№ 203
гр. В., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200304 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ф. С. Ф., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б., обл. С., ул. „Е.“, № 11А, против Наказателно постановление №
26-0000260/ 14.04.2021г. на директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл.93в, ал. 11
от Закона за автомобилните превози – „глоба ” в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено
административно нарушение по чл. 34, §.3, б."б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на
Европейския парламент и на съвета и на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 183, ал.1,
т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за извършено административно нарушение
по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Същият не се явява и не изпраща процесуален представител в с.з.
Ответната страна не изпраща процесуален си представител и не заема становище в с. з. В
писмено становище, придружаващо жалбата и изпратената административнонаказателна
преписка до съда се иска да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 08.04.2021г. около 17.00 ч. в обл. В., на гр. път Е-79 на км. 13+300 в района на ТЕЦ – В.
в посока Д. мост 2 жалбоподателят Ф. извършвал обществен международен превоз на
товари /празни контейнери и палети/ от Г. за Обединено кралство В.. Този факт се установил
от CMR от 05.04.2021г. с лиценз на ЕО и заверено копие № ********* с влекач марка Волво
1
ФХ 480 с рег. № Е4334КТ, собственост на Нико 99 – Й.Т. ЕООД и прикачено полуремарке с
рег. № Е5006ЕЕ, собственост на Нико 99 – Й.Т. ЕООД. При извършената проверка от
контролен орган на РД „АА“ – В. – свидетеля А.П., работещ на длъжност старши
инспектор, се установило, че жалбоподателят Ф., в качеството си на водач на процесното
МПС, не е въвел ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни/почивка, др.
работа и разположение/, когато водачът на превозното средство е бил извън него или не е
бил в състояние да изпълзва дигитален тахограф марка Siemens AGза периода от 20.19 ч.
на 21.03.2021г. до 21.11. на 25.2021г., като данните са снети от карта на водача №
00000000032WM000, чрез контролна програма TDCS – 3 върху хартиен носител А4. Освен
това при проверката Ф. не е представил контролен талон към СУМПС № *********.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля А.П. – актосъставител и
административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган, а издалият обжалваното наказателно постановление е компетентно
длъжностно лице да издава НП.
За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на административно
наказание, Наказателното постановление следва да отговаря на установени от закона
задължителни реквизити - чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Тези минимално необходими реквизити на
съдържанието на Наказателно постановление, са предвидени от законодателя с оглед
обезпечаване на законосъобразното развитие на производството и гарантиране правото на
защита на наказаното лице и същите следва да бъдат спазвани стриктно и липсата на някои
от тях във всички случаи възпрепятства осъществяването на правото на защита на
жалбоподателя.
По отношение на нарушението по чл. 34, §.3, б."б" от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на
Европейския парламент и на съвета съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, довели до ограничаване
правото му да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.
Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, подробно и разбираемо,
както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена
правна норма. Освен това следва да е налице съответствие между фактическото описание на
2
нарушението и неговата цифрова правна квалификация.
Съставеният в конкретния случай АУАН, както и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не съдържат всички изискуеми елементи от обективната страна
на административното нарушение, за извършване на което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Приложената санкционна разпоредба на чл. 93в, ал.11 от Закона за
автомобилните превози предвижда ангажиране на административнонаказателна отговорност
на водач, който не е въвел данните относно периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност за използва
монтирания на превозното средство тахограф, поради това, че е извън превозното средство.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, от така описаното
нарушение не става ясно каква е тази информация, която в случая липсва за посочения
период и което прави непълен фактическия състав на вмененото във вина на жалбоподателя
административно нарушение. Описанието на всички съставомерни факти от състава на
нарушението е абсолютно задължително, тъй като в приложената административно
наказателна разпоредба видовете данни са описани по един начин, а в Регламент (ЕС) №
165/2014 по друг начин, т.е. налице е терминологична разлика. Посочената като нарушена
разпоредба на чл. 34, §3 б. "б" от Регламент (ЕС)№ 165/2014 г. гласи, че когато в резултат на
отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който
превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii),
iii) и iv): а) се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по
друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е
оборудвано с аналогов тахограф; или б) се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното
средство е оборудвано с дигитален тахограф. Процесните данни по своята същност
представляват периоди от време, съответно според трите горепосочени подточки: -"друга
работа", - "период на разположение", почивки по време на работа или почивки".
Терминологичната разлика според горепосочения Регламент и административно-
наказателния състав, който е приложен прави още по-необходима конкретизацията на
информацията, които не е въвел водачът, извън изискването, определено в разпоредбата на
чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН - пълно, точно и коректно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, в който смисъл обжалваното НП се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се обсъжда спора по
същество, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли
той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекло административно
производство.
Съдът счита, че следва да посочи и следното, а именно, че сочената в АУАН и НП дата за
извършване на административното нарушение 08.04.2021 г. е несъответна на фактическото
обвинение за неизпълнението на задължението по чл. 93в ал.11 от ЗАП в период преди
08.04.2021 г. като за този момент липсва фактическо обвинение. Това е тежко нарушение на
правото на защита, което е неотстранимо и достатъчно само по себе си да обуслови отмяна
3
на наложеното административно наказание.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява от представените 2 бр. от
жалбоподателя Удостоверения за дейности съгласно /Регламент ЕО № 561/2006г. или
AETR/, видно от който към дати 25.03.2021г. и 08.04.2021г. се установява, че
жалбоподателя е бил в отпуск или почивка
При тези обстоятелства и при липса на оспорване от страна на АНО на така представените
Удостоверения или други доказателства, които да подлагат на съмнение автентичността и
истинността на отразените в Удостоверенията обстоятелства, както и липсата на
доказателства за това санкционираното лице да е управлявало това или друго превозно
средство в посочения период от време, се налага извода, че жалбоподателят не е управлявал
товарен автомобил, попадащ в обхвата на AETR, за да се приеме, че е задължен да въведе
данни съгласно Регламента. При това положение извършването на вмененото нарушение се
явява недоказано, а издаденото наказателно постановление е необосновано.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът счита, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна съставът на административно нарушение по
см. на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като на 08.12.2017 г. – при извършената му проверка е
установено, че не е носел контролния талон към свидетелството за правоуправление,
въпреки вмененото му задължение за това като водач на МПС – товарен автомобил.
Основателно и правилно на жалбоподателя е било наложено наказание на основание чл. 183,
ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като в същата норма е предвидена санкция за водач на МПС, който не
носи контролен талон, каквото виновно поведение в случая е налице.Така наложеното
наказание "глоба" в размер от 10 /десет/ лева е във фиксиран размер и не подлежи на
ревизиране от съда.
Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е частично основателна, поради
което следва да се уважи частично, а наказателното постановление да се потвърди като
правилно и законосъобразно по отношение на едното нарушение и да се отмени като
незаконосъобразно по отношение на второто нарушение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000260/ 14.04.2021г. на директора на РД
„АА“ - В., В ЧАСТТА МУ, с която на жалбоподателя Ф. С. Ф., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., обл. С., ул. „Е.“, № 11А, е наложено административно наказание на основание чл. 53
от ЗАНН, във вр. с чл.93в, ал. 11 от Закона за автомобилните превози – „глоба ” в размер на
500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл. 34, §.3, б."б" от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на съвета.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0000260/ 14.04.2021г. на директора на
РД „АА“ - В., В ЧАСТТА МУ , с която на жалбоподателя Ф. С. Ф., с ЕГН: **********, с
4
адрес: гр. Б., обл. С., ул. „Е.“, № 11А, е наложено административно наказание на основание
чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 10 /десет/ лв. за
извършено административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните
пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5