съответстващо на престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1 oт HК вр. чл.20 ал.2 от НК на
Р.България.Наложеното наказание не е отложено с изпитателен срок.Налице е
остатък от наказанието за изтърпяване в размер на 1 /една/ година и 2/два/
месеца лишаване от свобода.
С Присъда №6093/2015г.(Reg.Gen.№17648/2015—R.G.7552/2015),
издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция на 14.12.2015 г., влязла
в сила на 29.09.2017 г., М. e призната за виновна в извършено на 03.12.2015г. в
гр.Флоренция, Р.Италия престъпление по чл. 110, 624 и 625 №№4 и 5 oт НК на
P. Италия.В присъдата са изложени факти, че М. в съучастие с други лица е
отнела чужди движими вещи.За това престъпление й е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, съответстващо на
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК на
Р.България.Наказанието не е отложено с изпитателен срок.
Настоящият въззивен състав констатира, че с определението си
окръжният съд е приел, че наложеното на осъдената М. за това престъпление
наказание е лишаване от свобода в размер на 8/осем/ месеца, което не
съответства на съдържанието на присъдата, приложена в превод към
материалите по делото,нито на акта на Прокурора от 08.09.2021г., с който са
групирани наказанията й.Това налага съдебният да бъде коригиран в
4
посочената част, като се посочи коректно размера на наложеното й наказание
лишаване от свобода по това осъждане.
С Акт от 08.09.2021г. на Прокурор от Службата за наказателни
екзекуции към Съда в гр.Лука, Република Италия, е постановено осъдената М.
да изтърпи общо наказание измежду наложените й с горецитираните присъди
в размер на 4 години и 6 месеца, като е приспаднато от това наказание периода
й на задържане от два дни или оставащото й наказание за изтърпяване е
определено на 4 години, 5 месеца и 28 дни.
За изпълнение на наказанията по тези четири осъждания,по които с
Акт от 08.09.2021г. на Прокурор от Службата за наказателни екзекуции към
Съда в гр.Лука,Р.Италия, е определено общо наказание за изтърпяване в
размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни лишаване от свобода,са издадени
четири Европейски заповеди за арест от Прокуратурата на Р.Италия при Съда
в гр.Лука, от 12.09.2022г., с които се иска предаването на българската
гражданка Д. Й. М. на италианските съдебни власти за изтърпяване на
наложеното и наказание.
Във връзка с получените Европейски заповеди за арест е
образувано ЧНД №1153/22г. по описа на Окръжен съд-Варна по реда чл.44,
ал.1 и сл. от ЗЕЕЗА.С решение №№207 от 24.10.2022г. е отказано изпълнение
на четирите ЕЗА, издадени на 12.09.2022г. от Прокуратурата на Р.Италия при
съда в гр.Лука за предаване на българската гражданка Д. М.. Прието е да се
приеме и да се приведе в изпълнение наложеното й наказание лишаване от
свобода в издаващата държава по посочените четири присъди в Р.България,
като ОП-Варна упражни правомощията си по чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА.Решението
е било протестирано от прокурора и с Решение №171 от 12.12.2022г. по
ЧНД№332/22г. на АС-Варна съдебният акт е бил изменен, като е прието за
изпълнение наказанието лишаване от свобода по осъжданията на М. по
Присъда №1174/2019г.,издадена от Първоинстанционния съд в Лука, Присъда
№1035/2016г. издадена от Първоинстанционния съд във Ферара, Присъда
№2539/2018г. издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция и Присъда
6093/2015г. издадена от Първоинстанционния съд във Флоренция,групирано с
акт от 08.09.2021г. на Прокуратурата в гр.Лука, Република Италия, общо за
срок от 4 години, 5 месеца и 28 дни. Решението е влязло в сила на 12.12.2022г.
По внесено Предложение, по реда на чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА, на
Окръжния прокурор на Варна в Окръжен съд–Варна е образувано
ЧНД№326/23г. Съдебното производство по делото е прекратено и същото е
изпратено по компетентност на Окръжен съд –Русе, по правилата на местната
подсъдност,предвидени в разпоредбите на чл.457 ал.2-4 препращаща към
разпоредбата на чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА, тъй като местоживеенето на М. е в
гр.Русе.
Русенският окръжен съд по образуваното ЧНД№694/23г. се е
произнесъл с атакуваното определение,като е приел за изпълнение
постановените спрямо българската гражданка М. съдебни решения и
определеното крайно общо наказание, както е посочено в предложението на
5
Окръжния прокурор.
При извършената проверка на правилността на съдебния акт
настоящата инстанция не намира противоречие между мотивите и
диспозитива на първоинстанционното определение,както се настоява във
въззивната жалба на адв.Б.,с което се претендира допуснато съществено
процесуално нарушение.Не се констатира и неяснота относно волята на съда,
че се приема за изпълнение наказанието лишаване от свобода по
постановените четири присъди на италианските съдебни власти, определено
по тях с Акт от 08.09.2021г. на Прокурор от Службата за наказателни
екзекуции към Съда в гр.Лука общо наказание в размер на 4 години, 5 месеца
и 28 дни. В мотивите към решението съдът е посочил, че не може да
преразглежда въпросите по отношение на наложените наказания и
подлежащото на изпълнение от българските компетентни органи е именно
общото наказание в размер на 4 години, 5 месеца и 28 дни.Съзряната неяснота
от защитата се дължи на липсата на изричен диспозитив в решението, с което
се приема за изпълнение прокурорския акт от 08.09.2021г.,с който е наложено
едно общо наказание,което няма пречка да бъде коригирано от въззивния съд,
с оглед прецизност и яснота при изпълнение на наказанието от българските
съдебни власти.
Неоснователни са доводите на адв.Б.,с които се претендира,че е изтекла
давността за изпълнение на наказанията по посочените четири
присъди.Националната уредба се изчерпва с препратката на чл.44 ал.11 от
ЗЕЕЗА към чл.457 ал.2-5 от НПК.Същевременно е налице европейска правна
регулация–Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета.В разпоредбата на чл.9
от Рамковото решение са уредени хипотезите за отказ от признаване на
съдебно решение и изпълнение на наказание,сред които е и изтеклата
давност,според законодателството на изпълняващата държава или в случая е
приложима разпоредбата на чл.82 от НК на Р.България.С оглед размера на
наложените по отделните присъди наказания на М. – С присъда
№1174/18.06.2019г.,влязла в сила на 16.11.2019г. наказанието е две години
лишаване от свобода, с Присъда №1035/29.06.2016г. влязла в сила на
18.11.2018г. наказанието е лишаване от свобода в размер на 10 месеца, с
Присъда №2539/29.05.2018г.,влязла в сила на 13.09.2018г. наказанието е 4
години лишаване от свобода, с остатък от него за изтърпяване 1 година и 2
месеца лишаване от свобода, с Присъда №6093/14.12.2015г.,влязла в законна
6
сила на 29.09.2017г. наложеното наказание е 6 месеца лишаване от свобода,
приложима в случая е разпоредбата на чл.80 ал.1 т.4 от НК, тъй като
наложените наказания лишаване от свобода, по всяка една от присъдите, е по-
малко от три години. Според посочения текст от закона в тези случаи
наложеното наказание не се изпълнява ако са изтекли пет години.Давността
започва да тече от момента, в който присъдата е влязла в сила или когато
наказанието е станало изпълнимо.Съгласно разпоредбата на чл.82 ал.3 и ал.4
от НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи
предприети спрямо осъденото лице за изпълнение на присъдата,като
независимо от спиране или прекъсване на давността наказанието не се
изпълнява ако е изтекъл срок,който надвишава с ½ срока предвиден в ал.1,
който в случая е 7 години и 6 месеца.
От материалите по делото е видно,че считано от влизане на присъдите
в законна сила и преди изтичането на петгодишния давностен срок са
предприети съответните действия от компетентните държани органи в
издаващата държава за изпълнение на наложените на осъдената наказания
лишаване от свобода, поради което и в случая е приложим абсолютният
давностен срок за изпълнение на наказанието предвиден в чл.82 ал.4 вр. ал.1
т.4 от НК.Първият акт, с който е прекъсната давността е този на
Прокуратурата към Съда в Лука, Служба наказателни екзекуции, с който е
определено комплексното наказание на М. по четирите присъди в размер на 4
години, 5 месеца и 28 дни и едновременно с това е издадена и Заповед за
ареста и прехвърлянето на лицето след задържането му в Институция за
лишаване от свобода за изтърпяване на така определеното й общо
наказание.Към датата 08.09.2021г. не е изтекъл петгодишния давностен срок
за изпълнение на наложеното на осъдената наказание по нито една от
присъдите,считано от влизането в сила на всяка една от тях.Няма съмнение,че
посочената заповед,издадена след извършеното групиране на наказанията от
прокуратурата в Р.Италия, по своята същност е действие на компетентния
държавен орган в Р.Италия предприето спрямо осъдената за изпълнение на
наложеното й наказание.Отделно от това от материалите по делото е видно,че
и четирите Европейски заповеди за арест на Прокуратурата в гр.Лука,с които е
поискано предаването на М. за изтърпяване на наложеното й наказание
лишаване от свобода в Р.Италия, са издадени на 12.09.2022г. и към този
момент също не е изтекъл петгодишния давностен срок за изпълнение на
7
наказанието.М. е била обявена за международно издирване и задържана на
18.10.2022г. на територията на Р.България във връзка с предаването й на
съдебните власти на издаващата държава. Към настоящия момент осъдената
продължава да е с мярка за неотклонение Домашен арест, във връзка с
производството по изпълнение на наложеното й наказание в Р.България,което
подлежи на приспадане,съгласно разпоредбата на 457 ал.5 от НПК и през този
период от време давностният срок за изпълнение на наказанието не тече и
според указанията дадени в т.2 от ТР№3 от 01.12.2017г. на ВКС по т.д.
№3/2017г. В посочения смисъл е и трайната съдебна практика Решение №104
от 07.09.2021г. на ВКС по н.д.№418/21г. на ВКС, Решение №72 от 09.10.2010г.
по н.д.№761/09г. на ВКС.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав не споделя
доводите във въззивната жалба на адв.Б., че до постановяването на атакувания
съдебен акт от Русенския окръжен съд няма прекъсване на давността за
изпълнение на наказанието по смисъла на чл.82 ал.3 от НК и че първото
действие от надлежен орган се явява именно обжалвания съдебен акт.
Извършвайки посоченият анализ настоящият съдебен състав отстрани
допуснатото от първия съд нарушение, изразяващо се в липса на мотиви
относно наведеното от защитата възражение за изтекла давност.Посоченото
нарушение не е основание за връщане на делото за ново разглеждане,по
аргумент на чл.335 ал.2 от НПК, тъй като е отстранимо от въззивния
съд.Правото на защитата на осъдената по този начин не се нарушава, тъй като
макар и с окончателен съдебен акт е получила отговор от съда по
приложението на материалния закон.
Неоснователни са и доводите на адв.Б., с които се сочи,че актът от
08.09.2021г. на Прокуратурата към Съда в гр.Лука, Р.Италия, не е издаден от
компетентен орган – съд, няма характер на присъда и на наказание и няма
основание да бъде признат за изпълнение от българския съд.Актът на
прокурора се явява функция от присъдите по приложението на закона
единствено от значение за тяхното изпълнение.Като определя общото
наказание, прокурорът не се намесва в актовете на съдилищата, не ги променя,
нито ги допълва.С определянето на общ размер на наказанията прокурорският
акт има технически характер,с който се сумират/групират/отделните
наказания по постановените четири присъди,съгласно правото на издаваща
държава.По този начин е определено общо наказание за изтърпяване от
осъдената М. в размер 4 години, 5 месеца и 28 дни лишаване от свобода,което
подлежи на изпълнение.
8
Настоящият съдебен състав намира,че наложените наказания
лишаване от свобода на осъдената М. с постановените присъди на съда в
Италия следва да се приемат за изпълнение по реда на чл. 457 ал. 2-5
НПК.Извършените престъпления съответстват на такива по чл.194 ал.1 вр.
чл.20 ал.2 от НК, по чл.198 ал.1 от НК и по чл.195 ал.1 т.4 пр.3 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.20 ал.2 НК, за които е предвидено наказание съответно – за първото :
лишаване от свобода до осем години, за второто: лишаване от свобода от три
до десет години и за третото: лишаване от свобода от една до десет
години.Наложените отделни наказания лишаване от свобода със съдебните
актове не надвишава максимално предвидения размер за същите престъпления
по НК на Р България.Съгласно чл.457 ал.4 НПК, не се налага редуцирането му.
Общото групирано наказание на осъдената също не надвишава максималния
размер,предвиден в санкциите на посочените по-горе съответни престъпления
по НК на Р.България.
Неоснователно се явява искането във въззивната жалба на адв.Б. за
прилагането на чл.25 вр. чл.23 от НК по отношение на наказанията, за които е
осъдена М. от италианския съд и определяне на общо наказание.Българският
съд няма правомощия да променя или модифицира наложеното наказание от
чуждестранен съд, респективно няма възможност да прилага материално
правни норми относно съвкупността, които са предвидени в българския НК и
да променя размера на наложените наказания.Аргумент в подкрепа на това
разбиране е и разпоредбата на чл.8 т.2 от РР 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008г., според която само, когато наказанието е несъвместимо със закона
на изпълняващата държава по отношение на своя срок, компетентен орган на
изпълняващата държава може да реши да адаптира наказанието,но само ако то
превишава най-тежкото наказание, предвидено за подобни деяния съгласно
националния закон.С други думи, българският съд може да коригира размера
на наказанието, като го намали,само в случаите,в които максималният срок на
лишаването от свобода за извършеното съответно престъпление по
българския наказателен закон е по-малък от определения с присъдата на
чуждата държава,което в настоящия случай е неприложимо,поради липса на
законовите предпоставки за това.В производството по чл.457 от НПК
въпросите, които следва да реши съдът са ясно и лимитативно посочени в
закона,сред тях не е този,свързан с определяне на общо наказание по смисъла
на чл.25 вр. чл.23 от НК.М. е била призната за виновна в извършване на общо
четири престъпления и след като е била наказана за всяко едно от тях
поотделно е било определено да изтърпи едно общо наказание равняващо се
на 4 години, 5 месеца и 28 дни лишаване от свобода.След като това е волята на
издаващата държава българският съд не може да дерогира приложението на
италианския закон, доколкото би могло да доведе до намаляване на
наложеното наказание от съответния съдебен орган на друга държава–член на
ЕС.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира искането
на защитата наказанията по четирите присъди на италианския съд да бъдат
групирани по правилата на българския наказателен кодекс за неоснователно и
не намиращо опора в закона.
9
Неоснователно е оплакването на адв.Б., че производството е
следвало да се развие по реда на Закона за признаване,изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или мерки,включващи лишаване от свобода/ЗПИИСАННЛСМВЛ/,а не по реда
на чл.457 от НПК. Процедурата по чл.44 от ЗЕЕЗА се явява диференцирана и
намира приложение в случаите,когато българският съд откаже изпълнение на
ЕЗА за предаване на български гражданин на молещата държава и приеме той
да изтърпи наложеното му в тази държава наказание в България.Затова и този
закон се явява към ЗПИИСАННЛСМВЛ като специален към общ и в
посочените хипотези следва да намери приложение производството по чл.457
ал.2-5 от НПК по препращане от разпоредбата на чл.44 ал.11 от ЗЕЕЗА.В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.29 ал.3 от ЗПИИСАННЛСМВЛ
препращаща към процедурата по чл.44 ал.8-13 от ЗЕЕЗА.В посочения смисъл
е и Решение №8 от 05.01.2024г. на ВКС по н.д.№1058/23г. на 3-то н.о.
Окръжният съд е приложил разпоредбата на чл.457 ал.5 от НРК вр.
чл.59 ал.1 от НК като е приспаднал от изтърпяване на наложеното на
осъдената наказание „лишаване от свобода“,времето през което е била
задържана под стража, както и времето, през което е била с мярка за
неотклонение Домашен арест, без да конкретизира периодите в съдебния си
акт.
От изисканата справка от въззивния съд от Окръжна прокуратура–
Варна е видно, че М. е била задържана на 18.10.2022г., била е с мярка за
неотклонение Задържане под стража до 24.10.2022г., а от 25.10.2022г. е с
мярка за неотклонение Домашен арест до настоящия момент.
Това налага съдебния акт да бъде коригиран и в посочената
част,като коректно се приспадне от наказанието,което следва да изтърпи М.,
времето през което е била с мярка задържане и с домашен арест.
Законосъобразно на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС окръжният
съд е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно от
осъдената при първоначален общ режим.
При изписването на диспозитива на съдебния акт окръжният съд
дословно е възпроизвел съдържанието на искането на Окръжния
прокурор,като накрая с отделен диспозитив е посочил правната квалификация
на всяко едно от престъпленията по българския наказателен кодекс, за които е
осъдена М..Включително в диспозитива се съдържат и обстоятелства, които
следва да се обсъдят в мотивите към атакуваното решение- проверката за
двойната наказуемост по чл.36 ал.2 от ЗЕЕЗА, както и предвиденото наказание
лишаване от свобода в издаващата държава за престъплението,за което е
осъдена М..Това налага интервенция от страна на въззивния съд, който с
решението си следва да измени проверявания съдебен акт,като в диспозитива
на решението се посочи ясно правната квалификация на всяко едно от
престъпленията по българския НК,за които лицето е осъдено с посочените
присъди.С постановената корекция на диспозитивната част на съдебния акт
ще се постигне повече яснота и пълнота при изпълнението му.
При извършената проверка на атакувания съдебен акт се
10
констатира,че Окръжният съд се е произнесъл с определение,а е следвало да
постанови решение,съгласно чл.44, ал.12 от ЗЕЕЗА.
В заключение настоящата инстанция констатира необосновано
забавяне на съдебното производство по разглеждане на делото пред Русенския
окръжен съд.Делото е образувано в съда на 05.09.2023г., а е насрочено за
разглеждане от съдията-докладчик едва с разпореждане от 08.01.2025г. и
решено на 06.02.2025г.По този вид дела, които изискват бързо и срочно
разглеждане, още повече че осъдената М. е била с мярка за неотклонение
Домашен арест, е недопустимо и при липса на обективни причини делото да е
висящо пред първата инстанция почти 1 година и 5 месеца.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че следва да се измени определението на първоинстанционния съд в
посочените части по описания начин, съгласно приетото от въззивната
инстанция.В останалата част съдебният акт следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Определение №55/06.02.2025г. по ЧНД №694/23г. по
описа на Окръжен съд –Русе, както следва:
ПРИЕМА за изпълнение Присъда № 1174/2019 г. (Reg.Gen
№5180/2017 — R.G. 1146/2018), издадена от Първоинстанционния съд в Лука
на 18.06.2019 г., влязла в сила на 16.11.2019 г.,с която българската гражданка
Д. Й. М., родена на 13.07.1997г. в гр.Русе, живуща в гр.Русе, *********,с ЕГН
********** е призната за виновна в извършване на престъпление – кражба в
съучастие, квалифицирано по чл.110, 624 и 625 №4 от HK на P.Итaлия,
осъществено на 01.10.2017 г. в гр. JIyкa, P Италия, за което и е наложено
наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години, съответстващо на
престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.
ПРИЕМА за изпълнение Присъда №1035/2016 г. (Главен регистьр
№279б/201б г.), издадена от Първоинстанционния съд във Ферара на
29.06.2016 г., потвърдена с присъда №4414/2018 г., издадена oт Aпeлaтивния
съд в Болоня на 03.10.2018 г., влязла в сила на 18.11.2018 г., с която Д. Й. М. е
призната за виновна в извършено на 10.06.2016г. в гр.Ферера, Р.Италия
престъпление-грабеж с употребена сила,квалифицирано по чл.56, 624 и 625
№4 от НК на P Италия, за което й е наложено наказание лишаване от свобода
за срок oт 10 /десет/ месеца, съответстващо на престъпление по чл.198 ал.1 от
НК на Р.България.
ПРИЕМА за изпълнение Присъда №2539/2018 г.(Глaвeн peгиcтьp
№7674/2018—R.G.2928/2018), издадена от Първоинстанционния съд във
Флоренция, влязла в сила на 13.09.2018 г.,с която Д. Й. М. е призната за
виновна в извършено на 25.05.2018г. в гр.Флоренция, Р.Италия престъпление-
кражба с умение и ловкост и в съучастие,квалифицирано по чл.56, 110, 624 и
625 от НК на Р.Италия, за което й е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 4 / четири/ години, с остатък от изтърпяване на наказанието в
11
размер на 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване oт свобода, съответстващо
на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.194, ал.1 oт HК вр. чл.20 ал.2
от НК на Р.България.
ПРИЕМА за изпълнение Присъда №6093/2015г. (Reg.Gen.
№17648/2015—R.G.7552/2015), издадена от Първоинстанционния съд във
Флоренция на 14.12.2015 г., влязла в сила на 29.09.2017 г., с която Д. М. e
призната за виновна в извършено на 03.12.2015г. в гр.Флоренция, Р.Италия
престъпление – кражба в съучастие, квалифицирано по чл. 110, 624 и 625
№№4 и 5 oт НК на P. Италия,за което й е наложено наказание лишаване от
свобода за срок 6 /шест/ месеца, съответстващо на престъпление по чл. 194,
ал. 1 от НК вр. чл.20 ал.2 от НК на Р.България.
ПРИЕМА за изпълнение определеното общо наказание на
осъдената Д. Й. М. по четирите присъди в размер на 4 години, 5 месеца и 28
дни с Акт от 08.09.2021 год. на Прокурор от Службата за наказателни
екзекуции към Съда в гр. Лука, Република Италия.
На основание чл.457 ал.5 вр. чл.59 ал.1 от НК приспада при
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,времето през
което осъдената Д. М. е била задържана под стража, считано от 18.10.2022г. до
24.10.2022г., времето през което е била с мярка за неотклонение Домашен
арест,считано от 25.10.2022г. до влизане на решението в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12