№ 181
гр. Сл., 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Димова
при участието на секретаря В. В. М.
като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно
наказателно дело № 20232230200253 по описа за 2023 година
Производството е по повод жалба от С. С. Д. с ЕГН ********** против
наказателно постановление №22-0804-005764/16.01.2023 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“ гр.Сл., с което е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и му са
отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Сл., редовно призована, не изпраща
свой представител, депозирано е писмено становище чрез упълномощен
старши юрисконсулт, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.12.2022 г. около 21:51 часа в гр.Сл., по ул. „Гео Милев“ се
движел наляво и надясно лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег.№ СН****АС.
Това необичайно движение на автомобила било видяно от полицейските
служители, които били на смяна св.Й. К. и св.С. В., поради което същите
спрели за проверка по ул. „Гео Милев“ пред номер 17. Контролните органи
установили, че водач на МПС е С. С. Д.. Същият бил изпробван за употреба
на алкохол с техническо средство „Дрегер алкотест 7510“ с фабр.№ ARPM
1
0803 под проба с номер 01905 в 21:51:10 часа и уредът отчел 1,01 промила
алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за изследване
№117937. Водачът собствено ръчно вписал в талона, че приема показанията
на техническото средство.
За извършеното нарушение на С. С. Д. на 27.12.2022 г. му бил съставен
АУАН № GA749560/27.12.2022 г., за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от
ЗДвП. Със съставянето на АУАН на жалбоподателя бил иззет контролен
талон № 3664615 и СУМПС №*********. АУАН бил връчен на
жалбоподателя на 27.12.2022 г., като същият посочил, че няма възражения. Не
са представени възражения по него в законоустановения срок.
Въз основа на издадения АУАН, на С. С. Д. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-
000785/27.12.2022 г. от Началника Сектор към ОДМВР-Сл., Сектор“Пътна
полиция“ за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП и е наложена
принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1 Б.“б“ от ЗДвП,
а именно „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, считано 21:51:10 часа на 27.12.2022
г., а именно за 365 дни“.
Въз основа на АУАН № GA749560/27.12.2022 г. на жалбоподателя било
издадено НП №22-0804-0005764/16.01.2023 год. за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и е наложено наказание на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а
именно „Глоба“ в размер на 1000 лв. и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца и му са отнети общо 10 к.т. на осн. Наредба № Із-
2539 от 17.12.2012 г. на МВР. Наказателното постановление е получено лично
на 30.01.2023 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетелите Й. К. и С.
В., доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си
относно основните подлежащи на доказване факти. Съдът дава вяра на
писмените доказателства, приобщени по съответния процесуален ред по
делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
2
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,8‰ промила, а именно с 1,01‰ на хиляда в издишания от
водача въздух.
Съдът прие, че в хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице.
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били
надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с императивните разпоредби на ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на ЗАНН
реквизити. Същият е предявен за връчване на жалбоподателя, който го е
получил лично и е посочил, че няма възражения.
В НП също се съдържат всички минимално изискуеми реквизити.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
Според чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия
случай не са ангажирани писмени или устни доказателства, които да оборят
доказателствената сила на установеното с АУАН, обвързваща съда.
Водачът е подписал без възражения изготвения талон за изследване,
като в предвидената графа е попълнил, че приема показанията на
техническото средство. В тази хипотеза, според нормата на чл. 3а, т. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, установяване употребата на алкохол с някой от алтернативните
способи – измерване с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване не се извършва, а концентрацията на алкохол се
установява въз основа на приетото от водача показание на техническото
средство. Приемането на показанието на техническото средство е равносилно
на отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби
за изследване, в която хипотеза съгласно нормата на чл. 6, ал. 4 от наредбата,
отново се приема отчетеното показание от техническото средство. В случай
на несъгласие на жалбоподателя с него същият е можел да заяви това и да се
възползва от разписаната в наредбата процедура за установяване точната
концентрация на алкохол чрез алтернативните способи, което не е сторил.
3
Съдът следва да остави без уважение възражението на жалбоподателя
за неяснота относно наказанието, което ще му бъде наложено за
концентрацията на алкохол, с която същият е установен да шофира, поради
това, че концентрацията на алкохол му била съобщена в „промили“, а не „на
хиляда“. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.1, б.“а“ от ЗАНН
административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата
и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират
тяхното изпълнение. Съобразно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган е този,
който при наличие на предвидените от закона предпоставки издава
наказателно постановление в предвидените за това срокове, с което налага на
нарушителя съответно административно наказание. Наказващият орган е
този, който притежава правомощие да наложи наказание, в случая това е
Началника на сектор „Пътна полиция“ гр.Сл.. Полицейските служители,
установили административното нарушение имат компетенция да издадат
АУАН, като посочат точното нарушение, което са установили. В тази връзка
е без значение дали същите са уведомили жалбоподателя за точното
наказание, което би се наложило или не за така установеното нарушение,
като освен това не бе и доказано че изобщо пътните полицаи са казали на С.
Д. какво наказание е предвидено в ЗДвП в неговия случай. Съдът намира, че
не е налице и неяснота относно отразената мерна единица, посочена в
„промили“ в АУАН, в НП и така както е съобщена от проверяващите на
жалбоподателя. При описанието на нарушението, ясно и конкретно е
определена приложената мерна единица за определяне на концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя – „промили“, което като смисъл е
идентично с „на хиляда“, тъй като етимологията на думата „pro mile“ от
латински език означава една хилядна част. Следва да бъде посочен принципа
в правото, че незнанието на закона не извинява извършителя, още повече че в
случая жалбоподателят е бил наясно, че не може да шофира след употреба на
алкохол, а същият се е интересувал единствено дали няма да бъде
санкциониран с по-леко наказание.
Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка,
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, както по същество,
така и по отношение на наложеното наказание. Наложеното с НП наказание
съответстват по вид и размер на предвиденото от закона за съответното
нарушение глоба и лишаване от право да управлява МПС. Съдът счита, че
правилно е определено наказанието за нарушението по чл.5, ал.1, т.3 от ЗДвП,
съобразявайки разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в
размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца, същото е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен
на вината и на допуснатото нарушение. Правилно наказващият орган е
4
съобразил действащата към момента на издаването на НП разпоредба на чл.6,
ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя на
това основание да му бъдат отнети 10 контролни точки във връзка с правилно
наложеното административното наказание на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от
процесуалния представител на административнонаказващия орган, на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сл. следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
чийто размер бе определен от съда съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-0804-005764/16.01.2023 година, издадено от
Началник Сектор в ОДМВР гр.Сл., сектор „Пътна Полиция“ гр.Сл., с което на
С. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сл., ул.„Асеновска“, №46, бл.В, ет.5,
ап.10, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С. С. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.Сл., ул.„Асеновска“, №46,
бл.В, ет.5, ап.10 да заплати на ОД на МВР – гр.Сл. сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Сл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
5