Присъда по дело №467/2024 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 24 |
| Дата: | 29 април 2024 г. (в сила от 14 май 2024 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20244110200467 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 4 април 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД № 467/2024 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу:
Н.С.Г. - роден на ***** год. в гр. П.Т., българин, български гражданин, със
средно специално образование, с постоянен адрес в ******** и настоящ адрес
*********, женен, пенсионер, неосъждан, тел.: *********, с ЕГН:
**********, затова, че:
1. На 15.09.2018 год. в гр. В.Т., чрез използване на безпомощното й
състояние - тежка алкохолна интоксикация, Н.С.Г. извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
навършилата 14 години - Т. З. М. от гр. В.Т., като я ближел и плюел по
вагината й, проникнал с половия си член в ануса й и в устата й, и с пръсти във
вагината й - престъпление по чл. 150, ал. 1, предл. 2-ро от НК.
2. На 15.09.2018 год. в гр. В.Т. Н.С.Г. се съвкупил с лице от женски пол
- Т. З. М. от гр. В.Т., лишена от възможност за самоотбрана поради
състоянието й на тежка алкохолна интоксикация, и то без нейното съгласие -
престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК.
В разпоредително заседание подсъдимият Н. Г. и неговия защитник
правят искане делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от
НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
По делото не е предявен граждански иск от пострадалото лице.
В съдебно заседание Ппредставителят на Районна прокуратура
поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия обвинение. Моли същия
да бъде признат за виновен. Счита, че за извършените от подсъдимия деяния,
следва да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК
за всяко едно от престъпленията с оглед обстоятелството, че делото се
разглежда по реда на глава 27-ма от НПК. Счита, че в случая следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години за всяко
едно от деянията, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.
66, ал. 1 от НК за срок от четири години, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК
съдът да определи подсъдимия да изтърпи едно общо, най-тежкото измежду
наказанията наложени му с присъдата, както и да му бъдат възложени
разноските по делото.
Подсъдимият Н. Г. се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение и съжалява за постъпката си. Моли за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.Ф., редовно упълномощен, не
оспорва фактите и авторството на деянията на своя подзащитен. Моли на
подзащитния му да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“
1
съобразно на разпоредбата на чл. 58а от НК, което да е към минималния
предвиден в закона размер и за двете деяния, като на основание чл. 23, ал. 1
от НК съдът да определи подсъдимия да изтърпи едно общо, най-тежкото
измежду наказанията наложени му с присъдата. и с прилагане на разпоредбата
на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Излага кратки доводи в тази насока.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.С.Г. е роден в гр. П.Т., обл. В.Т.. С постоянен адрес
******** и настоящ адрес *********. Същият е с добри характеристични
данни. Няма информация да поддържа връзки с лица, представляващи
интерес за органите на МВР. Няма налагани административни санкции по чл.
218 б от НК. Ползва се с добро име сред обществото. Женен е. Пенсионер.
Същият не е осъждан за престъпления.
През 2014 г. Т. З. М. започнала работа като касиер в бензиностанция
„Еко“, намираща се на ул. ****** в гр. В.Т.. Същата била в добри отношения
с всичките си колеги, като същите често си организирали банкети и служебни
събирания. М. и нейните колеги от бензиностанция „Еко“, се уговорили
вечерта на 14.09.2018 г. да отидат да се почерпят в механа „Петлето“,
намираща се в гр. В.Т., кв. Бузлуджа, до спирка „Качица“.
Избрали това заведение, тъй като било близо до работното им място.
Обикновено след такова събиране всички си тръгвали от заведението и заедно
отивали да пият кафе на бензиностанцията, след което се прибирали. Тогава
Т. М. била на 28 години.
На 14.09.2018 г. Т. М. отишла в механа „Петлето“ около 19:30 - 20:00
часа. Част от колегите й вече били там. Това били А.Й.Й. - управител на
бензиностанция „Еко“, К.Е.Н. - касиер и Н.С.Г. - служител, обслужващ
бензиноколонки. По време на престоя си в заведението, М. си поръчала нещо
за ядене, както и 4 големи водки, всяка от които по 100 мл. В механата било
изключително шумно, тъй като музиката била много силна. Било почти
невъзможно да се води разговор, поради което М. наблегнала на
консумацията на алкохол, като изпила този, който си поръчала. Около 23:30
часа на 14.09.2018 г. всички си тръгнали заедно от заведението, като Т. М., К.
Н. и Н. Г. отишли на бензиностанция „Еко“, за да пият кафе. Вследствие на
изпития алкохол на Т. М. започнали да й се „губят“ моменти, като същата
нямала никакъв спомен как се е придвижила от механа „Петлето“ до
бензиностанция „Еко“, въпреки сравнително краткото разстояние. Първият
спомен, който имала след механата, бил, че се намира пред бензиностанцията,
където работи. На смяна бил колегата й И.А.Н., който й направил кафе.
Поради настъпилата алкохолната интоксикация, М. не можела да координира
движенията си, била дезориентирана, залитала и разляла кафето си.
Самостоятелно не можела да стои изправена, като било нужно някой да я
придържа. В един момент се озовала седнала на земята. Състоянието й било
такова, че дори не можела да говори. При опит фъфлела и нищо не й се
2
разбирало. Единственото нещо, което желаела в този момент, било да се
прибере вкъщи и да легне да поспи. Виждайки неадекватното състояние на
М., колежката й К.Е.Н. предложила да й извика такси, за да се прибере. Т. М.,
фъфлейки, отказала на Н. с мотива, че искала да повърви и да подиша чист
въздух, за да се почувства по-добре. С оглед състоянието на М., тя и Н. се
разбрали последната да поеме сутрешната й смяна на работа, след което
първата да отиде да я смени. Междувременно Н. се прибрала с такси, а на
бензиностанцията останали Т. М. и подсъдимия Н. Г..
След полунощ, вече на 15.09.2018 г. около 00:30 часа, Т. М. тръгнала да
се прибира пеша към квартирата си, която се намирала в гр. В.Т. на ул. *****,
като споменът й, кога и как е тръгнала от бензиностанцията, бил
фрагментиран. Единственото нещо което си спомняла било, че върви на зиг-
заг по тротоара на ул. „****“. На бензиностанцията подсъдимият Н. Г. бил
забелязал, че М. се намира в много тежко състояние, при което било
невъзможно сама да се прибере в дома си. Тогава решил да й помогне и да я
изпрати до квартирата й. Поради тази причина той вървял непосредствено до
нея, хванал я с ръце и я придържал да не падне, като през цялото време
нейният поглед бил насочен надолу към земята. М. нямала сили дори да си
повдигне главата и забелязала единствено само два чифта обувки - едните
нейни, другите на някой друг, без да знае на кого са. По този начин двамата
преминали през парк „Колю Фичето“ и оттам стигнали до квартирата на М..
Вътре в жилището, след като преминала през входната врата, М. се подпряла
с две ръце на шкаф, намиращ се в коридора, за да не падне. През цялото време
си мислела, че е сама. Изведнъж лампата в коридора светнала. Тогава
осъзнала, че някой друг се намира заедно с нея в дома й. Нямала сили и не
успяла да се обърне, за да разбере кой е зад нея. Чувствала се изключително
зле от употребения алкохол, като в мъгла. В този момент се паникьосала, тъй
като разбрала, че не може да се движи и освен това усещала присъствието на
друг човек в жилището й. В един момент осъзнала, че се намира в хола на
квартирата си, легнала по гръб на дивана, гола, като нямала спомен как е
станало това. Не можела да се движи и говори. Същевременно забелязала, че
в стаята, в центъра на помещението, има силует, който не можела да
фокусира поради състоянието си. Това бил нейният колега - подсъдимия Н.
Г., който се насочил към нея и когато я приближил, М. го разпознала. Същият
също бил гол и държал в ръка половия си член. М. много се уплашила, тъй
като осъзнала недвусмисленото намерение на Г. и собствената си
невъзможност да му се противопостави. В този момент цялото й тяло било
парализирано от употребения алкохол, не можела нито да говори, нито да
извика, нито да помръдне, тъй като се намирала в тежка алкохолна
интоксикация. Чувствала се напълно безпомощна, като единствено можела да
движи очите си. Била шокирана, тъй като била жена- гей и никога през
живота си не била виждала гол мъж. Ужасила се, когато подсъдимият Н. Г. я
приближил, продължавайки да държи в ръка еректиралия си полов член. В
един момент разтворил краката й, като й казал „Поеми го, душко!“. С
3
„душко“ подсъдимият се обръщал понякога към своите колежки на
бензиностанцията. Хванал краката й и ги надигнал, опитвайки се да проникне
с пениса си във влагалището й, но не успял. Тогава се навел и започнал да
ближе вагината на М. с език, след което се изправил и направил втори опит да
проникне с члена си в нея, но отново не успял. През цялото време Т. М. не
можела да помръдне и да издаде звук. Изпитвала огромно отвращение и
безсилие, че не може да го отблъсне от себе си. Подсъдимият Г. упорито се
опитвал да проникне в половия й орган като отново се навел и започнал да
плюе по вагината й. При направения пореден опит, успял да проникне с
половия си член във влагалището й и започнал да го движи в нея. Държал М.
за бедрата с двете си ръце, като извършвал интензивни и груби движения. Г.
местел и нагласял тялото й в различни пози, в които продължавал да
прониква с пениса си във влагалището й. М. имала спомен, че в един момент е
легнала по гръб на дивана, а в следващия е по корем, като подсъдимият Г.
продължавал да се движи с половия си член във вагината й. Изпитвайки
непоносимо отвращение, младата жена искала да се отскубне и да пропълзи
до другия край на дивана, но не успяла дори да помръдне. В един момент Г. я
обърнал с лице към дивана, застанал зад нея, след което грубо и рязко
дръпнал краката й, повдигнал и поставил колената й на дивана, след което
рязко проникнал с половия си член във влагалището й. М. изпитала
изключително силна болка, но въпреки това поради състоянието, в което се
намирала, нямала никакви сили да се отскубне или да се съпротивлява по
някакъв начин. Единственото й желание било този кошмар да приключи
възможно най-бързо, като загубила представа за случващото се. Съзнавайки
състоянието й и невъзможността й да се съпротивлява, подсъдимият Г.
продължил да я обладава като проникнал в ануса й с половия си член.
Изпитала нетърпима, ужасяваща болка и осъзнала къде е проникнал.
Подсъдимият започнал да се движи интензивно, като движенията му ставали
все по-бързи и агресивни. През цялото време, М. продължавала да се
чувствала напълно безпомощна, нямала сили да се движи, не можела да
говори и да се противопостави по някакъв начин на действията на
подсъдимия Н. Г..
Подсъдимият изобретателно продължавал да задоволява нагона си по
отношение на безпомощното момиче като я обладавал във всевъзможни пози.
Поставил я в седнало положение на дивана. Изправил се пред нея, разтворил
устата й и вкарал вътре половия си член. С двете си ръце Г. притискал главата
на М. и започнал да движи члена си вътре в устата й, за да удовлетвори
желанието си. Впоследствие я сложил да легне странично, седнал на дивана,
сложил главата й в скута си и отново поставил пениса си в устата й. Започнал
да движи члена си в устата й и едновременно проникнал с пръсти във
вагината й. М. усетила раздираща болка, от която се стреснала, дръпнала се и
успяла да извика. Паднала от дивана на пода. Подсъдимият Г. започнал да се
облича и доволно казал на М.: „Душко, почти е станало време за работа.“ На
15.09.2018 г. от 06:30 часа двамата следвало да бъдат на работа.
4
На 15.09.2018 г. сутринта Т. М. се събудила сама в леглото си. Усещала
силни болки по цялото тяло, но същите били най-интензивни в областта на
слабините и ануса й. Осъзнала какво се е случило, но не искала да повярва, че
е истина. Много плакала. Не можела да възприеме обстоятелството, че
колегата й Н. Г., който бил с 34 години по-възрастен от нея, се възползвал от
нейното състояние на пълна безпомощност (в което се намирала, поради
количеството употребен алкохол и настъпилата тежка алкохолна
интоксикация) и извършил спрямо нея посочените сексуални актове.
Впоследствие М. успяла да се мобилизирала, облякла се и отишла на работа,
тъй като трябвало да смени колежката си К. Н., която поела първите часове от
нейната смяна. Първият човек, който М. срещнала на работното си място, бил
подсъдимия Г., който се опитал да я заговори. Т. М. го игнорирала и без да му
отговаря, влязла в бензиностанцията. Отишла при колежката си К.Е.Н., за да
си предадат смяната. Тъй като М. била много разстроена, видимо подпухнала
от плач и готова всеки миг да заплаче отново, Н. многократно и настойчиво я
питала какво се е случило. Първоначално не отговаряла, но накрая й
признала, че през нощта, колегата им Н. Г. (“дядката, дето го виждаш през
прозореца, снощи реши, че може да ме пренесе вкъщи и да ме изчука“)
правил секс с нея, без нейно съгласие. Обяснила на Н., че била толкова пияна,
поради което не могла да се защити по никакъв начин от него. Използвал
безпомощното й състояние да задоволи сексуалния си нагон. След разговора
им, К. Н. си тръгнала. Малко след това при М. влязъл подсъдимият Н. Г.,
който се опитал да омаловажи случилото се с репликата: „Душко, бяхме
пияни...“ Тогава М. силно се разгневила и тъй като се чувствала отвратена от
случилото се, започнала да вика на Г. да се махне и да не се доближава повече
до нея.
Вследствие на ужаса от преживяното, М. изпитвала срам, гняв и
отвращение, поради което не се осмелила да подаде сигнал в полицията за
случая. Вътрешно постоянно се терзаела и се самообвинявала, че поради
употребения от нея алкохол е била в неадекватно състояние и не е имала сили
да попречи на Н. Г. да осъществи множество полови актове с нея. Поради
тези причини се опитала да забрави преживения кошмар и да продължи
живота си напред. Инцидентът на 15.09.2018 г. обаче коренно променил
живота й. М. постоянно имала спомени от случилото се, като продължила да
обвинява себе си и да изпитва огромен срам. Тъй като не успяла да преодолее
ужаса от преживяното, започнала да изпада в състояния на депресия и
панически страхове. Развила невротично разстройство, а именно
„Разстройство в адаптацията“. Станала неспокойна и започнала да отбягва
подсъдимия Н. Г., когато двамата били на смяна. Изпитвала силна
непоносимост и погнуса към него, дори само когато го погледнела при
изпълнение на служебните си задължения. Поради тази причина помолила
А.Й. - управител на бензиностанция „Еко“, да не дава съвместни смени с Г..
След инцидента, М. никога повече не отишла на банкет с колегите си.
През месец юни 2020 г., М. напуснала работата си на бензиностанция
5
„Еко“. В резултат на преживяното М. започнала да получава паник атаки, като
в тази връзка потърсила специализирана лекарска помощ. С оглед изживяната
травма започнала да посещава психотерапевт А.И.Ц., с цел преодоляване на
емоционалния дистрес, който изпитвала.
На 15.04.2021 г. при една от тези многобройни паник атаки, Т. М.
изпитала силен задух, сърцебиене, имала чувството, че ще умре. Тъй като не
можела повече да остане сама в квартирата си, в която била насилена
сексуално и имала нужда от емоционална подкрепа, отишла в дома на брат си
Е.К.К.. Там през сълзи му разказала какво е преживяла на 15.09.2018 г. и
какво е извършил с нея тогавашния й колега Н. Г.. След като Е. К. разбрал за
случилото се, решил да отиде до бензиностанция „Еко“, където все още
работел подсъдимия Г., за да му поиска обяснение. На място казал на
подсъдимия, който в същото време бил на смяна, че е брат на Т. М., а той му
отговорил, че знае. На въпроса на К. какво се е случило вечерта след банкета
преди две години, Г. реагирал, като махнал пренебрежително с ръка и
отговорил, че било пияна работа тогава. След това се прекръстил и казал: „Да
ме прости Бог!“. При тази реакция и след думите на подсъдимия, между
последния и К. възникнал физически сблъсък, вследствие на който Г. получил
травматични увреждания. Материалите касаещи този случай били отделени в
ново досъдебно производство.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие доказателства: самопризнанията на Н. Г., направени в хода на
съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК; от показанията на
разпитаните в хода на ДП свидетели Т. З. М., К.Е.Н., Е.К.К., А.И.Ц., Р.П.И.,
С.И.Б. П.К.П., А.Й.Й., И.А.Н. и Д.Д.Т., от заключението на назначената
психолого-психиатрична експертиза и заключението на съдебномедицинска
експертиза, от характеристична справка, справка за съдимост, от
информацията, съдържаща се в изисканите справки, както и от всички
останали приложени по делото писмени доказателства, приети и приложени
по делото съобразно изискванията на НПК. Съдът кредитира показанията на
свидетелите и заключенията на вещите лица, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
установено и доказано, че по описаният начин, с деянията си подсъдимият
Н.С.Г. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 150, ал. 1,
пред. 2 от НК, доколкото на 15.09.2018 год. в гр. В.Т., чрез използване на
безпомощното й състояние - тежка алкохолна интоксикация, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на навършилата 14 години - Т. З. М. от гр. В.Т., като я ближел и
плюел по вагината й, проникнал с половия си член в ануса й и в устата й, и с
пръсти във вагината й, както и е осъществил от обективна страна престъпния
състав на чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото на 15.09.2018 год. в гр. В.Т. се
6
съвкупил с лице от женски пол - Т. З. М. от гр. В.Т., лишена от възможност за
самоотбрана поради състоянието й на тежка алкохолна интоксикация, и то без
нейното съгласие.
От фактите, установени от показанията на пострадалата М. се доказват
мястото, начинът и времето на извършване на деянието. По досъдебното
производство е изготвена съдебна психолого-психиатрична експертиза от
заключението на която е видно, че Т. З. М. не страда от психично заболяване
или слабоумие. В резултат на преживяното на 15.09.2018 г. е развила
„Разстройство в адаптацията“, което е невротично разстройство. При нея е
налице съответствие между психичното и психологичното й развитие и
календарната й възраст. Т. М. е способна правилно да възприема фактите,
които са от значение за досъдебното производство, правилно да ги
пресъздава и тълкува и да дава достоверни показания за тях. Психичното й
състояние преди случилото се на 15.09.2018 г. било балансирано и стабилно.
Въпреки хомосексуалните й наклонности е намерила начин да функционира
стабилно, като предпочита уединение и обкръжение с тесен кръг приятели.
След преживяното Т. М. е в състояние на гняв, раздразнителност и погнуса в
продължение на два-три месеца - това е състоянието което се покрива с
периода на развитото „Разстройство в адаптацията“. В този период се
изразява и силно чувство за вина, вероятно породено от факта, че е
употребила голямо количество алкохол и сама е предизвикала състоянието си
на безпомощност. Извършеното спрямо М. посегателство довело до
„Разстройство в адаптацията“ е нарушило социалното й функциониране. Това
е състояние на субективен дистрес, при което в периода на адаптация се
наблюдава тревожност, затруднение при справяне с ежедневни дейности,
трудна концентрация, невъзможност за планиране на бъдещето. Вещото лице
е дало заключение, че по време на случилото се на 15.09.2018 г. М. е била в
тежка алкохолна интоксикация и вероятно трудно е можела да се
съпротивлява и да окаже адекватна съпротива. От психологичното изследване
на Т. З. М. се установява, че психологичното й състояние преди деянието на
15.09.2018 г. било балансирано, стабилно и позитивно функциониращо,
въпреки нейната хомосексуална ориентация. При интервюто си с вещото лице
М. посочва, че по време на акта на насилие спрямо нея от страна на Н. Г. е
имала моментни състояния, които тя описва като „загуба на съзнание или
заспиване“, които тя не си спомня. На следващо място възприетият сексуален
опит, хомосексуалната ориентация и липсата на сексуални контакти с
представители от мъжкия пол е довело до допълнително подсилване на
чувствата й за вина и угризения, както и отвращение и ужас след случилото
се. Състоянието на Т. М. след травматичното събитие се характеризира с
нарушено психическо и физическо равновесие. Същата се е фиксирала върху
„сексуалния акт“ и това я потапя в състояние на тревожност, гняв и
раздразнение, които тя преживява и това предизвиква у нея дълбок вътрешен
дискомфорт. Неприятното изживяване, срамът и сексуалното унижение, на
които е била подложена Т. М., са оказали влияние върху психиката й. Под
7
влияние на такова събитие, надхвърлящо досегашния опит на М., а именно
липсата на сексуални контакти с представители от мъжкия пол и нейната
хомосексуална ориентация, създават у нея усещане за напрежение, повишена
тревожност и намалено самочувствие. Дълбоко в себе си тя се чувства
изолирана и различна от другите. М. споделя, че откакто посещава
психотерапевт и приема лекарства, предписани й от лекар - антидепресанти,
се чувства по-добре. Същата е с интелектуални възможности в диапазона на
добра норма. В личностната й структура преобладават черти на
добросъвестен и интровертен тип личност. Тя е тиха, сдържана, с ниска
комуникативност и склонна да премисля внимателно действията си.
Придържа се към моралните и етични норми, като очаква това и от другите.
Предпочита добре обмислени действия. Рядко допуска сериозни ексцесии.
Свръх добросъвестна е. Възможностите й за анализ на абстрактно-логически
взаимовръзки в символен вариант, за откриване на причинно-следствени
отношения и осмисляне на сходства са съответни на нейното възрастово
развитие. Липсват индикации за качествени нарушения, свързани с
концентрацията, устойчивостта, разпределяемостта и превключваемостта на
вниманието.
От показанията на пострадалата Т. М. се установява по безспорен начин
времето, мястото, механизма на извършване на деянията, както и участието на
обвиняемия в тях. Действително пострадалата е единствен очевидец на
инкриминираното деяние, като показанията й са единственото пряко
доказателствено средство по отношение осъществяването на деянията и
тяхното авторство, което обстоятелство налага внимателното им разглеждане
на плоскостта на собственото им съдържание и вътрешна логика, при
преценка за връзката им с останалите доказателствени източници. След
извършване на самостоятелен и прецизен анализ на показанията на
пострадалото лице се налага извод, че същите са обективни, достоверни,
последователни и конкретни, като не съдържат вътрешни противоречия и се
подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. Показанията на
пострадалата М. са обективни, тъй като същата описва фактите, без да ги
оценява или квалифицира или изопачава.
Съдът намира, че е налице последователност в изложеното от
свидетелката относно действията, с които обвиняемият е засегнал половата й
неприкосновеност против волята й, докато била лишена от възможност за
самоотбрана, чрез използване на безпомощното й състояние - тежка
алкохолна интоксикация (ближел я и плюел по вагината й, проникнал с
половия си член в ануса й и в устата й, и с пръсти във вагината й, съвкупил се
с нея).. Настоящия съдебен състав счита, че от показанията на пострадалата
М. се установява с категоричност и авторството на деянията в лицето на
подсъдимия Н. Г.. Поради горните съображения съдът намира, че показанията
на пострадалата М. са надежден доказателствен източник за авторството на
деянието и няма обективни данни, които да поставят под съмнения тяхната
категоричност. Въпреки алкохолното опиване на пострадалата към момента
8
на извършване на деянията и възможността й за възпроизвеждане на
случилите се събития, съдът намира, че показанията й са обективни и
достоверни, който извод се подкрепя и от заключението на назначената по
делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, което
кредитира като обективно и безпристрастно. Позовавайки се на експертизата
съдът приема, че пострадалото лице не страда от психично заболяване или
интелектуален дефицит, които да са представлявали пречка за правилната му
фактическа ориентация към датата на инкриминираното деяние, както и че
степента на алкохолно опиване, в което се е намирала пострадалата, не е
повлияло качествено върху когнитивните й възможности и на тези за точно
възпроизвеждане на случилото се, въпреки фрагментарните й спомени.
Според заключението на експертите, М. е способна правилно да възприема
фактите, които са от значение за досъдебното производство, правилно да ги
пресъздава и тълкува, както и да дава достоверни показания за тях, поради
което считам, че пострадалата М. притежава свидетелска годност за
конкретния инцидент, като може да участва пълноценно във фазите на
наказателното производство, както и да дава достоверни свидетелски
показания. В тази връзка, при извършената преценка на достоверността на
изложеното от свидетелката съдът приема, че установените при изследването
личностни характеристики на пострадалата водят до извод, че същата няма
склонност да изопачава или преувеличава преживените събития, с оглед на
което счита, че М. е възпроизвела обективно и добросъвестно всички факти
от обективната действителност по време на процесния инцидент.
На следващо място съдът счете, че достоверността на показанията на
пострадалата се подкрепя и от другите събраните по делото доказателства,
вкл. свидетелските показания, от които се установяват по производен начин
извършените спрямо пострадалата сексуални актове чрез използване на
безпомощното й състояние - тежка алкохолна интоксикация, и без нейното
съгласие, както и по пряк начин настъпилата промяната в емоционалното и
психичното състояние на М., в резултат на инкриминираните деяния.
Показанията на някои от свидетелите пресъздават разказаното им от страна
на пострадалата, същите изцяло потвърждават заявените от нея обстоятелства
относно начина, по който обвиняемият е засегнал половата й
неприкосновеност чрез използване на безпомощното й състояние - тежка
алкохолна интоксикация, и против волята й, като счита същите за обективно
и добросъвестно изнесени.
Свидетелката К. П. заявява, че лично е възприела състоянието на
пострадалата на сутринта, непосредствено след извършване на деянията,
доколкото същата е била заедно с пострадалата вечерта. В показанията си
свидетелката дава пряка доказателствена информация, че при появата си на
работа пострадалата е била много разстроена и видимо подпухнала от плач,
което потвърждава факта, че действията на обвиняемият срещу половата
неприкосновеност на пострадалата, са били извършени против волята й, чрез
използване на безпомощното й състояние - тежка алкохолна интоксикация.
9
В подкрепа на заявеното от свидетелката Н. по отношение
емоционалното състояние на пострадалото лице след деянията, са и
показанията на свидетелката А.Ц., работеща като психолог, при която
впоследствие М. потърсила специализирана помощ. Свидетелят К. също
потвърждава с показанията си тежкото емоционално състояние на сестра си,
пострадалата М., която въпреки положените усилия не успяла да се справи
сама с нанесената й психологична травма и в крайна сметка потърсила
подкрепа от него, като му разказала за инцидента и кошмарните за нея
спомени, който все още не можела да преживее. К. незабавно отишъл на
бензиностанцията и там срещнал обвиняемия, който в това време се намирал
на работа. На въпроса на К. какво се е случило вечерта след банкета преди
две години, Г. реагирал, като махнал пренебрежително с ръка и отговорил, че
било пияна работа тогава. След това се прекръстил и казал: „Да ме прости
Бог!“
От заключението на изготвената в хода на ДП съдебномедицинска
експертиза се установява, че към момента на случилото се на 15.09.2018 г.
при консумация на три големи водки от по 100 мл., Т. З. М. е била в
състояние на алкохолно опиване в долната граница на средна степен - 1,61%,
което води да състояние на организма довело да нарушаване на вниманието,
съобразителността, координационни движения, задръжните процеси, силно
забавени реакции, сънливост, понижена чувствителност към болка. При
консумация на четири големи водки от по 100 мл., М. е била в състояние на
алкохолно опиване към горната граница на средна степен - 2,21%, като
състоянието на организма й е било като гореописаното, но общото й
клинично здраве е било нарушено в по-голяма степен. Средна степен на
алкохолно опиване е налична при концентрация на алкохол от 1,50 до 2,50 %
в кръвта и се характеризира със следните функционални разстройства -
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени
реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечно-съдови разстройства,
признаци на значително потискане на ЦНС, с понижена чувствителност към
болка.
При така установеното съдът прие, че подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 150, ал. 1, пр. 2-ро от
НК и го призна за виновен по това обвинение.
От обективна страна престъпния състав на чл. 150, ал. 1, пр. 2-ро от НК
изисква подсъдимият да е извършил блудствени действия по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст, като за това същият следва да е
използва безпомощното му състояние, което в настоящия случай се дължи на
настъпилата тежка алкохолна интоксикация. Съставомерните действия по чл.
150, ал. 1 НК са от такова естество, че да целят възбуждане или
удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Престъплението по чл.
150, ал. 1 НК е формално по своя характер, поради което съставът му не
предвижда настъпването на общественоопасни последици. За осъществяване
10
на престъплението е достатъчно действията, обуславящи изпълнителното
деяние, да са имали определената от законодателя цел, като не е необходимо
да се е постигнал някакъв друг съставомерен резултат, в частност полово
удовлетворение или получаване на възбуда.
В настоящия случай съдът намира, че по несъмнен начин по делото е
доказано, че подсъдимият Г. е реализирал престъплението от обективна
страна, като на 15.09.2018 г. в гр. В.Т., извършил действия с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14 годишна възраст - Т. М., (която към момента на
инкриминираните деяния била на 28 години), като я ближел и плюел по
вагината й, проникнал с половия си член в ануса й и в устата й, и с пръсти във
вагината й, чрез използване на безпомощното й състояние - тежка алкохолна
интоксикация.
От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено виновно,
при форма на вината - пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
инкриминираното деяние, в конкретния случай извършването на
инкриминираните блудствени действия, осъзнавал е че М. се намира в
безпомощно състояние, предизвикано от настъпилата тежка алкохолна
интоксикация, поради употребеното от нея значително количество алкохол,
като въпреки това се възползвал и ги извършил. Съзнаването от Г. за
безпомощното състояние на М. се извежда от обстоятелството, че той бил
свидетел как същата се намира в невъзможност да контролира и координира
движенията си, вкл. да се придвижи самостоятелно до дома си, което
наложило той да я придържа /едва ли не да я носи/ през целия път до
квартирата й, както и от това, че по време на извършените сексуални актове
от него същата е била изцяло неподвижна, в невъзможност да говори,
неиздаваща дори звук. Всички блудствени действия, подсъдимият
осъществил след като предварително нагласял тялото й в желаните от него
пози, без тя да може да реагира по какъвто и да било начин.
Инкриминираните блудствени действия са извършени от него със специална
цел - възбуждане на полово желание и полово удовлетворение без
съвкупление.
Като призна за виновен подсъдимия Н. Г. за престъплението по чл. 150,
ал. 1, предл. 2 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената
опасност на деянието му, личната такава на дееца, подбудите за извършване
на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия Г., незачитане на
чуждата личност, ниската му правна култура, липсата на морални и правни
задръжки и не на последно място употребеното количество алкохол.
11
Обществената опасност на деянието по чл. 150, ал. 1 от НК е
сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на личната неприкосновеност, като причиненият престъпен резултат се
отличава със средна тежест.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете, пълното му съдействие за
установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното,
чистото му съдебно минало, както и напредналата му възраст. Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не отчете.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че в
конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива. Самопризнанията и съдействието на
подсъдимия не могат да се считат за многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, като подсъдимия черпи права от
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК и на
базата на направените от него самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
то наказанието му съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК ще бъде
определено съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК.
За извършеното от Г. деяние по чл. 150, ал. 1, закона предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години. С оглед степента на
увреждане на обществените отношения и конкретния резултат от
извършеното деяние, както и с оглед обществената опасност на самия
извършител, настоящия съдебен състав прие и определи като най-подходящо
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години. Така
определеното наказание съгласно съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК и
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК бе намалено с една трета, като на
подсъдимия бе наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2
(две) години. Съдът счете, че са налице предпоставките за прилагане и на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимия не е осъждан, наложеното
наказание е до три години ЛОС и най-вече, след като намери, че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи наказанието, то настоящия съдебен състав
отложи изпълнението на така наложеното на Н. Г. наказание за срок от четири
години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия, е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
При така установеното съдът прие, че подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК и
12
го призна за виновен по това обвинение.
От обективна страна съдът счете за безспорно доказано по делото, че на
15.09.2018 г. в гр. В.Т., обвиняемият Н.С.Г. се съвкупил с лице от женски пол
- Т. З. М. от гр. В.Т., като същата била лишена от възможност за самоотбрана
поради състоянието й на тежка алкохолна интоксикация, и то без нейното
съгласие. Пострадалата М. е лице лишено от възможност за самоотбрана по
смисъла на чл. 152, ал. 1, т. 1 от НК, т.к. тя е била в безпомощно състояние, в
което се е намирала по причини, които обективно съществуват независимо от
волята на дееца, а именно употребеното солидно количество алкохол, което е
допринесло за пълната й невъзможност, както да се движи, така и да говори, и
с оглед на това, тя не е била в състояние да окаже съпротива. Безспорно е
установено осъществяването на половия акт с проникване на половия член на
Г. във влагалището на М., с което осъществил и втория акт на престъплението
изнасилване.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият Г. е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Г. е съзнавал, че М. се намира в безпомощно
състояние, предизвикано от настъпилата тежка алкохолна интоксикация,
поради употребеното от нея значително количество алкохол, съзнавал е също,
че в това си състояние не може да окаже съпротива и самоотбрана, че не му е
дала съгласието си да се съвкупи с нея и се намира в невъзможност да изрази
несъгласие с действията му, като се възползвал и извършил действия по
съвкупяване е нея. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика на
върховната инстанция (Решение № 126/1977 г. на II н.о. на ВС, Решение №
856/1973 г. на II н.о. на ВС, Решение № 397/1981 г. на I н.о. на ВС и Решение
№ 228/1982 г. на I н.о. на ВС). Съзнаването от Г. за безпомощното състояние
на М. се извежда от обстоятелството, че той бил пряк свидетел как същата
след като употребила значително количество алкохол се намира в
невъзможност да контролира и координира движенията си, вкл. да се
придвижи самостоятелно до дома си, което наложило той да я придържа /едва
ли не да я носи/ през целия път до квартирата й, както и от това, че по време
на извършените съвкупления с нея, същата била изцяло неподвижна, в
невъзможност да говори, дори да издаде звук. Всички съвкупления,
обвиняемият осъществил след като предварително нагласял тялото й в
желаните от него пози, без тя да може да реагира по какъвто и да било начин.
Като призна за виновен подсъдимия Н. Г. за престъплението по чл. 152,
ал. 1, т. 1 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност
на деянието му, личната такава на дееца, подбудите за извършване на
престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия Г., незачитане на
чуждата личност, ниската му правна култура, липсата на морални и правни
13
задръжки и не на последно място употребеното количество алкохол.
Обществената опасност на деянието по чл. 152, ал. 1 от НК е
сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на личната неприкосновеност, като причиненият престъпен резултат се
отличава със средна тежест.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете, пълното му съдействие за
установяване на обективната истина и критично отношение към извършеното,
чистото му съдебно минало, както и напредналата му възраст. Отегчаващи
вината обстоятелства съдът не отчете.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че в
конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива. Самопризнанията и съдействието на
подсъдимия не могат да се считат за многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, като подсъдимия черпи права от
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на глава 27-ма от НПК и на
базата на направените от него самопризнания по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
то наказанието му съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК ще бъде
определено съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК.
За извършеното от Г. деяние по чл. 150, ал. 1, закона предвижда
наказание лишаване от свобода от две до осем години. С оглед степента на
увреждане на обществените отношения и конкретния резултат от
извършеното деяние, както и с оглед обществената опасност на самия
извършител, настоящия съдебен състав прие и определи като най-подходящо
наказание „Лишаване от свобода” в размер на 3 (три) години. Така
определеното наказание съгласно съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК и
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК бе намалено с една трета, като на
подсъдимия бе наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на 2
(две) години. Съдът счете, че са налице предпоставките за прилагане и на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК – подсъдимия не е осъждан, наложеното
наказание е до три години ЛОС и най-вече, след като намери, че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително той да изтърпи наказанието, то настоящия съдебен състав
отложи изпълнението на така наложеното на Н. Г. наказание за срок от четири
години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия за това престъпление, е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1
от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на
осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства
предупредително върху него.
След като наложи на подсъдимият наказания за отделните престъпления,
съдът на основание чл. 23, ал. 1 от НК определи подсъдимия Н.С.Г. със снета
14
по делото самоличност, да изтърпи едно общо наказание – най-тежкото
измежду наказанията, наложени му с настоящата присъда, а именно две
години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1
от НК се отлага за срок от четири години.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК,
подсъдимия Н. Г. беше осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметката на ВТРС направените по делото разноски в размер на
647.40 лева (шестстотин четиридесет и седем лева и четиридесет стотинки),
както и сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /
15