Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 122
гр. ***, 30.06.2014 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д
А
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на десети юни две
хиляди и четиринадесета година в състав: СЪДИЯ
Г. П. при секретар Б.М. – Ю. разгледа т. д. № * по описа за 2013г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско
дело № * г. по описа на ***кия окръжен съд е образувано по искова молба на Т.М.Р.,
гражданин на **, със съд. адрес с. Ш., общ. Д. ч., област В., с която срещу „*” * гр.
В. е предявен иск за плащане на сумата от *вро, представляваща получена на
отпаднало основание сума, ведно със законната лихва, начиная от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, претендиран на осн. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
В
законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, взел е становище, направил е възражения, посочил е
доказателства и е представил писмени
доказателства. Ответникът е инвокирал следните възражения: никога, нито на *
г., нито на която и да е друга дата, не е сключвал предварителен договор за
покупко – продажба с ищеца; никога и при никакви условия не се поемал
задължения към ищеца за извършване на строителство на процесните обекти и
прехвърлянето на правото на собственост върху тях на ищеца; никога не е
договаряло с ищеца продажна цена в размер на исковата сума; никога не е
получавало тази сума. При условията на евентуалност се релевират следните
възражения: сградата е въведена в експлоатация към * г., като ищецът никога не
е отправял претенции към ответника за продажба на процесните обекти; ищецът не
е предоставил на ответника подходящ срок за изпълнение на договора. Поддържа
се, че предварителният договор е неистински и неавтентичен документ, като е
оспорена автентичността на подписите на страните по договора. Твърди се, че
ищецът никога не е плащал на ответника исковата сума, като в тази връзка е
релевирано възражение за неизпълнение на договора от страна на ищеца.
***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена
следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно
от доказателствата по делото, ответникът е титуляр на правото на собственост на
процесния имот по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим
имот № *, том *, рег. № *, дело № ** г. по описа на нотариус С. И., рег. № * на
нотариалната камара с район на действие Б. районен съд, вписан с вх. рег. № *
от * г., акт № *, том * дело № * от *г. по описа на А. по в. – С. по в. гр. Б.
На * г.
между страните по делото е възникнало облигационно отношение по договор предварителен
договор за покупко – продажба на недвижими имоти, по силата на който в
изискуемата от чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма за действителност, по силата на
който ответникът като продавач продава на ищеца като купувач правото на
собственост върху следните недвижими имоти, разположени в поземлен имот УПИ *,
кв. *по плана на гр. Б., а именно: апартамент № * та първи етаж, със застроена
площ * кв.м., ведно с прилежащата към него земя от * кв. м.; апартамент № * на
втори етаж със застроена площ * кв.м., ведно с прилежащата към него земя от * кв.м.; апартамент № * на
втори етаж със застроена площ *. кв.м., ведно с прилежащата към него земя от *
кв. м.; апартамент № * на трети етаж със застроена площ ** км.м. , ведно с
прилежащата към него земя от * кв.м.; апартамент № *на трети етаж със застроена
площ * кв.м., ведно с прилежащата към него земя от * кв.м., срещу цена от *
евро, която купувачът е платил в деня на подписване на договора – чл. 1.2 от
договора. Продавачът се задължава да извърши строителството и да предаде
обектите на купувача в завършен вид „до ключ”, без обзавеждане.
Страните
са се задължили да сключат окончателен договор за покупко – продажба в срок до *
г.
Според
експертните мнения на вещите лица по първоначалната и допълнителната съдебно –
графическа експертиза, подписът, положен за продавач е на управителя на „* , а
на купувач – на Т.Р.. Т.Р. е положила подписа си саморъчно след отпечатания
текст в документа, а подписа на управителя на „* и печата на дружеството са
положени първи. Вещите лица не са установили индикации напечатаният текст да е
поставен впоследствие върху вече подписан и/или подпечатан празен лист.
По
делото не се представиха доказателства за изпълнение на задължението на
продавача да извърши строителство на обектите, да въведе сградата в
експлоатация, да предаде владението на обектите на купувача и да прехвърли
правото на собственост върху процесните обекти на купувача в срок.
С
нотариална покана рег. *, том * акт № * г. на Ж. К. – У. – помощник –
нотариус при нотариус К. К., вписан под
№ * на Н. к. на Р. Б. с район на действие В. р. с. връчена на продавача при
условията на чл. 47 ГПК, купувачът е развалил предварителния договор за покупко
– продажба, като е отправил искане за връщане на дадената на отпаднало
основание сума в размер на ** евро.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Контроверсният
въпрос е относно наличието на законовите предпоставки за връщане на дадени без основание
суми по см. на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Правоотношението,
от което породен спорът между страните произтича от сключения на * г. между тях
предварителен договор за покупко – продажба на недвижими имоти.
Сделката
е сключена от продавача в качеството му
на търговец и е свързана с упражняваното от него занятие, поради което следва
да се дефинира като търговска – чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Търговскоправният
характер на правоотношението между страните, както и квалификацията му като
договор за обществена поръчка предопределя разглеждането на възникналия спор по
реда на глава тридесет и втора ГПК „ Производство по търговски спорове” ( чл.
365 – 378 ГПК ) – арг. чл. 365, т. 2 ГПК.
В разглеждания случай, по отношение на
облигационното отношение, предмет на правния спор са приложими положенията за
търговските сделки, уредени в Търговския закон ( сключване на търговска сделка
( чл. 290 – 301 ), изпълнение ( чл. 302 – 305 ), неизпълнение ( чл. 306 – 309
), търговски обезпечения ( чл. 310 – 315 ), прехвърляне на права ( чл. 316 – 317 ), а за неуредените с него
положения – гражданското законодателство, а при непълнота в него – търговските
обичаи –.
Предварителният договор е договор, с който
страните се задължават да сключат друг договор, който условно може да бъде
наречен „окончателен” – вж. К., А. Облигационно право. Обща част. С., 2013, с. 376.
Правните норми, които уреждат
предварителния договор, се съдържат в чл. 19 и чл. 242 ЗЗД и чл. 362 – 364 ГПК. Предварителният договор
отговаря на общите изисквания за действителност, установени в чл. 26 – 33 ЗЗД.
Той трябва да съдържа всички общи елементи на договора – съгласие, основание и
предмет.
Предварителният договор по правило е
неформален, с изключение на случаите, при които окончателният договор трябва да
бъде сключен в нотариална или нотариално заверена форма – чл. 19, ал. 1 ЗЗД. Писмената форма е установена в материалния закон. Тя е форма ad
solemnitatem. Законът изисква предварителният
договор да съдържа всички уговорки за съществените условия на окончателния
договор ( esentialia negotii ) – чл. 19, ал. 2 ЗЗД.
Предварителният договор поражда задължение
за сключване на окончателен договор, но насрещното му право е преобразуващо
право да се иска по съдебен ред сключването на
окончателния договор – чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
По
делото е безспорно установено, че продавачът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от предварителния договор за извършване строителството на обектите,
въвод на сградата в експлоатация, предаване владението на обектите на купувача
и прехвърляне правото на собственост
върху процесните обекти на купувача в срок. С оглед факта на пълно неизпълнение
на задълженията на продавача, купувачът при условията на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е
развалил предварителния договор.
Развалянето
на договора е прекратило облигационното отношение ex tunc.
Обратното действие на развалянето означава, че всяка страна трябва да върне
всичко, което е получила на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгл. чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е
получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. Фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
визиращ “получено нещо на отпаднало основание” ( condictio sine causa ),
изисква предаване, съответно получаване, когато в момента на получаването
съществува правно отношение, въз основа на което да са извършени действията по
даването и получаването, но впоследствие облигационна връзка е прекратена ex
tunc в резултат на разваляне по см. на чл. 87 ЗЗД, респ. унищожаване по см. на
чл. 27 – 34 ЗЗД.
Правната
последица, която настъпва при
развалянето на договора е тази по чл. 88 ЗЗД - реституция на даденото в
изпълнение на договора от изправната страна - restitutium integrum.
В
разглеждания случай, продавачът дължи връщане на получената от купувача цена по
предварителния договор в размер на исковата сума.
Исковата
претенция е основателна и доказана и следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на * лв., представляваща
платените по делото държавни такси. На ищеца не следва да се присъжда
претендирането адвокатско възнаграждение и останалите разноски, тъй като липсват доказателства за заплащането
му от страната– т .1 от ТР – 1 – 2013 – ОСГТК.
С оглед
изложените съображения, ***КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „* гр. В., ул. „*”№ * вх. *,
ет. * ап. *, ЕИК *да заплати на Т.М.Р.,
ЕГН **********, гражданин на *, със съд. адрес с. Ш., ул. „*” № * общ. Д. ч.,
област В., сумата от * евро, представляваща дадена на отпаднало основание сума,
ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска – * г. - до
окончателното й изплащане, както и разноски в размер на * лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: