Р Е Ш
Е Н И Е
№ 91
гр.Кюстендил, 26.05.2022 год.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм. дело № 56 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 220 ал. 1 от Закона за
митниците, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на „Б.А.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя И.К.И., против Решение № РЗМ-5800-3/32-752 от 04.01.2022г. на Директора на Териториална дирекция Митница
София.
В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност
на оспореният административен акт на
основанията по чл. 146 т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Неспазването на установената форма и на административнопроизводствените
правила се свързва с липса на информация относно
приложения метод по чл.74 §3 от МКС и конкретно за използваните способ и
методология за остойностяване на стоките, респ. за определяне
размера на публичните задължения, което препятства процесуалните права на
жалбоподателя. Противоречието с материалния закон се обосновава с доводи за нарушаване на чл. 140 – чл. 144 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент
№ 952/2013г., поради необоснованост на
съмненията на органа в достоверността на декларираната митническа стойност, без
да се оспорва автентичността на приложените фактури и договори, както и поради игнориране
на представените документи, съпътстващи доставките и дадените от дружеството
допълнителни обяснения с приложени доказателства. Оспорва се наличието на
предпоставки за приложение на метода на разумните способи по чл.74 §3 от МКС, като в тази връзка се
отрича обективността и относимостта на използваната информация от интернет
сайтове. Прави се искане за отмяна на решенията. Претендира се присъждане на
деловодни разноски.
В съдебно заседание, изложените в жалбата оплаквания и искания се поддържат от пълномощника на жалбоподателя адв. Милети О., който въз основа на събраните доказателства изразява становище за незаконосъобразност на оспорените решения.
Ответникът
– Директорът на Териториална дирекция Митница София, чрез пълномощника си
главен юрисконсулт А. В., изразява становище за неоснователност на жалбата,
като счита обжалваното решение за законосъобразно. Устно в съдебно заседание и
в представени писмени бележки, приема, че същото е издадено от компетентен
орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Счита за
доказани материалноправните предпоставки за приложения метод за определяне на митническата стойност на
внесените стоки по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл.144, §
2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, и като следствие на горното – и на
дължимите за доплащане публични задължения за мито и ДДС. Прави се искане за отхвърляне на оспорването. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По
делото е назначена и приета съдебна – автотехническа експертиза, изготвена от
в.л. инж. М.В.Й., която съдът приема за компетентно изготвена и ще я кредитира
като такава.
Кюстендилският
административен съд, като извърши преценка на доказателствата по делото, на
доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Оспореното Решение № РЗМ-5800-3/32-752 от 04.01.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница София е издадено на основание чл.74 §3 и чл. 29 във връзка с чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл.77, параграф 1, б. а) и параграф 2, чл.85, параграф 1, чл.101, параграф 1 във връзка с чл.102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл. 54 ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС. С решението, органът е постановил следното:
1.Определя митническа стойност по МД MRN № 21BG005700015736R3/06.08.2021г. за стока № 1- употребяван лек автомобил, марка JEEP, модел GRAND CHEROKEE, тип бензин, бр. места 5, товароносимост 500, първа рег. 20210101, цвят бял, раб. Обем 5700 куб.см., мощност 213 KW/DIN, двиг. № не се открива, шаси № 1C4RJFBG7MC531363, в размер на 38 605.00лв.;
2. Променя Е.Д. 4/16 /метод за определяне на стойността/ на МД с код 6 /шест/;
3.Определя публични държавни вземания за стока № 1 по МД, както следва: А00 /мито/ – 10% ставка върху основа 38605.00лв., вземане в размер на 3860.50лв. и В00 /ДДС/ – 20% ставка върху 42570.50лв., вземане в размер на 8514.10 лв.;
4.Задължава „Б.А.Г.“ ЕООД да доплати възникналите допълнително публични държавни вземания в размер на 3171.69лв. – мито и 6977.10 лв. – ДДС, заедно с дължимата на осн. чл. 59 ал. 2 от ЗДДС и чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, във вр. с чл. 114, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, лихва върху главницата, считано от 06.08.2021 г.
5.Разпорежда корекциите да се отразят в системата МИСВ.
Остойностяването на процесната стока е по реда на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 въз основа на цената в щатски долари на същия автомобил /със същия номер на рамата и описание/ в сайта htps://plc.ua и др., при отчитане процента и стойността на нанесената щета. В съдебното производство е приложена разпечатка от сайта с превод на български език.
Мотивите на органа във връзка с определянето на нова митническа стойност на стоките по оспорените решения са идентични и са свързани със следното:
При проверка на събраните документи, органът е приел, че естеството, качествените и функционални характеристики на стоките; недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа стойност за допуснатите за свободно обращение на идентични стоки, внос от Канада в системата МИС-ІІІА за приблизително същия период, както и обстоятелството, че не са представени доказателства, които да верифицират по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност е действително платената и подлежаща на плащане цена, пораждат основания за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представените от вносителя фактури/договори за покупка на стоките. С горното се обосновава неприложимост на основният метод на договорната стойност на стоките по чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 925/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.
В съдържанието на решението следва описание на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.74 §2, б.“а“ - „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и основанията за неприложимост на същите по отношение на процесните стоки, а именно:
Органът отрича приложимостта на метода по чл.74, §2, б.“а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Формирани са доводи за това, че описанието на стоките в МД е недостатъчно за да се прецени дали в системата МИС-ІІІА има информация за идентични стоки. Сочи се, че жалбоподателят не е описал изчерпателно артикулите, качествените и функционални характеристики на изделията, състава и материалите за производството им и т.н., поради което не могат да бъдат изпълнени критериите за идентичност на стоките по смисъла на чл.1 §2 т.4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.
Органът отрича приложимостта на метода по чл.74 §2, б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с договорната стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване. Приема се въз основа на анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, произведени в същата държава, които имат подобни характеристики и подобни съставни материали с декларираните стоки, че в описанието на стоките в МДВ, регистрирани в приблизително същия период, липсва изчерпателна информация за изделията, поради което не могат да бъдат изпълнени критериите за сходност по чл.1 §2 т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 с подлежащите на остойностяване стоки.
Органът отрича приложимостта на метода по чл.74 §2, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан със стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите. Сочи се, че поради невъзможност да се установи идентичност или сходност на стоките вследствие недостатъчно описание на същите в МД, липсва база за сравнение за единичната цена, на която се продава на митническата територия на Съюза най - голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки.
Органът отрича приложимостта на метода по чл.74 §2, б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 свързан с изчислената стойност, която се състои от сбора на: разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; сума за печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д, които се разходите до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза. Сочи се, че в случая производителите на стоките не попадат под юрисдикцията на органите в страната на вноса, което ограничава възможността за събиране на сведения и данни, необходими за установяване на разходите за материалите за производство, на преките и косвени разходи за труд и опаковане, на разходите за преработка на декларираните стоки и др.
Въз основа на изложеното за отсъствие на предвидените предпоставки относими към методите за остойностяване на процесните стоки по чл.74 §2, б.“а“ - „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, органът приема приложимост на метода на разумните способи по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Цитираната разпоредба на регламента, предвижда, че когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията ; на член VII от Общото споразумение за митата търговията; на глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Сочи се, че митническата стойност на автомобилите се определя по горния метод като се отчитат конкретните качествени и функционални характеристики на декларираните стоки и въз основа на вече приети митнически стойности за допускане до свободно обращение съгласно принципите и общите разпоредби на визираните споразумения.
Следва остойностяване на декларираната от жалбоподателя стока в размерите, посочени по-горе в издаденото решение, по цени за продажба /начални или средни/ в интернет сайтове за същите автомобили /със същите номера на рама и описание или от същата марка и модел/, при отчитане на съответния процент нанесена щета.
С горните доводи е мотивирано издаденото решение, което е връчено на управителя на дружеството на 10.01.2022г., а жалбата е подадена на 24.01.2022г., т.е. в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, вр. с чл. 220 ал.1 от ЗМ.
Административното производство, приключило с издаване на оспореното решение е започнало във връзка с подадена от жалбоподателя в МБ – Благоевград при ТД Митница София, митническа декларация /МД/, както следва:
MRN № 21BG005700015736R3/06.08.2021г., с която дружеството декларира за поставяне под режим „Допускане за свободно обращение“ стока, внесена от Канада - употребяван лек автомобил, марка JEEP, модел GRAND CHEROKEE, тип – бензин, брой места 5, товароносимост 500, цвят бял, обем 5700 куб.м., мощност 213KW/ DIN, двиг. № не се открива, шаси № 1C4RJFBG7MC531363. Видно е, че в МД е вписан 4/16 - метод за определяне на стойността: 1- договорна стойност на внасяните стоки по чл.70 от Кодекса съобразно представена търговска фактура за покупка от 17.05.2021г., и следват данни за основата за определяне и за размер на вземанията за мито и ДДС. ;
След регистриране на МД, съгласно чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 09 октомври 2013 година на Европейския парламент и Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, митническите служители са извършили проверка на декларациите, а именно документален контрол на придружаващите документи – търговски фактури, изд. от дружества в Канада, съответно договор за покупко - продажба, фактури за локални разходи и за морски транспорт, морски товарителници, транзитни декларации, протоколи за извършена митническа проверка на стоките, в които се съдържа описание на състоянието на внесените автомобили.
Следват писма на началника на МБ Благоевград, с които на осн. чл.140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 от жалбоподателя е изискана допълнителна информация и документи във връзка с декларирания внос, а именно: копия от договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката, досие на сключената сделка /оферти, поръчки, ценови листи и др./, документи за транспортни и/или застрахователни разходи, документи за плащания към доставчика, всички търговски фактури за извършени продажби на аналогични стоки, документи за формиране на продажната цена и др. В изпълнение на указанията, управителят на дружеството с писма, адресирани до началника на МБ – Благоевград, представя документи /фактури/, удостоверяващи плащането на стоките, разходи за транспорт, терминални разходи и др.
Събраните данни и документи са изпратени до отдел „Митническа дейност“ за становище относно приложимостта на метода за определяне на стойността, а именно договорната стойност на внасяните стоки по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. След получаване на информацията, са изготвени становища на началник отдел „Митническа дейност“ в МБ – Благоевград за всяка МД, но с идентични констатации за това, че е налице основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на стоката, без да се оспорва автентичността на представените фактури /договори/ за придобиване на стоката. Сочи се, че предвид естеството, качествените и функционални характеристики на стоките; недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа стойност за допуснатите за свободно обращение на идентични стоки, внос от Канада в системата МИС-ІІІА за същия период, както и поради обстоятелството, че не са представени доказателства, които да верифицират по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност е действително платената и подлежаща на плащане цена, се явява неприложил основният метод по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 925/2013. В становището се съдържа описание на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл.70 – чл.74 от Регламент (ЕС) № 925/2013, ведно с предпоставките за прилагане на същите, като за целите на обмитяването се предлага на органа да определи нова МС, прилагайки чл.74, §3 от Регламент (ЕС) № 925/2013, както следва: за автомобила по MRN № 21BG005700015736R3/06.08.2021г. - за автомобила /стока № 1/ е в размер на 38 605.00лв. Посочено е, че във връзка с предлагания метод е извършен сравнителен анализ между декларираните с МД на дружеството митнически стойности на стоките, попадащи в същите кодове по КН на ЕС и със същата държава на произход; че са отчетени всички елементи на стоките, които могат да окажат влияние върху тяхната икономическа стойност като физическите, функционалните и качествените им характеристики, доброто име на остойностяваните стоки, както и че е направена справка в интернет: htps://plc.ua и други.
На основание чл. 29 вр. с чл. 22 §6, ал.1 от Регламент (ЕС) № 925/2013, до управителя на „Б.А.Г.“ ЕООД е изпратено уведомление на 08.10.2021г. за започналото административно производство по издаване на решение във връзка с осъществения внос по МД и за образуваната административна преписка, като са изложени и съображенията/мотивите, на които ще се основава решението. Прави се препращане към становищата на началника на отдел „Митническа дейност“ и са дадени указания за възможността за депозиране на становище в срока и по реда на чл. 8 §1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията.
Жалбоподателят представя пред органа писмено становище на 08.11.2021г., с което се възразява срещу предлагания метод за определяне на митническата стойност на процесните автомобили, като счита за законосъобразен основният метод на договорната стойност по чл.70, §1 от Регламент (ЕС) № 925/2013. Следва издаване на оспореното решение, в което се съдържат и мотиви за неоснователност на възраженията.
В съдебното производство, като приложение към жалбите оспорващият е приложил експертна оценка за определяне пазарна цена на процесните автомобили, изготвена от „ЖиК Консулт“ ЕООД – гр. София. Същата е документ, неотносим към правния спор и съдът го изключва от доказателствата по делото, като не обсъжда съдържащите се в него данни. Органът е приложил в надлежен превод на български език на част от документите по преписката.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.
Преценката на събраните доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - жалбоподателят е адресат на оспореният акт, който засяга негативно правната му сфера, които факти са определящи за правото му на оспорване по чл. 147 ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 220 ал. 1 от Закона за митниците, пред компетентния административен съд по см. на чл. 133 ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В резултат на служебната проверка по чл. 168 ал.1 от АПК на оспореният акт, съобразно критериите по чл.146 от АПК, както и на релевираните в жалбите оплаквания, съдът приема решението на Директора на Териториална дирекция Митница София за незаконосъобразнО. Съображенията за това са следните:
Решението е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Същото е издадено от Директора на Териториална дирекция Митница София към Агенция "Митници", който притежава качеството "митнически орган" по смисъла на чл. 5, т. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Компетентността се извежда от нормите на чл.101 §1, във вр. с чл. 29 вр. с чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., чл. 19 ал. 1, във вр. с чл. 15 ал. 2 т. 8 от ЗМ и чл. 5 т. 39 от Регламент (ЕС) №952/2013 г. Страните не спорят по компетентността.
При издаване на оспореното решение са спазени общите изисквания за писмена форма по чл. 59 ал. 2 от АПК – съдържат имената и длъжността на издателя, адресата на разпоредените правни последици, фактически и правни основания за издаване и ясно формирани волеизявления на органа.
Извън горното обаче, за да формира становището си във връзка с методите за определяне митническата стойност на процесната стока, органът е изложил общи и бланкетни съображения, които не покриват изискванията за мотивиране на административните актове. Видно е, че същият се е позовал на естеството, качествените и функционални характеристики на стоките, но без да ги конкретизира, както и на липсата на доказателства, които да „верифицират“ /цитат/ по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност е действително платената и подлежаща на плащане цена, без да уточни кои са надлежните доказателства за този факт предвид изрично заявената позиция за неоспорване автентичността на представените фактури /договори/ за придобиване на стоките. Изложените изводи са решаващи за отхвърляне на декларираната в МД митническа стойност по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и са основание за определяне на нова стойност по един от вторичните методи. При проверка съдържанието на оспореното решение въз основа на материалите към административната преписка се установява, че мотивирането на органа относно приложението на основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в контекста на изискванията по чл.140 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност, е извършено формално без относимите доказателствени източници. Изводи и обосноваващи ги доказателства за отхвърляне на договорна стойност на стоките като основа за определяне на митническата им стойност, липсват. Няма представени надлежни данни и във връзка с вторичните методи за остойностяване на процесите автомобили, с оглед на което съдът счита за основателно възражението на жалбоподателя за липсата на конкретна информация за метода по чл.74 §3 от МКС, а горното възпрепятства и съдебния контрол за законосъобразност.
Решението е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, вкл. на процедурата за проверка на митническите декларации по чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Митническите органи са извършили контрол на придружаващите митническите декларации, документи, както и оглед на автомобилите, като на основание чл.140, §1 от Регламент за изпълнение № 2015/2447 е изискана от вносителя допълнителна информация, описана в изпратените до същия писма. Налице е и заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правните последици, за което са съставени доклади от началника на МБ - Благоевград, адресирани до Директора на ТД Митница София. Жалбоподателят е уведомен за провежданото административно производство и е упражнил правото си на възражение. Във всеки етап от производството органът е дал възможност на дружеството да представи доказателства по твърдяните факти и обстоятелства, приобщил е тези доказателства и е коментирал тяхната относимост и достоверност към предмета на проверката.
Оспореното решение противоречи на материалния закон. Налице е отменителното основание по чл. 146 т. 4 от АПК.
Съдът установява незаконосъобразност във връзка с метода за определяне на митническата стойност на стоките, който органът е приложил, поради следното:
Съгласно чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост /в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия Регламент/. Съгласно чл.70 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл.140,§2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70 § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл.74 §2, б.“а“ – б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според действащата правна уредба за определяне на митническата стойност и съответно на публичните държавни вземания за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В тежест на органа е, при условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспорените решения. В случая, мотивирането на органа относно приложението на основния и вторичните методи за остойностяване на стоките, преценено в контекста на изискванията за основателни съмнения във връзка с декларираната договорна стойност по чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, е извършено формално и без относимите доказателствени източници.
Съдът счита, че липсват както доказателства, така и аргументи в оспорените решения във връзка с изложената последователност за остойностяването на стоките, вкл. по метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Видно е, че органът без да оспорва автентичността на представените документи – фактури/договор за придобиване на стоките, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на същите. Сочи се, че не са представени доказателства, които да верифицират по еднозначен начин, че декларираната митническа стойност е действително платената и подлежаща на плащане цена, поради което се отрича приложимостта на основния метод по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Изводите се явяват незаконосъобразни. Както се посочи, според правилото на чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, за отхвърлянето на този метод са необходими основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена. Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга страна, практиката на съда на ЕС по приложението на чл.140 §1 от Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата следва са се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани /вж. Решение от 28.02.2008г., Carboni, С-263/06, EU:С:2008: 128, т.52/.
В случая по делото, не е посочена причината за незачитане на данните за платената сума в приложените от жалбоподателя фактури, договори, записи на трансакции и др., при условие, че се признава автентичността им. Същите са представени в превод на български език в съдебното производство и установяват по категоричен начин осъществени сделки с предмет процесният автомобил; вида, техническите характеристики и състоянието на същият; цената на придобиване и заплащането й по банков път в полза на продавачите; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл.71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. От друга страна, органът не отрича наличието на предпоставките за прилагане на договорната стойност по чл.70, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а и липсва и възможност за извършване на сравнение на цените, тъй като няма данни, обективирани в надлежни доказателствени средства, каквито не са използваните разпечатки от интернет сайтове. В случая тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Общото правило на чл.22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изисква митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и вносителят следва да е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В настоящия случай това изискване не е спазено. От оспорващия са поискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но митническият орган не ги е анализирал. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, от което следва, че отказът на органа да приложи метода по чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е немотивиран и недоказан, а оспореното решение е незаконосъобразно като противоречащо на материалния закон.
При наличието на предпоставки за остойностяване на стоките по основния метод на договорната стойност, всяко друго процедиране от страна на органа е неправилно. Независимо от горното, доколкото са формирани доводи във връзка с вторичните методи за определяне на митническата стойност, съдът следва да ги обсъди, а именно:
За да се изключат като приложими методите по чл.74, §2, б. „а“ – б. “ г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, в оспореното решение са изложени мотиви за това, че описанието на процесните стоки в митническата декларация е недостатъчно, тъй като няма данни за естеството, качествените и функционални характеристики на изделията, на състава и материалите за производството им. Сочи се и недостатъчната наличност на информация относно декларираната митническа стойност за допуснати за свободно обращение идентични или сходни стоки, внос от Канада в системата МИС-ІІІА за приблизително същия период, както и за единична цена, на която се продава на територията на съюза най-голямото сборно количество от внесените стоки или от внесени идентични/сходни стоки. Констатациите са незаконосъобразни и в противоречие със събраните доказателства. Към МД са налице придружаващи документи – търговски фактури, изд. от дружества в Канада, съответно договор за покупко-продажба, фактури за локални разходи и за морски транспорт, морски товарителници, транзитни декларации и др., в които се съдържат конкретни данни за внесените автомобили. Жалбоподателят е представил допълнително информация и документи във връзка с декларирания внос: копия от договори с лица, пряко или косвено свързани с доставката, досие на сключената сделка /оферти, поръчки, ценови листи и др./, документи за транспортни и/или застрахователни разходи, документи за плащания към доставчика, всички търговски фактури за извършени продажби на аналогични стоки, документи за формиране на продажната цена, документи /фактури/, удостоверяващи плащането на стоките и др. В хода на административното производство са съставени и протоколи за извършена митническа проверка, в които се съдържа подробно описание на процесният автомобил, вкл. на марката и модела, както и на състоянието ми след нанесените щети или наводняване. Следователно, обратно на приетото от органа, описанието на стоките е достатъчно с оглед данните в събраните документи. В същите има и конкретни данни, относими към дефинициите за идентични или сходни стоки по чл.1 §2 т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, но информацията е останала извън преценката на издателя на оспореното решение, поради което формираните изводи за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни.
Горното се потвърждава и от в.л. инж. Й., който в мотивите на експертизата си сочи, че информация може да се черпи и от официални източници в България – от официалният вносител на автомобила в България и съпоставяне на каталожните и пазарните цени по технически параметри и клас на МПС и Наредба № 24/2006 г. от 08 март 2006 г. за задължително застраховане по чл. 249 т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства на Комисията за финансов надзор.
Допълнително в подкрепа на изложеното, следва да се посочи, че към преписката липсват доказателства за извършени справки в митническата информационна система МИС – ІІІА за наличие или отсъствие на идентични или сходни стоки, респ. за тяхната цена. Няма данни, че съществува официален достъп до информационните източници на Агенция Митници, с оглед на което проверяваното дружество и съдът са лишени от възможността да се информират пряко и да проверят верността на изложените в решенията констатации. Видно е, че като приложение към становището на началника на отдел „Митническа дейност“ с адресат началника на МБ – Благоевград, са представени само разпечатки от интернет сайтове, с които обаче се обоснова приложимостта на метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и неприлагането на вторичните методи Предвид изложеното, съдът счита за незаконосъобразен отказа на органа да приложи .
Методите по чл.74 §2, б.“а“ – б.“г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с правилата на чл.141 - чл.144 от Регламента за изпълнение. Вследствие на горното, недоказан и незаконосъобразен е изводът в оспореното решение за това, че поради изчерпването на предходните методи, следва приложимост на резервния метод за определяне на митническата стойност на стоките по чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според мотивите в оспореното решение, автомобилът е остойностен по горния метод при съобразяване с конкретните му качествени и функционални характеристики и въз основа на вече приети митнически стойности за допускане до свободно обращение на стоки съгласно принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Следва определяне на митническите стойности на декларираните от жалбоподателя стоки в размерите, посочени по-горе в издаденото решение, по цени за продажба /начални или средни/ в интернет сайтове за същите автомобили /със същите номера на рама и описание или от същата марка и модел/, при отчитане на съответния процент нанесена щета. Горното процедиране на органа е незаконосъобразно.
Действително хипотезата на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 представлява последна възможност за остойностяване на внесените стоки, но основната и единствена предпоставка за прилагането на тази хипотеза е да са изчерпани всички други възможности. Спорен е въпросът относно т.нар. „резервен метод“ по см. на чл. 144 от Регламента за изпълнение във вр. с правилото на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочените норми от съюзното право изискват прилагане на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на визираните споразумения и въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. Това правило, доразвито в чл.144 §2 от Регламента за изпълнение, забранява на органа да използва произволно определени или фиктивни стойности. Съдът счита, че в случая забраната по чл.144 §2, б. „ж“ от Регламента за изпълнение е нарушена. Безспорно е, че органът е определил митническата стойност на стоките по данни от интернет сайтове в Украйна за продажба на автомобили, като е възприета или обявената единична цена или началната/средната цена при продажба на публичен търг /аукцион/. Нарушено е изискването на чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за използване на налични данни на митническата територия на Съюза. Спорна е достоверността на информацията, а и превалутирането на цените от щатски долари /вместо канадски долари/ в лева. Изложеното навежда на извод за произволно определени стойности на стоките, което противоречи на изискванията за прилагане на разумни способи и сочи на незаконосъобразност на метода по чл.74 §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Анализът на данните от разпечатките на български език от сочените сайтове сочи на основателност на възраженията на жалбоподателя срещу обективността и относимостта на използваната информация от интернет сайтове.
Предвид горните съображения, съдът счита за незаконосъобразно определянето на нови митнически стойности на стоките, а от тук и на дължимите публични вземания за мито и ДДС. Обжалваният административен акт на Директора на ТД Митница София е незаконосъобразен, поради неправилно приложение на материалния закон. Следва решение за отмяна на същото.
На основание чл. 143 ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя съдът ще присъди деловодни разноски в размер на 762.00лв., от които 50.00 лв. - внесена държавна такса, 312.00 лв. възнаграждение за вещо лице по допуснатата експертиза и 400.00лв. – адвокатско възнаграждение, платими от Агенция Митници.
Поради изхода от спора, ответникът няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, вр. с чл. 220 ал. 1 от Закона за митниците, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
по
жалба на „Б.А.Г.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.К.И., Решение №
РЗМ-5800-3/32-752 от 04.01.2022 г., издадено от Директора
на Териториална дирекция
Митница София.
ОСЪЖДА Агенция Митници
с адрес - гр. София, ул. „Георги С.
Раковски“ № 47, да заплати на „Б.А.Г.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 712.00лв., от
които 50.00лв. - внесена държавна такса,
312 лв. възнаграждение за вещо лице по
допуснатата експетиза и 400,00лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: