№ 161
гр. Шумен, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500093 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от Д.К.К.г и М.С., чрез пълномощника адв. Н. Ш. от САК срещу
решение № 896/02.12.2022 г. по гр.д. № 487/2022 г. по описа на ШРС, в частта, в която са
отхвърлени предявените от дружеството искове за ползвани услуги извън пакета на
абонаментния план в общ размер на 112.33 лева, за неустойка в размер на 536.27 лева и за
вземания, представляващи разлика в цената на предоставените мобилни устройства в размер
на 283.97 лева, както и в частта на съразмерно отхвърлените разноски.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, непълно и необосновано, по
съображения, подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го
отмени в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да признае за установено,
че С. Б. Б. дължи на „ Йеттел България „ ЕАД горепосочените суми и го осъди да заплати на
ищцовото дружество направените съдебни разноски по ч.гр.д. № 2495/2021 г., гр.д. №
487/2022 г. и в настоящото производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК назначеният на въззиваемия С. Б. Б. особен
представител не е депозирал отговор на жалбата. В допълнителна молба е оспорил същата
като изцяло неоснователна и е поискал отхвърлянето й.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
1
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 487/2022
г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия,
имаща за предмет обективно съединени искове за признаване за установено съществуването
вземания на ищеца от ответника в общ размер 1 944.35 лева, индивидуализирани в следните
фактури: 1/ фактура № **********/01.09.2019 г. за отчетен период 01.08.2019 г. – 30.09.2019
г., срок на плащане – 16.09.2019 г., за сумите от 26.89 лева – абонаментни такси за
предпочетен номер **********; 52.87 лева – абонаментна такса за предпочетен номер
**********; 95.28 лева – лизингова вноска за предпочетен номер **********, като
разликата до 95.59 лева е погасена поради частично плащане; 46.12 лева – абонаментна такса
и ползвани услуги за предпочетен номер **********; 66.43 лева – абонаментна такса и
ползвани услуги за предпочетен номер **********; 3.99 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер **********; 54.79 лева – абонаментна такса и ползвани услуги за
предпочетен номер **********; 4.59 лева – лизингова вноска за предпочетен номер
**********; 2/ фактура № **********/01.10.2019 г. за отчетен период 01.09.2019 г. –
30.09.2019 г., срок на плащане – 16.10.2019 г., за сумите от 26.89 лева – абонаментни такси
за предпочетен номер **********; 52.87 лева – абонаментна такса за предпочетен номер
**********; 95.59 лева – лизингова вноска за предпочетен номер **********; 46.12 лева –
абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер **********; 57.83 лева –
абонаментна такса и ползвани услуги за предпочетен номер **********; 3.99 лева –
лизингова вноска за предпочетен номер **********; 65.27 лева – абонаментна такса и
ползвани услуги за предпочетен номер **********; 4.59 лева – лизингова вноска за
предпочетен номер **********; 3/ фактура № **********/01.11.2019 г. за отчетен период
01.10.2019 г. – 31.10.2019 г., срок за плащане – 16.11.2019 г., за сумите от 29.67 лева –
остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за предпочетен номер
**********; 3.99 лева – лизингова вноска за предпочетен номер ********** и 4.59 лева –
лизингова вноска за предпочетен номер **********; 4/ фактура № **********/01.12.2019 г.
за отчетен период 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г., срок за плащане 16.12.2019 г., за сумите от
86.39 лева – неустойка за предпочетен номер **********; 112.47 лева – неустойка за
предпочетен номер **********; 41.12 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен
номер **********; 112.47 лева – неустойка за предпочетен номер **********; 112.47 лева –
неустойка за предпочетен номер **********; 39.90 лева – лизингови вноски за предпочетен
номер **********; 115.18 лева – сума за мобилно устройство за предпочетен номер
**********; 112.47 лева – неустойка за предпочетен номер **********; 55.08 лева –
лизингови вноски за предпочетен номер ********** и 127.67 лева – сума за мобилно
устройство за предпочетен номер **********, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2495/2021 г. по описа на ШРС, ведно със
законната лихва върху сумата от 1 944.35 лева от датата на подаване на заявлението до
плащане на вземането и извършените в заповедното и исковото производство разноски.
Назначеният на ответника особен представител е депозирал отговор, в който е
оспорил предявените искове като недопустими, а при условията на евентуалност – и като
неоснователни.
2
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК като с решението си е признал за установено, че С. Б. Б., ЕГН **********,
адрес: гр.Шумен, бул...... № 230 дължи на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К.г и М.С., съдебен адрес: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8,
ап. 22 следните суми: 383.75 лева с ДДС, представляваща сбор от неплатени месечни и
еднократни такси за периода 01.09.2019 г. до 30.11.2019 г. по Договори за мобилни услуги и
сключени към тях Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение от 24.02.2018 г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително
споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Допълнително споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и 628.03 лева – неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 24.02.2018 г., за устройство APPLE iPhone X 256GB Silver ,
Договор за лизинг от 28.09.2018 г., за устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black и Договор за
лизинг от 10.11.2018 г., за устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue, които вземания са
индивидуализирани във фактура № **********/01.09.2019 г., фактура №
**********/01.10.2019 г., фактура № **********/01.11.2019 г. и фактура №
**********/01.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда - 07.04.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение № 860/15.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2495/2021 г. по описа на
ШРС. Със същото решение съдът е отхвърлил исковете по чл.422, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено, че С. Б. Б., ЕГН ********** дължи на „ Йеттел България „ ЕАД,
ЕИК ********* сумата 112.33 лева – неплатена сума за „разговори, данни, съобщения и
други таксувани услуги“, „други начисления и компенсации“ и „дарения“ за периода
30.09.2019 г. до 30.11.2019 г. и сумата 820.24 лева – неустойка за предсрочно прекратяване
на описаните договори за мобилни/фиксирани услуги по Договори за мобилни услуги и
сключени към тях Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение от 24.02.2018 г.
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително
споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, Допълнително споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер+359*********, като неоснователен и е осъдил С. Б. Б.,
ЕГН ********** да заплати на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК ********* обща сума от
418.26 лева, от която 207.57 лева – деловодни разноски в заповедното и 210.69 лева –
деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението се обжалва от ищеца само в частта, в която са отхвърлени предявените от
дружеството искове за ползвани услуги извън пакета на абонаментния план в общ размер на
3
112.33 лева, за неустойка в размер на 536.27 лева и за вземания, представляващи разлика в
цената на предоставените мобилни устройства в размер на 283.97 лева, както и в частта на
съразмерно отхвърлените разноски.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи следното:
Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. № 2495/2021 г. по описа на
ШРС в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
15.09.2021 г., с която ответникът е бил задължен да му заплати сумата от 1 944.35 лева,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, лизингови вноски, дължими суми за мобилни устройства и неустойки по
Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, по
фактура № **********/01.12.2019 г., Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, по фактура № **********/01.12.2019 г.,
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, по фактура № **********/01.12.2019 г., Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* по фактура №
**********/01.12.2019 г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* по фактура № **********/01.12.2019 г. и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 07.04.2021 г. до изплащане
на вземането, както и сумите представляващи разноски в заповедното производство: 38.89
лева – платена държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с разпореждане №
342/01.02.2022 г., заповедният съд е разпоредил на заявителя да предяви вземанията си по
съдебен ред, което същият е сторил в срок с разглежданата искова молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.2, вр. чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.342 от ТЗ
са допустими.
По отношение възражението на ответника за недопустимост на исковите претенции,
настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд за
неоснователност на същото и препраща към тях, на основание чл.272 от ГПК.
По основателността на исковете:
Между страните не се спори и е установено с влязлото в сила решение на
първоинстанционния съд, че помежду им са били сключени валидни:
1/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 19.04.2016 г.,
4
изменен с допълнително споразумение от 28.09.2018 г..
2/ договор за лизинг от 28.09.2018 г. за ползване на устройство марка HUAWEI Y6
2018 Dual Black с телефонен номер ++359*********, с обща лизингова цена в размер на
91.77 лева, дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лева.
3/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 26.04.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение от 24.02.2018 г..
4/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 30.01.2017 г.,
който номер със заявление от същата дата е бил променен на номер ++359*********, изменен
с допълнително споразумение от 24.02.2018 г..
5/ Договор за лизинг от 24.02.2018 г. за ползване на устройство марка APPLE iPhone
X 256GB Silver c телефонен номер ++359*********, с обща лизингова цена 2 198.57 лева,
дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 95.59 лева.
6/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 28.07.2016 г.,
изменен с допълнително споразумение от 28.09.2018 г..
7/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 10.11.2016
г., изменен с допълнително споразумение от 10.11.2018 г..
8/ Договор за лизинг от 10.11.2018 г. за ползване устройство марка HUAWEI Y6 2018
Dual Blue с телефонен номер ++359*********, с обща лизингова цена в размер на 105.57
лева, дължима чрез плащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.59 лева.
Във визираните договори за мобилни услуги е било уговорено, че след изтичане на
първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен и може да бъде прекратен по всяко
време на действието му с едномесечно писмено предизвестие. При прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина на потребителя, същият дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, както и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; б/
в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството / в брой, без абонамент /, съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му / в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг /, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно чл.75 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., последно изменени на 12.04.2021 г.,
представляващи неразделна част от сключените договори, при неспазване на което да е
задължение по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето
на услугите, или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния
5
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. В т.19б, б.“в“ от ОУ
е посочено, че операторът има право да откаже сключване на индивидуален договор или
едностранно да прекрати индивидуален договор, в случай, че потребителят не е платил
дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно
по ОУ.
Съгласно чл.11 от ОУ към визираните договори за лизинг, лизингодателят може да
развали договорите за лизинг в следните случаи: неизпълнение на договора за предоставяне
на мобилни и/или фиксирани услуги, вкл. в хипотезата на неговото прекратяване от
лизингополучателя или представяне на неверни или неточни данни по чл.2 от ОУ. При
разваляне на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя
неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата
цена, посочена в договора за лизинг, както и всички други парични и други задължения,
предвидени в договора за лизинг, в това число задължения за неустойка и други.
Ищецът представя 4 бр. фактури, удостоверяващи непогасени задължения на
ответника във връзка с предоставените му услуги, както следва:
1/ фактура № **********/01.09.2019г. за отчетен период 01.08.2019 г. - 31.08.2019
г., срок за плащане - 16.09.2019г., издадена за сумата от 351.27 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 26.89
лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 52.87 лева - абонаментна
такса за предпочетен номер ++359*********; 95.59 лева - лизингова вноска за предпочетен
номер ++359*********; 46.12 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********; 66.43 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********; 3.99 лева - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
54.79 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
4.59 лева - лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
2/ фактура № **********/01.10.2019 г. за отчетен период 01.09.2019 г. - 30.09.2019
г., срок за плащане - 16.10.2019 г., издадена за сумата от 353.15 лева, представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 26.89
лева - абонаментна такса за предпочетен номер ++359*********; 52.87 лева - абонаментна
такса за предпочетен номер ++359*********; 95.59 лева - лизингова вноска за предпочетен
номер ++359*********; 46,12 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********; 57.83 лева - абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер ++359*********; 3.99 лева лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;
65.27 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
4.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********.
3/ фактура № **********/01.11.2019 г. за отчетен период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г.,
срок за плащане - 16.11.2019 г., издадена за сумата от 38.25 лева, представляваща неплатени
лизингови вноски, както следва: 29.67 лева – остатък от лизингова вноска след приспадане
на предплатени суми за предпочетен номер ++359*********; 3.99 лева - лизингова вноска за
6
предпочетен номер ++359*********; 4.59 лева -лизингова вноска за предпочетен номер
++359*********;
4/ фактура №**********/01.12.2019 г. за отчетен период 01.11.2019 г. - 30.11.2019 г.,
срок за плащане - 16.12.2019 г., издадена за сумата от 1 201.99 лева, представляваща
неплатени: 86.39 лева - неустойка за предпочетен номер ++359*********; 112.47 лева -
неустойка за предпочетен номер ++359*********; 286.77 лева - лизингови вноски начислени
накуп за предпочетен номер ++359*********; 41.12 лева - сума за мобилно устройство за
предпочетен номер ++359*********; 112.47 лева - неустойка за предпочетен номер
++359*********; 112.47 лева - неустойка за предпочетен номер ++359*********; 39.90 лева -
лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер ++359*********; 115.18 лева - сума
за мобилно устройство за предпочетен номер ++359*********; 112.47 лева - неустойка за
предпочетен номер ++359*********; 55.08 лева - лизингови вноски начислени накуп за
предпочетен номер ++359*********; 127.67 лева - сума за мобилно устройство за
предпочетен номер ++359*********.
Въз основа на горното, съдът приема за безспорно установено, че ищцовото
дружество и ответникът са били в облигационни отношения, уредени от сключените между
тях договори и допълнителни споразумения.
По отношение съществуване на вземанията на ищеца, предмет на разглеждане в
настоящото производство, съобрази следното:
І. Относно вземането за ползвани услуги извън пакета на абонаментния план в размер
на 112.33 лева, настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд,
че ищецът не конкретизира в исковата си молба и не е отразил в издадените от него
фактури какво е основанието за възникване на задължението за плащане на суми за
„разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги „, „ други начисления и
компенсации „ и „ дарения „, в какво точно се изразяват тези услуги и, че са били реално
предоставени на потребителя, както и цената, която последният дължи за всяка от тях, с
оглед на което и възведените от ответника възражения в отговора на исковата молба,
приема, че претенцията за сумата от 112.33 лева, над уважения от първоинстанционния съд
размер от 383.75 лева, представляваща сбор от неплатени месечни и еднократни такси за
периода 01.09.2019 г. – 30.11.2019 г. е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.
ІІ. Относно вземането за неустойка в размер на 536.27 лева:
При паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да
се освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е винаги възможно.
Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на парично задължение винаги се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 от ЗЗД, в който случай
кредиторът не доказва вредите си, тъй като законодателят е приел, че задължително при
неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на имуществото на кредитора с
поне стойността на законната лихва. За действително претърпените вреди в по-висок размер
от неизпълнение или прекратяване на договора по вина на длъжника, кредиторът може да
7
иска обезщетение съобразно общите правила. Съгласно чл.92 от ЗЗД, страните са свободни
да уговорят обезщетение за неизпълнение, стига то да не нарушава забранителни
императивни норми или добрите нрави. Неустойката за неизпълнение на парично
задължение има за цел да обезпечи изпълнение на задължението и да служи като
обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Константната
съдебна практика приема, че неустойката се дължи при следните условия: първо, страните да
са я уговорили изрично за неточно или пълно неизпълнение на договора, респ. – при
прекратяването му по вина на някоя от тях, и второ, длъжникът виновно да не изпълнил
задължението си, т. е. необходимо е да се установи, че между страните по делото е налице
сключен договор, въз основа на който да е надлежно възникнало за ответника задължение,
което той да не е изпълнил, по причина, за която отговаря. При наличие на договорна клауза
за неустойка, такава се дължи при поискване от изправната страна по договора, т. е.
изискуемостта на вземането възниква от датата на поканата до неизправната страна по
договора.
В случая ищецът основава претенцията си за неустойка по договорите за
предоставяне на мобилни услуги на предсрочното им прекратяване по вина на потребителя,
който факт обаче се оспорва от ответника. От друга страна, въпреки указаната му
доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал каквито и да е било доказателства, че е
отправил изявление до абоната за прекратяване на процесните договори и, че то е
достигнало до знанието му.
Ищецът твърди, че е развалил едностранно договорите за предоставяне на мобилни
услуги, поради виновно неизпълнение от страна на потребителя на задълженията му за
заплащане на предоставените му услуги на основание чл.11 от същите и чл.75, вр. т.19б,
б.“в“ от ОУ. В сключените между страните индивидуални договори за мобилни услуги обаче
липсва клауза, уреждаща начина на уведомяване на потребителя за предсрочното им
прекратяване с едностранно изявление на оператора, поради виновно неизпълнение от
страна на потребителя, а съгласно чл.75 от ОУ, вр. т.19б, б.“в“, операторът има право да
откаже сключване на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален
договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за
плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ. Доколкото се касае за писмени
договори и в тях или в ОУ не е уговорено нещо различно, следва, че са приложими общите
разпоредби на чл.87 от ЗЗД, поради което изявлението на оператора за предсрочното им
прекратяване следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал.
1, изр. 2 от ЗЗД. Моментът на прекратяване на облигационните отношения е свързан с
възникване правото на изправната страна да реализира имуществената отговорност на
неизправната за причинените й от неизпълнението вреди, вкл. за договорна неустойка. В
настоящата хипотеза обаче ищецът не ангажира доказателства, че е изпратил покана до
ответника за заплащане на просрочените му задължения, а впоследствие и уведомление за
спиране на услугите и прекратяване на договорите, с оглед на което не е възможно да се
установи отправянето на надлежно изявление от негова страна за разваляне на същите, респ.
8
за момента, от който е настъпило то. В тази връзка, следва да се отбележи, че в разпоредбата
на чл.75 от ОУ е посочено, че операторът може да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII, или
при условията на т.19б и т.19в. В т.19в от ОУ е предвидено, че договорът се прекратява с
"едномесечно писмено предизвестие", което е реципрочно на правото в чл.19а от ОУ на
потребителя в този смисъл. Приложимостта на чл.19в от ОУ е обусловена от съществено
или системно нарушение на Общите условия от потребителя. В чл.152, т.24 от ОУ се
съдържа дефиниция на термина "съществено нарушение" с две хипотези: 1/ нарушение, на
което и да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави изцяло
невъзможно неговото изпълнение и 2/ действие или бездействие, с което сериозно се засягат
правата на другата страна. В чл.152, т.23 от ОУ е посочено, че "системно нарушение
съставлява нарушение на задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, допуснато
три или повече пъти в продължение на една година". В конкретната хипотеза,
жалбоподателят се позовава на неплащане на дължими суми за три последователни отчетни
периода в рамките на една година, което предпоставя, че за прекратяването на процесните
договори е било е необходимо писмено предизвестие и то не е могло да настъпи
автоматично.
По изложените съображения, съдът приема, че претенциите за неустойка в общ
размер на 536.27 лева са изцяло недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
ІІІ. Относно вземанията, представляващи разлика между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, съдът съобрази следното:
Според раздел 4, т.3 от сключените между страните допълнителни споразумения към
договорите за мобилни услуги, в хипотезата на предсрочното им прекратяване по вина на
потребителя - абонат на предоставената услуга, изразяваща се в неплащането й в срок,
последният дължи на доставчика неустойка, както следва: а/ неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок,
като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, както и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и
б/ в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството / в
брой, без абонамент / съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора, и заплатената от потребителя при предоставянето му / в брой или съответно
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора.
В исковата си молба ищецът не сочи основанието на което претендира визираната
разлика, като в допълнително становище подчертава, че договорите за лизинг не са били
предсрочно прекратени. В тази хипотеза обаче, нито в договорите, нито в ОУ е предвидено
като последица лизингополучателят да дължи разликата между цената на лизинговата вещ
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, с оглед на което претецията се
9
явява неоснователна, поради липса на задължение на ответника за заплащане на
претендираната сума.
Що се отнася до регламентираната в раздел 4, т.3 от допълнителните споразумения
неустойка, следва да се отбележи, че, според договореното между страните, тя се дължи при
прекратяване на договорите за мобилни услуги, като в случая ищеца се позовава на
предсрочно такова, което обаче, по изложените по-горе съображения, съдът приема за
неосъществено.
На следващо място, цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и
е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора, поради което
с претенцията за заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на
неустойка, се цели последващо увеличаване на продажната цена, което е противно на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на веща,
което е в противовес с чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.
по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството им
на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна
или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В разглеждания случай уговорената неустойка в размер на разликата между
стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство излиза извън
присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Посредством така уговорената неустойка се извършва промяна на съществен елемент от
договора, а именно – цената на устройството, едностранно, без съгласието на потребителя.
Подобна уговорка противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите. Освен това, определеният размер на неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а "увеличава" без
съгласието на насрещната страна цената на предоставеното устройство. Правото на
оператора да определя отстъпка от цената е упражнено по негова воля и още при
сключването на договора, поради което не оправдава последващото едностранно
увеличение на цената на устройството чрез договарянето на неустойка под формата на
извършената отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със
сключване на договора. Обстоятелството дали вещта е била върната е без значение, тъй като
10
във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността, лизингополучателят дължи
връщане на вещта - чл.1, ал.3 от договора, за неизпълнението на което задължение е
договорена отделна неустойка в договора за лизинг.
Освен това претендираната неустойка не се явява компенсаторна по отношение
предвидимата вреда на оператора към сключване на договора при неговото прекратяване.
Анализирайки съдържанието на разпоредбата на раздел 4, т.3 от допълнителните
споразумения, се налага извод, че същата съдържа три кумулативно начислени неустойки -
размерът на три стандартни месечни абонаментни такси за предоставения мобилен номер;
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове за оставащия срок на
договора; и разликата между стандартната цена на устройството и действителната към
момента на сключване на договора, съответстваща на оставащия срок на договора.
Предвиждането в потребителския договор за едно и също неизпълнение на няколко
различни и едновременно дължими санкции надхвърля присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустойката, преценено при сключване на
договора съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014 г. на ВКС. Следователно се
налага извод, че с процесния допълнителен компонент на клаузата за неустойка в размер на
разликата между стандартната цена на устройството и действителната към момента на
сключване на договора, съответстваща на оставащия срок на договора, потребителят се
задължава да заплати необосновано висока неустойка.
Ето защо, съдът приема, че визираната неустойка е договорена в противоречие на
добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и
заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта.Същата
противоречи на добросъвестността и води до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което и доколкото
лизигондателят не доказва, че е индивидуално уговорена, клаузата е нищожна на основание
чл.146, ал.1 от ЗЗП и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не поражда правни последици. Предвид това и поради
липсата на материално право на вземане, искът за сумата от 283.97 лева е изцяло
неоснователен и следва да се отхвърли.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата инстанция
приема, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва да се
потвърди.
Водим от горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 896/02.12.2022 г. по гр.д. № 487/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като неоснователни, предявените
от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
11
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.г и М.С., съдебен
адрес: гр. София, бул. България № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22 срещу С. Б. Б., ЕГН
**********, адрес: гр.Шумен, бул...... № 230, искове по чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че С. Б. Б., ЕГН ********** дължи на „ Йеттел България „ ЕАД, ЕИК *********
сумата 112.33 лева – неплатена сума за „разговори, данни, съобщения и други таксувани
услуги“, „други начисления и компенсации“ и „дарения“ за периода 30.09.2019 г. до
30.11.2019 г. и сумата 820.24 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на описаните
договори за мобилни/фиксирани услуги по Договори за мобилни услуги и сключени към тях
Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, Допълнително споразумение от 24.02.2018 г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, Допълнително споразумение от
28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
Допълнително споразумение от 28.09.2018 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, както и в съответната ЧАСТ за разноските.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12