Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 250
14.04.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 39 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.215 ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на „Монопол 08“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., местност Х. – Пазар за живи животни, с
управител Х.И.Х., против Заповед № 2258/31.12.2021 г., издадена от Кмет
на Община Хасково, с която се нарежда спиране изпълнението на строеж:
„Многофамилна жилищна сграда“, намиращ се в ПИ 77195.128.118 по КК на гр.
Хасково, местност „Д. т.“.
В жалбата се сочи, че оспорваната заповед е нищожна,
неправилна, необоснована и незаконосъобразна, поради неправилно приложение на
материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в ЗУТ и АПК – основания за отмяна на
оспорения акт по чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК.
На първо място
се сочи, че заповедта не отговаряла на изискванията на закона за форма и
съдържание на административния акт по чл.59 от АПК – липсвала дата и място на
издаването на акта, не бил определен точен адресат на акта, липсвало посочване
на фактически и правни основания за нейното издаване, липсвала разпоредителна
част, с която се определят правата и задълженията, начин и срок за изпълнение,
което било нарушение на чл.59 ал.2, т.3, 4 и 5 от АПК. Изложените в заповедта
фактически основания били неясни и неотносими към посочените правни такива.
Последното обосновавало извод за липса на пълно изясняване на относимите по
случая факти и обстоятелства, както и за липса на пълно, ясно и точно излагане
на такива факти и обстоятелства в самия акт. Видно от заповедта, извършена била
проверка, но нямало данни кой, кога и къде извършил тази проверка, липсвали и
данни кой е присъствал по време на проверката. Коментира се описаното в
заповедта и се сочи, че бил съставен Констативен акт №7/06.12.2021г. от
служители на Община Хасково, който бил изпратен на дружеството и получен от Р.
Ч.– служител на „Монопол 08“ ООД. Навеждат се доводи, че не била спазена
процедурата, предвидена в разпоредбите на чл.224а ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗУТ.
Констативният акт не бил връчен на
заинтересованите лица. Р. Ч.не представлявала дружеството, поради което
следвало да се приеме, че констативния акт не бил връчен надлежно и била
осуетена възможността да се представят възражения. На следващо място, заповедта
била издадена след изтичане на 3-дневния срок, предвиден в чл. 224а, ал.2 от ЗУТ,
като се твърди, че дори да се приеме, че констативния акт бил връчен на 10.12.2021г.,
то седемдневния срок за обжалване изтичал на 17.12.2021г., а тридневния срок
изтичал на 20.12.2021г. Процесната заповед била издадена на 31.12.2021г., което
според жалбоподателя било нарушение. В заповедта липсвали указания за
отстраняване на причините, довели до спиране на строителството. На следващо
място, се сочи, че били налице одобрени технически проекти от главния архитект
на Община Хасково и имало издадено и Разрешение за строеж №404/29.10.2021г.,
което означавало, че се касае за законен строеж. От заповедта не ставало ясно
кога трябвало да влезе в сила в сила разрешението за строеж, но се посочвало,
че била издадена Заповед №ДК-11-Х-2/23.11.2021г. на Началника на РДНСК Хасково,
с която било отменено Разрешение за строеж №404/29.10.2021г. Навеждат се
доводи, че тази заповед на РДНСК – Хасково била нищожна.
На следващо място се твърди, че оспорената заповед
била издадена при неизяснена фактическа обстановка. Видно от обстоятелствената
и от разпоредителната част на заповедта, не ставало ясно на какво точно
основание бил спрян строежа и поради какви причини, как било установено това. В
заповедта не било посочено каква категория е строежа според административния орган, за да се
прецени дали е компетентен съгласно закона. Не ставало ясно на какво основание
било прието, че строежът е собственост на „Монопол 08“ ООД Хасково, в същия
имот имало завършен законен строеж, като това не било отразено в заповедта и не
ставало ясно дали било взето под внимание. Тази неяснота и противоречие
осуетявали правото на защита на дружеството. Посочената правна квалификация
въобще не съответствала на сочените обстоятелства в заповедта. Нямало никакъв
идентитет между фактическите твърдения относно субективна и обективна страна на
соченото нарушение от една страна и посочения законов текст от друга. В
заповедта било налице пълно разминаване между обстоятелствената част и
посочените разпоредби на ЗУТ. Допуснатите нарушения били особено съществени,
тъй като не можели да формират годен предмет на доказване, възпрепятствали
адекватната реализация на правото на защита по същество, както и правели
невъзможна проверката от страна на съда в тази насока. В настоящия случай било
невъзможно да се установи коя е действителната воля на административния орган и
какво нарушение се твърди, че е осъществено. Поради това, само на това
основание заповедта била абсолютно незаконосъобразна, което обуславяло отмяната
ѝ. Сочи се също, че при провеждане на административното производство и
издаването на заповедта било допуснато съществено нарушение на императивни
законови разпоредби в ЗУТ и АПК.
Административният орган съгласно чл.35 от АПК бил длъжен да изясни
всички факти и обстоятелства от значение по случая, което не било сторено. В
проведеното производство дружеството не участвало и нямало възможност да прави
искания, възражения и бележки. Липсвало посочване въз основа на какви
доказателства административния орган
достигнал до своите изводи. Заповедта не била връчена по надлежен ред на
лица, представляващи и управляващи дружеството. Моли се за отмяна на оспорената
заповед. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание пълномощник на оспорващия поддържа жалбата и моли да бъде отменена заповедта като
незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноските по делото за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Ответникът - Кмет на Община Хасково, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като изразява становище за неоснователност на същата. Моли да бъде
потвърдена заповедта на Кмета на Община Хасково като правилна, мотивирана и
законосъобразна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на другата страна.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
В писмо изх. №ХС-1058-00-483/19.11.2021г. на РДНСК –
Хасково, адресирано до Кмет на Община Хасково (заведено под рег. индекс:
32-01-45 от 25.11.2021г. в Община Хасково), е посочено, че с вх. №ХС-1058-02-028/16.11.2021г.
в РДНСК – Хасково от ОД на МВР Хасково е постъпило писмо с данни за незаконно
строителство, извършващо се на територията на гр. Хасково. Във връзка с горното
писмо, служители на РДНСК Хасково извършили проверка на строеж: „Многофамилна
жилищна сграда“, находящ се в ПИ 77195.128.118 по КК на гр. Х., местност „Д. т.“,
представляващ строеж IV категория, съгласно чл.137 ал.1 т.4
от ЗУТ и чл.8 от Наредба №1 на МРРБ, видно от одобрен технически проект на
07.10.2021г. и издадено Разрешение за строеж №404/29.10.2021г. от Главен
архитект на Община Хасково, обявено в РДНСК Хасково с вх.
№РС-ХС-1033-01-983/09.11.2021г. В писмото подробно е описано установеното при
проверката и е изпратен констативен протокол №344/17.11.2021г. на РДНСК
Хасково, като на основание чл.221 ал.4 от ЗУТ е наредено Кметът на Община
Хасково да разпореди проверка и да се предприемат действия по образуване на
административни производства по реда на чл.224а от ЗУТ за спиране на СМР на
строежа и забрана достъпа до него, както и по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за
премахване на строежа, като за резултатите от проверката и предприетите
действия следва да се уведоми с писмен отговор заинтересуваните лица и РДНСК
Хасково в указан срок.
На 06.12.2021г. от работна група в състав арх.В. Д. Р.–
на длъжност началник в отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община
Хасково, инж. В. Г. Н. – на длъжност старши експерт в отдел „Контрол по ЗУТ“,
Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково и И. С. А.– на длъжност главен специалист в
отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община Хасково, е извършена
проверка на строеж „Многофамилна жилищна сграда“, намиращ се в ПИ
№77195.128.118 по КК на гр. Х., местност „Д.т.“. За извършената проверка е
съставен Констативен акт №7 по чл.224а ал.2 от ЗУТ. В констативния акт е посочено, че имотът и строежът са собственост
на „Монопол 08“ ЕООД, гр. Х.. Посочено е още, че възложител на строителството е
„Монопол 08“ ЕООД, гр. Х.. Отразено е, че няма данни за строител и строителен
надзор. В т. II- Представени строителни книжа и документи, в констативния акт
са описани съгласувани и одобрени части на проекта в т. ч. ТП част архитектура,
ТП част Конструктивна, ТП част електрическа, ТП част ВиК, ТП част ОВК, ТП част
Геодезия, ТП част пожарна безопасност, ТП част ПБЗ и ТП част енергийна
ефективност, одобрени на 07.10.2021г.; Разрешение
за строеж №404/29.10.2021г. IV категория, за което е издадена Заповед №ДК-11-Х-2 от
23.11.2021г. от Началник РДНСК Хасково за отмяна Разрешение за строеж
№404/29.10.2021г., която подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването
пред Административен съд – Хасково; Комбинирана скица за проектиране №310/12.03.2021г.
на Община Хасково, като изрично е отбелязано,
че няма Протокол за откриване на строителна площадка и Протокол за определяне
на строителна линия и ниво. В точка III от констативния акт е посочено, че към
момента на проверката строежът представлява част от масивна многоетажна сграда
с размери в план 35,05м./11,35м. Изпълнени са строително-монтажни работи по
изкоп, подложен бетон, кофраж и армировка на фундаментна плоча, бетониране на
фундаментна плоча. Кофраж и армировка за колони, шайби и сутеренни стени,
кофраж и армировка на стълбищни рамене, бетониране на колони, шайби и стълбищни
рамене. Изпълнена е топло и хидроизолацията на сутеренни стени, както и
стоманобетонните конструктивни елементи (колони, греди, противоземетръсни шайби
и плочи) до кота +5,60. Изградени са и тухлени ограждащи стени по съответните
етажи. Отразено е, че строежът е IV категория, съгласно чл.137 ЗУТ и Наредба №1
от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. В точка IV са посочени
нарушените разпоредби, а именно – чл.157 ал.1 от ЗУТ /За начало на строежа съобразно
издаденото разрешение за строеж се счита денят на съставяне на протокола за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, а
когато такъв не се изисква датата на заверка на заповедната книга/. Отбелязано
е също, че предвид установените нарушения на посочените нормативни разпоредби,
констативният акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.224а ал.1 на ЗУТ за спиране на строителството на строежа с
установени нарушения.
С писмо рег. индекс: 32-01-45#1/08.12.2021г. на Община Хасково,
съставеният констативен акт е изпратен на „Монопол 08“ ООД, като в писмото е
указана възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок от получаването
му. Писмото е изпратено на адреса на дружеството и видно от известие за
доставяне ИД PS 6300 019ВРJ J, на
10.12.2021г. е получено срещу подпис от Росица Чолакова, като е отбелязано до
името на същата „служител“.
На 20.12.2021г. от комисия в състав инж. Васил Николов
– Старши експерт в отдел КЗУТ при Дирекция „АГСИ“, Община Хасково и Р.Г.–
Главен специалист отдел в АГК при Дирекция „АГСИ“, Община Хасково е извършена
проверка в сектор ‚Деловодство и архив“ на Община Хасково и е констатирано, че
по съставения Констативен акт №7/06.12.2021г. на основание чл.224а, ал.2 от ЗУТ
за строеж: „Многофамилна жилищна сграда“, намиращ се в ПИ 77195.128.118 по КК
на гр. Х., местност „Д. т.“ не е подадено възражение в законоустановения срок,
като установеното при проверката е обективирано в съставен констативен протокол
от 20.12.2021г.
На 31.12.2021г. е издадена оспорената в настоящото
производство Заповед №2258/31.12.2021 г., от Кмета на Община Хасково. С нея се
спира изпълнението на строеж „Многофамилна жилищна сграда“, намиращ се в ПИ
77195.128.118 по КК на гр. Хасково, местност „Д. т.“. Наредено е незабавно от
връчването на заповедта извършителят на строежа да спре изпълнението му и да
предприеме мерки за обезопасяване на строежа. След обезопасяването му, се
забранява на основание чл.224а ал.6 от ЗУТ достъп до строежа и се разпорежда на
основание чл.223 ал.1 т.3 от ЗУТ поставянето на отличителни знаци за
ограничаване и недопускане на хора и механизация. В заповедта се посочва, че на
основание чл.224а ал.4 от ЗУТ строителството, спряно със заповедта, може да
бъде продължено, след като се представят необходимите строителни книжа:
Протокол №2 към чл.7 ал.3 т.2, Образец 2 за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. Указано е, че при неизпълнение
на заповедта собственикът на строежа „Монопол 08“ ООД, носи
административнонаказателна отговорност на основание чл.237 ал.2 т.3 от ЗУТ. Посочено
е още, че на основание чл.217 ал.1 т.2 от ЗУТ обжалването на заповедта не спира
изпълнението ѝ.
Заповедта е съобщена по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно
от представените по делото съобщение и служебна бележка от 05.01.2022г.
Представена е и разписка (л.21), видно от която на 06.01.2022г. на Й. Г. В.–
пълномощник, е връчена заповедта, със задължение да предаде същата на
управителя на „Монопол 08“ ООД.
Жалбата е подадена на 17.01.2022г. директно пред
Административен съд – Хасково.
Въз основа
на така установената фактическа обстановка и след анализ на събраните в хода на
производството доказателства, Административен съд - Хасково намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу
годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е
налице правен интерес от търсената
защита.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно чл.224а,ал.1 от ЗУТ - кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице с мотивирана заповед спира
изпълнението и забранява достъпа до строеж или до част от строеж от четвърта до
шеста категория с нарушения по смисъла на чл.224, ал.1 от ЗУТ. Действително в оспорения акт не се сочи, от
каква категория е процесният строеж, но от приложените към преписката писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че строежа е такъв от IV категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т.4
от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че обжалваната заповед е издадена от териториално
и материално компетентен орган и не е налице порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК, който да я прави незаконосъобразна и да налага отмяната й на това
основание.
Съдът намира, че атакуваната заповед е
издадена в предписаната от закона писмена форма, съдържа ясни и точни фактически
и правни основания за издаването й, както и дата и място на издаването й. Не се
споделят доводите на дружеството-жалбоподател, че е налице порок по смисъла на
чл.146, т.2 от АПК – порок във формата на акта.
Не се споделят изложените от процесуалния
представител на дружеството – жалбоподател доводи за незаконосъобразност на
оспореният акт, предвид липсата на посочен в него адресат. Съгласно
разпоредбата на чл. 224а от ЗУТ адресат на акта е извършителят на строежа, като
именно на последният е наредено да спре изпълнението на строежа и да предприеме
мерки за обезопасяването му. В процесният случай, изпълнител на строежа
безспорно се явява дружеството жалбоподател, в чиято полза е било е издадено Разрешение
за строеж № 404/29.10.2021г.
Съдът не установява в хода на
административното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения
водещи до отмяна на оспорения акт. Не се установява да е било нарушено правото
на защита на дружеството - жалбоподател. Макар издаденият в хода на
производството констативен акт № 7/06.12.2021г. да не е бил връчен лично на
представляващия дружеството -жалбоподател, съдът намира същия за надлежно връчен
на адреса на жалбоподателя на лице подписало се като служител в дружеството –адресат,
което е достатъчно да се приеме наличието на редовна процедура по съобщаване на
акта. Дори и да се приеме наличието на ненадлежно връчване на КА, последното
обстоятелство не опорочава административната процедура. Следва да се посочи, че съгласно
константната практика на ВАС дори и да се приеме, че има нарушение в
процедурата по връчване на КА, то същото не съставлява съществено такова по
смисъла на закона. Оспорената заповед е издадена след съставяне на КА, като
правото на участие на заинтересованите лица е гарантирано с възможността за
подаване на жалба срещу този акт. Констативният акт е подготвителен документ за
установяване на обстоятелства, имащи значение и подготвящи издаването на
крайния, завършващ административната процедура акт - обжалваната заповед. С
надлежното съобщаване на заповедта за спиране на незаконния строеж и приемане
на жалбата срещу нея за процесуално допустима от съда, адресатите са
реализирали правото си на защита срещу тази заповед, вкл. и срещу констативния
акт, въз основа на който тя е издадена. Следователно правото им на защита срещу
констативния акт, чрез навеждане на факти и обстоятелства и представяне на
доказателства е реализируемо и в производството по обжалване на заповедта пред
съда. Дружеството жалбоподател е упражнило надлежно правото си на защита в
процесното производство и е предприело съдебно оспорване на акта, с който
приключва административната процедура.
Не се споделя довода за
незаконосъобразност на оспорения акт, предвид издаването му след предвидения в
чл. 224а, ал.5 от ЗУТ тридневен срок от изтичане срока за подаване на
възражения срещу КА. Така предвидения срок е инструктивен и изтичането му не
преклудира възможността административния орган по чл. 224а от ЗУТ да упражни
своите законови правомощия.
Предвид изложеното, неоснователни се явяват
доводите в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът не споделя доводите на
жалбоподателя, че акта е постановен в нарушение на материалния закон.
Като фактическо основание за издаването му
органът е посочил установената липса на издаден за процесния строеж, Протокол №
2 към чл. 7, ал.3, т.2, Образец 2 за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа от Наредба №3/31.07.2003г.,
както и липсата на влязло в сила Разрешение за строеж. Така изложените
фактически основания, напълно съответстват на посочените правни такива, а
именно чл. 224а, ал.2 от ЗУТ, вр. чл. 224, ал.1, т.1 и т.5 от ЗУТ.
Между страните не се спори по
отношение на тези факти, станали основание за издаване на акта. От страна на
жалбоподателя нито се излагат твърдения, нито се ангажират доказателства в
обратната посока.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1, т.1 от ЗУТ строежа се спира, когато последният се извършва без да е налице влязло в
сила разрешение за строеж. По делото не се ангажират доказателства за съобщаване
на издаденото разрешение за строеж на всички заинтересувани лица при условията
и по реда на АПК (чл. 149, ал. 1 ЗУТ) и за изтичане на срока за обжалването му,
евентуално за произнасяне по оспорването му,
предвид което не може да се приеме, че същото е влязло в сила
и поражда правни последици. Освен това от
административния орган се ангажират доказателства, че издаденото в полза на
дружеството- жалбоподател Разрешение за строеж № 404/29.10.2021г. е отменено със Заповед № ДК-11-Х-2 от 23.11.2021г.
на Началник РДНСК, в протекло
производство по чл. 156, ал.1 от ЗУТ. За съда е служебно известно
обстоятелството, че последната заповед е оспорена пред Административен съд
Хасково, като образуваното АД 1227/21г. към момента не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че са
налице предпоставките на чл. 224, ал.1, т. 1 от ЗУТ.
Съгласно чл. 224, ал.1, т.5 от ЗУТ
строежа се спира, когато последният се извършва без да е съставен протокол за
строителна линия и ниво и/или без да е заверена заповедната книга. Последното
обстоятелство се установява, с оглед изложените в Констативен акт №
7/06.12.2021г. обстоятелства. Последният представлява официален свидетелстващ
документ, който не е бил оспорен в настоящото производство по съответния ред и
има обвързваща съда материална доказателствена сила. Жалбоподателя не твърди
наличието на така посочените строителни книжа, както и не ангажира
доказателства относно тяхното съществуване. При тези обстоятелства, съдът
намира че и посоченото от органа основание по чл. 224, ал.1, т. 5 от ЗУТ за
издаване на оспорения акт е налице.
Съдът намира оспорения акт за
издаден и в съответствие с целта на закона. Спирането на строителството има за
предмет да отстрани евентуални пречки за извършването му и да дисциплинира
участниците в него да извършват строителни дейности в съответствие със
законовите изисквания за това. Целта на ЗУТ е да не се допуска извършване на
незаконно строителство и при извършване на строителни дейности стриктно да се
спазват установения законов ред, като същевременно се създават гаранции за
опазване на живота и здравето на гражданите, включително и на собствениците и
обитателите на незаконни строежи. В конкретния случай целта на оспорваната
заповед за спиране на всички строителни работи на обекта е да бъдат
преустановени констатираните нарушения от страна на изпълнителя на строежа и да
се гарантира извършването на строителните дейности при спазване на законовите
изисквания.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че оспорената заповед, с която е спряно строителството на строеж
"Многофамилна жилищна сграда" намираща се в ПИ 77195.128.118 по КК на
гр. Х., местност „Д. т.“ е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата срещу нея, да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателят
не се дължат разноски.
Ответникът претендира разноски, и поради
изхода на делото такива му се дължат. При определяне размер на юрисконсултското
възнаграждение, съдът съобрази разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, както и фактическа и правна
сложност на делото, процесуалната активност на пълномощника-юрисконсулт, обема
и качеството на осъществената процесуална дейност, като намери, че справедливият
и обоснован размер на юрисконсултското
възнаграждение възлиза на 80 лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на
„Монопол 08“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., местност Х. – Пазар за живи животни, с управител Х.И.Х., против Заповед
№ 2258/31.12.2021 г., издадена от Кмет на Община
Хасково, с която се нарежда спиране изпълнението на строеж: „Многофамилна
жилищна сграда“, намиращ се в ПИ 77195.128.118 по КК на гр. Х., местност „Д. т.“
ОСЪЖДА „Монопол 08“ ООД, ЕИК: ********* да
заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: