РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Павликени, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Ирена Д. Илиева
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100205 по описа за 2021 година
, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск за
установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Правното
основание на предявения иск е чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422, ал.1 във връзка с чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 232, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът - П. М. П., ЕГН ********** със съд. адрес гр. С., ж.к. *** - обоснова
искането си на твърденията, че между него и ответника правоотношение по повод
предоставено за временно възмездно ползване собствено на ищеца помещение. Ответникът
само частично изпълнил задължението си за заплащане наемна цена и разноски за
консумативи. Ищецът претендира приемането за установено, че в негова полза срещу
ответника съществува вземането предмет на приложената заповед по чл. 410 от ГПК по
цитираното ЧГрД № ***/2020 година на ПРС, както и разноски по делото. В с.з., чрез
пълномощника си поддържа претенцията.
Ответникът – Т. И. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. "***" № *** - в срока по чл. 131
1
ГПК спори претенцията по размер, не ангажира доказателства.
От събраните по делото доказателства и с оглед доказателствената дейност на
страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Съгласно сключен между страните договор за наем от 01.04.2019 година ищеца
предоставил на ответника ползването под наем на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 94
(деветдесет и четири) на *** етаж, блок *** (***), жк „***“, бул. “***“/стар „***“ № 76
(седемдесет г шест) в гр. С., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с
квадратура от 69.00 (шестдесет и девет) кв. м. при уговорен месечен наем в размер на 500
(петстотин) лева, като последния поел и задължението да заплаща цената на консумативи –
приложените договор и НАЯ.
Въз основа на заявление на ищеца е издадена срещу ответника заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № ***/18.08.2020 г. по ч. гр. д. № ***/2020 г. на
ПРС за следните суми: 3294 лв. (три хиляди двеста деветдесет и четири лева), главница по
договор за наем на недвижим имот в гр. С. от 01.04.2019 г. и представляваща 2500 лева
наемна цена за периода м. 10 – м. 02.2020 година и 794 лева консумативни разходи, 300 лева
(триста лева) – лихва за забава, начислена върху дължимото за наемна цена за периода
01.10.2019 година – 04.03.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от
04.03.2020 г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото – 72.13 лева за
държавна такса – приложената Заповед, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
В хода на съдебното дирене ответникът не доказа заявените възражения или да е
заплатил задължението си, така както бе указано с доклада на съда.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са допустими,
относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск е допустим, а разгледан по същество е
основателен. Безспорно между страните е налице перфектно откъм валидност договорно
2
правоотношение – договор за наем и ответникът е имал задължението да заплаща
уговорената наемна цена и такава за ползваните консумативи – електро и топлоенергия и
ВиК услуги. Поради неизпълнение на това негово основно задължение ищцовата страна е
предприела действия за снабдяване със заповед по чл. 410 от ГПК.
Предвид изложеното исковата претенция следва да се уважи като се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3294 лв. (три хиляди двеста деветдесет
и четири лева), главница по договор за наем на недвижим имот в гр. С. от 01.04.2019 г. и
представляваща, както следва - 2500 лева наемна цена за периода м. 10 – м. 02.2020 година и
794 лева консумативни разходи, 300 лева (триста лева) – лихва за забава, начислена върху
дължимото за наемна цена за периода 01.10.2019 година – 04.03.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата за наемна цена в размер на 2500 лв. от 24.03.2021 г. –
както е поискано до изплащане на задължението.
При този изход на делото и предвид заявеното искане на ищцовата страна следва да
се присъдят направените разноски по делото, установени в размер на 1098.29 лева, както и
тези по заповедното производство в размер на 72.13 лева за ДТ.
Присъдената сума може да бъде внесена по сметка на ищеца – IBAN BG*** ***.
Ръководен от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на П. М.
П., ЕГН ********** със съд. адрес гр. С., ж.к. *** съществува вземане срещу Т. И. Б., ЕГН
********** от гр. П., ул. "***" № *** за сумата от 3294 лв. (три хиляди двеста деветдесет и
четири лева), главница по договор за наем на недвижим имот в гр. С. от 01.04.2019 г. и
представляваща, както следва - 2500 лева наемна цена за периода м. 10 – м. 02.2020 година и
794 лева консумативни разходи, 300 лева (триста лева) – лихва за забава, начислена върху
дължимото за наемна цена за периода 01.10.2019 година – 04.03.2020 година, ведно със
законната лихва върху главницата за наемна цена в размер на 2500 лв., считано от
24.03.2020 г. до изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № ***/18.08.2020 г. по ч. гр. д. № ***/2020 г. на ПРС, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. И. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. "***" № *** ДА ЗАПЛАТИ на П.
М. П., ЕГН ********** със съд. адрес гр. С., ж.к. *** сумата от 72.13 лева, представляваща
3
направени в заповедното производството по ч.гр.д. № ***/2020 г. по описа на РС - П., както
и сумата от 1098.29 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски,
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му с връчване препис от същото.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4