Р Е Ш Е
Н И
Е № 260580
гр. Пловдив, 25.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 25.08.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10023 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е образувано
по искова молба от „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД срещу Г.П.Н., с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер
на 1243.76 лева, от които 922.23 лева, представляваща непогасени задължения на ответника по договор за заем от
15.06.2015 г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД, която сума е платена от ищеца на „Лайт Кредит“ ООД въз
основа на договор за гаранция 15.06.2015 г., сключен между ищеца, ответника и
„Лайт Кредит“ ООД, както и сумата в размер на 321.53 лева, представляваща
неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 17.01.2019 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 931/2019 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
По отношение на ответника Д.К.С.
производството е прекратено, поради недопустимост с влязло в сила Определение
от 18.07.2019 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на
ответника особен представител. Счита исковете за допустими, но за
неоснователни. Счита, че договорът за заем, за чието обезпечение е сключен
договор за гаранция е недействителен поради нарушение на разпоредбите на чл.11 ЗПК. Счита, че вземанията не са индивидуализирани, не било ясно какво се
претендира като платено по договора за заем от ищеца. Иска се отхвърляне на
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 931/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, което поражда интерес от предявяване на
исковете. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежи на
разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация: чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие валидно
сключен договор за заем, сключен с „Лайт Кредит“ ООД, по който е останала
незаплатена сума в размер на по който е останала незаплатена сума в размер на
922.23 лева, че заплащането на такава сума е уговорено в договора за кредит,
валидно сключен договор за гаранция, обезпечаващ договора за кредит, плащане на
претендираната сума от ищеца на „Лайт Кредит“ ООД за погасяване на задълженията
на ответника по договора за заем, както и че е уговорено възнаграждение по
договора за гаранция, неговия размер, падеж на вземанията. В тежест на
ответника – същият носи насрещно доказване, при установяване на горното от
ищеца, че е платил задълженията си по договора за заем и договора за гаранция.
Видно от договор за паричен заем
№ *** /л.8/ между „Лайт Кредит“ ООД, в качеството на заемодател и Д.К.С. и Г.П.Н.,
в качеството на заематели е възникнало заемно правоотношение, по силата на
което на последните е предоставен заем в размер на 1000 лева със срок на
погасяване 12 месеца.
В чл.3, ал.2 и ал.3 от договор е
предвидено, че заемната сума се предоставя на заемателя Д.К.С. в брой или
банкова сметка *** от договора, а именно запис на заповед и сключен договор за
гаранция.
Видно от представения по
делото Договор от 15.06.2015 г. сключен между „Лайт Кредит“ ООД, „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД и Д.К.С. и Г.П.Н., същият е сключен като обезпечение на договора
за заем /л.14/. По него гарантът „Лайт Кредит Консулт“ ЕООД се е задължил да
отговаря за задълженията по договора за заем на заемателите, като следва да
заплати същите при настъпване на предвидените в
него условия. Условията за активиране на гаранцията са предвидени в
чл.1, т.1.1. и т.1.2., в които императивно между страните е уговорено, че ако в
продължение на 6 седмици заемателите не извършват изискуемите плащания в пълен
размер по договора за заем, гарантът следва да ги изпълни, като преди това заемодателят
се задължава да предяви иска си първо към заемателите и едва ако не бъде
удовлетворено, да иска плащане от Гаранта. По договора за гаранция е уговорено
възнаграждение в полза на Гаранта, платимо от заемателите Д.К.С. и Г.П.Н..
При така обсъдените
парвоотношения и клаузи по тях съдът намира, че доколкото плащанията от гаранта
са обвързани на първо място от наличието на сключен договор за заем следва да
се посочи, че по делото не са представени и ангажирани каквито и да било
доказателства, че заемната сума е предадена на заемателите. Нито са представени
доказателства за банков превод, нито разписка за предадени в брой суми. Такава
разписка не се съдържа и в договора за заем.
По искане на ищеца е допусната
Съдебно-счетоводна експертиза, по която същият въпреки двукратно дадената
възможност от съда да заплати депозит за изготвянето, до приключване на
съдебното дирене това не се е случило. Наред с това, поставени към експертизата
задачи не включват предаването на заемната сума. Предвид което по делото остана
недоказано първата предпоставка за уважаване на иска, а именно, че между „Лайт
Кредит“ ООД и Г.П.Н. е сключен договор за заем.
На следващо място съдът не
приема, че са изпълнени и условията за предаване на заемната сума, предвидени в
чл.3, ал.2, вр.с чл. 6 от договора за
заем, което да обоснове и предаване на заемната сума. Действително по делото е
представена запис на заповед, издадена от Д.С., но същият не е в полза на
заемодателя „Лайт Кредит“ ООД, а в полза на трето лице за договора „Лайт Кредит
Консулт“ ЕООД /л.6/, какъвто не е смисъла на чл.6 от договора, доколкото
издадения запис на заповед не обезпечава договора за заем. Дори и да се приеме,
че са изпълнени условията за предаване на заемната сума това обстоятелство, не
може да обоснове извод, че заеманата сума реално е предадена при липса на
доказателства за това.
Следва да се посочи, че липсва
признание в тази насока от назначения на ответника особен представител.
С оглед изложеното по делото не
се установява, че ищецът е имал задължение да заплаща претендираните от него
суми, доколкото не се установява ответниците да са получили сумите, които се
претендират от „Лайт Кредит“ ООД.
Освен, че липсват доказателства
за реалното предаване на заемната сума и от там за сключване на процесния
договор за заем, доколкото договорът за заем е потребителски, съдът намира, че
същият е недействителен, поради противоречие със закона, за което съдът следи
служебно. Това е така, доколкото в
съдържанието му липсва императивно предвидения в чл.11 ЗПК минимум, а именно
липсва погасителен план, инкорпориран в договора или отделен от него, подписан
от заемателите, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, което автоматично
прави договора недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Недействителността на
договора за кредит рефлектира и върху договора за гаранция, доколкото при
недействителен договор, не се пораждат задължения за гаранта да заплаща
задълженията по него.
За полнота следва да се посочи, че когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита, съгласно чл.23 ЗПК. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и
се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание
или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. В
случая, сумите се претендират на основание договорно правоотношение, като
изпълнение по действителен договор за заем, обезпечен с договор за гаранция, а
не на основание чл.23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение и като недължимо платено. С
оглед изложеното не може да се приеме, че на ищецът се дължи заплащане на
чистата стойност на кредита, доколкото при това положение ще се подмени
основание, въз основа на което са заявени претенциите.
Наред с това, с оглед обсъдените
по-горе клаузи от договора за гаранция, в случая липсват доказателства, че се е
активирало задължението на ищеца да заплаща търсените от заемодателя суми по
договора за заем, а именно, че заемателят е насочил първоначално претенцията си
към заемателите и едва при неплащане от тях, същата е насочена към гаранта –
ищец в настоящото производство.
Предвид изложеното съдът приема, че
и на това основание за ищеца не е възникнало задължение по договора за гаранция
да заплаща претендираните от него суми и същите са недължимо платени.
Също така за заплащане на сумата
от ищеца като гарант по договора за заем в полза на заемодателя „Лайт Кредит“
ООД е представено платежно нареждане за банков превод /л.5/. Същото съдът не
може да приеме, че удостоверява реално извършено плащане от ищеца. Това е така,
доколкото съгласно чл.75, ал. 4 ЗЗД когато плащането става чрез задължаване или
заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. В случая това
не се установи, доколкото ищецът не изпълни задължението си да заплати
необходимия депозит за изготвяне на Съдебно-счетоводна експертиза.
Неоснователен е и искът
за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция. Последният е
акцесорен във връзка с договора за заем и би породил своето действие едва при
валидно възниквали права и задължения по главния договор. Доколкото по делото
не се доказа предаването на заемната сума на заемателя, а и дори и такава да е предадена договорът за заем е
недействителен по изложените по-горе съображения, то съдът
намира, че не е дължимо и възнаграждението по договора за гаранция.
С оглед всички изложени
по-горе съображение, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
като такива ще се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника,
който не доказа направата на такива, а и се е представлявал от особен
представител.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД /с предишно наименование „Лайт Кредит Консулт“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Полет“ № 1, ет.2 срещу Г.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** искове за
признаване за установено, че Г.П.Н., ЕГН ********** дължи на „Гарант Кредит
Консулт“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в общ размер на 1243.76
лева, от които 922.23 лева, представляваща невърната от ответника сума по договор за
заем № ***,
сключен с „Лайт Кредит“ ООД, която сума е платена от ищцовото дружество въз основа на договор
за гаранция от
15.06.2015 г., както и сумата в размер на 321.53 лева, представляваща неплатена
част от възнаграждение, дължимо
по договор за гаранция от 15.06.2015,
ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.01.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 931/2019 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ