Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 11.07.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на седми юни

две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря А.С.                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                           гр. дело № 14837 по описа

за 2014 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба подадена от М.Е.Ж. срещу З. „Л.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./  и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че на 01.06.2013 г. около 19,30 часа в с.Т. на ул. „****, С.М.Н. при управление на л.а.м. „Мицубиши Галант“ с ДК № ****, вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата предизвиква ПТП и причинява следните увреждания на ищеца-пешеходец: двуглезенно счупване на дясна подбедрица. Поддържа се, че ищецът страда от постоянни болки в костите на десен долен крайник, все още си спомня падането и силната болка, вижда отминаващия автомобил, който не спира и продължава пътя си. След поставяне на гипса изпитва притеснения и се чувства „недъгав“ и различен от другите. Твърди се, че ищецът много трудно завършва учебната година, защото се придвижва с патерици, които предизвикват неудобства и страхове, а месеци след катастрофата сънува кошмари и изпитва ужас от автомобили, изпитва притеснения да пресича сам улицата. Твърди се, че вината на С.Н. е установена със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 1050/2014 г. на ВРС, VІ състав. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 2211300053822 валидна от 06.03.2013 г. до 05.03.2014 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 40 000 лв., предявена частично от общата сума от 60 000 лв., обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 01.06.2013 г. в с.Т. на ул. „****, виновно причинено от водача С.М.Н. при управление на л.а.м. „Мицубиши Галант“ с ДК № ****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „Л.И.” АД с № на полицата 22113000753822 валидна от 06.03.2013 г. до 05.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-01.06.2013 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва всички фактически твърдения изложени в исковата молба. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача Н., причинно-следствената връЗ.а между механизма на ПТП и твърдението за настъпили вреди. Оспорва твърденията за медико-биологичен характер на травмите на ищеца, твърденията по отношение на проведеното лечение и неговата продължителност. Оспорва твърдението, че лечебно-възстановителният процес не е приключил. Оспорва иска по размер като завишен и не кореспондиращ с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 ЗЗД. Оспорва исковете за лихви с твърдението, че ответникът дължи такива след покана.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва изцяло възраженията на ответника.

В срока за допълнителен отговор ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията в отговора.

В съдебно заседание ищец поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни съображения излага в депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск. Оспорва и ищцовата претенция за разноски по пунктове 2 и 3. Претендира разноски.

Третото лице помагач, редовно призовано не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Със споразумение, одобрено с протоколно определение от 09.06.2014 г. по н.о.х.д. № 1050/2014 г., С.М.Н. е признат за виновен в това, че на 01.06.2013 г. в с. Т., обл. В. на ул. „М.С.“ в посока ул. „А. Д.“, при управление на л.а.м. „Мицубиши Галант“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.чл.20, ал.1, чл.116, чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил на пешеходеца М.Е.Ж. на 15 години, средна телесна повреда на, изразяваща се в двуглезенно счупване на дясна подбедрица, което е определило трайно затруднение в движението на десен долен крайник за период от около 3,5-4 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 3,48 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 703/03.06.2013 г.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че към 01.06.2013 г. отговорността на деликвента е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № 22113000753822 от 05.03.2013 г.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че ищецът бил блъснат от лек автомобил и паднал на земята, при което е получил двуглезенно счупване на дясната подбедрица. Проведено е болнично лечение от 01.06.2013 г. до 02.06.2013 г. и домашно-амбулаторно от 02.06.2013 г. до около 3-4 месеца. По време на болничното лечение е поставен гипс за 40 дни. Обичайният възстановителен период при този вид увреждания е 3-4 месеца. Вещото лице дава заключение, че лечението е приключило и е настъпило пълно възстановяване на здравословното състояние на ищеца.

 От заключението на приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че претърпеният от ищеца пътен инцидент е довел до разстройство в адаптацията-остра стресова реакция. При ищеца е налице неотреагирано психотравменно преживяване с умерено ниво на тревожност и дистимно настроение, почти ежедневна репродукция на сцени от инцидента, промяна на личностовите характеристики и персистиращи страхови изживявания в определени ситуации. Вещите лица дават заключение, че възникналите при ищеца остра стресова реакция и адаптационно разстройство, са в пряка причинна връЗ.а с преживяната психотравма-процесното ПТП.

Пред настоящата И.танция е разпитан свидетеля С.А., който установява, че живее с М. и майка му в едно домакИ.тво от около четири години. За първи път видял М. след произшествието в болницата. Ищецът бил със счупен крак в инвалидна количка, целия в кръв. Кракът му бил гипсиран и на следващия ден ищецът се прибрал в дома си, в началото изобщо не можел да става, защото патериците му били неудобни, отделно гипсът много го стягал защото имал открита рана и много го боляло. Майката на ищеца се грижела за него. Ищецът се срамувал, че е със счупен крак и не се съгласявал да се вижда с приятелите си, които искали да го посетят и видят. Преди карал редовно колело, сега не иска. На втората седмица му свалили гипса и раната започнала да кърви. Няколко месеца след като му свалили гипса ходел с патерици. Лятото ищеца ходи с маратонки и дънки, за да не му се вижда белега на крака.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 01.06.2013 г. между прекия причинител С.М.Н. и ответника, като този факт не се оспорва от ответника.

Безспорно с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 1050/2014 г. по описа на Варненски районен съд, със заключението на СМЕ и комплексната СПЕ и показанията на разпитания свидетел А. се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищцата.

С оглед наличието на одобрено от съда споразумение, което е приравнено на влязла в сила присъда и на основание чл.300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че С.М.Н. при управление на л.а.м. „Мицубиши Галант”  рег. № **** на 01.06.2013 г. е причинил виновно ПТП, като причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в двуглезенно счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение на движението на долния десен крайник повече от 30 дни, а именно за около 3,5-4 месеца. Предвид горното съдът намира, че не е оборена презумпцията за вина и в този смисъл не е основателно възражението на ответника, че няма доказателства относно механизма на ПТП и вината на водача Н..

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Причинната връЗ.а между процесното ПТП и получените от ищеца травми се установяват от заключенията на приетите по делото СМЕ и СПЕ.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да отчете реално претърпените от ищеца неимуществени вреди, възрастта, здравословното им състояние, интензитета на болките и страданията, и продължителността на възстановителния период.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 40 000 лв., поради което и предявения като частичен иск за сумата от 40 000 лв. ще следва да бъде уважен изцяло.

При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на претърпяното ПТП ищецът, който към този момент е бил на 15 години, е претърпял двуглезенно счупване на дясната подбедрица, което увреждане му е причинило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за период от около 3,5-4 месеца. В причинна връЗ.а с настъпилото ПТП е и остра стресова реакция и адаптационно разстройство, както и че към момент при ищеца е налице неотреагирано психотравменно преживяване с умерено ниво на тревожност и дистимно настроение, почти ежедневна репродукция на сцени от инцидента, промяна на личностовите характеристики и персистиращи страхови изживявания в определени ситуации. Не са налице остатъчни явления.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва, считано от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ.

С оглед на горното Съдът присъжда лихва върху главницата от 40 000 лв., считано от датата на увреждане-01.06.2013 г. до окончателно изплащане на сумата.

По разноските в настоящия процес:

При този изход на делото на ответника разноски не се дължат.

На ищеца разноски не се дължат, тъй като е освободен от такса и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.10.2015 г. адвокат Н.Д. осъществява безплатно процесуално представителство, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 1 730 лв., чийто размер е изчислен съобразно уважената част от исковете и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималното адвокатско възнаграждение.

Съдът не присъжда разноски по пункт 2 и 3 от списъка за разноски, доколкото не става ясно какви са тези разноски, кой ги е направил и дали са направени във връЗ.а с настоящото дело. В случай, че се касае за разноски направени от свидетелите за престой в  хотел, такива не се дължат на ищеца, доколкото свидетелите са определени при режим на довеждане и не са определяни предварително разноски за допускането им.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1 600 лв., съобразно уважената част от иска, както и сумата от 350 лв. заплатени възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.

Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявана заедно от М.М.-Г. и В.П. – изпълнителни директори на основание чл.226, ал.1 от КЗ  /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./  да заплати на М.Е.Ж., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. *************** сумата от 40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, частично предявена от общата сума от 60 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, причинени от двустранно счупване на дясната подбедрица, което увреждане му е причинило трайно затруднение в движението на долния десен крайник за срок от 3,5-4 месеца и остра стресова реакция и адаптационно разстройство, които травматични увреждания са причинили болки и страдания, намиращи се в пряка причинна връзка и са в резултат от ПТП, настъпило на 01.06.2013 г. в с. Т. на ул. „****, виновно причинено от водача С.М.Н. при управление на л.а.м. „Мицубиши Галант“ с ДК № ****, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД с № на полицата 22113000753822, валидна от 06.03.2013 г. до 06.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-01.06.2013 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ГПК ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявана заедно от М.М.-Г. и В.П. – изпълнителни директори да заплати на адвокат Н. Н. Д., ЕГН **********,***, полуетаж 4, офис 4 адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лв./

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ЗК „Л.И.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявана заедно от М.М.-Г. и В.П. – изпълнителни директори да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лв./, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 350 лв. /триста и петдесет лв./ заплатени възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на М.С.М., ЕГН **********,*** в качеството му на трето лице-помагач конституирано на страната на ответника ЗК „Л.И.“ АД.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: