№ 1091
гр. Варна, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
Въззивно гражданско дело № 20223100501005 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
Въззивницата СТ. В. АТ., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв.Л.Ш., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият В. Д. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д.П.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ.Ш.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 1843/16.05.2022 г.
АДВ.Ш.: Поддържам жалбата. Няма да сочим други доказателства.
АДВ.П.: Оспорваме жалбата, поддържаме отговора. Няма да сочим доказателства.
Представям списък с разноските.
АДВ.Ш.: Аз представям единствено договор за правна защита и съдействие. По
отношение на разноските за настоящото производство нямам възражения. Имам възражения
по отношение на размера на разноските по обезпечителното производство, т.к.
1
обезпечението е за целия размер на иска. Дори при решението на Районен съд - Варна, той
не е уважен в размера, който претендираме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззиваемата
страна В.В. списък с разноските и доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Ш.: Моля да уважите жалбата, тя е подробна. Две са основните неща, които
следваше да бъдат решени в този процес с оглед правилното решаване на делото. Първият
въпрос беше, чия е доказателствената тежест в процеса: на ищеца или на ответника да
докаже, че ищеца е бил лишен, има се за предмет разбира се на доказване това
обстоятелство или за ответника, че не го е лишавал от правото да ползва имота, за който се
претендира изплащане на обезщетение. Аз считам, че Районният съд неправилно е счел, че
доказателствената тежест е за нас. Ищецът е този, който при условие на главно и пълно
доказване следваше да докаже основанието по чл.31 от ЗС, а именно основното, че е бил
лишен от правото на ползване на имота, за който има претенции. Никакви доказателства не
бяха събрани, не бяха и поискани, т.е. въобще не е било предмет на доказване
обстоятелството той лишен ли е от ползването на този апартамент. Представените
първоначална една нотариална покана в хода на делото и още една такава касаеха
единствено получаване на обща сума, в едната покана всъщност от 650 лева за четири имота
без да се посочва от ползването на коя идеална част от тези четири имота той е лишен.
Винаги сме твърдели, че ключове за имота е притежавал и той е могъл, стига да е пожелал
да ползва имотите, за които има претенции, съобразно правата си. Отделно от това считаме,
че във всеки конкретен случай трябва да бъде преценено съдържанието на всяка една
нотариална покана, т.к. няма фиксирано съдържание по закон. Съдът е този, който следва да
прецени съдържа ли отправена писмена покана в плащане на наема и съответно налице ли
са основанията. Посочили сме защо считаме, че не съдържа поканата, която е приложена
към исковата молба основанието да се счита, че е налице писмено поискана. Третият,
последен и много важен въпрос е: каква е погасителната давност и представляват ли
периодични плащания, плащанията, които са направени или следва да бъдат направени ако
приемете въобще, че такава покана е налице? Тя е отправена преди 12 години, през 2009г.
2
Не считам, че института на погасителната давност предполага едно бездействие от 11
години от лицето, което е отправило поканата и съответно едно безконечно задължаване с
каквато и да е сума за срок много по -дълъг от срока за абсолютната погасителна давност за
всяко задължение. Отделно от това мисля, че наистина има противоречива практика по
отношение на характера на едни плащания и начина, по който да бъде определено дали те са
периодични или не. Противоречива е практиката по отношение на договор за наем, на
договора за банков кредит. Финансовият лизинг беше доскоро считан за неделимо плащане,
еднородно и съответно само прието за разсрочено такова. Последната обаче практика
категорично сочи на преосмисляне на позициите на Върховния съд в практиката по чл.290
от ГПК, като са многобройни решенията, които съм цитирала в жалбата, че в случая е
приложима кратката погасителна давност - 3 годишна давност, както по отношение на
отделните вноски, които представляват размер на пазарния наем за ползване на идеалната
част притежавана от ответника, така и по отношение на лихвите, за които пък никога не е
била противоречива практиката, че следва да бъдат погасени в 3 годишна погасителна
давност, като вземания поради тяхната характеристика на периодичност. Аз считам, че са
налице абсолютно всички изисквания в характеристиките в тълкувателно решение №3/2012
г. по отношение на периодичността на тези плащания и няма никакво основания да бъде
прието, че същите имат еднороден характер, както на насрещната престация по ползването,
така и на ответната престация по заплащането на сумите. Те са на равни интервали от време,
ежемесечно, периодично заплащане, в еднакъв размер, ако приемете разбира, се че е налице
покана за такова плащане и се погасява, съответно изискуемостта за всяко едно от тези
плащания настъпва поотделно. Няма еднороден характер на плащанията, които да бъдат
изискуеми след изтичане на някакъв срок. Всяка вноска, която не е внесена има своята
изискуемост, пък вече съответно погасителна давност и след, което тя при възражение не се
дължи. Няма пречка да бъде изпълнена разбира се, но само по преценка на длъжника. В този
смисъл Ви моля за решение, с което да отмените решението на Варненския районен съд и да
ни присъдите разноските.
АДВ.П.: Действително единия от спорните въпроси беше дали имаме валидна покана
по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС. В тази връзка считам, че представените по делото
нотариални покани, както и данните за предходния съдебен процес между страните с
подобен предмет могат да доведат до извода, че действително доверителят ми е поканил
валидно ответницата да заплати обезщетение, т.к. тя самостоятелно ползва съсобствения
имот и ограничава негово ползване. Другият спорен въпрос относно давността,
погасителната давност за въпросното вземане колегата изтъкна много подробни доводи.
Само ще кажа, че дори да е имало спорове и разнопосочна практика тя винаги е касаела
периодични плащания, но с произход договорни, облигационни отношения или
приравнените към тях, но никога не е касаела вземанията за обезщетенията. В този смисъл
считам, че решението на Районен съд – Варна е правилно и законосъобразно, мотивите са
подробни и изчерпателни, и са базирани на коректно събрани в хода на производството
3
доказателства. В тази връзка Ви моля да отхвърлите жалбата, като неоснователна и да
потвърдите решението изцяло, както и да ни присъдите сторените разноски.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:46часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4