Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1362
16.07.2019 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети
състав, на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., като
разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1180 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на
чл.215, ал.1, във връзка с чл. 153, ал. 11 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ) и е
образувано по повод постъпила жалба от „Ибердрола Инмобилиария риъл естейт
инвестмънтс“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 14, ет. 1, представлявано от
пълномощника адв. К,Чутуркова от Софийска адвокатска колегия, против мълчалив
отказ на главния архитект на община Царево да презавери разрешение за строеж №
127 от 17.07.2009 г. (презаверено на 09.10.2012 г.) за строеж в имот с
идентификатор 44094.3.515 по кадастралната карта на с.Лозенец, община Царево.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради противоречие с материалноправни разпоредби.
Жалбоподателят счита, че са налице изискуемите материалноправни предпоставки за
презаверяване на строителното разрешение. Счита, че нормата на чл. 153, ал. 5
от ЗУТ (обн. ДВ бр. 13 от 07.02.2017 г.) е неприложима в конкретния случай, тъй
като заявлението за презаверяване на РС е депозирано преди приемането и́. Моли
за отмяна на оспорения мълчалив отказ и връщане преписката на административния
орган за произнасяне по същество с изричен акт.
Делото е висящо за втори път пред Административен
съд- Бургас, след като с решение № 7609/21.05.2019 г., постановено по адм.дело
№ 12322/2018 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено
постановеното по спора решение № 1481/19.07.2018 г. по адм.дело № 3427/2017 г.
на АСБ и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със
задължителни указания.
В съдебното заседание жалбоподателят не изпраща
представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът- главен архитект на община Царево не се
явява и не изпраща представител, редовно уведомен. Не е заявил становище по
жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок. Съдът приема, че същата е процесуално допустима, с
оглед указанията, дадени с определение № 3668/21.03.2018 г., по адм.дело №
3345/2018 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено
определение за прекратяване на производството № 117/16.01.2018 г. по адм.дело №
3427/2017 г. на АСБ. При разглеждането и́ по същество, съдът намира за
установено следното:
Жалбоподателят „Ибердрола
Инмобилиария риъл естейт инвестмънтс“ ЕООД е собственик на поземлен имот с
идентификатор 44094.3.515 по кадастралната карта на с. Лозенец, община Царево,
целият с площ от 5 004 кв.м., по силата на договор за покупко-продажба, сключен
с нотариален акт № 81/2007 г. (на л. 92 от делото). На 17.07.2009 г. е издадено
на същия разрешение за строеж № 127 за изграждане в имота на
обект от
ІV-та категория, представляващ „Жилищни сгради за сезонно обитаване и зони за
обществено обслужване- зона „J“, с 82 апартамента, подземен
паркинг за 62 автомобила, открити 31 паркоместа, домови ВиК
връзки“.
Разрешението за строеж е презаверено от главния архитект на община
Царево на 09.10.2012 г., въз основа на депозирано от дружеството заявление
с рег. № 53-00-1140/27.08.2012 г., на основание чл. 153, ал. 3 от ЗУТ (в
редакцията,
обн. ДВ, бр. 87 от 2010 г.).
На 22.10.2015 г. жалбоподателят е депозирал в община
Царево заявление с рег. № 53-01-1861 (на л. 90 от делото) за ново презаверяване
на издаденото разрешение за строеж. По заявлението главният архитект на община
Царево се е произнесъл с писмо с рег. № 53-01-1861/1/29.10.2015 г. (л.88), с
което е постановил отказ по съображения, че РС е обявено за нищожно със заповед
№ ДК-10-ЮИР82/20.08.2015 г. на началника на РДНСК- Югоизточен район. Тази
заповед е била отменена с решение № 1312/06.07.2016 г. по адм.д.№ 1812/2015 г.
по описа на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение №
7590/15.06.2017г., по адм.дело № 11382/2016г. на ВАС. След отмяната на
заповедта е било постановено решение № 1680/20.10.2017 г. по адм.дело № 2258/2015 г. на АСБ, влязло в сила на
14.11.2017 г., за с което е бил отменен постановеният от главния архитект изричен
отказ за повторно презаверяване на разрешението за строеж, а преписката е била върната на
административния орган за произнасяне по същество. Решението, ведно с
преписката, е постъпило при административния орган на 21.11.2017 г., видно от
приложеното съобщение от 17.11.2017 г. по адм.дело № 2258/2017 г. на АСБ. След
връщане на преписката главният архитект на Община Царево не се е произнесъл по
подаденото заявление с рег. № 53-01-1861/22.10.2015 г. Така формираният мълчалив
отказ на същия да презавери разрешението за строеж е предмет на съдебната
проверка за законосъобразност.
Според настоящия
съдебен състав жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на
чл. 153, ал.2 от ЗУТ, разрешението за строеж губи правно действие, когато в
продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството.
Строежите, за които разрешението за строеж е загубило действието си, могат да
бъдат осъществени след презаверяването му- чл. 153, ал.3 от ЗУТ. На основание
чл. 153, ал. 5 от ЗУТ (обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г.) РС може да бъде презаверено
само веднъж. Тази административна услуга се извършва еднократно чрез вписване
върху всички екземпляри на издаденото разрешение за строеж.
По делото не е
спорно, а и се установява от приложените в преписката писмени доказателства, че
издаденото на жалбоподателя разрешение за строеж № 127 от 17.07.2009 г. е
презаверено на 09.10.2012 г. Следователно на основание чл. 153, ал. 5 от ЗУТ презаверяване
въз основа на депозираното повторно искане не може да бъде извършено. Съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за неприложимост на ограничението
за еднократно презаверяване. Разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗУТ е
материалноправна, а съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на постановяването му, съгласно правилото на чл. 142,
ал.1 АПК- в този смисъл решение № 5917 от 18.04.2019 г. по адм. дело №
13480/2018 г. и решение № 5569 от 12.04.2019 г. по адм. дело № 11342/2018 г.,
двете по описа на Върховния административен съд. Доколкото се касае за мълчалив
отказ, съответствието му с материалния закон следва да се преценява към
момента, в който административният орган е имал задължение да се произнесе. В случая
14-дневният срок за произнасяне е започнал да тече от датата на получаване на
преписката- 21.11.2017 г. и е изтекъл на 06.12.2017 г., и следователно приложима
е действащата в този период редакция на чл. 153 от ЗУТ, в частност разпоредбата
на ал. 5 (ДВ, бр. 13 от 2017 г.), която не допуска повторно презаверяване на РС.
С оглед доводите на жалбоподателя следва да се отбележи, че нормата на § 58 от
ПЗР на ЗУТ се отнася само за изрично посочените в нея производства- по
одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж, започнати до
влизане на закона в сила, но не и за тези, образувани по искания за презаверяване
на вече издадени разрешения. Ето защо съдът приема, че обжалваният отказ на
главния архитект е законосъобразен, поради което жалбата се явява неоснователна
и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ибердрола
Инмобилиария риъл естейт инвестмънтс“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Средец“, бул. „Цар Освободител“ № 14, ет. 1,
представлявано от пълномощника адв.. Чутуркова от Софийска адвокатска колегия,
против мълчалив отказ на главния архитект на община Царево да презавери
разрешение за строеж № 127 от 17.07.2009 г. (презаверено на 09.10.2012 г.) за
строеж в имот с идентификатор 44094.3.515 по кадастралната карта на с.Лозенец,
община Царево.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: