№ 4324
гр. Варна, 07.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100100835 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.140, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от "Вела - 96" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "***,
представлявано от Д. П. Йорданов, действащо чрез процесуалния си
представител по пълномощие и съдебен адресат адв. Б. И. Ж. от АК-Варна, гр.
Варна, ул. „****, ПРОТИВ: УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА МАРИНА" ЕАД,
ЕИК:*********, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „***,
представлявана от изпълнителния директор С. Андонова – А. и
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ ИВАНОВ
СТОЯНОВ" - ВАРНА, БУЛСТАТ: *********, представляван от ректора проф.
д-р Димитър Райков, гр. Варна, ул. „*** с правно основание по чл. 108 ЗС и
цена на иска: 55 019.80 лв. и иск с правно основание по чл.73, ал. 1 ЗС и цена
на 53 000 лв.
В исковата молба ищеца твърди, че е собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, местността „Сотира".
Към момента имотът не е отразен в действащата кадастрална карта, а
съобразно с действителните граници на правото на собственост на ищеца,
съставлява реални части от три недвижими имота по кадастралната карта.
Имотът на ищцовото дружество е съставлявал поземлен имот с пл. №
1046 по кадастралния план на гр. Варна, действал до влизане в сила на
кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92 от
1
14.10.2008 год.
Имотът е идентичен на ПИ с проектен идентификатор ***, с площ 2 200
кв.м., при съседи имоти с идентификатори: ***, съгласно със скица - проект №
15-235133-07.03.2022 г. на СГКК - Варна.
Видно от текста към скицата - проект, имотът на ищеца е разположен
върху три поземлени имота с идентификатори по действащата сега
кадастрална карта на гр. Варна: *** и е идентичен с реални части от тези
имоти с площи и граници, както следва:
а/ реална част от ПИ *** с площ на частта 448 кв. метра, при граници: от
две страни останалата част от имот ***, имот ****0 и имот ***;
б/ реална част от ПИ ****0 с площ 1642 кв.м., при граници: от три
страни останалата част от имот ****0, имот ***, и имот ***;
в/ реална част от ПИ *** с площ 111 кв.м., в триъгълна форма, при
граници: от една страна останалата част от имот ПИ ***, имот ****0 и имот
***.
Според кадастралната карта, като собственик на имот *** е вписан
ответникът УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, а като собственик на ПИ ****0 и
ПИ *** - Медицинския университет - Варна.
Имотът - предмет на иска, ищец е придобил с договор за покупко-
продажба по Нотариален акт вх. рег. №17890 от 19.07.2005 год., акт пор. № 93,
том LXVII, дело 13549/2005 г. на Службата по вписванията- гр. Варна и е бил
нанесен в действащия до създаване на кадастралната карта на гр. Врана
кадастрален план с посочения по - горе кад. номер.
Действалия кад. план не е бил съобразен с данните за съществуването на
имота на ищеца и ищеца е поискал имотът да бъде попълнен в кадастралната
карта. Ответниците, като заинтересовани лица, засегнати от поисканата
промяна, са възразили и оспорили правото на собственост на ищеца, той е
предявил установителен иск за собственост за разрешаване на материалния
спор относно правата.
По иска на ищеца срещу ответниците, с влязло в сила на 11.06.2019 г.
решение, постановено по гр.д. 1058/2016 г. по описа на Варненския окръжен
съд, е прието за установено страните, че ищеца е собственик на процесния
имот.
2
Още по време на висящото производство, ответниците са инициирали
производство по одобрение на ПУП - ПРЗ за целия имот, в който се намира
терапевтичния блок, вкл. и на площта на процесния имот, без да се отреди по
плана имота на ищеца, като са се възползвали от обстоятелството, че имотът
не е бил нанесен в кадастралната карта на гр. Варна.
След влизане на решението на съда в сила, ответниците дори са
предприели действия и са нанесли имотите с кад. номера ***, както и са били
вписани като собственици на тези имоти.
Ищеца предприел действия за нанасянето на имота му в кадастралната
карта на гр. Варна, това не е сторено от Началника на СГКК - Варна.
Имотът не е нанесен автоматично в кад. карта в изпълнение на
съдебното решение по установителния иск - чл. 53, ал. 1, т. 1 от ЗКИР във
връзка с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
По жалбата на ищеца срещу бездействието на административния орган
да нанесе имота, е инициирано производство приключило без произнасяне
поради преценката на административния съд за нейната недопустимост.
По време на делата, образувани срещу бездействието на
административния орган да изпълни съдебното решение, ответниците
изразяваха неизменно становище за неоснователност на искането на
доверителя ми имотът му да бъде нанесен в кадастралната карта, въпреки че
спорът за собствеността между тях бе разрешен с влязло в сила решение.
Ищеца е лишен от правото ползва имота си в пълнота поради факта, че
не е нанесен в кад. карта, вкл. и поради противопоставянето на ответниците,
не упражнява и фактическа власт върху него.
Фактическа власт върху него упражняват ответниците, видно от всички
техни действия, както и от факта, че до имота не се стига свободно, а
единствено като се преминава през поставени бариери на входа и изхода на
терапевтичния блок т.е. ответниците владеят без основание имота на ищеца.
С покани, връчена на ответниците на 21.03.2024 г., ищецът, поканил
ответниците да предадат владението върху имота, както и да заплатят
обезщетение за неоснователното му ползване на базата на месечен пазарен
наем за целия имот в размер на 2 200 лв., съобразно с данните от кад. карта за
реалните части, върху които упражняват владението.
3
В резултат, ответниците отказват да бъде заплатено обезщетение като
твърдят, че имотът е публична държавна собственост и отказва предаване на
владението.
Тези обстоятелства обуславят наличието на правен интерес за
предявяване на осъдителния иск по чл. 108 ЗС
Ищеца твърди, че ответниците владеят имота неоснователно.
Според ищеца пазарният наем за целия недвижим имот възлиза на 2 200
лв. на месец.
Против ответника УМБАЛ „Света Марина" ЕАД ищеца претендира да
му бъде заплатено обезщетение в размер на 26 880 лв., дължимо за периода на
неоснователно ползване от 23.04.2019 год. 23.04.2024 год. /датата на
предявяване на иска/ за ползване на реалната част от ПИ ***, идентична с
имота на ищеца, с площ на частта 448 кв. метра;
Против МУ „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов" - Варна ищеца
претендира обезщетение в размер на 26 120 лв., дължимо за периода на
неоснователното ползване от 23.04.2019 год. до 20.07.2020 год., на двете
реални части от имота на ищеца с обща площ 1753 кв. метра, попадащи в
имоти с идентификатори по кад. карта на Варна ****0 и ***.
С исковата молба ищеца е заявил петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което:
ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищеца
"Вела - 96" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Шумен,
ул. "***, представлявано от Д. П. Й., е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр.Варна, съставляващ по действащата кад. карта на гр. Варна, одобрена
със Заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на Началника на СГКК, реални части с
площ и съответни граници от поземлени имоти, както следва:
а/реална част от ПИ *** с площ на частта 448 кв. метра, при граници: от
две страни останалата част от имот ***, имот ****0 и имот ***;
б/реална част от ПИ ****0 с площ 1642 кв.м., при граници: от три страни
останалата част от имот ****0, имот ***, и имот ***;
в/реална част от ПИ *** с площ 111 кв.м., в триъгълна форма, при
граници: от една страна останалата част от имот ПИ ***, имот ****0 и имот
***., които реални части са посочени на скица – проект № 15-235133-
4
07.03.2022 г. на СГКК – Варна и
ОСЪДИ УМБАЛ „Света Марина” ЕАД, ЕИК:*********, седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул. „*** 1, представлявана от изпълнителния
директор г-жа С. Андонова – А. и МУ „Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов”
– Варна, представляван от ректора проф. д-р Димитър Райков, гр. Варна, ул.
„Марин Дринов” 55, да предадат на ищеца "Вела - 96" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. "***, представлявано от Д. П.
Й., владението върху целия негов имот, съставляващ по действащата кад.
карта на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД -18-92/14.10.2008 г., реални
части с площ и съответни граници, както следва:
а/първия ответник - реална част от ПИ *** с площ на частта 448 кв.
метра, при граници: от две страни останалата част от имот ***, имот ****0 и
имот ***;
б/втория ответник - реална част от ПИ ****0 с площ 1642 кв.м., при
граници: от три страни останалата част от имот ****0, имот ***, и имот ***;
в/втория ответник - реална част от ПИ *** с площ 111 кв.м., в триъгълна
форма, при граници: от една страна останалата част от имот ПИ ***, имот
****0 и имот ***., които реални части са посочени на скица – проект № 15-
235133- 07.03.2022 г. на СГКК - Варна, която следва да е неразделна част от
решението на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪДИ ответника УМБАЛ „Света Марина" ЕАД на основание чл.73
ал.1 ЗС, да заплати на ищеца обезщетение за това, че е лишен от правото на
ползване то собствения си имот в размер на 26 880 лв., дължимо за периода на
неоснователно ползване от 23.04.2019 г. 23.04.2024 г. за ползване на реалната
част от ПИ ***, идентична с имота на ищеца, с площ на частта 448 кв. метра;
ОСЪДИ ответника МУ Проф. д-р Параскев Иванов Стоянов" - Варна, на
основание чл.73 ал.1 ЗС да заплати на ищеца обезщетение за това, че е лишен
от правото на ползване то собствения си имот в размер на 26 120 лв., дължимо
за периода от 23.04.2019 год. до 20.07.2020 год., на двете реални части от
имота на ищеца с обща площ 1753 кв. метра, попадащи в имоти с
идентификатори по кад. карта на Варна ****0 и ***.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника УМБАЛ
5
"СВЕТА МАРИНА" ЕАД, с който намират искове за допустими, но
разгледани по същество за изцяло неоснователни, като оспорват същите, както
по основание, така и по размер.
В отговора не се оспорват следните обстоятелства:
Според кадастралната карта ответника УМБАЛ „Света Марина" ЕАД е
вписана като собственик на имот с идентификатор ***;
По гр.д. № 1058/2016г. по описа на ВОС, 6 състав е постановено
решение, с което на основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР е прието за установено
между ищеца - „Вела - 96" АД и ответниците по делото - УМБАЛ „Света
Марина" ЕАД и МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов" - Варна, че ищецът е
собственик на поземлен имот № 1046 с площ от 2 200 кв.м. по плана на
местност „Сотира", гр.Варна, с проектен идентификатор ***.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че ищецът „не може
да ползва имота си в пълнота поради факта, че същият не е нанесен в
кадастралната карта, вкл. и поради противопоставянето на ответниците, не
упражнява фактическа власт върху него, а такава упражняват ответниците,
видно от всички техни действия, както и от факта, че до имота не се стига
свободно, а единствено като се преминава през поставени бариери на входа и
изхода на терапевтичния блок".
Действия от страна на УМБАЛ „Света Марина" ЕАД, включително и
поставените за автомобили бариери, не могат да бъдат квалифицирани като
упражняване на фактическа власт над имота, собственост на „Вела - 96" АД.
Оспорват претенцията за заплащане на обезщетение за ползване на част
от имот с проектен идентификатор *** за неоснователна поради
обстоятелството, че след приключване на гр.д. № 1058/2016г. по описа на
ВОС, 6 състав, с влязло в сила решение, лечебното заведение не е извършвало
действия, които да препятстват ищеца да ползва процесния имот. Фактът, че
възстановеният имот се намира изцяло на територията на лечебното заведение
и на предоставената за управление на медицински университет територия,
публична държавна собственост, без изискуемото по закон лице и осигурен
излаз на път, не означава, че болницата и университета го ползват по начин,
който да позволява собственикът му да претендира обезщетение, тъй като в
нито един момент УМБАЛ „Света Марина" ЕАД не е създавало пречки или
ограничения за ищеца да посещава имота си, нито е извършвало действия,
6
които да ограничават допускането му до тях. Оспорва не само дължимостта на
претендираното обезщетение, но и посочения в исковата молба размер и
период.
Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен предявения по чл.
108 от ЗС и за заплащане на обезщетение за това, че ищеца е лишен правото на
ползване на реални части от процесния имот в посочените в молбата размери
и периоди.
Претендира направените по делото разноски.
С срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника МУ „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов"- Варна, с който
оспорват предявените искове както по основание така и по размер.
В отговора ответникът не оспорва твърденията, че:
С влязло в сила решение по гр.д. дело 1058/2016 г. по описа на ВОС е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на поземлен имот № 1046 с площ 2 200 кв.м. по плана на м-ст „Сотира",
одобрен със Заповед n0 РП-175/30.06.2006 г. идентичен с имот пл. n0 3417
попълнен на основание Заповед n0 Р- 23/08.03.1999 г. на Кмета на Община
Варна, идентичен с имот с проектен идентификатор ***.
По действащата кадастрална карта няма отразен имот с проектен
идентификатор ***.
Оспорва всички останали твърдения.
Ответника твърде, че поземлен имот с идентификатор ****0, целият с
площ от 37 687 кв.м. е публична държавна собственост, предоставен за
управление на Медицински университет „Проф. Д-р Параскев Иванов
Стоянов" (акт за публична държавна собственост № 9835 от 15.11.2019 г.)
Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2993 кв.м. е отразен в
КККР като имот- публична държавна собственост с предназначение
второстепенна улица. МУ Варна няма предоставени права върху този имот.
Имот № 1046 по КП попада в рамките на имот с идентификатор (стар)
10135.2555.330 по одобрената със Заповед n0 РД-18-92/14.10.2008 г.
кадастрална карта. Със Заповед № 18-1945 от 11.03.2016 г. Началникът на
СГКК е отказал попълването на имот 1046 в КК, заповедта не е оспорена и е
влязла в сила.
7
Със заповед №РД-16-7706-170/16.08.2016 г. на Областния управител на
област Варна е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ VI-330 „за смесено строителство,
кв.2; УПИ 1-330 „за комплекс за здравеопазване- МБАЛ, етажен гараж и
ТРП"; УПИ II-330 „за здравеопазване, научна дейност и ТРП"; УПИ III-330 „за
образование- общежитие"; УПИ IV-330 „за образование- общежитие и
спортна база"; УПИ V-330 „за детско заведение"; УПИ VI-330 „за водно
съоръжение"; УПИ VII-2609 „за извор за минерална вода"; УПИ VIII- „за
ТРП"; IX- „за ТРП"; УПИ Х-2576 „за паркинг"; кв.9, УПИ I-330 „за смесено
строителство" кв.10 и улична регулация между о.т. 360,366,555 и от о.т.3459
до о.т.3473, м.р, 23, м-ст „Сотира", зона МБАЛ „Св. Марина", гр. Варна, с
обхват имоти с идентификатори 10135.2555.330, 10135.2555.2576 и
10135.2555.2609 по КККР.
Заповедта на Областния управител е обжалвана от ищеца в частта
досежно УПИ IV-330 „за образование - общежитие и спортна база", зона без
застрояване - коридор хеликоптер, предвидена в имот с ид.10135.2555.330 и
улица в о.т. 3468-3472.
С решение №1337/21.09.2020 г. по адм. дело 2812/2016 г.
Административен съд Варна 29 с. е отхвърлил подадената жалба. Решението
на Варненския административен съд е отменено с решение № 5656/11.05.2021
г. постановено от Върховния административен съд по адм. дело № 13158/2020
г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. След
връщане на делото в Административен съд Варна е образувано адм. дело №
1031/2021 г. по описа на 34-ти състав, който с определение № 3223/09.12.2021
г. е прекратил производството по делото. Определението е оставено в сила с
определение №2855/25.03.2022 г. по адм. дело №2023/2022 г. на Върховния
административен съд. ПУП-ПРЗ е влязъл в сила и по отношение на имотите,
предмет на подадената жалба.
След влизане в сила на ПУП, одобрен със заповед №РД-16-7706-
170/16.08.2016 г. на Областния управител на област Варна, планът е
представен в СГКК и е изменена кадастралната карта като всеки УПИ е
отразен в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като
поземлен имот с нов идентификатор съгласно пар.5 ал.1 от ПЗРЗКИР.
Имоти с идентификатори ****0 и *** са урегулирани.
ПИ 1046 по КП по КП на м. „Сотира" е ситуиран на пътя, служещ за
8
изход от МБАЛ „Св. Марина" ЕАД, както на автомобили, собственост на
пациенти, така и на автомобили, обслужващи пациенти със спешно състояние
и ППС, обслужващи дейността на лечебното заведение и университета. Част
от ПИ 1046 попада и в зоната на коридора за хеликоптер, чрез който се
обслужват спешни лечебни дейности.
Ответникът твърди, че реалните части от всеки от двата имота 2555.2650
и 2555.2649, които ищецът претендира да му бъдат предадени не отговарят на
изискванията на чл.19 ЗУТ.
Съответствието на претендираната реална част от имоти 2555.2650 и
2555.2649 с посочена в исковата молба площ за всяка една с имота, за който е
постановено влязлото в сила решение по гр.д. № 1058/2016 год. на ОС Варна,
не може да бъде пряко установено от представената към исковата молба
скица-проект № 15-235133-07.03.2022 г.
Фактическият състав на иска с правно основание чл.108 от ЗС включва
установяване на правата на собственост на ищеца върху предмета на спора,
вещта да е във владение или държане на ответника и той да упражнява
фактическа власт върху тази вещ без основание.
Обстоятелства за упражнявана фактическа власт върху реалните части
от недвижимия имот, като елемент от съдържанието на чл.108 от ЗС следва да
бъдат посочени в исковата молба, която очертава субективните предели на
спора.
В исковата молба като обстоятелства за упражняваната фактическа
власт от ответниците, се сочат „всички техни действия" и „до имота не се
стига свободно". Посочените в исковата молба действия на МУ са свързани не
с упражняване на фактическа власт върху имотите, а с желание и опит да
бъдат уредени отношенията му с ищеца, при отчитане, че и двата имота са
публична държавна собственост.
Ответникът МУ не владее процесиите реалните части от имот с
идентификатор ****0 и имот ***, поради което искането за правна защита -
осъждане на МУ да предаде владението им е неоснователно.
При попълване на имот 1046 в КП след възстановяване на собствеността
в лицето на праводателите на ищеца не е осигурен достъп до този имот. Такъв
е осигурен с одобрения през 2016 г. ПУП-ПРЗ. След влизане в сила на
9
решението по гр.д. № 1058/2016 г. за ищеца е възникнало правото да нанесе
имота в кадастралната карта и кадастралните регистри и това право е
упражнено от дружеството с подаване на Заявление вх. № 01-
509572/11.11.2019 г., но не е било реализирано поради нередовното му
упражняване. В представеното към исковата молба решение № 11159 от
15.11.2023 г., постановено от Върховния административен съд по адм. дело
5599/2023 год. е прието, че невписването на исканото с посоченото заявление
изменение на КККР представлява мълчалив отказ, подлежащ на обжалване по
предвидения в закона ред, а не по избрания от ищеца такъв, чрез отправено до
съда искане за отмяна на бездействие на Началника на СГКК да измени КК и
КР в хипотезата на чл.53а т.1 от ЗКИР.
Бездействието на ищеца след постановяване на горното решение на ВАС
на този етап е довело до невъзможност за уреждане на отношенията по повод
процесиите имоти.
Отсъствието на имота в КК не е основание за възпрепятстване
ползването и упражняване на фактическата власт върху имота от самия ищец
и ангажиране на отговорността на ответника.
Предявеният иск с правно основание чл.73 от ЗС е неоснователен освен
поради изложеното в т.4 и поради обстоятелството, че след постановяване на
решението по гр.д. №1058/2016 г. по описа на ОС Варна МУ Варна няма
качеството на недобросъвестен владелец и не е извършвал действия, които да
препятстват ищеца да ползва процесиите реални части от двата имота.
Ответника твърди, че двата имота, предмет на предявените искове са
публична държавна собственост.
Ответника е направи искане по чл.26 ал.4 от ГПК и в условията на
евентуално и искане с правно основание чл.219 от ГПК.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
С отговора са представени доказателства и са направени
доказателствени искания.
За да се произнесе, съобразно задълженията си по чл. 140 и сл. ГПК,
съдът съобрази следното:
Предявени са два обективно съедини иска с правно основание чл.108 от
ЗС и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.
10
По иска с правно основание чл.108 от ЗС в правната теория този иск е на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и е известен като
ревандикационен иск.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже
принадлежността на правото на собственост и че имота се държи от
ответниците без основание, съобразно заявените от ищеца квоти.
Втория обективно съединен иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.
От фактическа страна страните не спорят, че с влязло в сила съдебно
решение ищецът е признат за собственик на процесния имот по иск с правно
основание чл.124 от ГПК.
При така възприетата фактическа обстановка и с оглед въведените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения ответниците
след влизане на решението по иска с правно основание чл.124 от ГПК не са
владелци, а държатели.
В този смисъл предявеният иск се основава на разпоредбата на чл.59
ал.1 от ЗЗД, доколкото чрез него ищецът претендира обезщетение за ползите,
от които е лишен вследствие ползването без основание на собствения му имот
от ответника в рамките на исковия период.
В тежест на ищеца съдът следва да възложи да докаже за
извъндоговорната му отговорност по л.59 ал.1 от ЗЗД обстоятелството, че
ответника се е обогатил, спестявайки си заплащането на наем до размер на
средните наемни пазарни цени за конкретния имот. В този смисъл е
Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС/
На основание чл.154 от ГПК съдът възлага в тежест на страните
независимо от процесуалното им качество, че следва да установят фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
По направените доказателствени искания.
Представените от страните писмени доказателства, следва да се
допуснат, като такива, като по тяхното приемане, съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
По доказателствените искания на ищците:
Искането на ищците да допускане на свидетели, за установяване на
твърденията относно факта, че фактическа власт върху имота упражнява
11
ответниците е съотносимо допустимо и необходимо и следва де се допусне.
Ищеца е поискал СТЕ, която също е допустимо и необходимо и
съотносимо доказателствено средство.
Съдът следва да изисква и приложи гражданско дело 1058/2016 г. на
ВОС и копие на административната преписка от СГКК - Варна относно
последните промени в границите и обстоятелствата относно имоти с
идентификатори по кад. карта ***, вкл. и заявленията за нанасяне на
промените от ответниците.
По исканията на ответниците за допускане в тяхна полза на свидетели в
режим на водене, за установяване на факта, че лечебното заведение не е
извършвало каквито и да било действия в процесния имот, а достъпът до
същия е напълно свободен, съдът ще се произнесе след становище на ищеца.
Съдът на основание чл.146 ал.1 т.3 от ГПК следва да приеме за доказан,
който се признава.
По искането на ответника с правно основание чл.26 ал.4 от ГПК и чл.219
от ГПК.
Ответника МУ „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов"- Варна в отговора
на исковата молба моли съда да конституира Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството като
ответник/съответник в производството по предявените срещу Медицински
университет „Проф. Д-р Параскев Иванов Стоянов" по предявените искове на
основание чл.26 ал.4 от ГПК, а в условията на евентуалност моли съда на
основание чл. 219. ал. 1 от ГПК, по иска с правно основание чл.108 от ЗС да
бъде привлечена в качеството на трето лице помагач на страната на ответника
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, а по иска с правно основание чл.73 от ЗС да конституира в
качеството на трето лице помагач в полза на ответника Държавата чрез
Министъра на финансите и Министъра на образованието и науката.
Съдът намира същото за неоснователно.
В конкретния случай ищеца е предявил свои права, а не чужди в
качеството на процесуален субституент.
Пасивната материална легитимация на ответниците произтича от това,
че като държавни учреждения им е предоставен за управление и стопанисване
12
процесния имот, който е собственост на Държавата. Ответниците като
държавни учреждения отговарят по искове за собственост на вещи, чийто
собственик е държавата, но които са им предоставени за стопанисване и
управление, а държавата ще е обвързана от СПН на влязлото в сила решение,
макар и да не е участвала като страна.
В конкретния случай Държавата е обвързана от СПН на постановеното
Решение № 582/30.03.2018 год. по гр.д. дело 1058/2016 г. по описа на ВОС
влязло в законна сила на 11.06.2019 год.
Поради тази причина за ответника не е налице правен интерес от
конституирането й по реда на чл.26 ал.4 от ГПК, не е налице правени интерес
и конституирането на Държавата, като трето лице помагач и на основание
чл.219 от ГПК, тъй като е вече обвързана със СПН по постановеното Решение,
а по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, доколкото чрез него ищецът
претендира обезщетение за ползите, от които е лишен вследствие ползването
без основание на собствения му имот от ответниците в рамките на исковия
период.
Ответниците са е осъществявали фактическата власт върху имота /по
твърдения на ищеца/ и ангажиране на извъндоговорната му отговорност по
чл.59 ал.1 ЗЗД е от значение единствено обстоятелството, че ответниците като
юридически лица са се обогатили ползвайки процесния имот, спестявайки си
заплащането на наем до размер на средните наемни пазарни цени за
конкретния имот
В този смисъл искането е неоснователно.
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
На страните по делото следва да бъде дадена възможност, в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, да
изразят писмено становище по доклада на иска, като на ищеца се връчи препис
от писмения отговор на ответниците.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на
13
ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ
ИВАНОВ СТОЯНОВ" - ВАРНА, БУЛСТАТ: *********, представляван от
ректора проф. д-р Димитър Райков, гр. Варна, ул. „***, за конституиране на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството като ответник в производството на основание чл.26 ал.4 от
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на
ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ
ИВАНОВ СТОЯНОВ" - ВАРНА, БУЛСТАТ: *********, представляван от
ректора проф. д-р Димитър Райков, гр. Варна, ул. „***, за привличане на
основание чл. 219. ал. 1 от ГПК на Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството в качеството на трето лице
помагач на страната на ответника по иска с правно основание чл.108 от ЗС
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на
ответника МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ
ИВАНОВ СТОЯНОВ" - ВАРНА, БУЛСТАТ: *********, представляван от
ректора проф. д-р Димитър Райков, гр. Варна, ул. „***, за привличане на
основание чл. 219. ал. 1 от ГПК на Държавата, представлявана от Министъра
на финансите и Министъра на образованието и науката, в качеството на трето
лице помагач на в полза на ответника по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред АС-
Варна, в седмичен от редовното му връчване.
ОБЯВЯВА на страните следния проект за доклад:
Предявени са обективно съединени иск, с правно основание чл.108 от ЗС
и чл.59 от ЗЗД.
ПРИЕМА, че са налице факти и обстоятелства които се признават и не
се нуждаят от доказване на основание чл. 146, ал.1 т.З и т.4 ГПК, а именно:
Страните са обвързани със СПН на Решение № 582/30.03.2018 год. по
гр.д. дело 1058/2016 г. по описа на ВОС влязло в законна сила на 11.06.2019
год., съдът е признал за установено в отношенията между страните, че
ИЩЕЦА е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 1046 , с площ 2 200 квадратни метра, по плана на местността
„Сотира“ гр. Варна, идентичен с имот с проектен идентификатор № ***,
14
оцветен в зелен цвят от комбинираната скица № 2 от заключението на вещото
лице Шема Метова Хаджиева, лист 212 от делото, преподписана от съда
представлява неразделна част от решението, по иск с правно основание чл. 54
ал. 2 от ЗКИР.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ищците по иска, че е в тяхна
тежест да докажат, фактите и обстоятелствата посочени в мотивите.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал.1, т.5 ГПК, на ответниците, че е в тяхна
тежест да докажат, фактите и обстоятелствата посочени в мотивите.
ДОПУСКА на осн. чл. 146, ал.4 ГПК, като писмени доказателства
представени с исковата молба, като по приемането им съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 192 ГПК гражданско дело 1058/2016 г.
на ВОС и копие на административната преписка от СГКК - Варна относно
последните промени в границите и обстоятелствата относно имоти с
идентификатори по кад. карта ***, вкл. и заявленията за нанасяне на
промените от ответниците.
ДОПУСКА да се изготви СТЕ, от вещо лице с висше образувание с
лиценз за оценки на недвижим имоти, което след като се запознае с
материалите по делото и извърши проучване на пазара на недвижими имоти
да даде заключение на следния въпрос:
Какъв размера средния пазарен наем на имота за целия период от
24.04.2019 г. до настоящия момент.
Определя депозит в размер на 250 лева вносим от ищеца в седмичен
срок.
Съдът ще определи вещото лице в закрито заседание след внасяне на
определения депозит.
Предупреждава вещото лице, че следва да представи заключението си в
срока по чл.199 от ГПК.
Отлага произнасянето си искането на ответника МУ„ПРОФ. Д-Р
ПАРАСКЕВ ИВАНОВ СТОЯНОВ" - ВАРНА, за допускане на СТЕ, след
становище на ищеца, в седмичен срок от връчване на препис от настоящото
определение.
ДОПУСКА в полза на ищеца при режим на довеждане двамата
15
свидетели, за доказване на твърденията, че фактическа власт върху имота
упражнява ответниците.
ОТЛАГА произнасянето си по искането на ответниците за допускане на
свидетели след становище на ищеца, в седмичен срок след връчване на препис
от настоящото определение.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно
заседание на 20.11.2024 год. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, с препис от настоящото определение, което съдържа проекто
доклада.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява,
че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора,
който има преимущество пред спорното производство, като при постигане на
спогодба заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за
медиацията
РАЗЯСНЯВА, че медиатора може да съдейства на страните за
доброволното разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на
споразумение, одобрено от съда. Освен това, чрез медиацията страните могат
да разрешат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в
която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора
за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail:
*********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация
следва да уведомят съда.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните, в едноседмичен срок от получаване
на препис от настоящото определение, да изразят писмено становище по
доклада на иска.
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал.З ГПК, че
16
съществуват възможности за извън съдебно разрешаване на възникналия спор
-медиация или друг способ за доброволно уреждане.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
17