№ 17
гр. Разград , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500309 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 16. 07. 2020 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. РС Разград е обявил за
окончателен разделителен протокол – Трети вариант, относно допуснатите до делба имоти
между М.Б. Б. и Д.К. Д. при равни права, като определя следните дялове:
ДЯЛ І включва:
1.Самостоятелен обект в сграда, предназначение: за обществено хранене/търговско
заведение-ресторант/ със застроена площ 197,80 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.1,
адрес гр. Разград, ул. „28-ми януари“ № 3, при съседи: над обект-имот №61710.502.1632.1.2,
под обекта: няма, с принадлежащи 54,64% ид.ч. от общите части на сградата.
Самостоятелния обект се намира в сграда №1 - триетажна със смесено предназначение с
идентификатор 61710.502.1632.1, разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.1632;
2.Самостоятелен обект в сграда с предназначение: жилище, апартамент със застроена
площ 50 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.3 с адрес гр. Разград, ул. „28-ми януари“ №
3, при съседи на имота - под обекта: имот с №61710.502.1632.1.2, над обекта: няма.
Самостоятелния обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.502.1632; Както и ½ идеална част от дворно място съставляващо УПИ
1
с №61710.502.1632, целия с площ 309 кв.м. при съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111,
61710.502.1633, 61710.502.1631 като принадлежащи на допуснатите до делба обекти в
построената в него сграда №1 - триетажна със смесено предназначение с идентификатор
61710.502.1632.1
Пазарната стойност на този дял е 172 180 лв.
ДЯЛ ІІ включва:
1. Самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент със застроена
площ от 197,80 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено
помещение с площ 6 кв.м. при съседи на обекта: под обекта - имот с №61710.502.1632.1.1,
над обекта №61710.52.1632.1.3, с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на
сградата. Самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.502.1632 в гр. Разград, ул. „28-ми януари“ № 3; Както и ½ идеална
част от дворно място съставляващо УПИ с №61710.502.1632, целия с площ 309 кв.м. при
съседи: 61710.502.7168, 61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631 като принадлежащи
на допуснатите до делба обекти в построената в него сграда №1 - триетажна със смесено
предназначение с идентификатор 61710.502.1632.1
2. Сграда с идентификатор 61710.502.1632.3 предназначение: хангар, депо, гараж, с
адрес гр.Разград ул.“28-ми януари“ № 3, със застроена площ от 16кв.м. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 617.10.502.1632.
Пазарната стойност на този дял е 119 090 лв.
Получилият ДЯЛ ІІ следва да заплати на ДЯЛ І за уравняване сумата 26 545 лв., след
поправяне на решението по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 2322/ 24. 09. 2020 г.
Постъпила е въззивна жалба от Д.К. Д. чрез пълномощник против горното решение,
с което съдът е приложил трети вариант от проекта за съставяне на разделителен протокол.
Излага доводи, че решението е незаконосъобразно и необосновано.
Постъпил е писмен отговор от М.Б. Б. чрез пълномощник на въззивната жалба, като я
оспорва като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
С Решение от 03. 08. 2020 г. по същото гр. д. № 779/ 2014 г. в производството по чл.
346 от ГПК РС е осъдил Д.К. Д. да заплати на М.Б. Б. сумата 51 718,50лв.
представляващ обезщетение за лишаване от ползване върху жилище-апартамент с ид.
61710.502.1632.1.2 с площ 197,8 кв.м. и избено помещение, ресторант с ид. 61710.502.1.1 за
процесния период и гараж с ид. 61710.502.1632.3 за периода от 10.05.2014 г. до 10.05.2019
г., както сумата 2 055 лв., представляваща обезщетение за ползване на жилище-апартамент
с ид. 61710.502.1632.1.3 за периода от 13.10.2016 г. до 10.05.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на всяка една от сумите, както
2
и 2 816 лв. за разноски, като отхвърля исковете до първоначално предявените размери, както
и за периода от 10.05.14 г. до 12.10.2016 г. по отношение размера на обезщетението за
жилище-апартамент с ид. 61710.502.1632.1.3 с площ 50 кв.м., като неоснователни.
Със същото решение М.Б. Б. е осъдена да заплати на Д.К. Д. сумата 750 лв.
представляваща ½ от заплатена сума за извършено на 05.10.2015г. саниране на
съсобственото жилище, сумата 14 621,87 лв., представляваща половината от изплатен от
Драгомир Костадинов Друмев ипотечен кредит за периода 23.11.2013 г. до 23.04.2019 г. и
сумата 143,74 лв. заплатени разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва
от 23.04.2019 г. до окончателното изплащане на всяка една от сумите, както и 375 лв. за
разноски, като отхвърля исковете до първоначално предявените размери като
неоснователни.
Срещу Решение от 03. 08. 20 г. е постъпила въззивна жалба от Д.К. Д. чрез
пълномощникът му в частта, в която е осъден да заплати на Б. сумата 51 718, 50 лв. , както и
сумата 2 055 лв. заедно със законната лихва, считано от 23. 04. 19 г. и в частта за отхвърляне
на иска му за присъждане на половината от изплатен ипотечен кредит над размера от 14 621,
87 лв. до претендирания размер от 17 427, 94 лв. /за разликата от 2 806 лв./ Твърди, че в
обжалваните части решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде
отменено в същите части и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли претенцията
за присъждане на обезщетение за лишаване на Б. от ползване на процесните имоти и да бъде
уважен в пълен размер предявения от Д. иск за присъждане на половината от изплатения
ипотечен кредит.
Марияна Б. чрез пълномощник е подала писмен отговор на въззивната жалба, като я
оспорва като неоснователна.
Марияна Б. чрез пълномощникът си е подала въззивна жалба срещу постановеното
Решение от 03. 08. 20 г. в частта, в която са уважени исковете по сметки срещу нея и в
частта, в която са отхвърлени предявените от нея искове до пълния им размер и за лихва за
забава. Твърди, че по предявените от нея искове съдът е достигнал до необосновани правни
изводи, относно техния размер. По отношение на уважените искове, предявени от Д. съдът
неправилно е приложил материалния закон и е постановил незаконосъобразно и
необосновано решение. Моли исковете на Д. срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло, а
предявените от нея искове да бъдат уважени в пълния им размер.
Д.Д. оспорва въззивната жалба от Б., като неоснователна.
По постъпила Молба вх. № 260923/ 14. 09. 20 г. от Марияна Б. чрез пълномощник с
Решение № 2322/ 24. 09. 2020 г. в производство по чл. 247, чл. 248 ГПК е допуснал поправка
на ОФГ в диспозитива на Решение от 16. 07. 2020 г. и е постановил в абзац седми ред
първи, вместо Дял ІІ следва да заплати на Дял І , да се чете, че Дял І следва да заплати на
3
Дял ІІ за уравнение сумата 26 545 лв. Със същото решение е оставена без уважение
молбата на Б. за изменение на решение от 03. 08. 20 г. в частта за присъдените й разноски и
по отношение на присъдената законна лихва върху претендираните вземания от момента,
когато ответниците са получили преписи от исковата молба. В частта, в която е оставена без
уважение молбата, е постъпила жалба от Б., като излага доводи, че решението е
незаконосъобразно.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
По въззивната жалба от Д.Д. срещу Решение от 16. 07. 2020 г. :
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че
с влязло в сила Решение № I/ 12. 07. 2017 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. по описа на РС Разград
са допуснати до делба следните недвижими имоти:
1.Самостоятелен обект в сграда, предназначение: за обществено хранене /търговско
заведение-ресторант/ със застроена площ 197,80 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.1,
адрес гр. Разград, ул. „28- ми януари“ № 3 с принадлежащи 54,64% ид.ч. от общите части на
сградата. Самостоятелния обект се намира в сграда №1 - триетажна със смесено
предназначение с идентификатор 61710.502.1632.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.502.1632;
2. Самостоятелен обект в сграда, предназначение жилище, апартамент със застроена
площ от 197,80 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.2 с принадлежащите му избено
помещение с площ 6 кв.м. с принадлежащите му 36,65% ид. ч. от общите части на сградата.
Самостоятелния обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.502.1632 в гр. Разград, ул. “28-ми януари“ №3
3. Самостоятелен обект в сграда с предназначение: жилище, апартамент със
застроена площ 50 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.3 с адрес гр. Разград, ул. „28- ми
януари“ № 3. Самостоятелния обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.502.1632;
4.Сграда с идентификатор 61710.502.1632.3 предназначение: хангар, депо, гараж, с
адрес гр. Разград ул. “28-ми януари“ №3, със застроена площ от 16кв.м. Сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 617.10.502.1632 при равни права за
Марияна Борисова Бояджиева и Драгомир Костадинов Друмев. Дворно място съставляващо
УПИ с №61710.502.1632, целия с площ 309 кв.м. при съседи: 61710.502.7168,
61710.502.7111, 61710.502.1633, 61710.502.1631 като принадлежащ на допуснатите до делба
обекти в построената в него сграда №1 - триетажна със смесено предназначение с
идентификатор 61710.502.1632.1 – 1/2 идеална част в принадлежност на правата в
самостоятелните обекти за Марияна Борисова Бояджиева и 1/2 идеални части за Драгомир
4
Костадинов Друмев лични и като наследник на И. Илиева Д.а, починала в хода на процеса.
След допускане на делбата е назначена съдебно-техническа експертиза за определяне
пазарната стойността на имотите. Според заключението, вещото лице инж. В. Кулева е
констатирало, че застроените Ресторант и Нощен клуб са с общ идентификатор
61710.502.1632.1.1. Между двете заведения няма функционална връзка. Пазарната стойност
на този самостоятелен обект е в размер на 293 500 лв. Средно месечният пазарен наем за
периода 10. 05. 14 г. до 10. 05. 19 г. е 62 781 лв. Пазарната стойност на обект жилище,
апартамент със застроена площ от 197,80 кв.м. е в размер на 71 800 лв. кв.м. с
идентификатор 61710.502.1632.1.2, средният месечен наем за процесния период е в размер
на 15 920 лв. Двата обекта не са завършени към момента на огледа и се приемат за груб
строеж. Пазарната стойност на самостоятелен обект жилище, апартамент със застроена
площ 50 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.3 е в размер на 47 500 лв., а средният
месечен наем, общо за периода е в размер на 2 372 лв. Пазарната стойност на обект хангар,
депо, гараж с идентификатор 61710.502.1632.3 е в размер на 10 600 лв., а средният месечен
наем е в размер на 10 708 лв. за процесния период. Обектите са оценявани без да е
извършена оценка на поземления имот.
Заключението е оспорено от повереника на Марияна Б., тъй като обектите са
оценени без да е извършена оценка на поземления имот и цените били занижени и е
назначена повторна експертиза.
Според заключението на повторната експертиза, извършена от в. л. арх. Бонева,
одобреният проект е изпълнен със значителни отклонения, основно по отношение на
жилищните нива. Завършени напълно са само ресторанта и гаража. Нощният клуб не е
приобщен функционално към ресторанта. Средно месечният наем за процесния период за
ползването на ресторанта е в размер общо на 60 260 лв. , а на гаража е в размер на 2 203 лв.
Според заключението на повторната експертиза, представена от в. л. Наско Илиев,
след като е включена и стойността на поземления имот, пазарната стойност на
самостоятелен обект с идентификатор 61710.502.1632.1.1 е в размер на 141 010 лв.
Пазарната стойност на обект жилище, апартамент със застроена площ от 197,80 кв.м. с
идентификатор 61710.502.1632.1.2 е в размер на 116 130 лв. , а общият размер на средния
месечен наем е 29 950 лв. за целия период. Пазарната стойност на самостоятелен обект
жилище, апартамент със застроена площ 50 кв.м. с идентификатор 61710.502.1632.1.3 е
31 170 лв., а средният месечен наем за периода възлиза на 7 780 лв. За периода 13. 10. 16 г.
до 10. 05. 19 г. възлиза общо на 4 110 лв. Пазарната стойност на обект хангар, депо, гараж с
идентификатор 61710.502.1632.3 е в размер на 2 960 лв.
Вещото лице по горната експертиза е съставило проект за разделителен протокол в
четири варианта.
Според Вариант I, Дял I включва Ресторант с нощен клуб и гараж на обща стойност
5
143 970 лв., а Дял II – Жилище на първи жилищен етаж и ателие /жилище/ на втори
жилищен етаж на обща стойност 147 300 лв. с разлика от 3330 лв.
Вариант II- Дял I включва Ресторант с нощен клуб - 141 010 лв. и Дял II – жилища
на първи и втори жилищен етаж и гараж на обща стойност 150 260 лв. с разлика 9 250 лв.
Вариант III - Дял I включва Ресторант с нощен клуб и жилище на втори жилищен
етаж на обща стойност 172 180 лв. , а Дял II –жилище на първи жилищен етаж и гараж на
обща стойност 119 090 лв. с разлика от 53 090 лв.
Вариант IV- Дял I включва Ресторант с нощен клуб и жилище на първи жилищен
етаж с обща стойност 257 140 лв. , а Дял II – жилище на втори жилищен етаж и гараж на
обща стойност 34 130 лв. с разлика от 223 010 лв.
В следващото съдебно заседание, проведено на 23. 06. 20 г. заключението, относно
пазарната стойност на имотите, допуснати до делба е оспорено от повереника на М.
Боджиева. Повереникът на съделителя Д. Д. е поискал разпределение да се извърши по
Вариант I, тъй като е най-малка разликата за доплащане, за което не е постигнато съгласие,
тъй като съделителката М. Б. живее в друго населено място и е зявила, че няма интерес от
получаване в дял на имоти с жилищен характер. Съделителят Д. също е направил изявление,
че няма нужда от жилище.
След изслушване становищата на страните в същото съдебно заседание, съдът е
предявил на страните проект за разделителен протокол по Вариант III. С обжалваното
Решение от 16. 07. 2020 г. съдът е обявил за окончателен разделителен протокол по Вариант
III от проекта.
Основното правило при извършване на делбата е всеки от съделителите да получи
дела си в натура. Като основен способ в делбеното производство законодателят е предвидил
и по реда на действащия и по отменения ГПК извършването на делбата чрез теглене на
жребие, т. к. по този начин се постига по-пълна справедливост и безпристрастност при
разделяне на делбената маса. Настоящият съдебен състав възприема разрешението, дадено в
Определение № 311 от 12.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4649/2018 г., I г. о., Решение № 7 от
27.01.2016 г. по гр. д. № 4711/2015 г. на I г. о., Решение № 258 от 25.10.2011 г. по гр. д. №
144 от 2011 Г. на ВКС, ГК, Второ г. о. и др, според които, когато дяловете на съделителите
са равни, във всеки дял трябва да се включат еднакви по количество и вид и приблизително
равни по стойност имоти. Според задължителните постановки на т. 5б от ПП № 7 от
28.11.1973 г., когато оформянето на такива дялове е възможно, делбата следва да се извърши
чрез теглене на жребий, освен ако това е невъзможно /в случай, че до делба са допуснати
имоти, които съществено се различават по площ, обем и стойност, а дяловете на
съделителите са различни/, или много неудобно /когато преди делбата съделителите са били
във владение на делбените имоти и всеки е направил във владяния от него имот съществени
подобрения и изобщо когато тегленето на жребий може да породи значителни имуществени
6
спорове между съделителите.
В случая е изпълнима хипотезата на чл. 352 ГПК, с която страните са изразили
съгласие пред районния съд - до делба са допуснати четири недвижими имота – два
жилищни и два нежилищни имота със съществено различаващи се площ и стойност.
Съделителите са двама с равни права. Всеки от тях при способа на делба по чл. 352 от ГПК,
който не се обжалва, ще получи дела си в натура, а неравенството в стойността на дяловете
ще се уравни парично. И двамата съделители са изразили становище, че нямат нужда от
жилищен имот. На страните е предявен съставения проект за разделителен протокол
Вариант III в проведеното на 23.06.2020 г. заседание, срещу който съделителите не са
възразили и с обжалваното от Д. решение, този вариант е обявен за окончателен. Този
вариант, според настоящия състав на съда е най-удачен и справедлив, съобразен със
изразеното становище на страните, че нямат жилищна нужда и всеки дял съдържа по едно
жилище и нежилищен имот - еднакви по вид и предназначение имоти. Двата дяла са с
приблизително еднаква стойност, предвид разликата в стойността на всеки един от
делбените имоти. При този вариант, получилият по-голям дял на стойност 172 180 лв.
следва да заплати за уравнение на получилия по-малък дял на стойност 119 090 лв. сумата
26 545 лв.
Първи и втори варианти от заключението, според които единият от дяловете съдържа
само жилищни имоти, въпреки, че разликата в стойността при тях е по-малка, не е удачен с
оглед становището на страните, че нямат нужда от жилищен имот. В случай, че делът,
съдържащ само жилищни имоти при теглене на жребий се падне на съделителката М. Б., за
нея се създава съществено неудобство, предвид географската отдалеченост на населеното
място в което живее и невъзможност да ползва имотите, съобразно предназначението им.
Освен това, при получаването на дял, съдържащ само жилищни или нежилищни имоти от
единия съделител, предвид изразените предпочитания от тях, се влиза в противоречие с
принципа за равноправие на съделителите. При четвърти вариант разликата в дяловете е
много голяма. По изложените съображения, въззивният съд в настоящия си състав приема,
че въззивната жалба от Д. срещу Решение от 16. 07. 2020 г., с което районният съд е
приложил Трети вариант от проекта за съставяне на разделителен протокол е неоснователна.
По въззивните жалби на страните срещу Решение от 03. 08. 2020 г. по същото гр. д.
№ 779/ 2014 г. в производството по чл. 346 от ГПК, въззивинят съд приема следното:
Ищцата М. Б. е предявило срещу Д.Д. иск по сметки за сумата 60 000 лв. и срещу И.
Д.а в размер на 24 000 лв. , представляваща обезщетение за лишаване от ползването на
делбените имоти за периода от 10. 05. 2014 г. до 10. 05. 2019 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска, като е изложила твърдение, че от 2012 г. имотите се ползват само от
ответниците и е била препятствана от тях да ги ползва.
Съделителят Д.Д. е предявил против съделителката Б. иск по сметки за следното: да
бъде осъдена Б. да му заплати сумата 17 616, 32 лв. , представляваща половината от
7
изплатен ипотечен кредит към „Сосиете Женерале Експресбанк“ АД за периода от 27. 11.
2013 г. до 23. 04. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23. 04. 2019 г. Твърди, че
през 1998 г., че Б. като кредитополучател, а Д. като съдлъжник са получили инвестиционен
кредит от „Банка ДСК“ АД в размер на 40 000 лв. за извършване на строежа на два от
делбените имоти. През 1999 г. пуличи допълнително 15 000 лв. През 2005 г. получили
кредит от „Булбанк“ АД в размер на 33 000 лв. и предните два кредита били
рефинансирани. В началото на 2009 г. кредитът от „Банка ДСК“АД бил рефинансиран с
получен кредит от „Сосиете Женерале Експресбанк“ АД в размер на 44 000 лв. Последният
кредит винаги бил изплащан само от доходите на Д.. След влизане в сила на 27. 11. 2013 г.
на решението по бр. д. № 67/ 2013 г. на РРС, кредитът в размер на 35 232 , 64 лв. до
настоящия момент бил изплащан само от Д., а половината от тази сума в размер на 17 616,
32 лв. е изплатена за сметка на Б.. Претендира и сумата 143, 75 лв. , представляваща такси,
която заплатил на 21. 01. 19 г. за подновяване на ипотечния кредит в „СЖЕ“ АД.
Съделителката И. Д.а, починала в хода на производството е предявила иск по сметки
срещу Б. за сумата 2 845 лв., представляваща половината от заплатената от нея сума в
размер на 5 690 лв. за саниране на жилищната и търговска част от процесните недвижими
имоти.
По делото са приети като писмени доказателства НА № 159, т. 3, рег. № 3011, дело
№ 325/ 2005 г.за сключен на 10. 11. 2005 г. между Д., като кредитополучател и ипотекарен
длъжник, Б., като ипотекарен длъжник и „Булбанк“ АД, договор за кредит в размер на
33 000 лв. Кредитът е бил обезпечен с учредена ипотека в полза на Банката върху
процесния делбен имот. Приложен е Договор за ипотечен кредит № 143464/ 26. 01. 2009 г. ,
сключен между „Сосиете Женерале Експресбанк“ АД от една страна и от друга М. Д.а като
кредитополучател и Д. Д. като съдлъжник за отпускане на сумата 44 000 лв. нецелеви
ипотечен кредит с поето задължение за предоставяне на обезпечение чрез договорна
ипотека върху делбените имоти. Срокът на действие на договора е 180 месеца. С платежно
нареждане от 28/01. 2009 г. сумата 30 984 лв. е преведена от Д. Д. по сметка в „Уникредит
Булбанк“ АД с основание „Предсрочно погасяване на ипотечен кредит“. От тези
доказателства безспорно се установява, че кредитите са изтеглени от страните през време на
брака им, не се спори, че са задоволяване на нуждите на семейството и след погасяване,
последният получен кредит е от „Сосиете Женерале Експресбанк“ АД в размер на 44 000
лв. Според заключението на приетата от РРС съдебно-счетоводна експертиза, размера на
кредита, отпуснат от „Сосиете Женерале Експресбанк“ АД е в размер на 44 000 лв. Срокът
на погасяване е 05. 02. 2024 г. Размерът на изплатените суми от 23. 11. 2013 г. до 23. 04.
2019 г. е 29 243, 75 лв. при остатък на главница в размер на 36 893, 33 лв. към началото на
периода. Вноските в размер общо на 28 627, 85 лв. за погасяване на кредита са направени от
съделителя Д.. М. Б. е внесла през 2016 г. сумата 40, 18 лв. След 23. 04. 2019 г. до 12. 08. 19
г. Д. е внесъл от 1 380 лв.
При тези данни, съдът приема, че е неоснователно възражението на съделителката М.
8
Б., че искът по сметки с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, предявен от Д. е
процесуално недопустим и респ. постановеното по делото решение. По този въпрос е
формирана последователна практика на ВКС, че е допустимо първоинстанционно решение,
с което във втората фаза на производство по съдебна делба е приета и разгледана претенция
за присъждане на вземания на бившия съпруг - солидарен длъжник по договор за банков
кредит, който е обезпечен от банката - кредитор с наложена тежест върху имущество в
режим на прекратена съпружеска имуществена общност, предмет на делбата. В този смисъл
е Решение № 45 от 27.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4628/2015 г., I г. о., ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК.
Основателен е изложеният довод във въззивната жалба от М. Б., че Д. – ищец по иска
по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, може да претендира припадащата му се част от кредита, ако е
платил повече, след цялостно погасяване на дълга, макар и не по изложените от нея
съображения. Налице са решения на ВКС по прилагането на чл. 127, ал. 2 ЗЗД, постановени
в производство по чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата /Решение № 827
от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1328/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 196 от 21.08.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6068/2014 г., IV г. о., ГК, като е прието, че солидарния длъжник не може
да претендира от съдлъжниците суми по чл. 127 от ЗЗД без преди това да е платил на
кредитора такава част от солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част.
Това разрешение произтича от самото правилото на чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, което изрично
изисква, че за да възникне обратно вземане на съдлъжниците, солидарният длъжник трябва
да е изпълнил повече от своята част. Следователно не може да бъде уважен иск от солидарен
длъжник срещу другия такъв без първия да е изпълнил като е платил на кредитора такава
част от задължението, която да надхвърля припадащата му се част.
В случая, видно от приложения договор за кредит, сключен на 26. 01. 2009 г. със
„Сосиете Женерале Експресбанк“ АД и приложения погасителен план към него, страните са
поели задължение за погасяване на кредита на 180 ежемесечни вноски по 505, 51 лв. всяка с
падеж 5-то число на месеца. Нетната сума по кредита е 43 604 лв. , общият размер на
другите плащания, включващи лихви, разходи, застраховка е в размер на 47 387, 80 лв.
Общият размер на дълга е 90 991, 80 лв. Бракът между страните е прекратен с влязло в сила
на 27. 11. 2013 г. решение по бр. д. № 67/ 2013 г. на РРС. От 26. 01. 2009 г. до влизане в сила
на решението за прекратяване на брака между страните са били погасени 46 месечни вноски
по 505, 51 лв. всяка на обща стойност 23 253, 46 лв. Според погасителния план, приложен
към договора за кредит и заключението на ССЕ, в този период погасителните вноски са били
по 505, 51 лв. След тази дата остатъкът от дълга главница и лихви е в размер на 76 738, 34
лв. Половината от дълга е 38 369, 17 лв. От заключението на ССЕ е установено, че от 23. 11.
2013 г. до 23. 04. 2019 г. съделителят Д. е внесъл вноски на обща стойност 28 627, 85 лв. за
погасяване на дълга и сумата 1 380 лв. внесена за периода 23. 04. 2019 г. до 12. 08. 19 г.
Ирелевантно по отношение на предявения иск е твърдението на Д. , че за месеците от май
2019 г. до май 2020 г. са заплатени още 5612,23лв. и както и за допълнително платени суми
9
след тази дата, според извлечението от сметка, представено пред въззивния съд, тъй като
представляват новонастъпили факти, които не обхващат претендирания период. Платената
от него сума до 23. 04. 2019 г. в размер на 28 627, 85 лв., която дата е крайният период, за
който претендира, не надхвърля неговата част от задължението, поради което за него не е
възникнало регресното право, регламентирано в чл. 127, ал.2 от ЗЗД и което обуславя
неоснователност на иска за сумата 17 616, 32 лв. , представляваща половината от изплатен
ипотечен кредит към „Сосиете Женерале Експресбанк“ АД за периода 23. 04. 2019 г. до 12.
08. 19 г. Това право възниква, както съдът вече изложи съображения, едва с факта на
плащане на сума, надхвърляща сумата 38 369, 17 лв. Такъв факт по делото не е установен за
процесния период. По същите съображения следва да се отхвърли претенцията на Д. за
заплатени разходи за подновяване на ипотеката в общ размер на 287,50лв. от които
половината са припадащата се част на ищцата, т.е. 143,75лв ., тъй като тази такса е елемент
на дълга. Обжалваното решение в тези части, с която са приети за основателни пртенциите
по отношение на сумата 14 621,87 лв., представляваща половината от изплатен от Драгомир
Костадинов Друмев ипотечен кредит за периода 23.11.2013 г. до 23.04.2019 г. и сумата
143,74 лв. заплатени разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва от
23.04.2019г. до окончателното изплащане на всяка една от сумите, следва да бъде отменено
и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят исковете до този размер, като
неоснователни. В частта, в която претенцята на Д. е отхвърлена до първоначално
предявения размер от 17 616, 32 лв. решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на сумата 750 лв. представляваща ½ от заплатена сума за извършено
на 05.10.2015г. саниране на съсобственото жилище, която М. Б. е осъдена да заплати на Д.
Д., въззивната жалба е неоснователна. Налице е хипотезата на чл.30 ал.3 ЗС вр. с чл.61 ал.2
ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС - всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че за всички необходими
разноски по поддържането и запазването на съсобствената вещ, отговорност носят всички
съсобственици. За установяване на твърдените СМР дейности в имота, е назначена
техническа експертиза. В заключението на вещото лице Елга Бонева се сочи, че
претендираните подобрения – полагане на стериопор за топлоизолация, мрежа, шпакловка и
минерална мазилка, действително са извършени и са били необходими за довършване на
строителството. Увеличената стойност вследствие на санирането е 1500 лв. За
извършването им е приложен и сключен договор от 05.10.2015г. , чиято автентичност е
установена чрез съдебно-графологична експертиза. Приложена е и разписка за
претендираната сума, че е заплатена от И. Д.а на Фараонов.
Въззивна жалба от Д.К. Д. срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на
Б. сумата 51 718, 50 лв. , както и сумата 2 055 лв. заедно със законната лихва, считано от 23.
04. 19 г. е частично основателна.
10
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС, всеки съсобственик има право да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично
само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от
възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на
останалите обезщетение за ползите, от които ги е лишил, след поканата за това. В тази връзка
с Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че задължението за плащане
на обезщетението от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото
поискване от съсобственика, лишен от възможността също да ползва имота. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. Законът е установил само формата, но не и
съдържанието на поканата, поради което трайната и безпротиворечива практика приема, че
покана може да бъде и исковата молба, какъвто е и процесният случай. От получаване на
поканата, ползващият еднолично имота съсобственик дължи заплащането на обезщетение на
неползващия. Размерът на обезщетението за недвижим имот поначало се определя в
съответствие със средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е реалната
стойност на ползата, от която неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата се част
от която би имал право, ако имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който
ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и дела на
неползващия съсобственик. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че
до смъртта си през 2019 г. И. Д.а живеела на втория етаж, жалбоподателят Д. също живеел в
къщата. Явно е, че делбените имоти са се ползвали лично от съделителя Д. и И. Д.а до
смъртта й. Свидетелите Киров и Димитров дават показания, че видели през 2014 г. Марияна
в заведението,разговаряли, вечеряли и ходили на басейн. Не знаят дали Марияна е имала
достъп до жилището. Правилно районният съд е приел, че между страните е налице
съсобственост върху процесния недвижим имот, както и че след исковата молба, съдържаща
искане за плащане на обезщетение, ползващите лично делбения имот съделители дължат на
неползващия съсобственик обезщетение за това. Неоснователен е поддържания с въззивната
жалба довод, че след като М. Б. живяла и работила в друга държава, не е поискала лично да
ползва имота. Фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС,
не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е
той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. С Решение № 119/11.03.2009 г.
по гр. дело 3204/2008 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК за
уеднаквяване практиката на съдилищата е прието, че фактът, че един от съсобствениците
ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира
заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от
възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик.
Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да
претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените
сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на цялата
съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта
11
според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане
на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата
вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за
заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на
ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да
предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността
и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. Аналогични
разрешения са възприети и в мотивите към ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо,
обстоятелството, че М. Б. не е изразила воля да ползва имота лично съразмерно с дела си и
съвместно с ответниците Д.и, не я лишава от правото на обезщетение за ползването, от което
е бил лишена поради едноличното му ползване само от Д.и, както е установено, че такава
възможност обективно не е съществувала. Достатъчно е да е отправила надлежна писмена
покана за обезщетение.От ответника по иска по сметки не се сочат доказателства да е
отправил насрещна покана до ищцата, същата да ползва процесния имот и той да й е
осигурил реална възможност за това през процесния период. За определяне размера на
обезщетението следва да се кредитира като доказателство първото заключение на СТЕ,
изготвено от вещото лице инж. Виолетка Кулева. Това заключение не може да бъде прието,
досежно пазарната стойност на имотите, тъй като е изготвено без оценка на поземления
имот, но в частта, относно размера на обезщетението за ползване на обектите е обективно и
пълно. Оценката е извършена компетентно по метода на приходната стойност, но за разлика
от другите две СТЕ, вещото лице е приложило при изчисленията и метода на дисконтиране
на паричните потоци, който отчита много фактори на пазарните условия. Според същото
заключение, обезщетението в размер на средномесечния пазарен наем за ползване на имот с
идентификатор 61710.502.1632.1.1 /ресторант и нощен клуб/ за процесния период от време е
в размер на 62 781 лв.; за обект с идентификатор 61710.502.1632.1.2 /жилище, апартамент
със застроена площ от 197,80 кв.м. е в размер на 15 920 лв.; за имот с идентификатор
61710.502.1632.1.3 / жилище, апартамент със застроена площ 50 кв.м./ за периода от
13.10.2016 г., когато е получена поканата от И. Д.а е в размер на 1220 лв.; по отношение на
имот с идентификатор 61710.502.1632.3 /гараж/ обезщетението е в размер на 10 708 лв.
Обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС е в общ размер на 90 629 лв. и съобразно дела на ищцата,
следва да й бъде заплатена сумата общо в размер на 45 314, 50 лв. По изложените
съображения, решението в тази му обжалвана част като правилно, следва да бъде потвърдено
до размера общо на сумата 45 314, 50 лв. , а в останалата част за разликата до размера на 53
775 лв. следва да бъде отменено и иска за тази разлика да бъде отхвърлен като
неоснователен. В частта, в която исковете са отхвърлени до първоначално предявения
размер и за периода от 10.05.14 г. до 12.10.2016 г. по отношение размера на обезщетението
за жилище-апартамент с ид. 61710.502.1632.1.3 с площ 50 кв.м., решението следва да бъде
потвърдено.
Въпреки, че се съдържа искане за присъждане на обезщетение за лишаване от
ползване на имота още с исковата молба за делба, искът се счита предявен от момента на
12
заявяване на претенцията по сметки, съгл. чл. 346 от ГПК – първото по делото заседание
след допускане на делбата на 23. 04. 2019 г. С молбата за предявяване на претенциите по
сметки Б. е поискала да й бъде присъдено обезщетение за лишаване от ползването на
имотите ведно със законната лихва от предявяване на иска. Законната лихва за забава като
последица от предявяване на иска върху горните суми, присъдени като обезщетение по чл.
31, ал. 2 от ЗС за ползването на делбените имоти се дължи от предявяване на претенцията по
сметки. Искането за присъждане на лихва от датата на предявяване на иска не включва
елементите, определящи лихвата, като мораторна - период на забавата и размер на сумата.
Липсва искане по чл. 86 от ЗЗД с характеристиките на този вид претенции, поради което
началният момент на дължимост на законната лихва правилно е определен от районния съд.
Жалбата на Б. срещу Решение № 2322/ 24. 09. 2020 г. , постановено в производство
по чл. 250 ГПК, с което е оставено без уважение искането да бъде допълнено решение от 03.
08. 20 г. за присъждане на законната лихва върху дължимите суми по чл. 31, ал. 2 от ЗС от
предявяване на исковата молба е неоснователна, макар и по други съображения. По
претенцията й за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е налице
произнасяне на съда с постановеното решение от 03. 08. 20 г., но не, както е поискано от
датата на предявяване на исковата молба, а от 23. 04. 2019 г. Непълно е решението, което не
обхваща целия спорен предмет. В случая по спорния предмет е налице произнасяне и
въззивният съд следва да се произнесе по реда на инстанционния контрол. Молбата,
предявена от Б. за допълване на решението е в срока за обжалването му, поради което следва
да се разгледа като въззивна жалба. По изложените по-горе съображения, въззивният съд
намира, че е неоснователна.
В делбеното производство съгласно чл.355 от ГПК страните заплащат разноските
съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят
по чл.78 от ГПК. Разпоредбата на чл. 355 ГПК, която се отнася до разноските в
производството по съдебната делба и предвижда в своето първо изречение, че страните
заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, не представлява изключение от
правилото на чл. 78, ГПК. Правилото на чл. 355 ГПК се отнася до държавните такси, които в
делбеното производство се дължат след извършването на делбата. Както и до необходимите
за извършването на делбата възнаграждения на вещите лица (за поделяемостта и
действителната стойност на имотите). По присъединените искове се следват разноските на
страните, съразмерно уважената част от претенциите, което е съобразено от районния съд. С
оглед изхода на спора, ищцата М. Б., предвид уважената и отхвърлената част от предявените
от нея искове по сметки следва да заплати върху отхвърлената част държавна такса в размер
на 1547, 42 лв. вместо 1209, 06 лв. Върху уважената част от иска й по сметки Д. Д. следва да
заплати държавна такса в раззмер на 1812, 58 лв., вместо 2150, 94 лв. По предявените искове
по сметки от Д. Д., съобразно отхвърлената част от исковете същият дължи държавна такса в
размер на 794, 20 лв. вместо 620, 62 лв. По уважената част от иска на Д., М. Б. следва да
заплати държавна такса в размер на 30 лв., вместо 620, 62 лв. Общо за държавна такса М. Б.
дължи на РРС сумата 1577, 42 лв. Съделителят Д. дължи общо държавна такса в размер на
13
2606, 52 лева.
Въззиваемата Б. е претендирала разноски, направени пред въззивния съд, които по
правилото на чл. 78 от ГПК й се дължат съразмерно с уважената част от въззивната жалба.
Според представения списък по чл. 80 от ГПК, направените разноски от Б. са в размер на
3614 лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение от Б. в размер на 2 700 лв. не е прекомерно
по размер, предвид обжалваемия от нея интерес по исковете по сметки в размер на 45 742,
11 лв. и и защита срещу въззивната жалба от Д. по обжалване на решението, с което е
обявен за окончателен разделителен протокол. Възнаграждението е определено сравнително
към минимума, според чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал.1, т. 6 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно с уважената и отхвърлената част от
въззивните жалби, Д. дължи на Б. сумата 1 186 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 16. 07. 2020 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. по описа на РС Разград,
с което е обявен за окончателен разделителен протокол – Трети вариант, относно
допуснатите до делба имоти между М.Б. Б. и Д.К. Д. при равни права.
ОТМЕНЯ Решение от 03. 08. 2020 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. по описа на РС Разград в
частта, с която съдът е осъдил Д. К. Д., ЕГН ********** да заплати на М.Б. Б., ЕГН **********
сумата над размера от 44 704, 50 лв. до 51 718, 50 лв. /за разликата от 6 404 лв./, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване върху жилище-апартамент с ид. 61710.502.1632.1.2 с
площ 197,8 кв.м. и избено помещение, ресторант с ид. 61710.502.1.1 и гараж с ид.
61710.502.1632.3 за периода от 10.05.2014г. до 10.05.2019г.; За сумата над размера от 610 лв.
до размера на 2055 лв. , представляваща обезщетение за ползване на жилище-апартамент с
ид. 61710.502.1632.1.3 за периода от 13.10.2016г. до 10.05.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 23.04.2019г. , както и за сумата над размера от 2 373, 61 лв. за направени
разноски пред районния съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС от М.Б. Б., ЕГН ********** против Д. К.
Д., ЕГН ********** да бъде осъден да й заплати сумата 6 404 /шест хиляди четиристотин и
четири/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване върху жилище-апартамент
с ид. 61710.502.1632.1.2 с площ 197,8 кв.м. и избено помещение, ресторант с ид.
61710.502.1.1 и гараж с ид. 61710.502.1632.3 за периода от 10.05.2014 г. до 10.05.2019 г. и за
сумата 1440 /хиляда четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща обезщетение за
ползване на жилище-апартамент с ид. 61710.502.1632.1.3 за периода от 13.10.2016 г. до
14
10.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2019 г., като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение от 03. 08. 2020 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. по описа на РС Разград в
частта, с която съдът е осъдил М.Б. Б., ЕГН ********** да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********
сумата 14 621,87 лв., представляваща половината от изплатен от Драгомир Костадинов
Друмев ипотечен кредит за периода 23.11.2013 г. до 23.04.2019 г. и сумата 143,74 лв.
заплатени разноски за подновяване на ипотека, ведно със законната лихва от 23.04.2019 г. до
окончателното изплащане на всяка една от сумите, както и сумата 375 за разноски и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.127, ал. 2 от ЗЗД от Д. К. Д., ЕГН ********** против
М.Б. Б., ЕГН ********** да бъде осъдена да му заплати сумата 14 621,87 лв.,
представляваща половината от изплатен от Драгомир Костадинов Друмев ипотечен кредит
за периода 23.11.2013 г. до 23.04.2019 г. за погасяване на общото им задължение по Договор
за ипотечен кредит № 143464/ 26. 01. 2009 г. , сключен с ъс „Сосиете Женерале
Експресбанк“ АД и за сумата 143,74 лв. за заплатени разноски за подновяване на ипотека,
ведно със законната лихва, считано от 23. 04. 2019 г. , като неоснователен.
ОТМЕНЯ Решение от 03. 08. 2020 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. по описа на РС Разград в
частта, в която Марияна Борисова Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати по сметка на РС
Разград държавна такса над размера от 1577, 42 лева.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Разград за държавна такса
сумата 162 лева.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН ********** да заплати на М.Б. Б., ЕГН ********** сумата 1 186
лева разноски пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Решение № 2322/ 24. 09. 2020 г. , постановено по чл. 248 от ГПК в частта, в
която не е уважена молбата на М.Б. Б. за изменение на Решение от 03. 08. 2020 г. по гр. д. №
779/ 2014 г. по описа на РС Разград в частта за присъдените разноски.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 03. 08. 2020 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. по описа на РС
Разград в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2322/ 24. 09. 2020 г. по гр. д. № 779/ 2014 г. по описа
на РС Разград в останалата част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16