РЕШЕНИЕ
№ 1382
ПЛОВДИВ, 21.06.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII
състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев АДМИНИСТРАТИВНО
ДЕЛО № 533/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. чл.118 КСО.
Образувано е по жалба на П.Н.П.,
ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-39 от 05.02.2019 г. на директора
на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пловдив,
с което е отхвърлена жалба на П. с вх. № 1012-15-11/11.01.2019 г., срещу
Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-882 от 10.12.2018 г. на
Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Пловдив, с което и е отказано
отпускането на лична пенсия поради осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68
от КСО. В жалбата се навеждат доводи, че неправилно не е признат осигурителния й
стаж, положен при осигурителите: „Пловдивска консерва“ АД, като работник в цех,
и в Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, като личен асистент, в която
връзка се излагат и доказателства, касаещи представени документи пред
административния орган. Редовно призована, в съдебно заседание жалбоподателят
се явява лично и с пълномощника си – Д.Н.Д. – нейн син,
като и двамата поддържат жалбата и ангажират писмени доказателства. Иска се
отмяна на атакувания административен акт. Не се претендират разноски.
Ответникът
- Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. В. оспорва жалбата. В съдебно заседание и в писмено
становище излага подробни доводи за нейната неоснователност, като счита
оспорвания административен акт за законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаглаждение..
Съдът,
като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от
фактическа страна:
П.П. е подала заявление за отпускане на пенсия под № 2113-15-3913/10.08.2018
г. до директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е поискала отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на основание чл.9а от КСО. Към
него били приложени трудова книжка №56/01.11.1972г., издадена от СДТ Хранителни
стоки –Пловдив, продължение към нея от 11.08.2006г, издадено от Дирекция
„СП“-Пловдив, заповед №ПС-06-913/04.01.2010г на Директор дирекция „СП“ и
Заповед №ЧР 810/10.06.2010г., УП 30-298/18.08.1999г на осигурителя „Пловдивска
консерва“ АД-Пловдив, лична сметка за трудов стаж, трудов договор
№837/17.04.1976г с КК 1-ви май“-Пловдив, допълнение към заявлението. С
Констативен протокол №КП-5-15-00456394/07.09.2018г. за извършени разходи за ДОО
на „Пловдивска консерва“АД е направена проверка за достоверността на
осигурителния стаж и доход за периода 19.04.1976г- 30.12.1976г., 01.01.1977г до 18.01.1977г и от 01.01.1990г
до 19.06.1990г на заявителя П.П., от които се
установило, че за периода 1976г за цех №7 липсват представени документи, а за
1977г. липсват данни за положен труд от заявителя, като за 1990г е спазено
условието за зачетен неплатен отпуск със стаж 30 работни дни, оформен в
трудовата книжка. С удостоверение изх.№165/07.09.2018г на осигурителя
„Пловдивска консерва“ АД са анулирани данните от УП-30 №298/18.08.1999г..
Приети са данните данните за осигурителен стаж и
възраст по УП-3 №17/12.02.2016г.. Същевременно във връзка с необходимостта от
корекции е приет УП-3 с №1050-15-2/10.09.2018г. изд. от ТП на НОИ-Пловдив за
наличен осигурителен стаж и възраст на заявителя за периода 01.01.2010г -01.01.2011година. Не са
били приети след проверката и данните, отразени в трудовата книжка на лицето
относно осигурителен стаж в ДСП „Строителни материали“-Пловдив. Затова с
Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-882/10.12.2018 г. е отказано
отпускане на лична пенсия ОСВ, като е прието, че не е доказан необходимият
размер по чл.68 ал.1 и 2 от КСО за осигурителен стаж, като от проверката е
установен единствено размер на същият от 26г 03м и 7 дни. Прието е също така,
че заявителят не може да се възползва от разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО и да
внесе осигурителни вноски, тъй като недостигащият стаж за придобиване право на
пенсия по реда на чл.68 ал.1-2 от КСО е повече от 5 години – недостигащият
осигурителен стаж на П. възлиза на 09 г. 02 м. 03 д.. Срещу това разпореждане,
на 11.01.2019 г. П. е подала жалба под № 1012-15-11 до директора на ТП на НОИ –
Пловдив, който с Решение № 2153-15-39/05.02.2019 г. е отхвърлил жалбата. За да
постанови този резултат ответният административен орган е развил подробни
съображения, обосноваващи констатираните от пенсионния орган пречки за
отпускане на лична пенсия за ОСВ.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните в съдебното
производство писмени доказателства: административната преписка по издаване на
оспорения административен акт, получена с вх.№3783/25.02.2019г. както и два
броя епикризи и три броя фишове за заплати за три
месеца от 2006 г., трудов договор в оригинал, представени от жалбоподателя.
При
така изяснената фактическа обстановка, като съобрази събраните по делото
доказателства, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата
е допустима. Разпоредбата на чл.117 ал.3 от КСО задължава ръководителя на ТП на
НОИ да се произнася по жалбите по ал.1 т.2 б."а" с мотивирано решение
в едномесечен срок от получаването им. В случаят е изчерпан административния
ред за обжалване и са налице процесуалните предпоставки за допустимост на
съдебното обжалване. Съгласно нормата на чл.118 ал.1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл.117 ал.3 от КСО. Предмет
на съдебен контрол е именно това Решение № 2153-15-39 от 05.02.2019 г. на
директора на ТП на НОИ - Пловдив, което се явява издадено от компетентен орган,
в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени
в чл.59 ал.2 от АПК. Не са налице съществени пороци на административно
производствените правила, които да обусляват
нищожност на административният акт.
Разгледана
жалбата по същество, тя е неоснователна, а решението е правилно, поради
следните съображения:
Съдът
намира, че оспореното административно решение и потвърденото с него
разпореждане са издадени при спазване на материалноправните
изисквания за законосъобразност, противно на твърдяното в жалбата и в
проведените открити съдебни заседания. Така по отношение на възражението за
неправилно зачитане на осигурителния стаж, положен от заявителя през 1976 г. в
„Пловдивска консерва“ АД – цех 7 и цех 2, както и на осигурителния стаж като
личен асистент по НП „АХУ“ – дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив за
периода от 10.08.2006 г. до 31.12.2009 г., както и този, положен в
ДСП“Строителни материали“ – кантора Пловдив за периода от 12.12.1973 г. до датата на прекратяване на договора /с
корекция 18.04.1976 или 18.04.1974 г., изводите на административният орган са
законосъобразни. Съобразно представените по делото доказателства, със
заявлението за отпускане на пенсия, П. е представила образец за осигурителен
стаж УП 3 № 298/18.08.19999 г. с посочен издател „Пловдивска консерва“ АД – цех
№7 и цех № 2. След извършена проверка от отдел „Краткосрочни плащания и
контрол“ е съставен КП № КП -5-15.00456394/07.09.2018 г., съгласно който, е
невъзможно П. да е работила в предприятието през 1976 г., тъй като цех № 7 е
включен като поделение на КК „Първи май“ от 01.01.2977
г. При проверката е констатирано още, че през 1977 г. във ведомостите няма
данни за положен труд от лицето П.Н.П., поради което е прието, че така
представеното УП 3 № 298/18.08.1999 г.не може да послужи като документа за стаж
по чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, тъй като
данните в него не отговарят на разплащателните ведомости. Зачетен е
осигурителен стаж за периода от 10.04.1979 г. до 27.11.1989 г. с
продължителност 10 г. 07 м. 11 д., поради което не следва да бъде прибавен
осигурителен стаж по лична сметка за трудов стаж за 1985 г., представена от П.,
тъй като стажът за 1985 г. е зачетен.
По
отношение осигурителният стаж на лицето като личен асистент по НП „АХУ за
периода от 10.08.2006 г. до 31.12.2009 г. с календарна продължителност 03 г. 04
м. 21 д., положен в дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, същият е зачетен от административния орган, съгласно
издадения от осигурителя образец УП 3 №1604-УПОЗ-5942/05.09.2018 г. и няма
основание към него да бъдат прибавени периодите на платен отпуск за 2006, 2007,
2008, 2009 и 2010 г. по представените заповеди за отпуск от П., тъй като същите
са включени в календарната продължителност и зачетени за осигурителен стаж по
посочения образец.
По
отношение на осигурителния стаж, положен в ДСП „Строителни материали“ – кантора
Пловдив, в представената от П. трудова книжка има нанесени корекции, от които
не може да се установи точна дата на прекратяване на трудовия договор, а оттам
и съответната продължителност, а отделно от това, корекциите не са заверени.
При извършената от административния орган проверка относно този осигурител е
установено, че такова дружество не фигурира. От страна на органа са положени
максимални усилия за откриване на правоприемник на това предприятие, видно от
приложената по административната преписка кореспонденция, вкл. с „Топливо“ АД,
като от същата е установено, че „Топливо“ АД не е правоприемник на
ДСП“Строителни материали“ – кантора Пловдив, поради което и, осигурителният
стаж, положен в това предприятие не е зачетен, тъй като не е оформен по
надлежния ред.
Законосъобразни
са изводите на административният орган и по отношение възражението за
приложението на чл.9а от КСО. Той е приел, че дори да бъде доказан осигурителен
стаж в осигурител ДСП „Строителни материали“ –кантора Пловдив за периода от 12.12.1973 г. до 18.04.1976 г. с календарна продължителност 02
г. 04 м. 06 д., недостигащият стаж по чл.68 ал.1 от КСО ще намалее от 09 г. 02
м. 03 д. на 06 г. 09 м. 02 д., което е повече от 5 години. Съгласно чл.68 ал.1
и ал.2 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при
навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца
от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2
месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г.
възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от
1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст; а до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с
2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до
достигане на 65-годишна възраст, а от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж
по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
В случая, няма спор, че към датата на подаване на заявлението П.П. има навършена необходимата възраст – 64 г. 00 м.22 д., а
осигурителният й стаж е 26 г. 03 м. 27 д. За да има право на пенсия по този
ред, за лицето е необходим стаж в размер на 35 г. 06 м.. Съгласно разпоредбата
на чл.40 ал.1 от НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и
осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.
В настоящото съдебно производство жалбоподателят не представя нови
доказателства в насока, че да опровергае изводите на ответния административен
орган. Представените от него с жалбата трудови договори, заповед за отпуска и
фишове за заплати, както представените в съдебното производство фишове за
заплати са били надлежно проверени и объсадени, като
е установено, че те не отговарят на изискванията на сочения текст от наредбата.
Липсата на каквито и да било надлежно оформени документи от осигурителя ДСП
„Строителни материали“ – кантора Пловдив, законосъобразно са довели до извода
на административният орган, че не са налице обективни предпоставки да бъде зачетен
осигурителния стаж за процесните периоди. Няма спор
обаче, че е зачетен такъв, съобразно представените надлежни удостоверения обр. УП – 3 от Д „СП“ – Пловдив 4 „Пловдивска консерва“. От
своя страна, чл.9а ал.2 от КСО гласи, че за осигурителен стаж при пенсиониране
се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл.68 ал.1, но,
на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на
пенсия по чл.68 ал.1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху
минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се
лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към
датата на внасянето на вноските. Предвид изложеното по-горе относно положения
от П. осигурителен стаж и разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО, очевидно е, че не
са налице условията за прилагане именно на този текст от кодекса, тъй като се
касае за недостиг на стаж в размер на 09 г. 02 м. 03 д. Правилен е и изводът на
решаващият орган, че дори да бъде доказан осигурителният стаж, положен в
осигурител ДСП „Строителни материали“ – кантора Пловдив, то недостигът на
осигурителен стаж е отново над 5 години – каза се по-горе 06 09 м 02 д.
Други
доказателства, които да оборят констатациите на административния орган, не се
представят в съдебното производство, поради което и съдът намира, че правилно е
определен положеният от П. осигурителен стаж в размер на 26 г. 03 м. 27 д.. Ето
защо, като е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
пенсионният орган при условията на чл.68 ал.1-2 от КСО във връзка с чл.9а от с.
к., административният орган е постановил законосъобразно разпореждане, поради
което директорът на ТП на НОИ – Пловдив, правилно е отхвърлил жалбата срещу
него.
При
този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такива се
следват, като следва да се определят съобразно правилото на чл.78 ал.8 от ГПК
/ДВ бр.84/24.01.2017г./, вр. чл.37 ал.1 от ЗПрП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в размер на 100 лв..
Водим
от горното и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.Н.П., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-39 от 05.02.2019 г. на
директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП
на НОИ/ - Пловдив, с което е отхвърлена жалба на П. с вх. №
1012-15-11/11.01.2019 г., срещу Разпореждане № **********, Протокол №
2140-15-882 от 10.12.2018 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ -
Пловдив.
ОСЪЖДА П.Н.П.,
ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/