Р Е
Ш Е Н
И Е
№__66_____/ 10.07.2020
год. ,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение
На втори юли 2020
год.
В открито заседание в
следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
Секретар:Билсер
Мехмедова-Юсуф
като разгледа
докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело
№ 6 по
описа за 2018 год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Делото е образувано
въз основа на иск от „***“ АД ЕИК-*** гр.С./универсален правоприемник на
„***“ЕАД /срещу ответниците „***“ ЕООД с. О., общ. Б., ЕИК ***
и С.А.П. ЕГН-**********,с която се иска от съда да признае за установено,че ответниците й дължат
следните суми :
169 430,47 евро
неиздължена главница по договора за кредит,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
12.10.2016 год. - до окончателното й изплащане;
6 627,55 лв. разноски по делото; и 5 500,06 лв. юрисконсултско
възнаграждение,за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №489/2016
г. по описа на Балчишки районен съд.
В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения:
На 12.07.2006
г. между „***“ ЕАД гр. С. от една
страна като кредитор и „***“ ЕООД от друга страна като кредитополучател е
сключен договор за ипотечен кредит № **/12.07.2006 г., по силата на който
банката се задължава да отпусне на кредитополучателя сума в размер от 240
000.00 евро за определена цел / за покупка на недвижими имоти – заведение за
обществено хранене – снек-бар, находящ се на партерен етаж от търговски
комплекс „u=“ в гр. Б., ул. „П.“ № 22 / и при уговорени условия и срок на
издължаване – 11.07.2036 г., а кредитополучателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичането на срока. За обезпечения на вземанията на банката към
кредитополучателя, произтичащи от договора за банков кредит е учредена законова
ипотека върху гореописания недвижим имот.
На 17.12.2014
г. между банката, кредитополучателя и третото лице С.А.П. е сключен договор за
встъпване в дълг към процесния договор за ипотечен кредит, по силата на който С.А.П.
встъпва в задълженията на кредитополучателя като съдлъжник по договора за
ипотечен кредит.
С Анекс
№ 1/17.12.2014 г. към договора за ипотечен кредит е отразена промяната в
правния статус на кредитополучателя „***“ ЕООД. След смъртта на управителя и
едноличен собственик на капитала на дружеството С.С.П., дружествените дяловете
са поети от наследниците му по закон, като съпругата му С.А.П. избрана за
управител на дружеството. В анекса е отразено обстоятелството, че С.А.П. е конституирана като солидарен длъжник
по договора за ипотечен кредит по силата на чл. 101 ЗЗД.
На
19.07.2016 г., поради неплащане на 14 месечни погасителни вноски, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем. Кредитополучателят „***“ ООД и съдлъжникът С.А.П. са уведомени писмено за
предсрочната изискуемост на дълга на 17.09.2016 г.
На
12.10.2016 г. банката подава до Районен съд-Б. заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците по договора за ипотечен кредит,
по повод на което е образувано ч. гр. д. № 489/2016 г. по описа на заповедния
съд.
По
силата на Заповед за незабавно изпълнение № 249/13.10.2016 г. и изпълнителен ***т,
издадени по ч. гр. д. № 489/2016 г. по описа на Районен съд-Б., „***“ ООД и С.А.П.
са осъдени да заплатят солидарно на банката гореописаните суми.
Във
връзка с принудителното събиране на сумите, банката е подала молба за
образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Н. Н., рег. № *
на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, като по този повод е
образувано е изп. дело № **.
В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците са подали възражения.
С
определение от 04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 489/2016 г., Районен съд – Б. е
указал на банката, че може да предяви иск за установяване на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок.
С
определение от 04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 489/2016 г., Районен съд – Б. е
спрял производството по изпълнителното дело.
В
законоустановения срок, банката е подала пред компетентния съд иск по чл. 422 ГПК.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответниците
оспорват предявените искови претенции. Правят следните възражения:
Ответниците
не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга. Липсва настъпила предсрочна изискуемост на
задължението преди образуването на заповедното производство.Договорът за
ипотечен кредит от 12.07.2006 г. не съдържал уговорка относно падежна дата.
Правят възражение,че доколкото нито първоначалния погасителен план към договора за кредит,
нито погасителния план към анекса не са подписани от длъжника, те не
съставляват част от съдържанието на самия договор, от тях банката не би могла
да черпи права, в това число и погасителният план не би могъл да установи със
задължителна сила за длъжника падеж и размер на дължимите месечни погасителни
вноски по кредита.
Твърдят,че приложеният
към исковата молба погасителен план с дата на съставяне 13.07.2006 г. не е
подписан от кредитополучателя, поради което не е в състояние валидно да го
ангажира и не представлява част от съдържанието на процесния договор за кредит.Оспорват
авторството на първа,втора,трета и четвърта страница от договора.
Сочат,че нито процесният
договор за кредит, нито анекса към него не съдържат изрично и изчерпателно
изброяване на падежа и размера на дължимите месечни погасителни вноски в частта
за главницата, възнаградителната лихва и таксите, нито в договора се съдържа
изброяване на относимите пазарни индекси и измерители и тяхното индивидуално
тегло на участие във формулата за изчисление и за изменение на приложимия БЛП и
лихвата по кредита.
Твърдят,че Договор за встъпване в дълг
не е сключен в писмена форма и не е вписан в Имотен регистър по партида на
учредената ипотека.
Ответниците считат договора за
ипотечен кредит, анекса към него и договора за встъпване в дълг за цялостно
нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД – противоречие със закона и добрите
нрави, липса на съгласие и липса на основание.
В условията на евентуалност правят възражение за
нищожност на отделни разпоредби на Договора:
чл.4,ал.2 от Договора,поради противоречие с чл.143
във вр. с чл.146 от ЗЗП,поради нарушение на чл.58,ал.2 от ЗКИ във вр. с
чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД,както и на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД-поради
нарушение на добрите нрави- поради нарушение на добрите нрави и добрите търговски практики в частта
, съгласно която "банката си запазва правото едностранно да променя
размера на БЛП за ипотечни кредити, за което длъжникът се счита за уведомен
чрез поставяне на обявление за това на видни места в паричните салони на
банката.
На същите основания - поради неравноправност, нарушение императивните
норми на закона и добрите нрави - претендират нищожност и на разпоредбата на
чл.5, ал.2 от договора, предложение второ в частта, съгласно която "при
всяка промяна на БЛП погасителният план се актуализира при спазване срока на
договора, без да е необходимо подписване на анекс, за което с подписване на
настоящия договор длъжникът дава своето неотменимо и безусловно съгласие".
Твърдят, че оспорените две разпоредби са типови, присъстват във всички
договори за кредит на банката, текстът на проектодоговора е съставен
предварително от банката, поднесен е в последния момент преди подписването му ,
не е пояснено по достатъчно пълен, ясен и изчерпателен начин какви са общите
разходи по кредита и как ще бъдат изчислявани и изменяни те, не е предоставена
възможност на длъжника да вземе информрано решение при подписването на самия
договор.
Претендират нищожност
и на чл.11. ал.5 от договора , който възлага разход за застраховка , без
да установи изрично размера на приложимата застрахователна премия, за която
кредитополучателят да се е съгласил изрично;
нищожност и на чл.15 от
Договора за кредит, прогласяващ приложимост на вътрешнобанкови правила и
решения, включително Тарифа на банката, които не носят подпис на кредитополучателя,
не са сключени в изискуемата от чл.430 на ТЗ писмена форма на договор
/двустранно съглашение, не едностранна сделка/ като условие за валидност и в
съответствие с императивната разпоредба на чл.39 от Закона за банките,
вменяваща задължение за изрично и изчерпателно изброяване на всички разходи и
на обективните пазарни фактори в самия договор за кредит.
В условията на евентуалност твърдят нищожност на основание - чл.26,
ал.1, пр.1 и пр.3, във връзка с чл.430
от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, и чл.366
от ЗЗД /спогодба върху непозволен договор/
нищожност на чл. 3 и чл.4 от Анекс № 1 от 17.12.2014 г. -погрешно
изчислен остатъчен дълг при прилагане на нищожни разпоредби от договора за
кредит;
нищожност на чл.5 -погрешно изчислени
погасителни вноски поради погрешно изчислен остатъчен размер на дълга, който
обслужват, а така също липса на изрично и изчерпателно уговорени между страните
размер на дължимата вънаградителна лихва по кредита, Б/1П, ГПР и всички останали
разходи по кредита;
нищожност на чл.7 от Анекс № 1
поради пълна неопроделеност предмета на постигнатото съгласие между страните и
поради неподписване на предвидения договор за подчинен срочен дълг ;
нищожност на чл.8 , който задължава двамата солидарни длъжника да
подпишат запис на заповед за погрешно изчислен размер на текущия дълг;
нищожност на чл.12. ал.1 от Анекс № 1, който предвижда право на банката
без да дължи покана или уведомление до длъжника да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг.
На същото основание - чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД, във връзка с
чл.430 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции,
чл.76 и чл.366 от ЗЗД /спогодба върху непозволен договор/ претендират нищожност на следните разпоредби от Договор за встъпване в дълг от
17.12.2014 г. :
нищожност на чл.1 ал.3 и ал.4 от Договора за встъпване в дълг,
определящи погрешен размер на текущия дълг, както и погрешен /утежнен/ размер
на приложимата възнаградителна лихва по кредита, при указан минимум от 7,25 %,
какъвто не е предвиден в първоначалния договор за кредит;
нищожност на чл.1 ал.5, уговарящ подписване на запис на заповед за дълг
в погрешно изчислен размер;
нищожност на чл.3 от Договора за встъпване в дълг, предвиждащ встъпване
на физическото лице С.А.П. като съдлъжник в учредената законна ипотека, без да
е налице писмена форма с нотариално заверено съдържание на Договора за встъпване
в дълг, нотариално заверен подпис на съдлъжника С.П., и без да е осъществено
вписване промяната на страните по кредитното правоотношение по партида на
учредената ипотека като условие за валидност съобразно изискванията на
императивната разпоредба на чл.171 от ЗЗД;
Правят възражение,че визираните разпоредби от основния договор и двете
споразумения към него са нищожни на самостоятелно основание по отношение на С.А.П.
в качеството на физическо лице - потребител, встъпило в основния договор за
кредит, и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.143 и чл.146 от
ЗЗП -поради неравноправност, доколкото предвиждат възможност за банката да
променя размера на БЛП и останалите разходи по кредита на непредвидено в
договора основание, а в Допълнителното споразумение за встъпване в дълг
регламентират утежнени условия за обслужване на кредита спрямо основния
кредитополучател - юридическо лице, по чл.143, т.9 - налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; по т.10. - позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание; по т. 13. - му предоставя/на банката/ изключително право да тълкува клаузите
на договора; по т.14. - налага на потребителя да изпълни своите задължения,
дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Твърдят също, че банката не е изпълнила своите преддоговорни задължения
да информира длъжника добросъвестно, отговорно, пълно, ясно и изчерпателно
какви са общите дължими разходи по кредита, какъв е размерът на дължимата
възнаградителна лихва по кредита, какво включва БЛП на банката и въз основа на
какви критерии банката възнамерява да променя същия БЛП през време на действие
на договора за кредит, каква е дължимата месечна погасителна вноска по кредита
в частта за главницата, възнаградителната лихва и таксите и на кое число от
месеца същите са дължими,както и да информира длъжника за предстоящите промени
на БЛП и лихвата по кредита.
Искат от съда да открие производство по
оспорване истинността на следните документи /автентичността им,
съдържанието им и полагането на подпис от страна на кредитополучателя върху тях/:Договор за ипотечен кредит от
12.07.2006 г.; Анекс №1 от 17.12.2014 г.;Договор за встъпване в дълг от
17.12.2014 г.; Погасителен план към основния договор за кредит с дата на
съставяне 13.07.2006 г.;Погасителен план с дата на съставяне 29.03.2018
г.;Известието за доставка на поканата за доброволно изпълнение и обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита- приложено по делото.
В
срока по чл.367 от ГПК, ответниците
са подали отговор на исковата молба вх. рег. № 1210/20.02.2018 г., с дата на
пощенското клеймо 15.02.2018 г. ,с която са направени доказателствени искания.
В срока по чл.372 от ГПК ищецът е
депозирал допълнителна искова молба,с която е взел становище по депозираният
отговор и направените доказателствени искания и е направил нови доказателствени
искания.
Ответниците
са подали допълнителен отговор вх. рег. № 2951/10.05.2018 г., с дата на
пощенското клеймо 08.05.2018 г. и
27.04.2018 г.
По електронната поща на съда,на
18.06.2020 г. бе изпратена молба от ответниците ,с която се признава исковата
претенция по основание и размер и се
приемат без възражения представените доказателства.Доколкото признанието е
направено в електронен вид и до момента на постановяване на решението не е
пристигнало в писмен вид,съдът не може да го цени като такова.
Добрички окръжен съд,приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установява
се по делото от представените писмени доказателства,че на 12.07.2006
г. между „***“ ЕАД гр. С. ,като кредитор
и „***“ ЕООД,като кредитополучател, е сключен договор за
ипотечен кредит № **/12.07.2006 г., за сумата от 240 000.00 евро,сцел покупка на недвижим имот
– заведение за обществено хранене в гр. Б..На 17.12.2014 г. между банката,
кредитополучателя и третото лице С.А.П. е сключен договор за встъпване в дълг
към договора за ипотечен кредит, по силата на който С.А.П. встъпва в
задълженията на кредитополучателя като съдлъжник по договора за ипотечен
кредит.
На 17.12.2014
г. към договора за ипотечен кредит е сключен и Анекс № 1,в който е отразено,че
след смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството -кредитополучател,С.С.П.,
дружествените дяловете са поети от наследниците му по закон, като съпругата му С.А.П.
избрана за управител на дружеството е и конституирана като солидарен длъжник по
договора за ипотечен кредит по силата на чл. 101 ЗЗД.
На
19.07.2016 г., поради неплащане на 14 месечни погасителни вноски, банката е
обявила кредита за предсрочно изискуем,като
кредитополучателят „***“ ООД и
съдлъжникът С.А.П. са уведомени писмено за предсрочната изискуемост на дълга на
17.09.2016 г.
Видно
от приетото като доказателство по делото ч. гр. д. № 489/2016 г. по описа на
БРС,на 12.10.2016 г. банката е подала до Районен съд-Б. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжниците по договора за
ипотечен кредит за сумата от 169 430,47 евра главница,ведон със законната
лихва върху сумата от 12.10.2016 г. до изплащане на вземането.В заявлението е
обяснено,че не се претендират договорни лихви за периода 21.08.2015 г. до
11.10.2016 г. в размер на 11 942,36 евро и наказателни лихви за същия
период в размер на 8 103,57 евро.Претендирани са разноските по заповедното
производство.
Със Заповед за незабавно изпълнение №
249/13.10.2016 г. и изпълнителен ***т, издадени по ч. гр. д. № 489/2016 г. по
описа на Районен съд-Б., „***“ ООД и С.А., П. били осъдени да заплатят солидарно на банката претендираните
суми.От длъжниците е подадено
възражение,а на банкате е указано завеждане на иска по чл.422 от ГПК.
Претенцията
по иска по чл.422 от ГПК е идентична с
предмета на подаденото и уважено
заявление.
От заключението на вещото лице Ат.С.
се установява,че подписът за длъжник в края на представения
за изследване Договор за ипотечен кредит от 12.07.2006 г. е положен С.С.П..
Подписите положени под текста и в дясната част на всеки от ***тите, както и
тези за „Управител“ и „За съдлъжник“ в
Анекс № 1 от 17.12.2014 г. са положени от С.А.П.. Подписите под текста и в
дясната част на първия ***т „За съдлъжник“ и за „Управител“ в Договор за
встъпване в дълг от 17.12.2014 г. са положени от С.А.П.. Подписите в графите
„Подпис на получателя“ в двете известия за доставяне от 17.09.2016 г. до „***“
ООД и С.А.П. са положени от С.А.П..
Назначената съдебно-икономическа
експертиза установя,че по
сключения Договор за ипотечен кредит №**/12.07.2006 г. между „***” АД / „**" АД /,средствата по кредита в размер на 240 000 евра ,са били предоставени по сметка на „***"
ЕООД със счетоводен номер 18141484239780 - разплащателна, погасяваща за
обслужване на договорения кредит и на дата 13.07.2006 г. ,сметката е заверена със сумата от 240 000,00 EUR.
Също така
вещото лице установява,че видно от счетоводните записвания в Банката, отпуснатия по силата
на Договор за ипотечен кредит №**/12.07.2006 г. и Анекс 1/17.12.2014 г.
подписан към него, е обявен за предсрочно изискуем в пълен размер към дата
16.07.2016 г., поради нередовно погасяване на дължими вноски. Счетоводната
сметка, по която е отразена сумата на просрочените главници е 228214842397801,като
главницата с ненастъпил падеж е била в размер на 162 628,00 EUR към същата дата. Видно от счетоводните записвания ,на 19.07.2016 год. е била взета счетоводна
операция за отразяване на цялата сума като „Просрочен кредит" с общ размер
169 430,47 EUR.
Заключението на
вещото лице също така установява,че по кредита са направени погасителни вноски
по просрочената главница в размер на 46 187,45 евро и 24 382,08
евро по редовната главница.
Вещото лице е
изготвило заключението си по въпроса,какъв е размера на дълга към датата на
предсрочната изискуемост на кредита.По първи вариант,при който се дължат само
погасителните вноски по главницата,общото задължение по просрочени главници и
непадежирали главници е в размер на 150 079, евра.По втори вариант,при
който се дължат освен просрочени главници и непадежирали главници
,и вноски за възнаградителна лихва,задължението на длъжниците е в размер на
размер на 167 091,27 евра.
Към датата на
подаване на заявлението,съгласно заключението,ответниците дължат по кредита
сумата от 189 476,40 евра,в това
число 169 430,47 евро главница и 16 857,40 евра лихви и 3 188,53
евра приподи от задбалансови лихви.
Експертизата бе
приета и неоспорена от страните ,поради което се възприема от съда,като
задълбочена и компетентно изготвена.
След преценка на
събраните по делото доказателства,съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск ,с правно основание по
чл.422 от ГПК. Поради обусловеността на установетелния иск по чл. 422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните
книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на
вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.
Поради обусловеността на установителния иск по
чл. 422 ГПК от издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от
счетоводните книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и
размера на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното
производство.
Претенцията
по настоящият иск по чл.422 от ГПК е
идентична с предмета на подаденото и
уважено заявление от БРС.
Между страните съществуват облигационни
отношения породени от договор за банков кредит сключен на 12.07.2006 г.
Предсрочната изискуемост настъпва при
наличието на две условия: обективният факт на неплащане и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до длъжника при наличието на
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока - ТР – 4 -
2013 – ОСГТК.
Установява се от заключението на
вещото лице по назначената счетоводна експертиза,че към датата на обявяването
на предсрочната изискуемост на кредита от Банката,ответниците са били в
просрочие на 14 месечни погасителни вноски,а съобразно договора,се налага извод
за наличието на право на банката,при осъщественото неизпълнение по договора за
кредит,да обяви предсрочната изискуемост
на целият остътък по кредита.
С оглед заключението на назначената
по делото графологическа експертиза ,по делото се установи,че ответниците са
били уведомени за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита ,с
получаването на уведомлението от С.П. на 17.09.2016 г..
Предвид
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение,с което се претендира
само главницата и законната лихва от датата на подаването му на 12.10.2016 г. и
отбелязаното в заявлението
обяснение,че не се претендират договорни
лихви за периода 21.08.2015 г. до 11.10.2016 г. в размер на 11 942,36 евро
и наказателни лихви за същия период в размер на 8 103,57 евро и с оглед
заключението на вещото лице по счетоводната експертиза,към датата на подаване
на заявлението 12.10.2016 г. ,дължимата
от ответниците главница е в размер на 169 430,47 евро,поради което искът
за нея е основателен и доказан.
Ответниците
не доказаха основателност на нито едно от направените от тях възражения за
неоснователност на иска,с оглед указаната им доказателствена тежест.Установи се
от събраните доказателства,че предсрочната изискуемост на кредита е била
настъпила валидно към датата на подаване на завялението и че те са валидно уведомени за обявената от банката
предсрочна изискуемост на кредита;че първоначалния
погасителен план към договора за кредит и погасителния план към анекса не са
подписани от длъжника;че договорът за ипотечен кредит, анекса към него и договора
за встъпване в дълг за цялостно нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД –
противоречие със закона и добрите нрави, липса на съгласие и липса на
основание,а така също и направените в условията на евентуалност правят възражения за
нищожност на отделни разпоредби на договора,в това число и неравноправност по
чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП,поради нарушение на чл.58,ал.2 от ЗКИ във вр. с
чл.26,ал.1,пр.1 и пр.3 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното
,въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, настоящият състав , исковите претенции за доказани и
основателни в пълния претендиран размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на
ищеца следва да се присъдят
разноски по делото в размер на 8 867,55
лв. разноски за настоящата инстанция,съгласно
представения по делото списък по чл. 80 ГПК.
Като
се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
на чл.422, ал.1 вр. чл. 417, ал.1 ГПК, в отношенията между „***“ АД ЕИК-*** гр.С./универсален правоприемник на
„***“ЕАД и ответниците „***“ ЕООД с. О., общ. Б., ЕИК ***
и С.А.П. ЕГН-**********,че ответниците „***“ ЕООД с. О., общ. Б., ЕИК *** и
С.А.П. ЕГН-**********,в условията на солидарност
дължат сумата от 169 430,47 евро неиздължена
главница по договора за кредит от
12.07.2006 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.10.2016 год. - до
окончателното й изплащане;както и дължимите по заповедното производство 6 627,55 лв. разноски по делото и 5 500,06 лв. юрисконсултско
възнаграждение,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №489/2016
г. по описа на Балчишки районен съд.
ОСЪЖДА ответниците „***“ ЕООД с. О., общ. Б., ЕИК *** и
С.А.П. ЕГН-**********,в условията на солидарност,да
заплатят на „***“ АД ЕИК-*** гр.С./универсален
правоприемник на „***“ЕАД сумата от 8 867,55 лв. разноски за настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски апелативен съд в двукесдмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: