Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2846 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от К.Х.В. против А.Ц.Г. иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 13.05.2010г. ответникът издал в
нейна полза запис на заповед за сумата от 28 625 евро с падеж 01.12.2010 г.
Записът на заповед обезпечавал изпълнението на задължение на ответника по
договор за паричен заем от 13.05.2010 г. Тъй като Г. не изпълнил задължението
си по каузалното правоотношение да върне заема на 01.12.2010г., ищцата се снабдила
със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 39140/2013г.
на СРС, ГО, 74 състав, издадена въз основа на записа на заповед от 13.05.2010
г., но ответникът подал възражение по чл.414 от ГПК. Поради изложените доводи,
моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от
28 625 евро по запис на заповед от 13.05.2010г., за която е издадена
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 39140/2013г. на
СРС, ГО, 74 състав, ведно със законната лихва, считано от 19.09.2013г. до окончателното
изплащане. Моли да бъде осъден ответника да заплати направените в исковото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения:
1/оспорва да е получил заем от ищцата; 2/вземането по договора за заем било
погасено по давност. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 240, ал.1 от ЗЗД:
За да бъде уважен предявеният иск, трябва да е установен следният ФС:
1/ответникът да е издал в полза на ищцата запис на заповед; 2/да е настъпил
падежът по записа на заповед; 3/записът на заповед да обезпечава изпълнението
на задължение по каузално правоотношение; 4/задължението по каузалното
правоотношение да не е погасено.
От фактическа страна по делото се установи, че със запис на заповед от 13.05.2010г. ответникът е поел
задължение неотменно и безусловно, без разноски и протест, да заплати на ищцата
на 01.12.2010 г. сумата от 28 625 евро.
С договор от 13.05.2010 г. ищцата е поела задължение да предостави на ответника заем в размер на 28 625
евро, а ответникът се е задължил да върне заема в срок до 01.12.2010 г.
Със заповед по чл.417 от ГПК от 24.09.2013г. по чгрд. № 39140/2013г. на
СРС, ГО, 74 състав, е разпоредено ответникът да заплати на ищцата сумата от
28 625 евро/главница, дължима по запис на заповед от 13.05.2010г./, ведно
със законната лихва от 19.09.2013г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски в размер на 1131.19лв.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение е подадено възражение по реда на
чл.414 от ГПК.
Страните по делото не спорят, че записът на заповед от 13.05.2010 г.
обезпечава изпълнението на договор за заем
от 13.05.2010 г.
Спорен въпрос е дали ответникът е получил заемната сума от 28 625 евро. Ищцата
се позовава на писмено изявление на самия ответник, обективирано в подадена от
него частна жалба вх.№3005405/03.11.2017г. по чгр.д. № 39140/2013г. на СРС, ГО,
74 състав, разгледана по чгр.д. № 3143/2018г. на СГС, с която е признал
получаването на заема.
Видно от частна жалба вх.№3005405/03.11.2017г./л.4 от чгр.д. №3143/2018г.
на СГС, приложено по чгр.д. № 39140/2013г. на СРС, ГО, 74 състав/ ответникът
сам признава, че е погасил „голяма част от от сумата, посочена в записа на
заповед”, чрез „различни вноски” в присъствието на свидетели. Писменото
изявление на ответника, обективирано в частната жалба, представлява признание
на неизгоден за него факт, а именно – получаването на посочената в договора за
заем сума, поради което съдът приема за доказано по делото, че договорът за
заем е породил действие, тъй като сумата е била получена от ответника.
В тежест на Г. бе да ангажира доказателства, че е погасил задълженията си
по договора за заем, но същият в отговора на ИМ не твърди да е изплатил задължението, респ. не е и ангажирал
доказателства за плащане, нито такива твърдения има изложени във възражението
по чл.414 от ГПК.
Тъй като липсват доказателства да е погасено задължението по каузалното
правоотношение, предявеният иск е доказан по основание.
По възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземането по
каузалното правоотношение:
Възражението е неоснователно. Вземането по договор за заем се погасява с
изтичане на петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай
вземането за връщане на заема е станало изискуемо, считано от 01.12.2010 г.,
поради което давността изтича на 01.12.2015 г., а исковата молба по чл.422,
ал.1 от ГПК се счита подадена на 19.09.2013 г., когато е подадено заявлението
по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 39140/2013г. на СРС, ГО, 74 състав, поради което
искът не е погасен по давност./чл.116, б.”б” от ЗЗД/.
С оглед на изложените доводи, предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в
заповедното производство разноски в размер на 4 302.38лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ц.Г., ЕГН ********** ***, че дължи на К.Х.В., ЕГН **********,***,
на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, сумата от 28 625 евро по запис на
заповед от 13.05.2010 г. с падеж 01.12.2010 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.09.2013 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.09.2013г. по чгр.д.№ 39140/2013г. на СРС, ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА А.Ц.Г. да заплати на К.Х.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 4 302.38 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: