РЕШЕНИЕ
№ 485
гр. Благоевград, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102352 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от **** - изпълнителен директор,
чрез пълномощника си **** – юрисконсулт против Л. А. К., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. ****
Ищецът твърди, че между "ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, действащ в качеството му на
заемодател, и ответницата Л. А. К., като заемополучател, е бил сключен на 12.07.2017г.
Договор за потребителски кредит № **********. Навежда, че по силата на посочения
договор заемодателят е предал на заемополучателя сумата от 4470,37 лв. и е била уговорена
договорна лихва в размер на 2107,36 лв., като общата сума, която следвало да бъдела
заплатена от ответницата била в размер на 6577,73 лв. Поддържа, че заемополучателят
следвало да погаси задълженията си по кредита на 36 месечни погасителни вноски, с краен
падеж на целия заем - 15.07.2020г. Заявява, че процесният договор за заем не е бил обявяван
за предсрочно изискуем. Поддържа, че съгласно Приложение № 1/29.10.2021 година към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. "ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД (цедент) е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ( в качеството му
на цесионер) вземанията си към ответницата, произтичащи от процесния договор за кредит.
Счита, че ответницата е била уведомена за така извършената цесия чрез изпращането на
уведомително писмо от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащо като
пълномощник на предишния кредитор ("ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД), като алтернативно
уведомяването на ответницата за станалата цесия можело да бъде извършено и в хода на
настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същата на препис от приложеното
към исковата молба уведомление. Навежда, че за посочените вземания на 09.07.2022г. по ч.
гр. д. № 1526/2022г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 845, срещу която ответницата подала възражение по чл. 414 ГПК.
Ответницата оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че: договорът за цесия бил нищожен; процесният договор за кредит бил нищожен
поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, и чл. 12, ал. 1,
1
т. 7-9 ЗПК; клаузите на договора за кредит били неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП;
ГПР бил в по-висок размер от този, предвиден в чл. 19, ал. 4 ЗПК; претендираните вземания
били погасени по давност.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от 3857,45 лв. -
представляваща главница по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ **********, сключен на 12.07.2017г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Л. А. К., като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата
29.10.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.08.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
в съда /28.06.2022г./ до окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – относно
вземането за сумата от 1438,02 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от
13.03.2018 г. до 15.07.2020 г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от
2243,44 лв. - лихва за забава по договор за заем за периода от 14.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда - 28.06.2022 година.
За претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 845 от 09.07.2022г. по ч. гр. д. № 1526/2022г. на Районен
съд – гр. Благоевград, срещу която от страна на длъжника е постъпило възражение по чл.
414 ГПК.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за потребителски
кредит № ********** от 12.07.2017г., Искане-Декларация за потребителски кредит от
12.07.2017г., Погасителен план и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че същият е бил
сключен между "ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД (като заемодател) и ответницата Л. А. К. (като
заемополучател). По силата на чл. 7.1 от този договор за заем заемодателят е предал на
заемополучателя сумата от 3500 лв., като последният се задължил с 36 месечни погасителни
вноски, от които 35 в размер на 182,72 лв., а 36-та в размер на 182,53 лв., т.е. до 15.07.2020г.
да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Заемополучателят е
получил заемната сума по процесния договор за потребителски кредит на 12.07.2017г. чрез
изтеглянето й на каса. Получаването на заемната сума се установява и от заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено от страните).
С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за потребителски
кредит между "ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД (като заемодател) и ответницата Л. А. К. (като
заемополучател).
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил
сключен, а именно: главница в размер на 3500 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ от
42,10 %; лихвен процент от 27,09 %; застрахователна премия в размер на 491,40, лв.;
еднократна такса за оценка на риска в размер на 478,97 лв.; общата стойност на плащанията,
включваща главницата, застрахователната премия и договорната лихва – 6577,73 лв.
От приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба на
вземания (цесия) от 31.08.2018г. се установява, че "ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД (цедент) е
прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си
2
към ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит.
Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от
Приложение № 1 от дата 29.10.2021 г. към цесионната сделка, в което вземането,
произтичащо от договора за потребителски кредит, отнасящ се до ответницата, е визирано с
отразяване на номера му, датата на сключването му, отпуснатата главница, трите имена и
ЕГН-то на последната. Тези данни са достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето
вземане.
От данните по делото става ясно, че на 29.10.2021г. ищецът е изпратил до ответницата
уведомление с изх.№ УПЦ-П-ТБИ/********** за извършената цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение, в която е отразено, че кредитор по паричното вземане,
произтичащо от процесния договор за кредит, е ищецът. Съобразно приобщеното към
доказателствата известие за доставяне от 11.11.2021г., издадено от Български пощи,
визираното уведомление за продажбата на вземането е било изпратено на адреса на
длъжника, като същото е получено лично от ответницата.
Ответницата е била уведомена за извършената цесия и в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответницата е била
известена за прехвърлянето на процесните вземания и в хода на сегашното исково дело,
поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма
как да не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ
т. о. на ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение
№ 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС).
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният
годишен процент на разходите /ГПР/ е 69,45 %, а не посоченият неправилно в договора
42,10 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на
начислените от ищеца задължения, дължими от ответницата по процесния договор за
потребителски кредит, е в размер на 6577,73 лв., от които изтеглената главница е само 3500
лв. При това положение действителният ГПР надвишава допустимият съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 69,45 %. Става ясно от
заключението, че общата сума, която ответницата е заплатила във връзка с процесния
договор, е 1299,20 лв. в периода 07.09.2017 г. – 29.03.2018 г. Всяко едно плащане е било
осчетоводявано при цедента с датата, когато е било направено и е било отнасяно по пера в
счетоводните записи по сметки. Разпределянето на постъпващите плащания за погасяване
на заемните задължения от страна на заемодателя (т. е. прихващането на изпълнението) е
било извършвано в следната последователност: лихва за забава, договорна лихва и главница.
С платената от ответницата обща сума цедентът е осчетоводил погасяване на задължения за
вноски по погасителен план в размер на общо 1299,20 лв., от които 20,16 лв. са отнесени за
наказателни лихви за забава, 666,12 лв. за договорна лихва и 612,92 лв. за главница.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в
договора ГПР /42,10%/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 12.07.2017 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да
върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или
други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
3
основание чл. 23 ГПК ответницата дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
(главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
Общият размер на плащанията, сторени от ответницата (1299,20 лв.) покрива част от
главницата. Ответницата дължи остатъка от главницата в размер на 2200,80 лв., като за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 3857,45 лв. искът за главница
подлежи на отхвърляне.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено и от двете страни. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото
в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение
на разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от
процесуалния представител на ищеца възражение за прекомерност за претендираното от
ответницата адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за
неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на
разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени
минималните адвокатски възнаграждения. Ответницата претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 1050 лв., като с оглед предмета на делото минималният размер
на адвокатския хонорар е над тази сума, а именно 1053,89 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, съгласно изменение на Наредбата - ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). Следователно
исканото адвокатско възнаграждение не е прекомерно, с оглед действителната фактическа и
правна сложност на делото.
Отговорността за разноски на ответницата в полза на ищеца трябва да бъде разпределена
по следния начин:
- 38,19 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 85,73 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
На ответницата следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на
817,88 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че Л. А. К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. ****, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.***, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от **** - изпълнителен директор, следната сума, която е била предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 845 от 09.07.2022г., издадена по ч. гр. д. №
1526/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 2200,80 лв. /две хиляди и двеста лева и осемдесет стотинки/ - представляваща главница
по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********, сключен на
12.07.2017г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Л. А. К., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено от страна на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 29.10.2021 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 31.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /28.06.2022г./
до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 3857,45 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и седем лева
и четиридесет и пет стотинки/.
4
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.***, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от **** - изпълнителен директор против Л. А. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. ****, с които се претендира да бъде признато за установено по реда на
чл. 422 ГПК, че ответницата дължи на ищеца следните суми, които са били предмет на
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 845 от 09.07.2022г., издадена по ч. гр. д. №
1526/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 1438,02 лв. /хиляда и четиристотин тридесет и осем лева и две стотинки/ –
представляваща договорна лихва за периода от 13.03.2018 г. до 15.07.2020 г
- 2243,44 лв. /две хиляди и двеста четиридесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/ – представляваща обезщетение за забава за периода от 14.03.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 28.06.2022 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. А. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
****да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр.***, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от ****
- изпълнителен директор, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото
исково производство, както следва:
- сумата от 38,19 лв. /тридесет и осем лева и деветнадесет стотинки/ – представляваща
разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1526/2022г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 85,73 лв. /осемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2352/2022г. на РС – гр. Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.***, офис–сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, представлявано от **** - изпълнителен директор, да заплати на Л. А. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ****сумата от 817,88 лв. /осемстотин и седемнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5