РЕШЕНИЕ
гр.София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на десети ноември
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8735/2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
от „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК *****против Л.С.Б. с ЛНЧ **********, с адрес *** за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 574.59 лв., представляваща дължима главница по
Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 29.06.2018г. до
окончателното плащане, договорна/възнаградителна
лихва в размер на 639.33 лв. за
периода 15.03.2018г.-28.06.2018г. и санкционираща лихва в размер на 80.89 лв. за периода
15.03.2018г.-28.06.2018г. Претендира се и законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по
делото разноски.
Твърди се сключен писмен Договор
за кредит за текущо потребление
от 06.06.2016г. между страните, по силата на който банката предоставила
на ответницата кредит за текущо потребление в размер на 29 500 лв. за срок от
10 години при променлива лихва от 7,15% годишно, като сумата била усвоена на
същата дата. Ищецът твърди, че към датата на предявяване на иска е допусната
забава в плащанията на 4 последователни месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва с претендирано обезщетение за забава.
Ищецът твърди, че са настъпили условията за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и се позовава на обявяване на предсрочна изискуемост с връчване на
исковата молба на ответника. Поддържа, че ответницата дължи и санкционираща
лихва върху главницата от преустановяване на редовното плащане до завеждане на
исковата молба, на основание т.19.1 от Общите условия.
Правното
основание на предявените искове чл. 430 ТЗ, вр. чл.
79, ал.1 и чл. 86
ЗЗД.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК е
постъпил писмен такъв от назначения на ответника по реда на чл. 47, ал.6 ГПК
особен представител.
Оспорват се исковете.
Направени са възражения,
че:
1.
При
сключване на договора не са
спазени изискванията на
ЗПК;
2.
Оспорва
се подписите върху договора
за кредит от 06.06.2016г. да са положени
от ответницата;
3.
В представеното по делото
извлечение от счетоводните книги на банката бил посочен размер на отпуснатия кредит от 20 950 лв.,
а в исковата молба се твърди, че размерът на кредита е
29 500 лв., поради което се възразява за нередовност на счетоводните отразявания, респ. – по-малък размер на отпуснатия
кредит;
4.
С исковата молба не е представен договорът за залог, който страните следвало да са сключили на основание чл. 16.1 от договора за кредит;
5.
Не
е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и такава
не може да бъде обявена с връчване на исковата молба на ответника;
6.
Ответницата имала и друг кредит в размер на 20 000 лв., който е погасяван
едновременно с процесния,
видно от извлечението от разплащателната
и сметка;
7.
Договорения лихвен процент е прекомерен.
По делото са събрани
писмени доказателства.
Открито е
производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на Договор за кредит за текущо
потребление от 06.06.2016 г. в частта относно автентичността на подписите на ответника Л.С.Б..
Съдът,
като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява
се от представените писмени доказателства, че страните са сключили Договор за кредит за
текущо потребление от 06.06.2016г., по силата на
който банката предоставила на ответницата кредит за текущо потребление в размер
на 29 500 лв. за срок от 120 месеца, при уговорен променлив лихвен процент в
размер на 7,15% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6 месечен SOFIBOR 0,594%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6,556% при изпълнение на условията по „Договор за ползване
на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД и приложенията към него, сключен между
страните. Уговорено е, че при нарушаване условията на договора
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, като
максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити в размер на 6 месечния SOFIBOR към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 12,356%. Уговорената падежна дата е
15-то число на месеца. В чл.8.1 от договора е уговорено, че лихвеният процент
се променя с промяната на 6 месечния SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени
в Общите условия. Годишният процент на разходите, посочен в Договора е 7,51.
Кредитът се обезпечава със залог върху парични вземания в лева, като по делото
е представен сключен между страните Договор за залог върху вземания от 06.06.2016 г. съгласно чл. 19.1 от Общите условия към
договора, при забава в плащането на месечната вноска частта, представляваща
главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата вноска до 7 дни
след падежната дата, наказателна лихва не се начислява. Съгласно чл. 19.2 от
Общите условия, при допусната забава в плащането на главница и/или лихва над 90
дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по
съдебен ред остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Видно от неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-графическата експертиза, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно, подписите, положени в долната
лява част на всеки лист и под „Кредитополучател“ в Договор за кредит за текущо
потребление от 06.06.2016г. са положени от Л.С.Б..
По делото е представен
Погасителен план към договора за кредит, в който са посочени общият размер на
дължимите месечни вноски и общият размер на дължимите лихви – 11 627.77
лв., както и падежните дати на всяка месечна погасителна вноска, остатък от
главницата, вноска по главница, вноска по лихва и общият размер на месечната
вноска, която освен първоначалната в размер на 147.50 лв. и последната с падеж
06.06.2026 г. в размер на 96.57 лв., е с фиксиран размер
от 344.80 лв.
Видно от неоспореното
заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно, компетентно и пълно, сумата по кредита е усвоена напълно на 06.06.2016 г., когато разплащателната сметка на ответницата Л.С.Б.
е заверена със сумата от 29 500 лв. За погасяване на задълженията по
кредита са постъпили суми в общ размер на 7 149.45 лв., като с тях са
погасени главница в размер на 3 925.41 лв. и договорна лихва в размер на
3 224.04 лв. Последното плащане за погасяване на задължения по кредита е
извършено на 15.03.2018 г., когато е платена сумата от 18.82 лв. С тази сума е
погасена част от дължимата договорна лихва по вноската с падеж 15.03.2018 г.
След тази дата е преустановено погасяването на кредитното задължение. Забавата
на вноските към датата на подаване на исковата молба – 29.06.2018г. е 106 дни,
а към датата на получаване на исковата молба от ответника – 18.05.2019 г. е 429
дни. Дължимите суми към датата на подаване на исковата молба са главница в
размер на 25 574.59 лв., възнаградителна лихва
за периода 15.01.2018г. – 29.06.2018г. в размер на 587.38 лв. и санкционираща
лихва по чл. 19.1 от 15.03.2018 г. до 29.06.2018 г. в размер на 11.20 лв. Вещото
лице дава заключение и за размера на дължимите суми към датата на получаване на
исковата молба от ответника – 18.05.2019 г., както следва: главница в размер на
25 574.59 лв., възнаградителна лихва в размер на
2 143.49 лв. и санкционираща лихва в размер на 172.20 лв. Към датата на
подаване на исковата молба просрочените вноски по кредита са 4 броя, с падежи
съответно 15.03.2018 г., 15.04.2018 г., 15.05.2018 г. и 15.06.2018 г.
При така установеното
от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
По
така предявения иск съобразно
правилата за разпределение на доказателствената
тежест по чл. 154 ГПК, ищецът носи тежест да докаже наличието на сключен
валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание /договор за
потребителски кредит/, предоставяне на заемната сума; уговореният начин за
връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на
заема; наличие на предпоставките за обявяване кредита за предсрочно изискуем и
обявяване на предсрочната изискуемост на ответника; размер на непогасените
главница и лихви.
Ответникът следва да докаже евентуално погасяване на
дължимите суми /изпълнение/ по договора.
По отношение материалното
правоотношение между страните:
От събраните по делото
писмени доказателства и от заключенията на вещите лица по СГЕ и ССчЕ се установява, че между
страните е бил сключен Договор
за кредит за текущо потребление
от 06.06.2016г., по който отпуснатата
сума е била усвоена от кредитополучателя изцяло на 06.06.2016 г.
Проверката за действителност
на договора за потребителски кредит следва да се основава
на интереса на потребителя с оглед защита на
правата му, утвърдени в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., като съдът е длъжен служебно, дори без довод на
страните, да следи за съответствието на сключения от потребителя
договор с императивните правила, защитаващи неговите интереси.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Установява се от събраните
по делото доказателства, че процесният договор за
кредит е сключен в писмена форма и е подписан от страните по него. Видно от
заключението на вещото лице по СГЕ, подписите от името на кредитополучателя Л.С.Б. са положени от нея,
поради което оспорването истинността на договора следва да се приеме за
недоказано.
Договорът за кредит
отговаря на изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2,
както и на чл. 12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, поради което същият е действителен.
По отношение задълженията
на ответника и тяхната изискуемост:
Установява се от
неоспореното заключение по ССчЕ, че за периода 15.03.2018 г. – 15.06.2018 г. не са били погасени от ответницата 4 вноски по кредита, от които 3 в пълен размер. В чл. 19.2 от Общите условия към договора за
кредит е уговорено настъпването на предсрочна изискуемост на кредита в пълен
размер при допусната забава на плащанията на главница и/или лихва за период над
90 дни. В исковата молба по чл.430 ТЗ се съдържа волеизявление на банката, че
упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и предявява осъдителен иск за цялата
дължима по него сума. Съдът
приема, че с исковата молба кредиторът е упражнил правото си по
договора за кредит да направи
кредита предсрочно изискуем, а с получаването на преписа от
исковата молба длъжникът-ответник е изпаднал в забава по отношение
на целият непогасен остатък от дълга. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането
и упражненото от кредитора право да обяви кредита
за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че
ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й. В решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС, I т.о. е посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента
на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент
са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о. е прието, че релевантен по съществото на спора
по осъдителен иск за вземане
въз основа на договор за
банков кредит, поради упражнено от страна на
банката право да обяви кредита
за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на
длъжника от страна на банката
на това нейно
изявление, като същото може да
се обективира в самата искова молба
и поражда правни последици с връчването на препис от
нея на ответника
по иска. В същото решение е прието
и че в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане
на суми по
договор за кредит, в исковата молба по който
е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото
си да направи
целия дълг по кредита предсрочно
изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник за предсрочната
изискуемост на кредита. Поради това настоящият състав приема, че с исковата молба кредиторът е упражнил правото си по чл. 19.2 от ОУ да направи кредита предсрочно изискуем, а с получаването на преписа от исковата
молба от назначения по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен
представител, длъжникът-ответник е надлежно уведомен за
предсрочната изискуемост на кредита и е изпаднал в забава по отношение на
целия непогасен остатък от дълга. Като факт с правно
значение за спорното право, настъпил в хода на производството, той следва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал.3 ГПК.
Видно от заключението по ССчЕ, размерът на непогасената главница към датата на
подаване на исковата молба и към датата на получаване на преписа от особения
представител е 25 574.59 лв., поради което искът за главница се явява
основателен и доказан в пълния предявен размер.
По отношение претендираната законна лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска до окончателното плащане:
По тази акцесорна претенция следва да се съобрази, че ответникът е
изпаднал в забава преди предявяване на иска по отношение на дължимата главница
по 4 вноски с падежи 15.03.2018 г. – 15.06.2018 г. в общ размер на 776.12 лв. и
върху тази сума се дължи законна лихва, считано от предявяване на иска – 29.06.2018
г. до окончателното плащане. Както беше разяснено по-горе, по отношение
остатъкът от дълга за главница, чиято предсрочна изискуемост е обявена на
длъжника с връчване на исковата молба на особения представител на 18.03.2019 г.
– т.е. в хода на производството, ответникът е изпаднал в забава считано от дази дата, поради което законна лихва дължи върху сумата от
24 798.47 лв., считано от 18.03.2019 г. до окончателното плащане.
По отношение на иска за
договорна/възнаградителна лихва в размер на 639.33
лв. за периода 15.03.2018 г.-28.06.2018 г.:
Възнаградителна
лихва се дължи за времето на действие на договора, т.е. до датата на обявяване
на предсрочна изискуемост, на която договорът следва да се счита прекратен и с
отпадане преимуществото на срока кредитополучателят не дължи възнаграждение за
ползвания финансов ресурс. Не съществува
противоречие със ЗЗП и ЗПП, ако страните в израз на доброволно формираната си
воля и в съответствие с принципите на свободата на договаряне постигнат
споразумение за размера на лихвата по заема, която в процесния договор е определена ясно, при
ползване на обективни показатели. В тази връзка неоснователно се явява възражението на особения
представител за валидността на клаузата за договорения лихвен процент.
Настоящият състав намира, че клаузата на чл. 8 от Договора за кредит,
предвиждаща, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер
на 7,15% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на 6 месечен SOFIBOR 0,594%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 6,556% при изпълнение на условията по „Договор за ползване
на пакети Частно банкиране на Б.Д. ЕАД и приложенията към него, сключен между
страните, както и че при нарушаване условията на договора кредитополучателят
губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, като максималният
размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити в размер на 6 месечния
SOFIBOR
към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 12,356%, не е неравноправна по см. на чл.143, т.10 ЗЗП
или нищожна поради противоречие с добрите нрави. Видно от съдържанието на
клаузата, преференциалната надбавка, съставляваща единия компонент от лихвата,
е с фиксиран размер, а другият компонент, формиращ размера на дължимата възнаградителна лихва – индексът SOFIBOR, е обективен и независещ от преценката на
банката. В договора са посочени конкретни параметри на изменение на лихвения
процент и е налице обвързаност на изменението на лихвения процент единствено от
изменението на конкретния обективен показател – 6 месечния SOFIBOR, поради което следва да се счете, че кредитополучателят е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който може да се
промени цената на предоставената финансова услуга. Следва да се посочи и че според нормата на чл. 19 ал. 4 от
Закона за потребителския кредит, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва, което условие в случая е спазено, тъй като
ГПР по договора е 7,51 %. Освен това, видно от изслушването на вещото лице по ССчЕ в заседанието на 10.11.2022 г., през време на действие
на договора лихвеният процент е намаляван спрямо първоначално уговореното,
поради което тук не може да се приеме, че е налице каквато и да е недействителност.
Искът е основателен и доказан до посочения в неоспореното заключение на вещото
лице размер от 587.38 лв., а над този размер до предявения от 639.33 лв. следва
да се отхвърли.
Относно т.нар.
санкционираща лихва /лихва за забава/:
Съгласно чл.33 ал.1 от ЗПК при забава
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Видно от заключението на вещото лице, лихвата за забава е начислена само върху
частта от вноските за главница, при приложим лихвен процент от 10% съгласно
клаузата на чл. 19.1 от ОУ, поради което искът се явява основателен и доказан в
изчисленият от вещото лице размер от 11.20 лв. Над този размер до предявения от
80.89 лв. искът следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е направил разноски
за платена държавна такса в размер на 1 048.49 лв., за възнаграждение за вещо лице в размер
на 300
лв., за особен представител в размер на 1 000 лв. и му се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените от пълномощника процесуални действия определя в размер
на 200 лв. Така общият размер
на разноските е 2 548.49 лв.
При този изход
на делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част в размер на 2 536.70 лв.
Мотивиран
от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.С.Б.
с ЛНЧ **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК *****,
седалище и адрес на управление *** на основание чл. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД сумата
от 25 574.59 лв. лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за кредит за текущо потребление от
06.06.2016г., ведно със законната лихва върху сумата
от 776.12 лв., считано от
предявяване на иска – 29.06.2018 г. до окончателното плащане и законната лихва
върху сумата от 24 798.47 лв., считано от 18.03.2019 г. до окончателното
плащане, договорна лихва в размер на 587.38 лв. за периода 15.03.2018г.-28.06.2018г. и
санкционираща лихва в размер на 11.20
лв. за периода 15.03.2018г.-28.06.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
договорна лихва над уважения размер до предявения от 639.33 лв. и иска за
санкционираща лихва над уважения размер до предявения от 80.89 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Л.С.Б. с ЛНЧ **********, с адрес *** да заплати на „Б.Д.“ ЕАД с ЕИК *****, седалище
и адрес на управление *** сумата от 2 536.70 лв. за направени по делото разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
СЪДИЯ:
/Весела Живкова-Офицерска/