Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
27.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1760 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 47951/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 49 състав, е отхвърлен предявеният от А.Й.Д. /ЕГН **********/
срещу З. „О.З.”*** /ЕИК******/ установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр. „чл.208 КЗ /отм./“ за признаване за установено, че З. „О.З.” дължи на А.Й.Д. сумата
282.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- стойност на
ремонта на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара” с peг.№ ******. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът А.Д. е осъден да заплати на ответника З. „О.З.” сумата
100 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от А.Й.Д. /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочената сума,
представляваща застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна З. „О.З.”*** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното
от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По
съществото постановеното от СРС решение е неправилно и следва да бъде отменено.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че визираните в чл.405, ал.1 КЗ материално- правни предпоставки
за присъждане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение в случая
са налице, поради което и предявеният от А.Д. пряк иск неправилно е отхвърлен с
обжалваното решение.
Безспорно
е по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че през
м.02.2015 г. между ищеца А.Д. и ответника З. „О.З.” е сключен
договор за имуществена застраховка “каско” с предмет процесния лек автомобил „Сузуки
Гранд Витара“ с ДК № ******, оформен в
Застрахователна полица № **********, със срок на действие от 15.02.2015 г. до 14.02.2016
г. По силата на този договор застрахователят- ответник
З. „О.З.” е поел задължение да
изплати застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователно
събитие, а съгласно действащите между страните Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства „каско“ частична щета на застрахованото МПС,
причинена от сблъскване с друго МПС или с други подвижни и неподвижни предмети
е покрит риск и застрахователно събитие.
Установява
се въз основа на събраните по делото доказателства /уведомление за щета на МПС,
2 бр. талони за оглед на МПС, опис- техническа експертиза по щета/, че към 11.02.2016
г. процесният лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с ДК № ******- собственост на
ищеца А.Д., бил увреден, за което застрахователят бил своевременно уведомен
/уведомяването му е извършено при спазване на действащите между страните Общи
условия към застрахователния договор/. Ответникът не оспорва, че е отказал
плащане на застрахователно обезщетение по заявлението на ищеца, позовавайки се
на Глава Втора, Раздел ІІ, чл.5 /2/, т.29 от Общите условия по застраховка
„каско на МПС“, тъй като „увреждането капак преден на застрахования обект е
било налично към момента на огледа при сключване на застраховката“.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод на въззивния
съд, че е налице застрахователно събитие, довело до частична щета на процесния
лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с ДК № ******,
настъпило по време на действието на процесния застрахователен договор, поради
което и за застрахователя е възникнало договорното задължение да изплати застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка “каско”, равно на действителната
стойност на вредите по МПС към момента на настъпване на застрахователното
събитие, определена в рамките на застрахователната сума. Съгласно приетото като
неоспорено от страните експертно заключение по изслушаната пред СРС авто-
техническа експертиза средната пазарна цена на уврежданията по процесния лек
автомобил „Сузуки Гранд Витара“ към датата на събитието /9.02.2016 г./ възлиза
на 282.53 лева, т.е. сума, надвишаваща претендираното по делото обезщетение.
Действителната стойност на причинената вреда /чл.400, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ/ към датата на настъпване
на застрахователното събитие, до която застрахователят- ответник дължи
плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 282.20 лв., като относно тази
сума довод за несъответствие между претендираното и дължимо към датата на
настъпване на събитието обезщетение от страна на ответника не е наведен.
Основанието,
въз основа на което ответникът е отказал плащането на застрахователно
обезщетение, в случая не може да доведе до отхвърляне на иска по чл.405, ал.1 КЗ, тъй като не отговаря на действителното фактическо и правно положение.
Според твърденията на ищеца процесният лек автомобил е бил предмет на няколко последователно
сключени с ответника застрахователни договора, първият от които е произвел
действие през м.02.2014 г., вторият /процесният/- през м.02.2015 г., а
последният- през м.02.2016 г. При сключване на първата полица е извършен оглед
на автомобила, приключил „без забележки“- според представения по делото талон
от 14.02.2014 г. /неоспорен от ответника/. Следващ оглед е извършен на
11.02.2016 г., след настъпване на процесното застрахователно събитие на 9.02.2016
г., поради което и в съставения за него талон /л.32 от делото на СРС/ са
отразени уврежданията по предния капак на автомобила.
С
оглед така установената хронология на събитията, изводът на първоинстанционния
съд, че „с представянето на автомобила за оглед във връзка с подновяване на застрахователното
правоотношение ищецът е декларирал и е признал, че няма претенции по отношение
на ответника във връзка със състоянието на автомобила и вредите по него, като
се е съгласил, че за щетите, налични по автомобила и описани в талона,
застрахователят не следва да носи отговорност, доколкото за тях няма
уведомление към момента на огледа“, е необоснован и неправилен. Въз основа на
талона за оглед се установява само фактическото състояние на автомобила, без да
могат да бъдат направени изводи за намеренията на застрахованото лице, вкл.
такива в посочения по- горе смисъл. Предвид горното, неприложимо в случая е
основанието за отказ да бъде извършено застрахователно плащане по Глава Втора,
Раздел ІІ, чл.5 /2/, т.29 от Общите условия по застраховка „каско на МПС“ на
ответното дружество.
Във
връзка с посоченото в обжалваното решение основание за отхвърляне на иска-
поради недоказаност на механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между
застрахователното събитие и настъпилите по автомобила вреди, следва да се
отбележи, че дори съобщението за механизма на настъпване на събитието да е
некоректно, то наличието на такава неточност не може да обоснове освобождаване
на застрахователя от отговорността да заплати застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие. Дали увредите се дължат на изхвърчането на
едно камъче от пътната настилка или на няколко такива и на попадането им върху
предния капак на автомобила, не представлява обстоятелство, обосноваващо
освобождаване на застрахователя от задължението да заплати застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка „каско“. И в двата случая не се касае
за изключен от застрахователя риск, поради което и неточното съобщаване на
обстоятелствата относно настъпилото застрахователно събитие, които в голямата
си част са предполагаеми за застрахованото лице /по време на движение на
автомобила и разминаване с товарен автомобил такава конкретна преценка трудно
би могло да бъде извършена/, не може да обоснове извод, че е направено с цел
заблуда на застрахователя и че се касае за неизпълнение на задължение по
застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на
застрахователя- арг. чл.408, ал.1, т.3 КЗ, и се намира в пряка причинна връзка
с настъпването на събитието по смисъла на чл.395, ал.4 КЗ. В случая неточното
съобщение за механизма на настъпване на застрахователното събитие, дори да е
налице такова, не може да доведе до прилагане последиците на чл.408 КЗ, тъй
като няма данни с поведението си лицето, в чието държане е бил автомобилът, да е
увеличило риска от настъпване на застрахователното събитие. Обстоятелството, че
съобщението за механизма на настъпване на събитието е неточно, при положение,
че не се твърди от застрахователя- ответник застрахованият автомобил да е бил
умишлено увреден от застрахованото лице /чл.408, ал.1, т.1 и т.2 КЗ/, по
преценка на настоящия въззивен съд не рефлектира върху възникването на
задължението за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, като не
отговаря и на критериите по чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не представлява основание за
отказ за плащането на дължимо застрахователно обезщетение.
Предвид
установеното по делото наличие на предпоставките на чл.405, ал.1 КЗ, неправилно
е отказано на застрахованото лице плащането на застрахователно обезщетение, поради
което и искът му като основателен и доказан следва да бъде уважен, а поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора,
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено решение за признаване дължимостта на процесното
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ответникът-
въззиваема страна дължи да заплати на ищеца- въззивник сумата 325 лв.- разноски
за заповедното производство /за държ. такса и адв. възнаграждение/, сумата 525
лв.- разноски за първо-инстанционното производство /за държ. такса, адв.
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице/, и сумата 325 лв.- разноски за
въззивното производство /за държ. такса и платено адв. възнаграждение/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение от 15.09.2020
г., постановено по гр.д.№ 47951/ 2019 г. на Софийски районен съд, І ГО, 49
състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че З. „О.З.”*** /ЕИК******/ дължи на А.Й.Д. /ЕГН **********/ на основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ сумата
282.20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- стойност на
ремонта на лек автомобил „Сузуки Гранд Витара” с peг.№ ******, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 7.11.2018 г., до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК на 29.03.2019 г. по гр.д.№ 81026/ 2018 г. на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА З. „О.З.”*** /ЕИК******/
да заплати на А.Й.Д. /ЕГН **********/
сумата 325 лв. /триста двадесет и
пет лева/- разноски за заповедното
производство /гр.д.№ 81026/ 2018 г. на СРС, 49 състав/, и сумата 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/- разноски за първоинстанционното производство,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, а също и
сумата 325 лв. /триста двадесет и пет лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.