Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  695

 

                                           гр. Пловдив, 09.07.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, гражданско  отделение – осми граждански    състав,  в    публично   заседание   на  седемнадесети  юни,  през   две  хиляди  и   двадесета  година   в   състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                         НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

 

при  секретаря Елена Димова,  като  разгледа  докладваното от                 председателя  гр.д.№786  по  описа на  ПОС  за  2020г., за   да   се   произнесе,  взе    предвид   следното:

 

Производството    е    по     чл.258   и   сл.   ГПК.

Съдът е  сезиран с жалба с  вх.№12075/20.05.2020г. депозирана от от „ЕОС  Матрикс“ ЕООД ЕИК *********, чрез процесуалния представител  юрисконсулт П.К.  против  Решение №507 от 14.02.2020г.  на  ПРС, постановено  по   гр.д.№7202/2019г., дванадесети  гр.с., с което се признава за установено, че в отношенията между страните, Р.Г.Б., ЕГН **********,*** не  дължи на  „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със  седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина, ул. Рачо Петров – Казанджията , № 4-6, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 5005/2012 год. на ХІІІ гр. състав на ПРС  и  е  образувано  изпълнително дело 773 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, а именно: 3533.82 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 231781 от 03.02.2009 год., ведно със законната лихва от дата 03.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането.                               С постановеният съдебен акт е осъден„ ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж к. Малинова долина, ул. Рачо Петров – Казанджията, № 4-6 да заплати на Р.Г.Б., ЕГН **********,*** сумата от 641.35 лева разноски по делото. В жалбата се навеждат  доводи за незаконосъобразност на постановеният съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата отмяна, като вместо това въззивният съд отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

 Въззиваемата страна Р.Г.Б., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. С.М., със съдебен адрес:***, офис 1 оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като неоснователни, моли да се потвърди решението на  първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира  разноски пред въззивната инстанция в размер на 500.00лв..

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след   преценка на събраните по  делото  доказателства, допустимостта и  основателността на  жалбата,  намира   за    установено    следното:

Жалбата  са  подадена   в   законния  срок,  от   страна  имаща правен интерес  да  обжалва, поради което  се  явява процесуално  допустима и  като такава  следва да бъде разгледана по същество.

При  извършената  служебна проверка  на  решението  съобразно  правомощията  си  по  чл.269,  изр.  първо от  ГПК,   съдът  намира,  че  същото  е   валидно  и  допустимо.

 Предвид  горното и  на  основание  чл.269, изр.2  от  ГПК  следва  да  бъде  проверена  правилността  на  решението единствено  по  изложените   във   възззивната  жалба  доводи.

Първоинстанционният съд е  сезиран с иск от Р.Г.Б. против „ ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание в чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че   въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5005/2012 год. на ХІІІ гр. състав на ПРС, против него е издаден изпълнителен лист за следната сума: 3533.82 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 231781 от 03.02.2009 год., ведно със законната лихва от дата 03.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането. Като взискател в листа, е  посочен заемателя  по договора за заем „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД. Въз основа така издадения изпълнителен лист, на 25.07.2012г. е образувано изпълнително дело № 773/2012г. на ЧСИ Стефан Горчев. Твърди се  липса на извършени каквито е да е било изпълнителни действия от  взискателя  в  продължение на повече от две  години, поради което изпълнителното производство е прекратено  от ЧСИ на  10.04.2019 год. Твърди, че по отношение на вземането на ответното дружество е изтекла погасителна давност, като моли съдът да постанови решение, с което да установи недължимост на сумата.

Ответното дружество оспорва иска, възразява, че вземането все още съществува, тъй като  давността не е изтекла.

Първоинстанционният съд е уважил предявения иск, като е приел, че в полза на ищеца е изтекла петгодишната погасителна давност.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценката им съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск  се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание т.е. в настоящото производство могат да бъдат разгледани само факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Спорът в конкретният случай се свежда до това, дали  вземанията на длъжника са погасени по давност. Както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, вземанията по договор за паричен заем се погасяват  с изтичане на петгодишната  давност. По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД,  давността  се  прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

Установява се от данните по изпълнителното дело №773/2012г.  по описа на ЧСИ Стефан Горчев, че същото е образувано на 25.07.2012г. по молба на взискателя „Уникредит Кънсюмър файненсинг“ ЕАД, в чиято полза е издаден изпълнителен лист от 09.07.2012г.  въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 5005/2012 год. на ХІІІ гр. състав на ПРС. Взискателят е предоставил на ЧСИ правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 22.08.2012г.  е насрочен опис на движимите вещи в дома на длъжника  находящи се   в гр. П., ***. Опис не е извършен, но са предприети всички действия от страна на съдебния изпълнител  по уведомяването на длъжника и с цел осъществяването на опис.

На 06.12.2016г. е постъпила молба от взискателя с искане  да бъде извършена справка в съответната ТД на НОИ/НАП за наличието на регистриран трудов договор, като бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С Разпореждане от 06.03.2017г.  е насрочен нов опис на движимите вещи  собственост на длъжника на посочените адреси, както и  е наложен запор върху трудовото възнаграждение  на длъжника получавано в „Прокос“ ООД.

Спорът се свежда до това дали предприетите изпълнителни действия, които макар и  не  са породили  целеният резултат,  следва да се приемат за валидни такива. В диспозитива на  т.10 от  ТР 2/2013,  е прието, че, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни  действия  в  продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В конкретният случай, макар че извършеното на 22.08.2012г. изпълнително действие  се е оказало неуспешно и не е  дало целеният резултат за удовлетворяване вземането на взискателя, настоящият състав го приема за валидно, доколкото от значение извършването на валидни изпълнителни действия е  процесуалната активност на взискателя. От това действие обаче – 22.08.2012г.  до  последващото такова на  06.12.2016г,  взискателят е  проявил процесуална  пасивност, поради което по силата на закона, на основание   чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК   изпълнителното производство  се  е  прекратило към  22.08.2014г.

Последващото извършено действие поискано от взискателя през декември 2016г., се явява невалидно, доколкото е по прекратено изпълнително производство.

Нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или  е  предприето последното валидно изпълнително действие, което в  случая се  явява – 22.08.2012г. От тази дата е започнала да тече нова петгодишна давност по отношение на процесните вземания, която към датата на депозиране на исковата молба на  08.05.2019г. е  изтекла.  Предвид на изложеното исковете се явява основателни и  като такива следва да бъдат уважени.  Като е достигнал до същите правни  изводи,  първоинстанционният съд е постановил правилен и  законосъобразен акт, които следва да бъде потвърден..

Предвид изхода на спора на въззиваемия  се дължат разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Възражение от жалбоподателя за претендираните разноски от въззиваемия не са направени.

 

 

Мотивиран от горното   Пловдивският окръжен съд

 

                                            

                                            Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА   Решение №507 от 14.02.2020г.  на  ПРС, постановено  по   гр.д.№7202/2019г., дванадесети  гр.с.,

 

ОСЪЖДА „ ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със  седалище и адрес на управление гр. София,    ж к. Малинова долина, ул. Рачо Петров – Казанджията, № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ НА  Р.Г.Б., ЕГН **********,***  направени по делото разноски в размер на 500.00лв/ петстотин  лева/ .

          

Решението  е  окончателно и не подлежи на обжалване.

  

                                                            

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

                                                                    

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: