Р Е Ш Е Н И Е
№ 660
гр.Русе, 25.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на двадесет и шести март през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7195 по описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът П.Н.П. твърди, че по
силата на Нот.акт № 144 т.ІV д.№ 1482/07.05.1990 г. на РН, придобил по
покупко-продажба от ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ” недвижим имот, находящ се в гр.Русе и
представляващ 61/358 ид.части от дворно място с пл.№
9 в кв.421 по плана на града, при съседи: ул.”...”, ул.”...” и В.Ч., заедно с
магазин на първия етаж, застроен на 61 кв.м и вход откъм ул.”...”, заедно със
17 % ид.части от общите части на сградата и обем 284
куб.м, за сумата от 2 354 лв.
Сочи, че по силата на Решение №
2181/09.02.1995 г. по гр.дело № 2123/
1994 г. по описа на ВКС, бил осъден да предаде владението на вещта на
наследниците на лицата, продали недвижимостта на неговия праводател
по реда на ПМС № 60/1975 г.Със същия съдебен акт той бил осъден да заплати на
реституираните собственици и сумата от 4 301 лв., представляваща
направените от тях разноски в производството за всички инстанции.Твърди, че е
към настоящия момент решението е изпълнено.
Счита, че предвид отстраняването
му от имота, предмет на покупко-продажбата, ответникът следва да му възстанови престираната по сделката цена, както и направените разходи в полза на
трети за спора лица във връзка водените от тях съдебни дела срещу него по повод
недвижимостта. Претендира ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ” да му заплатят двете суми, ведно
със законната лихва от завеждане на делото.
Ответникът ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ”
оспорват предявените искове. Наведени са доводи за изтекла в тяхна полза
погасителна давност, както и наличие на предпоставки за прилагане на Закон за
деноминация на лева. Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че по силата на Нот.акт № 144 т.ІV д.№
1482/07.05.1990 г. на РН, ищецът придобил по покупко-продажба от ТПК
”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ” недвижим имот, находящ се в гр.Русе и представляващ 61/358 ид.части от дворно място с пл.№ 9 в кв.421 по плана на
града, при съседи: ул.”...”, ул.”...” и В.Ч., заедно с магазин на първия етаж със
застроена площ от 61 кв.м и вход откъм ул.”...”, заедно със 17 % ид.части от общите части на сградата и обем 284 куб.м, за
сумата от 2 354 лв. (л.81).В документа е записано, че цената е заплатена
напълно и в брой на продавача.
С влязло в
сила Решение № 2181/09.02.1995 г. по гр.дело №
2123/ 1994 г. по описа на ВКС, ищецът бил осъден да предаде владението на вещта,
предмет на сделката, на наследниците на лицата, продали недвижимостта на
неговия праводател по реда на ПМС № 60/1975 г.Със
същия съдебен акт П.П. бил осъден да заплати на реституираните собственици (Н.Х.Н.,
М.Х.Л. и С.Х.Н.) и сумата от 4 301 лв., представляваща направените от тях
разноски за производствата за всички инстанции (л.9).
Видно от
документа на л.19 от дело, ответникът е удостоверил, че на 05.03.1992 г. е
получил от реституираните собственици сумата от 2 598 лв. за възстановяване
на спорния имот.Предвид обстоятелството, че към него момент недвижимостта била
вече продадена на ищеца, парите били върнати на платците.За това П.П. бил
уведомен с известие от 07.03.2002 г.
Ищецът е
изложил твърдения, че въз основа на постановеното срещу него решение по гр.дело
№ 2123/1994 г. по описа на ВКС, към настоящия момент е заплатил на
реституираните собственици присъдената в тяхна полза сума, като сочи, че
погасяването е станало в хода на производството по изп.дело
№ 20107600400385 по описа на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ. В тази връзка е представено
Постановление за прекратяване от 12.02.2016 г.В него ЧСИ е посочил, че
вземането на М.Х.Л. срещу П.Н.П. във връзка с гр.дело № 358/ 2004 г. по описа
на РРС, е погасено (л.72).Приложен е изпълнителния лист, въз основа на който е
било образувано делото (л.75).
Представени са
също изпълнителни листи, издаден срещу П.П. в полза на същия взискател, но по гр.дело № 587/2004 г. и по гр.дело № 6329/
2005 г. , двете по описа на РРС (л.73, л.76).
Ищецът е
приложил 7 бр. вносни бележки за извършени плащания през периода 06.04.2010 г.-25.01.2013
г. по изп.дело № 385/2010 г. и 9 бр. вносни бележки,
касаещи времето 08.12.2010 г.-10.11.2011 г. по изп.дело
№ 386/2010 г., двете по описа на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ (л.114-л.129).
Исковата
молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е била подадена на
17.05.2017 г.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото
безспорно се установява, че на 07.05.1990 г. ищецът е закупил от насрещната страна
недвижи имот, находящ се в гр.Русе, за което заплатил сумата от 2 354 лв.
Предвид разпоредбите
на чл.1 и чл.2 от Закон за деноминация на лева, към момента на предявяване на
иска, стойността на продажната цена всъщност е 2,35 лв.В чл.2 ал.3 от посочения
нормативен акт е казано, че деноминацията на лева се извършва по силата на
закона, без да е необходимо изрично изявление в този смисъл от правоимащите лица.В този аспект са и задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 27.10.2014 г. по тълк.дело № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
По делото няма
спор, че ищецът е бил отстранен от имота.При това положение той има право да
получи платената на отпаднало основание цена.Не е верен доводът на ответника,
че липсват убедителни доказателства относно престирането
на сумата.В нотариалния акт представителят на кооперацията е декларирал, че е
получил парите по сделката, поради което в тежест на ЮЛ е да опровергава
съдържанието на този документ извън официалната му част.По делото не са
ангажирани доказателства в тази насока.При това положение съдът приема за
безспорно установен фактът на плащане от
страна на ищеца на продажната цена от 2 354 (нед.) лева.С оглед
отстраняването му от имота, считано от 09.02.1995 г. за купувача е възникнало
правото да търси връщане на заплатената на ответника цена на отпаднало
основание.Предвид момента на образуване на настоящото дело, трябва да бъде
съобразено възражението на кооперацията, че вземането е погасено по
давност.Съгласно нормата на чл.110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност
се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.Не се
твърди в процесния случай да е налице някоя от хипотезите
на чл.115 от ЗЗД.Искът следва да се отхвърли, като погасен по давност.
По делото няма
спор, че с Решение № 2181/09.02.1995 г. по гр.дело № 2123/ 1994 г. по описа на ВКС, ищецът бил осъден да заплати на
реституираните собственици (Н.Х.Н., М.Х.Л. и С.Х.Н.) сумата от 4 301 лв.,
представляваща направените от тях разноски за производствата за всички
инстанции.
На първо място
по отношение на тази стойност също следва да се приложи Закон за деноминация на
лева.Вземането е за 4,31 лева.По делото изобщо не бяха ангажирани доказателства
ищецът да е извършвал някакви плащания по отношение на лицата Н.Х.Н. и С.Х.Н..Действително
П.П. е престирал в полза на третия наследник М.Х.Л.
суми по изп.дела №№ 385 и 386/2010 г., двете по описа
на ЧСИ рег.№ 760 на КЧСИ.Видно от представените изпълнителни листи обаче, те са
били образувани по други спорове между тези лица, а не във връзка с гр.дело №
2123/1994 г. по описа на ВКС.Извън изложеното, основателно се явява
възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност и по
този иск.Претенцията следва да се отхвърли.
Съгласно чл.78
ал.2 от ГПК в полза на кооперацията се следват разноски за производството.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от П.Н.П., ЕГН **********,***, срещу ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ”, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
бул.”Липник” № 64, представлявана от председателя Д.Ц.С., със съдебен адрес:***, чрез адв.И.К. ***, искове за заплащане на сумата от 2 354
лв. (неденоминирани), представляваща цена за покупко-продажба на недвижи имот
по Нот.акт № 144 т.ІV д.№ 1482/07.05.1990 г. на РН във връзка с отстраняването
му от имота, както и на сумата от 4 301 лв. (неденоминирани),
представляваща направените от Н.Х.Н., М.Х.Л.
и С.Х.Н. разноски в производството за всички инстанции във връзка с гр.дело №
2123/1994 г. по описа на ВКС, кат онеоснователни.
ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН **********,***,
да заплати на ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Липник” № 64, представлявана от председателя Д.Ц.С., със съдебен адрес:***, чрез адв.И.К. ***, сума от 600 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /П/