№ 2433
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Г. Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Г. Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело №
20231100511106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12665/18.07.2023 г., постановено на гр.д. №21714/2022 г. на СРС,
ГО, 157 състав, са отхвърлени предявените от ищците Л. М. Л., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „*******, Д. К. Я. – Л.а, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„******* и Т. К. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Х*******, и четиримата
чрез адв. Стойчо Гервгьовски, срещу ответника И. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „*******, осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС за осъждане на
ответника да предаде владението върху гараж, построен на 19 кв. м. в поземлен имот с
идентификатор 68134.802.1453 с административен адрес – гр.София, кв. Изток,
ул.“******* с площ от 573 кв. м. и съседи: имот с идентификатор 68134.802.759; имот
с идентификатор 68134.802.756; имот с идентификатор 68134.802.2236; имот с
идентификатор 68134.802.758; имот с идентификатор 68134.802.761; имот с
идентификатор 68134.802.2195; имот с идентификатор 68134.802.760, и на основание
чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот на основание наследство № 29, том 3, рег. № 10613, дело № 0410/2012
г., в частта по пункт „Б, като е отхвърлен и предявения осъдителен иск с правно
основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне гараж, построен на 19 кв.
м. в поземлен имот с идентификатор 68134.802.1453 с административен адрес –
гр.София, кв. Изток, ул.“******* с площ от 573 кв. м.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците Л. М. Л., Д. К. Я. – Л.а
и Т. К. Я.. Въззивниците твърдят, че първоинстанционното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и
1
необоснованост. Поддържа се, че по делото са доказани всички предоставки на
ЗВСОНИ за настъпване на реституционния ефект върху процесния имот, като било
съдебно потвърдено със сила на присъдено нещо, че процесният обект /гараж/ не
представлява недвижим имот. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че
процесната постройка била здраво прикрепена към земята, което не би позволило на
ищците да придобият правото на собственост върху земята под въпросния обект.
Твърди се, че не е извършено застрояване и няма пречка за настъпване на
реституционния закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде уважен, като бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Въззиваемият И. Н. К. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че ищците не
са индивидуализирали ясно имота, на който твърдят че са собственици, като преди
реституцията наследодателите на ищците били собственици на имот със съвсем
различни граници и площ. Поддържа се, че процесният гараж е построен от бащата на
И. Н. К. в края на 60-те години на 20 век вследствие на надлежно учредено право на
строеж, което е реализирано. Твърди се, че от изготвените СТЕ безспорно се
установило, че процесният гараж е постройка, трайно прикрепена към земята, поради
което е пречка за настъпване на възстановяване по силата на ЗВСОНИ. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, тъй
като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт.
По допустимостта на обжалваното съдебно решение съдът приема следното:
В обстоятелствената част на исковата молба ищците поддържат твърдение, че са
собственици на имот с идентификатор 68134.802.1453 по силата на наследствено
правоприемство от общият им наследодател В.П. Я., придобил правото на собственост
по силата на реституция по ЗВСОНИ, а ищецът Л. М. Л. по силата на договор за
покупко–продажба, сключен във форма на нотариален акт № 94, том 5, рег .№ 16843,
дело № 0817/2011 г. от 06.10.2022 г. Твърдят, че в имотът е изграден незаконна
паянтова постройка от дървена конструкция – процесният гараж, който се намира в
техния имот и се владее от ответниците. Поддържа се, че същият не е отразен при
настъпване а реституцията на поземления им имот и е тяхна собственост, по
приращение. С исковата молба е заявен по иск по чл.108 ЗС за предаване владението
върху гаража, евентуално за неговото премахване. С уточнителна молба вх. №
166385/09.08.2022 г. ищците са заявили /в т.6/, че искът по чл.108 ЗС им е за терена,
заета от построената сграда, като искът по чл.109 ЗС за премахване на сградата е
2
предявен с оглед възможността да се изпълни решението по чл.108 ЗС в осъдителната
му част.
В исковата молба, както и в хода на първоинстанционнотто и въззивното
производство ищците неизменно поддържа твърдение, че процесният гараж не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, с оглед на което и не са
били налице пречките за настъпване на реституицонния ефект по отношение на земята
под гаража като несамостоятелен обекти в парцел.
Предпоставки по ЗВСОНИ за възстановяване на имот са следните: 1. имотът да
е бил собственост на лицето /или негов наследник/, което претендира да е правоимащо
за възстановяване на собствеността, в случая физическо лице, собственик към момента
на одържавяването; 2. имотът да е одържавен по някой от нормативните актове,
конкретно посочени в чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 ЗВСОНИ или отнет без законово
основание или отчужден не по установения законов ред /чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ/; 3. за
отчуждения имот да не е получено обезщетение. 4. към датата на влизане в сила на
закона имотът да се намира в собственост на държавата, общините, обществени
организации или техни фирми и ЕАД по чл.61 от ТЗ. 5. имотът да съществува реално
до размерите, в които е отчужден. По отношение на последната от посочените
предпоставки, без правно значение е дали имотът съществува като самостоятелен по
кадастрален или регулационен план - Решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. №
311/2011 г., ВКС, II г.о. Имотът не съществува в размерите, в които е отчужден /реално
не е същия имот/, ако преди отчуждаването е бил незастроен, а след това е бил
застроен. Приема се, че характерът на имота е променен и той вече не е същия, тъй
като в един застроен имот сградата има главно значение, а земята – обслужващо. В
хипотезата на реституция по силата на закона - например по ЗВСОНИ, юридическите
актове, които определят границите на имота, така че те да могат да бъдат установени,
са актът, удостоверяващ правото на собственост на ищеца или неговия наследодател
върху конкретния имот и актът за отчуждаването на този имот по реда на някои от
посочените в чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ закони – мотиви на т.2 от Тълкувателно решение
№ 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. При частично застрояване на
отчужден незастроен имот, когато от незастроената част може да се обособи
самостоятелен имот, а за имоти в регулация – самостоятелен дворищнорегулационен
парцел при спазване изискванията на ЗТСУ /отм./ и нормативните актове по
приложението му. В тази хипотеза се реституира незастроената част - Тълкувателно
решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д. № 3/1994 г. на ОСГК на ВС, б.А, т.2., Решение №
22 от 21.02.2012 г. по гр. д. № 693/2011 г., ВКС, II г.о. При изграждане на постройка,
която няма характера на сграда по смисъла на ЗС - не е трайно прикрепена към земята,
се приема че имотът е свободен и съществува реално до размерите, до които е бил
отчужден. Същото важи и при изграждане на временни постройки /чл.120 ППЗТСУ-
отм./, освен ако същите са придобили траен градоустройствен статут по реда на § 50а
ПЗР ЗИДЗТСУ /Нов - ДВ, бр. 124/1998 г./ чрез частични изменения на застроителните
и регулационни планове или по реда § 17, ал.2 ПР ЗУТ - Решение № 261/23.01.2015 г.
по гр.д. № 502/2014 г., І г.о., Решение № 12 от 10.04.2020 г. по гр.д. № 1873/2019 г., I
Г.О.
В конкретния случай ищците поддържат твърдение, че с нотариален акт за
продажба на недвижим имот Том VІ, № 167, регистър 1195 от 10.05.1938 г., техният
наследодател П.В.К. е придобил недвижим имот, представляващ парцел ХІІ от кв. 70 с
площ от 920 кв.м. и парцел ІІ от кв. 70 с площ от 635 кв.м. по плана на кв. „Царица
Йоана“, с Решение № 2170/02.11.1948 г. същият е бил отчужден в полза на държавата,
като имотът е бил частично застроен, поради което и е възстановен частично по силата
на закона в границите на имот с идентификатор 68134.802.1453, извън границите на
построената в имот сграда и прилежащата площ. Ищците са заявили фактическо
твърдение, че т.н. незаконна паянтова постройка /процесният гараж/ попада в
границите на притежавания от тях имот с идентификатор 68134.802.1453. В исковата
3
молба, както и в хода на първоинстанционнотто и въззивното производство ищците
неизменно поддържат твърдение, че процесният гараж не представлява сграда по
смисъла на ЗС и не е самостоятелен обект на правото на собственост, с оглед на което
и не са били налице пречките за настъпване на реституицонния ефект по отношение на
земята под гаража като несамостоятелен обект в парцела. Ето защо и заявеният
петитум на исковата молба – за признаване правото на собственост и предаване
владението върху постройката, не съответства на твърденията в обстоятелствената
част, че гаражът не представлява самостоятелен обект на правото на собственост
/недвижим имот/, както и че земята под гаража не е била застроена със сграда и не са
били налице пречки за настъпване на реституционния ефект по ЗВСОНИ.
Предявяването на иск за собственост само по отношение на постройка следва да бъде
съпроводено с фактическо твърдение същата да е самостоятелен обект на правото на
собственост, доколкото обратното би означавало недопустимост на исковата претенция
при доказване на поддържаните фактически твърдения в исковата молба. Това
несъответствие е още по-видимо в подадена пред първоинстанционния съд
уточнителна молба вх. № 166385/09.08.2022 г., в която ищците изрично са посочили,
че искът им по чл.108 ЗС касае земята под изградената постройка. В трайно
установената практика на ВКС се приема, че защитата на бивши собственици,
твърдящи липсата на пречки за възстановяване на одържавен поземлен имот по реда
на ЗВСОНИ поради това, че изградените след одържавяването постройки в имота им
нямат характер на сграда по смисъла на ЗС, се реализира чрез иск за връщане на
владението на земята, върху която е изградена постройката - Решение № 60 от
9.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2017 г., II г. о., ГК, Решение № 261 от 23.01.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 502/2014 г., I г. о., ГК, Решение № 11 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 4680/2014 г., II г. о., ГК и др./. По изложените съображения и с оглед липсата на
дадени надлежни указания от първоинстанционния съд, същият се е произнесъл по
нередовна искова молба.
В изпълнение на своите задължения с определение № 8609/04.06.2024 г.
въззивният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстранят нередовностите в
подадената искова молба, като с писмена молба с препис за ответника уточнят дали
предмет на иска по 108 ЗС е процесният гараж или земята под него; ако твърдят, че
предмет на иска е гаражът, да уточнят дали твърдят същият да представлява
самостоятелен обект на правото на собственост. С уточнителна молба вх.
№73824/27.06.2024 г. ищците изрично са заявили, че предмет на иска им по чл.108 ЗС
е признаване правото на собственост и предаване на владението върху част от
собствения им поземлен имот с идентификатор 68134.802.1453, върху която е построен
процесният несамостоятелен обект /гараж/. С посоченото уточнение ищците-
въззивници са отстранили констатираната нередовност, като следва да се приеме, че
предмет на иска е реална част от имот с идентификатор 68134.802.1453, върху която е
изграден процесният гараж. Следва да се посочи, че макар искът по чл.109 ЗС да е
заявен като евентуален, същият следва да се разгледа като кумулативно съединен
/макар и обуславен/ с иска по чл.108 ЗС. Критерият за определяне на вида на
съединяването на исковете е дали основанията, на които са предявени, се изключват
или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно
правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска
се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в
исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения
петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на предявения
иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ спора, извършва и
преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като
не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете
/Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/09 г. на IV Г.О., Решение № 97 от
8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I Т. О./ В тази връзка следва да се съобрази
4
разрешението, дадено в Решение № 245 от 3.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 483/2014 г., I
г. о., ГК, съгласно което когато се иска предаване на владението на земя, намираща се
под чужда на ищеца сграда, без да се иска премахването на сградата с иск по чл. 109,
ал. 1 ЗС, искът за ревандикация е допустим, но може да бъде уважен само в
установителната му част, като се признае, че правото на собственост на ищеца
съществува, а искането за предаване на владението на имота следва да бъде
отхвърлено. Ето защо и с оглед заявената претенция в исковата молба, двата иска
следва да се разгледат в условията на кумулативно съединяване /отделен е въпросът
дали ищецът все още има интерес от иска по чл.109 ЗС при доказване на наведените
твърдения от ответника, че процесният гараж е разрушен в хода на въззивното
производство/.
Предвид обстоятелството, че с обжалваното решение относно претенцията на
ищеца по предявения иск по чл.108 ЗС, първоинстанционният съд се е произнесъл по
отношение правото на собственост на напълно различен обект от процесния
/посочения гараж, вместо реалната част от поземлен имот с идентификатор
68134.802.1453, върху която е изграден същият/, с което е излязъл от спорния предмет,
следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо по смисъла на чл. 270,
ал. 3 ГПК (решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС;
решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, постановени по реда на чл.
290 ГПК и др.). Решението е недопустимо и в частта по отношения на предявения иск
по чл.109 ЗС, доколкото същият се явява обуславен от изхода на спора по чл.108 ЗС и
подлежи на разглеждане съвместно с него.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното
решение следва да се обезсили изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав на предявените от ищеца искове по чл.108 ЗС по
отношение на реалната част от поземлен имот с идентификатор 68134.802.1453/ и
чл.109 ЗС.
По разноските, сторени от страните пред настоящата инстанция, следва да се
произнесе райoнният съд при повторното разглеждане на делото и съобразно изхода от
същото.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 12665/18.07.2023 г., постановено на гр.д.
№21714/2022 г. на СРС, ГО, 157 състав.
ВРЪЩА гр.д. №21714/2022 г. на СРС за ново разглеждане от друг състав на
същия съд при съобразяване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящото
решение, и произнасяне по предявените от ищеца искове.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване
на препис от същото на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6